Наскоро ББ гостува на нашите сънародници в Чикаго и им дръпна напоителна реч в стил "некои съображения". Особено свежа беше идеята да си върнем Македония, като я... купим. Сиреч - инвестираме, инвестираме и в един момент тя взела че станала наша.
Та по този повод се сетих за един друг наш сънародник, също минал през Чикаго, но не държал речи там. Той е написал следното по повод икономическата ни експанзия там (надявам се усеща се достатъчно иронията в това изречение):
Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкова за нея. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че келепир, майка му мечка!... Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата... Тука ли си, сама ли си!... Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака — стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака... Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!... Туй комитети, туй дружества, организация, пропаганда — всичко е болшаф! Добре прави почитаемото правителство, че ги презира тези нехранимайковци. Разбира се!...
Еех, да ще султанът да освободи Македония!...