Цитат:
Обсъждане на първо четене на законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14/ 02.09.2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.... В преходните разпоредби е предвидена разпоредба, засягаща давността за тежките престъпления извършени от комунистическия режим в България, които не са били преследвани по наказателен ред. Тези престъпления се третират като престъпления срещу човечеството. Конвенцията на ООН за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството се прилага и за тези престъпления. Що се отнася до други тежки престъпления извършени от комунистическия режим в България, предлага се давността за тях да тече от 1990 г., тъй като поради факта, че са извършени от самия режим, те не са били преследвани по времето на извършването им...
Из Д О К Л А Д на Комисията по правни въпроси Вх. № 953-03-20/18.09.2009 г.

Извод 1
Трябваха има-няма 20 години, за да узреят десните сили, че няма наказателна давност за престъпленията на предишния режим. Защо такива постулати нямаше в приетия през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, е въпрос на дълги дебати.

Извод 2
Когато десните изпадат в безизходица, винаги се сещат за антикомунизма. Това, че за последните 20 години израснаха близо милион нови избиратели, за които Тодор Живков и Ко са реални колкото Дадо Коледа, явно не е особено съществено.

Извод 3
Надявам се искрено, ама много се надявам, че бъдещите читави десни политици вече са тръгнали на детска градина. Така може и да дочакам в залеза на живота си смислено и не много корумпирано дясно управление.

Послеслов - сиреч пак цитат
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с три гласа „за”, пет гласа „против” и четиринадесет гласа „въздържали се” реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14/ 02.09.2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и група народни представители.