„През февруари неочаквано получих назначение като командир на отделение, спомня си години по-късно генерал лейтенант Юри Бабански. – Пристигам в заставата, а там няма никого, само готвачът останал. А той ми казва: „Всички са на брега, бият се с китайците”. И аз мятам автомата през рамо и бягам към реката. А там наистина си се пердашат. Китайците преминали Усури по леда и навлезли на наша територия. Час и половина мина, докато ги изгоним. При това без изстрели – само се млатихме по мутрите. И си помислих тогава: „Е, весела застава!”

 Неделя, 2 март 1969 г. Масленица. На заставата „Нижнемихайловка” на 57-и граничен отряд  близо до остров Дамански, Приморския край всичко е спокойно. По-голямата част от граничарите са на учения. Началството е празнувало с местните края на зимата. Нищо не предвещава задаващата се буря. През нощта обаче близо 300 китайски войници са доближили реката и част от тях са заели позиции на острова. 

10,40 ч. - от съветския наблюдателен пост забелязват движението им и сигнализират в заставата. Командирът – старши лейтенант Иван Стрелников, веднага вдига хората си по тревога - общо тридесетина човека, и потеглят към реката. Камионът, в който е Юри Бабански (тогава младши сержант), изостава, затова командирът с част от граничарите пристигат първи до брега. Стрелников разделя хората си на две – с едната група тръгват по леда към нарушителите, другата следва успоредно на тях, но през острова. Оръжията са на ремък, защото очакват пак да се стигне до обичайното изтласкване на нашествениците с юмруци и приклади.

Началото

Основата на пограничните конфликти между двете страни в Далечния Изток се крие в Пекинския договор от 1860 г. С предишните договори от 1858 г. – Айгунския и  Тянцзинския, с които се предават от Китай на Русия територията по левия бряг на р. Амур и целият Усурийски край, не са очертани точни граници от Усури до морето. Затова за преговори в Пекин е изпратен граф Николай Игнатиев, който и сключва договора. На него граничната линия, минаваща по реките, е отбелязана с червен молив. Проблемът е, че в руската и китайската редакция на договора те се разминават – в руската линията минава до китайския бряг. И Китай претендира за острови, които остават руски. Границите не са оспорвани активно до 1956 г. Тогава китайският ръководител Мао Дзедун  изведнъж се сеща за тези острови и започва пропагандна война за възвръщането им от „ревизионисткия” СССР. Кампанията ескалира след 1966 г. с началото на т.нар. Културна революция. Зачестяват и провокациите. Тълпи китайци – цивилни и военни, преминават на острова, крещейки лозунги за освобождаване на „окупираната” територия. Съветските граничари получават строга инструкция да не използват оръжие и да не се поддават на провокациите. Затова в повечето случаи те избутват нашествениците обратно с помощта на дълги прътове или ги изтласкват, като правят верига, хванати за ръце. Нерядко сблъсъците прерастват в масови побоища, в които се използват тояги и приклади на автоматите, но до стрелба не се е стигало при нито един случай. До 2 март.

Първата атака

2 март, около 11,15 ч. Старши лейтенант  Стрелников и десетина от хората му приближават към китайците, които този път се държат необичайно - не размахват цитатниците си на Мао и не носят лозунги. Граничарите се нареждат в редица, за да могат хванати за ръце да ги избутат, ако се наложи. Но този път нещата се развиват много различно. Част от китайците се разпръсква, но командирът им вдига ръка, с което дава сигнал на хората си, стоящи по-назад. Те внезапно изваждат скритите заредени автомати и почти от упор разстрелват граничарите. От китайския бряг започват масирана стрелба с картечници и оръдия. Втората група също е пресрещната и избита. В този момент пристига и отделението, водено от Бабански, но след като губят няколко човека, се изтеглят на руския бряг.

11.30 ч. - на помощ пристигат двадесетина човека от съседната застава и заедно с хората на Бубенин контраатакуват. На помощ идват и още граничари и с дружни усилия принуждават нападателите да отстъпят на китайския бряг.

11,50 ч. - боят приключва. Съветската страна дава 32 убити и 15 ранени. Китайците губят между 100-150 човека.

Играта загрубява

Макар и  с много жертви сражението от 2 март остава като „пограничен инцидент”. И двете ядрени сили внимават събитията да не ескалират в сериозен конфликт, но усилено се готвят за реванш. На помощ на гранични войски е придаден армейски корпус, а китайците струпват около 5000 човека на своя бряг.

На 14 март в 15 ч. се получава неочаквана заповед - патрулите да се изтеглят от острова. Китайците само това и чакат – веднага се придвижват към брега. В 20 ч. идва нова задача – островът да се завземе. Общо 45 граничари с 4 БТР-а се връщат отново на острова и се окопават, а още 180 човека са в резерв на брега.

15 март, 10 ч. – китайците започват масиран артилерийски обстрел, а няколкостотин човека пресичат реката и атакуват острова. Завързва се ожесточено сражение.

12 часа –два от съветските БТР-ите са унищожени, останалите повредени. Командирът на граничния отряд – полковник Демократ Леонов, отчаяно иска артилерийска подкрепа от армията, но командването не се решава да се намеси. Пристига единствено танкова рота. Леонов решава да ги използва и да мине в обход на острова. Качва се на първия танк, но машините попадат на засада и танкът на Леонов е поразен, а самият той загива.

15 ч. – китайците вкарват нови резерви и вече е ясно, че позицията не може да бъде задържана от граничарите, въоръжени само с автомати. Дадена е заповед за изтегляне.

17 ч. – защитниците приключват боеприпасите. В този момент генерал полковник Олег Лосик – командир на войските от Далекоизточния военен окръг, поема отговорност и дава заповед за огън.

17,10 ч. – дивизион за реактивен залпов огън БМ-21 „Град” нанася удар в дълбочина по китайския бряг. Едновременно с него се включва тежката артилерия, а танкове и БТР-и атакуват Дамански. Залпът е изключително ефективен – унищожени са резервите, комуникациите и боеприпасите на противника. Противно на разпространяваните легенди, по острова не е стреляно – там се намират граничарите.

18 ч. – останали без огневата поддръжка от брега, китайците се изтеглят бързо от острова, макар да продължават спорадични престрелки. В това сражение съветската страна губи 40 човека. Жертвите на Китай не са ясни и до ден днешен – варират от 200 до 800.

Битката за танка

Въпреки категоричната победа за съветската армия остава горчив привкус – губят 1 танк, при това най-новият им Т-62, който е секретен и влиза в бой за първи път. Китайците, въпреки бойните действия, успяват да демонтират всичко по-ценно от него. Командването решава да го унищожи, но опитите да го взривят, се провалят, а танкът потъва под водата. По-късно китайците, необезпокоявани, го изваждат и днес е музеен експонат в Пекин.

Изненадващият епилог

Конфликтът за о. Дамански довежда СССР и Китай до границата на пълномащабен сблъсък. Съветските власти, които след потушаването на Пражката пролет, се нуждаят от подобряване на имиджа, предпочитат да не ожесточават конфликта. Затова започват сондажи за преки двустранни преговори и уреждане на спорните въпроси. Още на 21 март председателят на Съвета на министрите на Съветския съюз Алексей Косигин търси контакт с председателя Мао и премиера на Държавния съвет на КНР Чжоу Енлай, но безуспешно. През лятото има още два погранични инцидента, при които китайците са изтласкани от оспорвани острови. На 6 септември Косигин заминава за Ханой за погребението на виетнамския държавен ръководител Хо Ши Мин. Там с посредничеството на домакините е изпратено съобщение до ръководителя на китайската делегация за двустранна среща на летището в Пекин. Тази среща едва не се проваля, защото положителният отговор идва едва на 10 септември, когато съветската делегация вече се е завърнала. За да не се изпусне моментът, се налага Косигин спешно да излети от Ташкент за Пекин. Така на 11 септември там той се среща с Чжоу Енлай. Преговорите са успешни – китайците предлагат за прекратяване на конфликтите по спорните острови „спорещите страни да останат там, където са сега” и това е прието веднага ог съветска страна.

Има обаче една дребна подробност – в деня, когато Пекин съобщава, че е готов за преговори – 10 септември, граничарите получават заповед да прекратят огневата защита на острова и китайците незабавно го заемат. Така, когато  двамата ръководители се договарят, островът вече е в китайски ръце. По-късно СССР протестира нееднократно за коварното завземане, но се задоволява само с писмени декларации. През 1991 г. вече Руската федерация и Китай оформят статута на острова и де юре. Днес островът, кръстен на удавилия се близо до него инж. Станислав Дамански, носи многозначителното име Джънбао  (Скъпоценен).

Текстове под снимки:

1. Остров Дамански (Джънбао) днес.

2. Карта, показваща разночетенето на демаркационната линия от Пекинския договор (с черно – руската версия, с червено - китайската)

3. „Меко” изтласкване на нашествениците…

4. и „твърдо”

5. Резултатът от „убеждаването”

6. Последната снимка на редник Петров от 2 март – секунди преди китайците да открият стрелба

7. Китайската артилерия от брега стреля по острова

8. Картина, показваща китайската гледна точна на боя от 2 март

9. Плененият Т-62 в музея в Пекин

10. Батарея БМ-21 „Град” на позиция

Материалът е публикуван във в. "СЕГА"