Постинг
21.09.2012 18:14 -
Патлаци и пищаци - 2
Учебната година започна, на за игри винаги ще има време. И така, след като в първата част си говорихме за пистолетите, днес е време за втората част, посветена на автоматите и пушките.
Както пистолетите, така и по-големите оръжия по машите земи бяха от страните на соц лагера – като основен дял имаха съветските производители. Моделите бяха само и единствено копия на съветски оръжия от войната или по-съвременни. Като материал се използваше дърво и ламарина – най-вече за картечните пистолети, изцяло метални модели, твърда пластмаса – вероятно полистирол или мека пластмаса – полиетилен.
Картечни пистолети
Малък картечен пистолет
Най-популярният модел картечен пистолет за мен е загадка дали има реален прототип, или е някаква фикция на производителя (през 60-те дизайн и дизайнер още беше мръсна дума). Произвеждаше се в няколко вариации и държави.
Първият модел е чешки – те обикновено бяха сиви, зелени или светлосини.
Този пък е вариация на първия модел – с извит вместо с прав пълнител.
Руският вариант беше с механизъм, подобен на металния Макаров - подвижен затвор и стрелящ с лентови капси.
Картечни пистолети от войната
Тук вариациите бяха доста волни – още повече, че руснаците имаха няколко сходни модела – ППД, ППШ и ППС, като повечето от тях бяха с дървени дръжки и прави или дискови пълнители (само ППС беше целометалически с извит пълнител).
Това доста напомня на ППД34. Изработен е от дърво и метал
Следват 2 вариации на тема ППШ – известния Шпагин – също от дърво и метал. Първият е руски, а вторият чешки.
Най-любопитното е, че май най-сполучливото копие на Шпагин беше българско – пак дърво и метал. В случая изрових един от стара семейна снимка. Обърнете внимание на ръчката, с която се въртеше тресчотката, за да издава характерния пукот на пистолета.
Този пластмасов ППД34 беше първата ми сериозна бойна играчка навремето – беше от полиетилен и за жалост не издаваше никакви звуци или святкания – даже и спусък нямаше. Но за онова време липсите се доизграждаха в главата на хлапетата.
И още един руски картечен пистолет Шпагин, но с продълговат пълнител – каквито са по-късните версии на модела.
А това, макар да прилича на Шпагин, според мен е по-скоро някакво копие на Томпсън. Руснаците са имали подобни модели през войната по силата на „ленд-лиза” – вероятно и за това не се смята за „вражески” модел.
Картечен пистолет тип Стен
Подозирам, че този модел е български, доколкото в мрежата изобщо няма негови изображения. Беше близо до модела на английския Стен Mk V. При натискане на пълнителя в крайно положение се зареждаше механизмът на тресчотката и при натискане на спусъка пълнителят се връщаше обратно с характерен пукот. Аз имах такъв черен модел, но съм виждал и бели. Тук от едно детско филмче се вижда юнак с този автомат в действие
Автомати
Тук нещата бяха пределно прости – единственият автомат, който се възпроизвеждаше като играчка, беше прословутият Калашников – основно първият модел АК-47 и десантният му вариант със сгъваем приклад – АКС. У нас много бяха популярни и румънско-унгарският му вариант с допълнителна ръкохватка – РМ-63.
АКС
Дали заради по-лесното производство, но моделите на основата на АКС бяха най-разпространени. Разбира се, вариациите бяха многобройни – от далечен отглас на оригинала до практически точно копие.
Тези бяха най-големите съветски автомати. Вторият се водеше снайперски автомат и според руските форуми в по-късните версии е продаван с оптически мерник. Любопитно е, че имат версии от само от метал и изцяло пластмасови. И малка добавка за пластмасовия модел (благодарение на boysta3): от късата цев отдолу изстрелват малка стреличка - вероятно трябва да имитира гранатомет, които вече по това време се монтираха и на съветските автомати
Друг типаж руски автомати – малко по-близо до истината. Също ги има в 2 модификации – метални и пластмасови.
Тези автомати явно са произвеждани от няколко завода, защото са с различни имена: Сверчок, Зарница, Орленок. Общото е, че всичките са от метал.
И отново два модела – метал и пластмаса.
Рядкост – точно копие на АКС. По някаква причина руснаците избягваха да правят точни копия на оръжията си (поне по мои наблюдения).
АК-47
Това точно копие е по-късен модел, но аз имах през 70-те точно такъв. Стреляше с капси, а с няколко щракания назад с пълнителя се натягаше механизмът за искрене (те работеха с камъчета за запалки), който се освобождаваше с малко лостче пред пълнителя.
РМ-63
Мерцедесът на автоматите у нас – металният унгарски автомат на Elzett-Muvek, който работеше с 4,5-волтова плоска батерия. Това е копие на румънската варсия на АК-47. Вероятно и унгарците са произвеждали този модел или е бил на въоръжение в армията им.
Странни модели
Това чудо изобщо не можах да определя от какво е взето като модел. Единственият автомат с хоризонтален диск, който знам, е Amerikan180, но той е доста далеч като визия от това. И този има манивелка за тресчотка, с която „гърми”.
Автомат Салют.
Обърнете внимание на емблемата на въздушно-десантните войски. Явно внушава идеята за някакво десантно оръжие.
Пушки
Тук нямаше кой знае какво разнообразие. Произвеждаха се 2 основни типа пушки – едноцевни въздушни, стрелящи с тапи и двуцевни ловджийски, стрелащи с капси.
Въздушни пушки
Имаше както руски, така и чешки, китайски, а ако не се лъжа и български. Принципът в повечето случаи беше един и същ – чупеща се цев и тапа, вързана с канап, за да не изчезне нанякъде. По-долу няколко различни модела.
Ловни пушки
Често казано нямам спомен тук да бяха много полулярни – на мен самия ми я донесоха от Съюза. Много й се радвах, но за жалост пушката свърши безславно в главата на един голям плюшен тигър. (за сведения на природозащитниците – на тигъра му нямаше нищо, той си отиде по-късно от старост). Руските модели стреляха с капси, които се слагаха на специални легла в основата на цевите, но templar ме допълни в коментарите и с още един модел ловна пушка, която работи на принципа на въздушните.
Пушка помпа
Показаният модел е по-късен, но през 70-те имах абсолютно същата, донесена от Съюза. С помощна на ръкохватката и предната цев се създаваше компресия, която изстрелваше шарени топчета като за пинг понг. Честно казано ни се виждаха несериозни за битки и може би за това и не бяха много популярни.
Картечници
Да, да и това имаше. Не съм виждал тук такива. Мои приятели са ми разправяли, че са ги виждали по някои детски градини, но достоверна информация нямам. Иначе при русначетата явно са били популярни. Разбира се моделът е един-единствен – картечницата от времето на Гражданската война – Максим.
Хладно оръжие
Щит и меч
Така и така говорим за оръжия – да споменем за финал и тях. Всъщност то също не беше особено популярно по една или друга причина. Основно се разпространяваше един червен комплект от мек полиетилен – шлем, щит и меч. Мечът не се препасваше, а се носеше през рамо. Интересно е, че щитовете бяха два варианта – този с кръглия щит се продаваха тук, докато в Съюза щитовете бяха с формата на обърната капка. Шлемът имаше и допълнителна украса от бяла пластмаса, която първа изчезваше. Макар мечовете да бяха заоблени и меки бяха доста сериозно оръжие и можеха да те фраснат здраво с тях. А пази Боже да го докопа някой разгневен родител... Руснаците произвеждаха още няколко типа мечове и саби от полиетилен, но не помня да съм ги срещал по нашите магазини – може да са били за местна употреба.
Саби
Аз имах точно такава сабя – донесена също от Съюза (в долния десен ъгъл се вижда добре ефесът й). Беше малка, но затова пък от метал, макар и доста мек – при първата схватка с един червен меч заприлича на графика за валутните курсове.
Кортици
Много често се срещаха по сергиите на панаирите. Малки и пластмасови, но пък си бяха почетно оръжие, с което да се фукаш в махалата.
И за финал - оригиналните оръжия, вдъхновили направата на част от тези играчки:
Както пистолетите, така и по-големите оръжия по машите земи бяха от страните на соц лагера – като основен дял имаха съветските производители. Моделите бяха само и единствено копия на съветски оръжия от войната или по-съвременни. Като материал се използваше дърво и ламарина – най-вече за картечните пистолети, изцяло метални модели, твърда пластмаса – вероятно полистирол или мека пластмаса – полиетилен.
Картечни пистолети
Малък картечен пистолет
Най-популярният модел картечен пистолет за мен е загадка дали има реален прототип, или е някаква фикция на производителя (през 60-те дизайн и дизайнер още беше мръсна дума). Произвеждаше се в няколко вариации и държави.
Първият модел е чешки – те обикновено бяха сиви, зелени или светлосини.
Този пък е вариация на първия модел – с извит вместо с прав пълнител.
Руският вариант беше с механизъм, подобен на металния Макаров - подвижен затвор и стрелящ с лентови капси.
Картечни пистолети от войната
Тук вариациите бяха доста волни – още повече, че руснаците имаха няколко сходни модела – ППД, ППШ и ППС, като повечето от тях бяха с дървени дръжки и прави или дискови пълнители (само ППС беше целометалически с извит пълнител).
Това доста напомня на ППД34. Изработен е от дърво и метал
Следват 2 вариации на тема ППШ – известния Шпагин – също от дърво и метал. Първият е руски, а вторият чешки.
Най-любопитното е, че май най-сполучливото копие на Шпагин беше българско – пак дърво и метал. В случая изрових един от стара семейна снимка. Обърнете внимание на ръчката, с която се въртеше тресчотката, за да издава характерния пукот на пистолета.
Този пластмасов ППД34 беше първата ми сериозна бойна играчка навремето – беше от полиетилен и за жалост не издаваше никакви звуци или святкания – даже и спусък нямаше. Но за онова време липсите се доизграждаха в главата на хлапетата.
И още един руски картечен пистолет Шпагин, но с продълговат пълнител – каквито са по-късните версии на модела.
А това, макар да прилича на Шпагин, според мен е по-скоро някакво копие на Томпсън. Руснаците са имали подобни модели през войната по силата на „ленд-лиза” – вероятно и за това не се смята за „вражески” модел.
Картечен пистолет тип Стен
Подозирам, че този модел е български, доколкото в мрежата изобщо няма негови изображения. Беше близо до модела на английския Стен Mk V. При натискане на пълнителя в крайно положение се зареждаше механизмът на тресчотката и при натискане на спусъка пълнителят се връщаше обратно с характерен пукот. Аз имах такъв черен модел, но съм виждал и бели. Тук от едно детско филмче се вижда юнак с този автомат в действие
Автомати
Тук нещата бяха пределно прости – единственият автомат, който се възпроизвеждаше като играчка, беше прословутият Калашников – основно първият модел АК-47 и десантният му вариант със сгъваем приклад – АКС. У нас много бяха популярни и румънско-унгарският му вариант с допълнителна ръкохватка – РМ-63.
АКС
Дали заради по-лесното производство, но моделите на основата на АКС бяха най-разпространени. Разбира се, вариациите бяха многобройни – от далечен отглас на оригинала до практически точно копие.
Тези бяха най-големите съветски автомати. Вторият се водеше снайперски автомат и според руските форуми в по-късните версии е продаван с оптически мерник. Любопитно е, че имат версии от само от метал и изцяло пластмасови. И малка добавка за пластмасовия модел (благодарение на boysta3): от късата цев отдолу изстрелват малка стреличка - вероятно трябва да имитира гранатомет, които вече по това време се монтираха и на съветските автомати
Друг типаж руски автомати – малко по-близо до истината. Също ги има в 2 модификации – метални и пластмасови.
Тези автомати явно са произвеждани от няколко завода, защото са с различни имена: Сверчок, Зарница, Орленок. Общото е, че всичките са от метал.
И отново два модела – метал и пластмаса.
Рядкост – точно копие на АКС. По някаква причина руснаците избягваха да правят точни копия на оръжията си (поне по мои наблюдения).
АК-47
Това точно копие е по-късен модел, но аз имах през 70-те точно такъв. Стреляше с капси, а с няколко щракания назад с пълнителя се натягаше механизмът за искрене (те работеха с камъчета за запалки), който се освобождаваше с малко лостче пред пълнителя.
РМ-63
Мерцедесът на автоматите у нас – металният унгарски автомат на Elzett-Muvek, който работеше с 4,5-волтова плоска батерия. Това е копие на румънската варсия на АК-47. Вероятно и унгарците са произвеждали този модел или е бил на въоръжение в армията им.
Странни модели
Това чудо изобщо не можах да определя от какво е взето като модел. Единственият автомат с хоризонтален диск, който знам, е Amerikan180, но той е доста далеч като визия от това. И този има манивелка за тресчотка, с която „гърми”.
Автомат Салют.
Обърнете внимание на емблемата на въздушно-десантните войски. Явно внушава идеята за някакво десантно оръжие.
Пушки
Тук нямаше кой знае какво разнообразие. Произвеждаха се 2 основни типа пушки – едноцевни въздушни, стрелящи с тапи и двуцевни ловджийски, стрелащи с капси.
Въздушни пушки
Имаше както руски, така и чешки, китайски, а ако не се лъжа и български. Принципът в повечето случаи беше един и същ – чупеща се цев и тапа, вързана с канап, за да не изчезне нанякъде. По-долу няколко различни модела.
Ловни пушки
Често казано нямам спомен тук да бяха много полулярни – на мен самия ми я донесоха от Съюза. Много й се радвах, но за жалост пушката свърши безславно в главата на един голям плюшен тигър. (за сведения на природозащитниците – на тигъра му нямаше нищо, той си отиде по-късно от старост). Руските модели стреляха с капси, които се слагаха на специални легла в основата на цевите, но templar ме допълни в коментарите и с още един модел ловна пушка, която работи на принципа на въздушните.
Пушка помпа
Показаният модел е по-късен, но през 70-те имах абсолютно същата, донесена от Съюза. С помощна на ръкохватката и предната цев се създаваше компресия, която изстрелваше шарени топчета като за пинг понг. Честно казано ни се виждаха несериозни за битки и може би за това и не бяха много популярни.
Картечници
Да, да и това имаше. Не съм виждал тук такива. Мои приятели са ми разправяли, че са ги виждали по някои детски градини, но достоверна информация нямам. Иначе при русначетата явно са били популярни. Разбира се моделът е един-единствен – картечницата от времето на Гражданската война – Максим.
Хладно оръжие
Щит и меч
Така и така говорим за оръжия – да споменем за финал и тях. Всъщност то също не беше особено популярно по една или друга причина. Основно се разпространяваше един червен комплект от мек полиетилен – шлем, щит и меч. Мечът не се препасваше, а се носеше през рамо. Интересно е, че щитовете бяха два варианта – този с кръглия щит се продаваха тук, докато в Съюза щитовете бяха с формата на обърната капка. Шлемът имаше и допълнителна украса от бяла пластмаса, която първа изчезваше. Макар мечовете да бяха заоблени и меки бяха доста сериозно оръжие и можеха да те фраснат здраво с тях. А пази Боже да го докопа някой разгневен родител... Руснаците произвеждаха още няколко типа мечове и саби от полиетилен, но не помня да съм ги срещал по нашите магазини – може да са били за местна употреба.
Саби
Аз имах точно такава сабя – донесена също от Съюза (в долния десен ъгъл се вижда добре ефесът й). Беше малка, но затова пък от метал, макар и доста мек – при първата схватка с един червен меч заприлича на графика за валутните курсове.
Кортици
Много често се срещаха по сергиите на панаирите. Малки и пластмасови, но пък си бяха почетно оръжие, с което да се фукаш в махалата.
И за финал - оригиналните оръжия, вдъхновили направата на част от тези играчки:
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия