В днешната трета част са представени първоначалните проекти на България и Югославия за устройството на бъдещата федерация.

III
На другия ден със съветска машина отлетяхме за София. Същата вечер имах дълъг разговор с министър-председателя Кимон Георгиев. Той ми зададе редица въпроси относно спогодбата Тито ­ Шубашич. Аз му отговорих това, което предишния ден ми бе казал набързо Маршала:
1. Фактически спогодба още няма. Има разменени само мисли, които ще се оформят в една втора среща. След това ще се подпише самият документ, който ще се представи на крал Петър за
одобрение.
2. Рамките на спогодбата са следните: На първо време кралят няма да се върне в Югославия, докато не се произведе референдум дали изобщо да се върне, или не. През този период кралската власт ще
се изпълнява от регентски съвет, който ще се предложи от Тито и от Шубашич и ще се назначи от краля с конституционен акт.
3. До свикването на учредителното събрание, върховната власт ще се изпълнява от АВНОЮ.
Към тази проектоспогодба аз направих следния коментар:
1. Ако кралят одобри спогодбата, то ще означава, че той за неопределен период се отказва от връщане в Югославия. Положението в Югославия е такова, че Маршала винаги може да спечели един референдум в полза на републиката. По този въпрос у мене няма съмнения.
2. Ако това зависеше само от краля, той никога няма да подпише обаче моето впечатление е, че англичаните ще го заставят да подпише. Имам чувството, че засега англичаните са жертвували краля.
3. Англичаните приемат, че по известни нам съображения, Тито представлява реалната власт в Югославия. Следователно те ще се борят за политическо влияние върху него. Изгледите засега не са
много благоприятни, обаче аз считам, че в антуража на Тито има хора ­ от старата сръбска политическа аристокрация ­ Рибникар, Рибар, Симич, Попович и др., което дава основание да се
предполага, че всемогъщият антантофилски дух на Белград е все още жив, макар че не се проявява открито.
4. Моята основна работна хипотеза е следната: Югославия няма да влезе напълно в една от зоните на влияние на Балканите. В Югославия ще има дълъг процес на политически компромиси на двете
групировки от побеждаващата коалиция.

...На 9 ноември Кимон Георгиев ме повика бързо в съвета и ми каза, че още същия ден трябва да отлетя с Терпешев за Югославия, за да присъствувам на откриването на АСНОС.
...На 12 ноември надвечер българската далегация бе приета от Маршала в неговата резиденция и бе задържана на вечеря. Присъствуваха някои от видните членове на Националния комитет за
освобождаването на Югославия, който вече действуваше като правителство в Белград. Спомням си, че бяха Пиаде, Темпо, Влахов и няколко македонски дейци. Мисля, че беше и Кардел, но той не взе
думата.
След вечерята Тито ме задържа на къс разговор, в който го осведомих за срещите ми в София. От своя страна, той ме уведоми за следното:
1. Отношенията с Шубашич се развиват добре. Шубашич, изглежда, е един разумен буржоазен държавник, който има много реално разбиране за съотношението на силите в Югославия. След известно време ще посети Москва, където вероятно ще трябва да отиде и Тито. В развоя на отношенията с емигрантското правителство едва ли ще трябва да се очакват някакви изненади.
2. Отношенията с България. Тито е влязъл вече във връзка със секретаря на българската партия Костов и вече са разменили по едно писмо. Той се надява, че докато съм в София, преписката ще се
развие и след моето връщане и двамата ще има да си съобщим нови неща в тази насока.
Върнах се в другия салон. Разговорът беше в разгара си върху единствената тема на вечерта: Македония.
В момента говореше Пиаде. Той казваше, че разделянето на Македония между трите балкански държави през 1913 г. е вече отживяла епоха за нова Югославия. Създаването на Македонската народна република в рамките на Федеративна Югославия има значение на отбиване на всякакви сръбски претенции за превръщането на Македония в част от сръбската нация. Сега другите две балкански държави и най-вече Отечественофронтовска България, трябва да изразят своето становище по този въпрос. Македонската нация иска да има гаранции и срещу българския шовинизъм и трябва да получи подобни гаранции. Трябва да се отбие всякаква българска претенция за Македония.
При раздялата казах на Тито, че ще поканя българския министър-председател да излезе с изявление по отношенията с Югославия.
...В София следях с особено внимание, доколкото това бе възможно, подробностите около посещението на Шубашич в Москва, където той бе пристигнал по това време. Правеше ми впечатление желанието на русите да се затвърди едно споразумение между двете групи. По този въпрос русите бяха поне външно много отзивчиви, нещо което напълно контрастираше с тяхното становище по полския въпрос. За Полша те нямаха никакво намерение да търсят споразумение с Лондон. Публикуваното комюнике в края на разговорите на Шубашич в Москва беше благоприятно. В него се говореше, че трябва да се държи сметка за положението на Югославия сред Обединените народи, че е необходимо едно обединено югославянско правителство въз основа на сключените споразумения. В него да се включат всички истински демократични сили и те да станат градивен фактор за постигането на победата и изграждането на Европа.
На 30 ноември, преди моето заминаване, имах нова продължителна среща с министър-председателя. Изложих му отново подробностите по моя разговор с Тито във Вършац. Той ме изслуша пак внимателно и ми предаде от своя страна разговора, който е имал с някои комунистически водачи по югославянския въпрос. Кимон Георгиев ми каза, че между двата централни комитета се водела вече някаква преписка по този въпрос.
­- Добре ще да е ­ ми каза той, ­ да не изпускаш инициативата от ръцете си и по възможност да движим нещата чрез тебе. Би трябвало да се внуши на югославяните, че това са държавни, а не
партийни въпроси.
Разделихме се сърдечно, както правехме винаги, когато ни предстояха сериозни действия. Надвечер дойде вкъщи Васил Юруков. Този стар и искрен русофил беше сериозно разклатен от действията на
руснаците в България. С голямо огорчение той ми предаде някои факти из вътрешния живот на страната. От цялото настроение на Юруков вееше тъгата, личеше голямо политическо разочарование. Никога той не беше правил досега пред мене такива горчиви исторически паралели между действията на Каулбарс и на Бирюзов, между които според него не съществува никаква разлика:
­- Най-омразната фигура в българската история за мене е бил Стефан Стамболов. Знаеш ли, че на тези години, започнах да го разбирам. Според мене руснаците могат да въведат ред в България само за 24 часа и да вразумят нашите. За съжаление не искат. Руската политика в България е и ще си остане безогледна. А колкото се отнася до нас, бай Петре, нашата роля е свършена. Руснаците нямат повече нужда от русофили, занапред те се нуждаят само от руски агенти.

IV
Първите дни след моето пристигане в Белград бяха заети с редица технически въпроси по приемането на сградата на легацията, установяване на връзка с новото Министерство на външните работи и пр. Трябваше да се бърза, тъй като предните части на I българска армия бяха вече започнали да преминават през югославянската столица.
Срещата с Тито се състоя няколко дена по-късно. Предадох на Маршала впечатленията си от София. Казах му по-специално за доброто разположение на министър-председателя към идеята за българо-югославянско федериране. Споменах му за това, че Кимон Георгиев ме е информирал за водената между комунистите преписка и в една доста сдържана форма му обясних, че у нас и трите отговорни лица по този въпрос ­ министър-председателят, министърът на външните работи и пълномощният министър в Белград не са партийци.
Маршала изглежда, че се засегна от моята последна забележка. Той помълча няколко секунди и почна изчерпателно да ми обяснява докъде са стигнали разговорите им с българските комунисти по този въпрос. В общи черти той ми каза следното:
От разменените писма се очертава желание и на двете страни да се стигне до едно федериране. Засега обаче налице са сериозни различия.
Югославяните считат, че федерирането може да стане само на основа на равното участие на всички югославянски федерални единици ­ Сърбия, Хърватско, Македония, Словения, Черна Гора, Босна и
Херцеговина ­ с България. Българските комунисти считат, че федерирането може да стане само на паритетни начала ­ между България, от една страна, и Югославия като цяло, от друга.
Освен това Маршала добави, че у българските комунисти досега не се очертава една постоянна линия по македонския въпрос. В разменените писма се застъпват противоречиви становище. В едно се твърди, че обединението на цяла Македония може да стане като отделно събитие, а в друго се застъпва тезата, че обединението на Македония може да стане само в рамките на една федерация на южните славяни.
...На 18 декември получих от Маршала по адютант строго поверително писмо, което съдържаше разменените проекти по федерацията. В кратка придружителна бележка той ме уведомяваше да ги проуча и да отида на другия ден в Дедине.
Съгласно моите съкратени стенографски бележки, по-главните точки на двата проекта бяха следните:
Български проект:
Двете правителства заявяват, че пристъпват към обединението на южните славяни, като създават федеративна държава, състояща се от двете федерални единици ­ България и Югославия.
Име на държавата ­ - Федерация на южните славяни ­ ФЮС.
Общи институции ­ - външни работи и войска.
Окончателна конституция ­ - след референдум и избори.
Преходни форми ­ - създава се временен орган ­ Съвет на югославянското единство със седалище Белград.
Състав на съвета ­ - на паритетни начала от представителите на двете страни.

Югославянски проект:
Във федеративната държава се обединяват седем федерални единици: България, Сърбия, Хърватско, Словения, Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина.
Име ­ неуточнено.
Общи институции ­ - външни работи, войска и митници
Окончателни институции ­ - след конституцията въз основа на референдум и избори.
Преходни форми ­ - българо-югославянска комисия със седалище в Белград и название “Комисия на Югославянското единство” с права да избере правителство и да създаде проект за конституция.
Състав на комисията: по равно число представители на България и на шестте федерални единици на Югославия.

Сгънах внимателно двата проекта и писмото , пъхнах ги в джоба и продължих разходката си от единия до другия край на хола.
Трябваше да определя моето лично становище.
Бях изпратил своевременно по военен куриер доклад до Кимон Георгиев за срещата ми с Тито. Беше изминала вече една седмица и министър-председателят още не ми отговаря. Утре Маршала сигурно
ще ме попита какво е нашето становище и трябва да призная, че не ми е известно. При последното тръгване за Белград Кимон Георгиев ми беше казал да не изпращам шифровани телеграми по този
въпрос, така че тази вечер стоя с празни ръце.
Преценявам аргументите за и против.
Ясно е, че югославянските ръководители не ще се съгласят на паритетни начала. Искрено или не ­ те създават една федерация, и поне външно дават на отделните си федерални единици автономия.
Че Македония получава за първи път в историята си известна автономия в рамките на Югославия ­ за това носят цялата вина българските политици от 1912, 1913, 1915, а даже и 1941 година.
Югославия излиза от последните събития с огромен престиж. Начело стоят хора с големи възможности. Когато се сбогувахме при последната си среща, Тито подчерта:
­ Ако ние стигнем до обединението на южните славяни, то аз ще считам това за най-голямото събитие на моя живот. Всеки от нас вярва, че има своя мисия в живота си. Нека това да бъде нашата
мисия.
Но въпросът за паритета на бъдещата федерация е капитален.
На мене лично Тито вдъхва доверие като държавник и човек. Той не е нито Пашич, нито Александър Караджорджевич, които създадоха сръбската Югославия. Тито е по рождение хърватин, по идеи
интернационалист. Претопена в толкова много кръв ­ днешна Югославия изглежда очистена от сръбския шовинизъм.
Сега, през декември 1944 г., Югославия е една напълно разорена победителка. България е една напълно запазена победена страна.
Нека използуваме югославянския външнополитически престиж и да дадем на българските сравнително запазени производствени сили широкото стопанско поле да се развиват през идните години. При липса на граници към Македония, както от страна на днешна Сърбия, така и от страна на днешна България, българските възможности за идните няколко години ще бъдат несравнимо по-големи.
Какво ще спечели България, ако сега остане сама и напълно изолирана?
Моите бегли наблюдения в София и върху събитията на Балканите ми подсказаха, че бъдещата българска държавна независимост ще бъде напълно илюзорна. Малка България сама не може да се измъкне от една продължителна фактическа или формална руска окупация, чийто край в този момент никой не може да предвиди.
Образуването на федерацията ще постави на Балканите една голяма славянска държава, със значителни международни връзки и възможности. Новата политическа комбинация на Балканите неминуемо ще създаде и международни трудности в този район на Европа. Но от всички тези трудности ние, българите, какво собствено можехме да загубим?
Вътре в тази държава неминуемо щяха да се появят търкания и национални борби. Това нещо обаче е неизбежно и нека сега да не се мъчим да предвиждаме всичко. Нека оставим и на бъдещите поколения задачи.
България влиза във федерацията като най-големия хомогенен блок. Без граници към Македония тя неминуемо ще излъчва своята притегателна сила върху българските елементи в тази област, които
естествено при новата обстановка няма да се чувствуват откъснати и щяха да се развиват все повече. А в новата обединена македонска република една трета щяха да бъдат чисти българи ­ родени
и отрасли в Пиринския край, който е еднакво български, както и всички останали краища на България.
Ако настояваме на паритета? Според мене ние няма да го получим.
Ако се откажем от паритета?
Няма ли отново да ни нарекат предатели, отстъпници от националните идеали, гробокопачи на българската независимост? Няма ли веднъж завинаги да признаем ролята на Сърбия като Пиемонт на Балканите? Имаме ли право изобщо да сторим това?

Следва продължение - финалните преговори

Истинският Тито е дете на баща хърватин и майка словенка. Не е могъл да завърши даже основно образование. За чужди езици и да не говорим ...

Но в годините след 1941 г. Тито изчезва за известно време. След това се появява нов Тито - с високо образование, с няколко чужди езици, някои от които говорел по-добре от "родния" хърватски, отличен ездач и отличен фехтовач.

Тоест истинския Тито е заменен с високопоставен Юдо-Хазар. Още няколко пъти през този период се губят следите на "Тито"

Именно този "Тито", създаде Босна и Херцеговина, бъдещата мюсюлманска държава, вместо да я раздели между Сърбия и Хърватско. Нали е хърватин !!! Именно този "Тито" създаде автономно "Косово" бъдеща друга ислямска държава, вместо да бъде окръг на Сърбия. Именно този "Тито" изби и заточи десетки хиляди българи от Вардарска Македония.

Защото винаги Юдо-Хазарите са били смъртните врагове на Православните народи и първи помощници на Световния Ислям

SKAPI LAMBO.....AVTORAT GO E NAPISAL TOCHNO....TITO E ZAKLET KOMUNIST ..INTERNACIONALIST...OBIKALQL SAM PO NEGOVO VREME ÜGOSLAVIQ I NAISTINA VIDQH CHE TOI ...MOJE DA SE GORDEE SAS POSTIJENIQTA SI...MNOGO HORA SEGA PLACHAT ZA NEGO...A VIE GO IZKARAHTE
CHE DORI E BIL FUTBOLIST V CSKA.....I UBIL
VSICHKI LEVSKARI....