Холокостът е сред най-отвратителните неща, случили се през бурния 20. век. Целенасоченото и планомерно избиване на хора само защото принадлежат към определена раса или народност оставя траен отпечатък в историята не само в Европа, но и по свeта. И докато нацистите методично издирват и унищожават евреи, мнозина, включително германци, правят всичко възможно – дори с риск за живота си – да ги спасяват. Някои от тях разполагат с власт – както българският цар Борис III или подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, други – с пари, като индустриалецът Оскар Шиндлер. А трети са обикновени хора, които просто следват съвестта си.
Човекът, който вдигна бариерата
На 11 март 1938 г. войските на Третия райх навлизат на територорията на Австрия, а на другия ден е обявен Аншлусът (обединението й) с Германия. Хиляди австрийски евреи, които знаят, че нищо добро не ги очаква в държава, провеждаща политика на яростен антисемитизъм, потеглят към спокойната и сигурна Швейцария.
Мигрантският поток кара швейцарските власти да вземат бързи мерки и от 28 март въвежда входни визи за пристигащите с австрийски паспорти и връща обратно в Германия всички, които нямат такива. За да се подсигурят, германските служби се договарят с швейцарците да добавят буквата J върху паспортите на евреите, за да избегнат всеобщия визов режим за гражданите си. Един швейцарски полицейски офицер обаче решава да не следва бюрократичните нареждания, а да послуша съвестта си – Паул Грюнингер, капитан от жандармерията в Санкт Гален. Той не само вдига бариерата пред бежанците, но и вписва влизането им отпреди месец март. Така те имат право на легално пребиваване в Швейцария, където властите или ги настаняват в бежански лагер, или им съдействат да продължат пътя си към трета страна. На най-нуждаещите се дори купува със свои пари дрехи. Така в продължение на близо година той успява да спаси близо 3600 евреи. Германската страна подава сигнал за дейността му и през март 1939 г. властите отстраняват Паул от полицията и възбуждат дело срещу него за нарушаване на задълженията и подправяне на документи. Две години по-късно той е признат за виновен, осъден е да заплати разноските по делото, глоба от 300 франка и е лишен от пенсия. До края на живота си живее бедно, но никога не съжалява за решението си.
Едва година преди смъртта му през 1972 г. швейцарските власти му пишат извинително писмо, но отказват да разгледат отново делото му чак до 1995 г., когато отменят присъдата му. Днес улици в Йерусалим, Санкт Гален, Щутгарт, както и училище във Виена носят името на Паул Грюнингер, който е обявен за „праведник на света” от мемориала „Яд Вашем” през 1971 г.
Елизавета Киевна е сред епизодичните и леко странни персонажи в романа на Алексей Толстой „Ходене по мъките”. Тя обаче има реален прототип, чийто живот сам по себе си е истински роман – Елизавета Скобцова, известна като майка Мария. Родена в богато семейство на юрист, тя получава добро образование, пише стихове и проза, дружи с Анна Ахматова, Осип Манделщам, Александър Блок и Алексей Толстой. Ветровете на революцията и гражданската война в Русия я отвяват след много перипетии в Париж. Смъртта на най-малката й дъщеря води до отричане от светския живот и през 1932 г. Елизавета се замонашва, приемайки името Мария. Макар и с расо тя не спира да помага на хората – създава общежитие за самотни жени, дом за туберколозно болни, благотворително и просветителско общество „Православно дело”.
На 14 юни 1940 г. Париж е окупиран от войските на Райха. Майка Мария обаче продължава своето милосърдно дело. Нещо повече – след като от юни 1942 г. започват хайките за евреи, тя пряко се ангажира със спасяване на хора от депортация към лагерите на смъртта. Пред близките си заявява „Няма еврейски въпрос, има християнски въпрос. Нима е непонятно, че това е борба срещу християнството?” Успява да укрие деца в кофи за боклук и да ги изведе на безопасно място. Заедно с отец Дмитрий Клепинин изготвят десетки фалшиви кръщелни актове, за да могат бегълците безпрепятствено да се прехвърлят в неокупираните територии. Приютът в Париж и домът да туберколозно болни в Ноази льо Гран се превръщат в укрития за евреи и избягали военнопленници.
Неизбежното обаче се случва – през февруари 1943 г. Гестапо извършва обиски, разпуска организацията „Православно дело” и арестува майка Мария заедно със сина й. Краят на бурния й живот по трагична ирония идва на Разпети Петък - 31 март 1945 г., в газовата камера на концентрационния лагер Равенсбрук – според свидетели заела мястото на друга жена, която оцелява. През 1985 г. мемориалът „Яд Вашем” я обявява за праведник, а православната църква я канонизира за светица през 2004 г.
Вермахт срещу СС
На 26 юли 1942 г. колона от подразделения на СС и Гестапо се насочва към еврейското гето в град Пшемишъл. Тяхната задача е част от „Операция Райнхард” - отвеждането на евреите от гетата в концентрационни лагери, където по-голямата част от тях да бъдат унищожени. За тяхна огромна изненада мостът, през който минава единственият път към гетото, е преграден от германски войници. На всичкото отгоре са заплашени, че ако не се оттеглят, по тях ще бъде открит огън от пазачите на моста. Есесовците са принудени да се подчинят и се връщат. Малко по-късно камиони на вермахта влизат в гетото и натоварват стотина работника заедно със семействата им и ги откарват в района на военното подразделение, където ще са на сигурно място.
Зад тази безпрецедентна акция стоят двама офицери – военният комендант на Пшемишъл – полковник Макс Лидке и адютантът му – лейтенант Алберт Бател. Макар и член на националсоциалистическата партия от 1933 г. адвокатът Бател никога не приема расовата теория и не променя отношението си към своите познати евреи. В Пшемишъл е призован като резервист – вече е на 51 години. След като разбира плановете за ликвидиранета на гетото, той настоява пред командира си - полковник Лидке, да направи всичко възможно, за да осуети начинанието и да спасят поне част от хората там. Лидке, който преди войната е бил журналист, известен с критиките си към нацистите, се съгласява и така се стига до конфликта на моста. По-късно, по настояване на СС и лично на Химлер, е водено разследване на дейността на Бател, но влошеното му здраве и уволнението от армията го спасяват от военен съд. И двамата офицери завършват войната в съветски плен – Лидке умира през 1955 г. в СССР, а Бател успява да се завърне във ФРГ, където умира през 1952 г. Десетилетия по-късно и двамата са обявени за „праведници” от мемориала „Яд Вашем”.
Всички сме евреи тук!
За Роди Едмъндс от Ноксвил, Тенеси, войната започва на 17 март 1941 г., когато е призован за служба във Форт Огълторп. Издигнал се до сержант през декември 1944 г. той вече е в Белгия. Неговата част е една от първите, атакувани при германското контранастъпление в Ардените на 16 декември. След три дни ожесточени боеве обкръжените американци се предават и Едмъндс заедно с още много други се озовава в пленническия лагер Сталаг XI А. Макар и близо до разгрома нацистите не се отказват до последно от програмата си за пълно унищожение на евреите. Те са отделяни от останалите пленници и са изпращани в трудовите лагери, където шансовете им за оцеляване са нищожни. Сержант Едмъндс е назначен за старши на 1200 американски пленници, от които близо 200 евреи.
На 26 януари 1945 г. германски офицер му нарежда на другия ден пред бараките да бъдат строени всички евреи от поверените му хора. Роди много добре знае какво ги чака – още по време на обучението евреите са инструктирани при пленяване да унищожават всички документи, включително опознавателните пластини, за да не бъдат ликвидирани. Той не може да изпрати хората си на сигурна смърт и казва на останалите: „Тук заедно дойдохме и заедно ще сме във всичко!” На другия ден пред бараките са строени всичките 1200 човека. Германският офицер е шокиран и възкликва: „Не е възможно всички да са евреи!”, но Едмъндс твърдо заявява: „Всички сме евреи тук!” Вбесен, офицерът опира пистолет в главата му и му дава последен шанс да изпълни заповедта. Без да губи присъствие на духа, сержантът отвръща, че след него ще трябва да избие и останалите и че след войната ще бъде съден като военнопрестъпник. Хладнокръвието му отрезвява германеца и той се отказва от опита си за разделяне. А в началото на май съюзническите войски достигат лагера и на изпитанията им е сложен край.
За този случай сержант Едмъндс никога не говори до смъртта си през 1985 г. Едва през 2009 г. синът му научава случайно за това от разказа на един от оцелелите евреи пред „Ню Йорк Таймс”. Шест години по-късно Роди Едмъндс е обявен за „праведник на света”. На церемонията по връчването на медала му действащият тогава президент Барак Обама обобщава делото му с думите: „Ние всички сме евреи, защото антисемитизмът е дистилиран израз на зло, преминаващо през толкова голяма част от човешката история. И ако не му отвърнем подобаващо, няма да отвърнем, на която и да било друга форма на злото.”
Снимки:
01. Паул Грюнингер (вляво) като полицейски офицер в Санкт Гален
02. Швейцарски войници охраняват влак с бежанци на гарата в Цюрих, октомври 1942 г.
03. Германски паспорт с печат J (от jude), указващ евреин.
04. Елизавета Скобцова в началото на 20-те с трите си деца – Гаяна, Юрий и Анастасия (вдясно). И трите умират преди Елизавета.
05. Елизавета вече като монахинята майка Мария (в средата) в Париж
06. Мостът към гетото в Пшемишъл
07. Офицерите от Вермахта лейтенант Алберт Бател (ляво) и полковник Макс Лидке
08. Сержант Роди Едмъндс (в средата) сред хората си
09. Бараките на оеннопленническия лагер Сталаг XI A
Публикуван във в. СЕГА
Тагове:
VARNA R. и VARNA (РЕКА ВАРНА И ГРАД ВАРН...
ЗРК Патриот срещу С 400
За това има книги, но популярни филми по света - не.
„Нито една страна не е била така разрушена от войната както Германския Райх... в тази страна, където насилствено са били прогонени близо 17 милиона живеещи на Изток германци е нямало нищо от което човек се нуждае: ни жилище, ни храна, ни облекло.”
Да не се забравя, че срината Русия всъщност... всъщност Русия, СССР... Сибир, Урал, Средна Азия, Далечния Изток всъщност-ДА! Не са били докоснати от разрушение!
„Такива примери в световната история не е имало-за 1 година да се изселят 17 милиона население насилствено от които 2 милиона да умрат от глад и изтощение. В британската и американската окупационни зони пристигат 4 пъти повече хора отколкото е било населението на Дания, 2 и половина пъти повече отколкото са живелите в Швеция, два пъти повече от цяла Гърция.”
„ЗА ВСИЧКИ НАРОДИ СЪЩЕСТВУВА ЧЕРВЕН КРЪСТ, А ЗА НЕМЦИТЕ – НЕ!
оставям настрана изнасилванията и грабежите за които имам поредица постинги
на такива изнасилвания евреите никога не са подлагани от никакви национал-социалисти
- След войната т.нар. победители конфискуват от Германия над 346 000 патента – няма грешка в цифрата!
- Както заявява научно-изледователската станция Райтфийлд от щата Охайо от Германия Е ИЗВОЗЕНА ДОКУМЕНТАЦИЯ ТЕЖАЩА 1 500 ТОНА, да-отново няма грешка в „тонажа” на заграбената документация!!!
- СЛЕД ВОЙНАТА ГЕРМАНИЯ ГУБИ 49,3% ОТ ВСИЧКИ СВОИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ВЪВ ВИСШИ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ!
- НИКОГА НЕ СЪМ ЧЛЕНУВАЛ В ПАРТИЯ
- НИКОГА НЕ СЪМ ГЛАСУВАЛ
- ВИНАГИ СЪМ ПРЕЗИРАЛ ПОЛИТИЦИ МАНИПУЛИРАЩИ ИДОЕОЛОГИЯ
Всичко преведено от мен в поредица постинги е от ЛЕГАЛНО ИЗДАДЕНИ КНИГИ НА НЯКОЛКО ЕЗИКА, разбира се, на български не преведени, но на германски, руски и английски, че и на френски по света - да
ПС
Аватара ти е фотос ракурс на "сегмент" от купола на Pz IV, командирската куполка горе ползвана на масата версии на Панцер четворката и на някои модификации на Панцер тройка - вероятно това е в бг музея ви военно-историческия
загубите на ссср не са 20 млн. а вероятно в диапазона 30 до 40 млн
и не, не са руси, а руснаци и не са 20 млн, вероятно повече
останалите загуби на ссср са от всички над 130 народности воювали в армията на кому онанистите
„ПОБЕДИТЕЛИТЕ” ОТ ИЗТОК – цената на победата
По инфо от германските архиви и WAST германските загуби на военни са не повече от 3,5 млн. на Източния фронт. Общо военните загуби на Германия на всички фронтове през ВСВ са 5 млн. цивилните над 3 млн. Общо загубите на Германия военни и цивилни 8-9 млн
Съветските БОЙНИ загуби са:
1. Според "Гриф секретности снят" на комисията водена от Г. Ф. Кривошеев – изследване 90-те години, са над 12,5млн.
2. Според картотеките на ЦАМО от 2000г. военните загуби на СССР са 14 млн. 507 хил. персонални досиета
3. Според ЦАМО на РФ, който се помещава в Подолск, картите на персонален отчет са 16 млн.
Отделно според Книга Памяти на отделните области в РФ към 2006г. има няколко милиона заявления и "безименни" неразпознати досиета и документи на военнослужещи. Според руските автори днес загубите на СССР безвъзвратните военни са 19-20 млн.
Отделно загубите на цивилните са спорни и се "колебаят" от 20 до повече милиони.
Германия губи срещу ВСИЧКИ ПРОТИВНИЦИ 8,5ЛН. ВЪВ ВОЙНАТА, С ИЗБИТИТЕ ОТ ГЛАД И НАСИЛИЕ ГЕРМАНСКИ ПЛЕННИЦИ В РУСКИ И СЪЮЗНИЧЕСКИ ЛАГЕРИ - 2,5 МЛН.
ОБЩО ГЕРМАНСКИ ЗАГУБИ ПРИБЛИЗИТЕЛНО 11 МЛН ВОЕННИ И ЦИВИЛНИ
ОБЩО СЪВЕТСКИ ЗАГУБИ 19-20 МЛН ВОЕННИ И МОЖЕ БИ ОЩЕ 20 МЛН ЦИВИЛНИ И ТО ПОЧТИ САМО СРЕЩУ ГЕРМАНСКИЯ ПРОТИВНИК
ГЕРМАНИЯ ГУБИ 11 МЛН СРЕЩУ ВСИЧКИ
СССР ГУБИ 40 МЛН ПОЧТИ САМО СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ
С „ДВЕ ДУМИ”
За 1 германец са падали по няколко „победители” – просто факт и тук НЕ иде реч за цивилисти, а за бой, умение и опит – за сила, техника и командване... за войника!
КАТО НЕ ЗНАЕШ НЕЩО - ПИТАЙ - НЕ Е СРАМНО!
За това има книги, но популярни филми по света - не.
...
Несъмнено!
Вие българите започнахте Първата световна и заслужено следвайки вашата логика ви биха или?
Без колебание РУСНАЦИТЕ СТЪПКАХА И ЗАВЛАДЯХА С ОРЪЖИЕ НАД 100 НАРОД НОСТИ В ТЯХН АТА ИСТОРИЯ - ПРИБАЛТИКА, ФИНЛАНДИЯ, СРЕДНА АЗИЯ, КАВКАЗ - ще рече заслужено трябва да им се пусне кръв на руснаците за това следвайки вашата логика нали?
Кой изби повече - нацизма/нс или кому онанизма - последния много повече
Беше ли половин Европа под руски комунизъм половин век - беше
Стъпката ли е русия няколко века подред прибалтика, средна азия, кавказ, изтока - да
Следвайки вашата логика кога русия ще пусне кръв за да възмезди стъпканите от нея? щото следвайки вашата логика трябва, нали?!
1. Съветската „историография” и тази на запада бе победила – тя можеше и си позволяваше мега лъжи – такива каквито само победител би могъл – лъжа в числа, заличаване на факти и дори цели сражения (днес това руснаците в десетки книги си признават и то трудове на полковници и генерали комунисти, не иде реч за Виктор Суворов, Игор Бунич и подобни комерспоръчкови комикси)
Германските военни и историци трябваше да превиват гръб (някои не го правеха) да храчат по себе си, те и сега го правят – както германец плюе по себе си едва ли друг може да го стори – ако трябва извинение за нещо – „германия” ще се наведе – за наводненията в Китай, за студа в Сибир, за глада в Етиопия – въобще Германия е виновна за всичко преди, днес и за всичко което още не се е сътояло!
2. Съветската „историография” следваше линията на партията, която знаем права е дори когато съгреши – линията на партията е права, дори когато е начупена, „та” историците пееха в хора на неизбежното, закономерното и ясно бъдеще – целия свят щеше да е червен както бяха доказали Маркс и Ленин, всичко щеше да е световна революция някога си и при всички положения големия червен брат беше прав. Историографията за войната трябваше да обслужва това и го правеше.
Германските бивши военни и писачи трябваше без съмнение да охрачат Адолф, покрай него военната машина, себе си дори, но пък можеха и да се оправдаят с него в отделни случаи. ИСТИНСКА ГЕРМАНСКА ИСТОРИЯ НЯМАШЕ И НЯМА, ЗАЩОТО НЯМАШЕ И НЯМА ГЕРМАНИЯ – както казва djovanna38 днешна Германия е менте Германия – германци след 1945г. няма.
3. Манталитета на съветски галош расъл в средна Азия или на великоруска ушанка, въобще надъхан от комунизъм паанславянин лъже нива над бивш германец, манталитета да си винаги голям, най-отгоре, при всички положения прав, победител, богатир, непобедимая и легендарная е познат. Помня петилетки в които тук задминавахме Мерцедес с Москвич или БМВ със Зазка. въобще Булгар-рено смаза АУДИ ;)
Манталитеа на германеца като професионалист, като внимание към детайла, като пунктуалност и конкретика пред източното лаладжийство е като фундаментален германски паметник над славянското фразьорство и фантазьорство – той се забелязва дори днес в професионализъм, подреденост или просто ред и правила.
С „ДВЕ ДУМИ”
ПОБЕДИТЕЛЯ МОЖЕШЕ ДА ЛЪЖЕ, ПОБЕДЕНИЯ ЕДВА ЛИ
ПОБЕДИТЕЛЯ БЕШЕ НАДЪХАН ОТ КОМУНИЗЪМ, НАЦИЗМА БЕШЕ БИТ
ПОБЕДИТЕЛЯ КАТО ЧОВЕК ОТ ИЗТОК ЛАЛАШЕ КАКТО ЛАЛА И ДНЕС
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия