Днешната част от спомените на Петър Тодоров е посветена на първите преки преговори между българската делегация и югославяните, както и на поставянето на първите икономически и политически искания към България.


II
Втората среща с маршал Тито и приближените му хора се състоя на другия ден ­ 5 октомври 1944 година. Българската делегация се яви отново в пълен състав: Терпешев, за когото вече писах, генерал Благой Иванов, полковник Михаил Матеев, Владимир Вампирски, моят секретар Иван Милчев. Към делегацията беше придаден също така и един журналист.  Благой Иванов беше единственият, който познаваше лично Тито от по-рано. Аз не узнах и не попитах кога и колко време са били заедно, но останах с впечатлението, че той е бил продължително време във връзка с югославяните, и то в тежки моменти за тях. На два или три пъти Маршала се обръщаше към Иванов, за да му припомни известни общи спомени, един от които искам да отбележа. Било е по времето на една от най-тежките германски офанзиви през 1943 година. Българските окупационни войски са участвували в обръча около партизаните. Единственият сектор, през който югославяните са могли да се оттеглят, е бил секторът, пазен от българските войски. Тито е дал заповед партизаните да се оттеглят без строй, всеки за себе си, като сборният пункт е бил определен зад българските линии. Българските войници не са стреляли срещу партизаните, укривали са ги в гората и са им посочвали къде са немските части, за да се пазят.Иванов потвърди тези думи на Маршала и това създаде благоприятна обстановка при разглеждането на въпроса за военнопрестъпниците, което стана същия ден. Ние бяхме приети също така любезно и при втората среща. От югославянска страна присъствуваха пак Попович, Милутинович и към тях се присъедини малко по-късно и Ранкович.
Маршала предложи разговорите да се водят на руски и да бъдат разменени мисли по следните въпроси:
- Военно сътрудничество: в какви размери и в каква форма трябва да продължи.
- Стопанско сътрудничество: помощта, която можем да дадем на Югославия в близко бъдеще.
- Политически въпроси.
В краткия увод, който направи, Тито разви още по-нашироко вчерашните си мисли. Той  очерта само с няколко думи проектираното устройство на Югославия като федеративна държава и даде израз на радостта си, че в тази федерация Македония най-сетне ще бъде издигната на положението на пълноправна федеративна единица. Тито счита, че с това се приключва един етап от балканската история, която в голямата си част се е въртяла около македонския въпрос. Съществуването на самостоятелна македонска република ще улесни извънредно много и разрешаването на редица въпроси, свързани с отношенията с България.
...След приключването на стопанските въпроси пристъпихме към военните. Фактически българските войски вече действуваха на сръбска територия и бяха установили контакт с югославянските части. При разискванията какви военни материали могат да се дадат на югославяните, Терпешев даде големи обещания, които Матеев своевременно намали, респективно си запази правото да проучи в София.
Пристъпихме към политическите въпроси.
Югославяните бяха много въздържани по международното политическо положение на България. Какво можеше да се каже за една страна, която в момента се намира в положение на война и със
съюзниците, и с Германия? От друга страна, тяхното политическо положение беше добро ­ с грамаден морален престиж. Те бяха галеното дете на тримата велики съюзници. Затова и те предпочетоха да мълчат и да преминат направо върху конкретни политически въпроси, интересуващи само двете страни. От своя страна Терпешев беше напълно неподготвен да започне подобен разговор. Той чакаше какво ще му кажат. Маршала направи сдържан намек, че на много места в Югославия българските окупационни власти са вършили престъпления и че в някои случаи, за удовлетворяването на общественото мнение, отделни престъпници ще трябва да бъдат предадени на югославяните за съдене. Думата взе Терпешев и заяви, че българското правителство ще предаде на Югославия всички поискани военнопрестъпници. Той употреби пресилени думи, говори за “цели вагони”. Това направи тягостно впечатление върху мене и, доколкото можах да забележа, и върху други членове на нашата делегация и ме накара да се намеся в разговора. Казах, че разбирам справедливото искане на югославяните по този въпрос, но бих желал да не се отива до крайности. Въпросът за военните престъпления е политически, той е деликатен, особено в случаите, когато имаме изпълнение на заповед, без същата да е превишавана.
Беше се възцарило мълчание.
И Тито, и Ранкович ме наблюдаваха с внимание. След мене взе думата Ранкович и на сръбски каза, че те в своите искания ще бъдат внимателни, но те ще трябва да разискват този въпрос със своите македонски другари, когато това стане практически възможно. Тито обобщи на руски и добави, че ще действуват много предпазливо и в рамките на строго необходимото.
Един от трудните въпроси беше разгледан. При тези преговори югославяните показаха държавническа широта. Тито предложи двама души да подготвят комюникето, а ние да минем в трапезарията, където обядът вече отдавна ни чака. По време на обяда донесоха и първата редакция на комюникето. То претърпя след това известно изменение и на другия ден, след частна среща на Терпешев с Тито, то бе окончателно редактирано, както следва:

“На 5 октомври се състоя среща между председателя на Националния комитет за освобождаване на Югославия, маршалът на Югославия Йосип Броз Тито и делегация на българското правителство на
Отечествения фронт, начело с Добри Терпешев и Петър Тодоров.
Разговорите протекоха в сърдечен и приятелски тон и в духа на взаимно разбирателство.
Постигнато бе съгласие:
1. По военното сътрудничество в борбата против общия неприятел ­ немския окупатор.
2. Че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия, ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България.
Делегатите на правителството на Отечествения фронт изразиха готовност да направят всичко, за да се поправят неправдите, които са били причинени на народите на Югославия от реакционните и фашистките елементи на българската войска, и че ще вземат всички мерки, за да се нормализират отношенията между българският народ и народите на Югославия в духа на пълна братска солидарност.
5 октомври 1944 г.
Кабинетът на председателя на Националния комитет за освобождение на Югославия.
Подписали:
Йосип Броз Тито
Добри Терпешев”


На 15 октомври рано сутринта адютант на Маршала се яви неочаквано при мене и ми донесе лично писмо от него, в което ми съобщаваше, че само преди няколко часа югославянските войски, с
активната помощ на българската II армия, са превзели Ниш. Писмото беше написано в много сърдечен тон. Изпратих моя секретар с отговора, който написах на половин лист, намерен в къщата, където бяхме отседнали.  В отговор на моето писмо Тито ме покани да отида надвечер при него.
Това бе първият ми дълъг политически разговор с Маршала.
...През цялото мое изложение той ме следеше напрегнато. Говорих бавно, подчертавах моите основни изводи. Той ме слушаше внимателно и може би преценяваше едновременно и своеобразния си събеседник.
­ ... Аз казах: "Нека ние тук да не говорим за въглища, за кожухчета или за военни престъпници. Да не говорим даже и за войната, която, ако не днес, утре ще свърши. Естествено, каквото имаме и каквото
можем да ви дадем, ще ви дадем. Тези въпроси ще бъдат разрешени само с няколко думи от моите стари приятели ­ министър-председателя и министъра на войната, в чиято готовност съм напълно
убеден. Аз считам, че ние с Вас двамата именно в тези дни трябва да говорим само по един въпрос ­ единствения въпрос на моята мисия, а това са моментите и етапите на пълното обединяване на
балканските славяни в една по-широка или по-стегната държавна комбинация, която непременно ­ болезнено или не ­ трябва да се постигне сред този общ политически и стопански хаос".
Завърших много възбуден и уморен.
Маршал Тито не отговори веднага.Той дълго мълча и после съвсем предпазливо каза, че обединението на балканските славяни е била винаги негова най-скъпа идея.
­- В частната си среща, която имах в Крайова с Терпешев, беше засегнат и този въпрос. Терпешев беше много ентусиазиран от тази идея. Аз му казах, че моята мечта е българи и югославяни да
бъдат в една държава. Тази идея е напълно осъществима. Само така могат да бъдат избегнати причините за една бъдеща война на Балканите. И днес, като Ви слушам, съзирам известни удобства в настоящия момент за осъществяването на тези идеи. Не трябва обаче да се изпуска предвид обстоятелството, че този въпрос пряко засяга Великите сили. Както вече Ви казах, аз мисля, че в скоро време те ще трябва да се произнесат и по разрешението на балканските въпроси.
...От срещата аз бях доволен. Маршала ме слушаше с внимание, засега това ми стигаше.
Какво впрочем можеше да стори сам той? Доколко се простират неговите възможности? Комунист, възпитан и отгледан в руските коминтерновски школи, ще може ли той да разбере същността на
моята мисия или ще пречупи всичко само през призмата на руските интереси на Балканите? Ще посмее ли това галено дете на съдбата да пристъпи към провеждането на една по-смела балканска
комбинация, без да консултира предварително трите велики орисници?
В края на разговора Тито беше загатнал, че Великите сили не ще закъснеят да потърсят разрешение на балканските въпроси. Посещението на Чърчил в Москва, беше безспорно един опит за
разрешаване на част от следвоенните проблеми.
Във Вършац ние бяхме без всякаква информация. Нашите единствени източници бяха радиопредаванията. Някои от тях даваха песимистични предсказвания за изхода на московската среща. И по тези информации, и по моето чувство, стигах до тъжната констатация, че Балканите губеха своята самостоятелност. Изглеждаше, че двете сфери на влияние ще се разделят от българо-гръцката граница.
Единствена Югославия в този момент имаше привилигировано положение. Като държава ­ победителка, свързана и ухажвана от двете съюзнически групировки, тя изглеждаше, че в близко бъдеще ще е терен на известни компромиси от двете страни. Предстояха преговори с Шубашич. Ако те успееха, според мене, щеше да се избегне грубото включване на Югославия в една от двете сфери на влияние.
Една българо-югославянска държавна комбинация щеше безпорно да постави Великите сили пред свършеният факт. Независимо от това дали те щяха да го признаят, или не, този факт в края на
краищата щеше да се наложи.

 Следва продължение - първите проекти за устройството на бъдещата федерация

... на спомените навярно има заглавие, издател, година - моля, информирайте ни!
Поздравления за публикациите!

Книгата със спомени на Петър Тодоров се нарича "Лични свидетелства". Издадена е от Фотоника през 1999 г. В спомените са включени превратите от 1923 и 1934 г., в които той е личен участник, преговорите за югофедерацията, както и доста интересне срещи с български дейци на изкуството. Можете да прочетете примерна глава от нея и да видите съдържанието й на този адрес: http://www.pin-bg.com/books.html. В момента мисля, че единствено "Български книжици" (на Аксаков 10 - до бившия Кристал) я продават. Техният интернет адрес е: http://www.knigabg.com