Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2014 12:25 - Историята на Диди, или на море в Анталия през... служебния вход
Автор: photonik Категория: Туризъм   
Прочетен: 8669 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 15.08.2014 12:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Когато чуете Анталия, обичайно си представяте скъпи хотели, много забавления, добро обслужване и нон стоп купон. Днешният гост обаче ще ни заведе в Анталия през служебвия вход. Това е Диляна Добруджанска, на 29 години от гр. Добрич. Дипломирала се във Великотърновския университет през 2009 г. специалност политология. Успоредно следва и право, което вече е завършила семестриално. Владее английски, френски, руски и турски език. Работи от 5 години като аниматор в турския курорт Анталия.

image

- Как се озова в Анталия? Откъде научи за там, търси ли съвети и препоръки, помогна ли ти някой?

- Като всеки, който живее близо до морето, през лятото работех там. Започнах още на 18 години в курорта „Албена” - рисувах и продавах керамични фигурки, парфюми и козметика, накрая работех в едно „Ретро фото”. През 2010 г. с приятелка решихме да се пробваме в Англия - всичко живо се втурна натам, та и ние да не останем назад. Взехме си дата за интервю и всичко вървеше по план, но от агенцията ни попитаха: „Момичета, не искате ли да работите в Турция като аниматори - млади сте, обичате да танцувате, къде ще ходите на полето?“ Не му мислихме много - искахме нещо ново, различно и приятно, а и двете сме работили с туристи. Дадоха ни Скайп адреса и оттам вече се оправяхме сами. Подготвихме всичко и в края на февруари вече бяхме в Анталия. И ето - вече пета година съм тук.
image
 

- Как реагираха роднините и приятелите?

- Приятелите винаги те подкрепят, с каквото и да се захванеш. Естествено, всеки предпочита да си останеш в България, но... Майка ми прие всичко нормално. Подкрепяше ме и финансово, и морално. Е, предпочиташе да си остана в България и беше голям рев, като се изпращахме, но не са ли такива всички мами? Що се отнася до баща ми - неее, не мина гладко - защо не съм избрала някоя европейска държава, защо Турция, къде ще ходя в Диарбекира и разни такива. Накратко - скарахме се и не си говорихме няколко месеца. След време всичко си беше нормално - предполагам, разбра, че нищо лошо няма да ми се случи там, че работата ми харесва и че съм щастлива.

- Имате ли някаква длъжностна характеристика или работите каквото каже шефът?

- Всички сме аниматори, не е по усмотрение на шефа. Аз съм аниматор в „Мини клуб”. Сама избрах децата пред гимнастиката, защото много обичам деца и ми доставя огромно удоволствие. Толкова са честни, открити и смешни. Е, има, разбира се, и малки чудовища, които не искаш да стъпват в „Мини клуба”, но нямаш избор, а и предполагам, че всичко идва от родителите или поне в по-голямата си част, така че...
image
 

- Как протича един работен ден на морето?

- В хотела пристигаме в края на февруари. По това време е още затворен, а ние се подготвяме за нашите шоу програми. Всеки ден репетиции, почти по цял ден. Хотелът отваря около средата на април и истинската работа започва.

Работният ни ден започва от 9:30 и до 12:30 сме с децата в „Мини клуба”. На тревата до басейните провеждаме сутрешните занимания - дартс, хвърляне на пръстени, олимпийски игри, гимнастика, рисуваме се по телата, строим замъци. Почти всеки ден имаме оперативка в 13:15 и след това репетиция за вечерното шоу. В 14:30 отново отваряме „Мини клуба” до 17:30 и пак имаме занимания – рисуване по лицата, басейн, стрелба с лък. От 17:30 до 19:30 принципно сме свободни, но трябва да вземеш душ, приготвяш се за вечерта, грим и разни други женски работи. Аз лично имам около 20-30 минути наистина свободни. В 20:15 започваме детската дискотека, която е около 30 минути. След нея бягаме да се подготвим за шоуто, което започва в 21:30 и продължава около час. След него според нашите шефове имаме около 30-40 минути почивка, но през това време трябва да си съберем костюмите и аксесоарите и да се приготвим за вечерната дискотека. Момичетата от „Мини клуба” могат да си тръгнат в полунощ, а останалите аниматори са до 1 часа. И така всеки ден - имаме почивка 1 път седмично, чак до началото на ноември - около 8 месеца сме тук.

- Имаше ли сблъсък на културите? Как се възприехте едни други с местните?

- Нашият тим е интернационален. Дори турците в него са дефицит - предимно са руснаци и украинци, понеже 70-80% от туристите са рускоговорящи. Не съм усетила по-различно или лошо отношение за това, че съм българка или християнка. Напротив, където и да отида в магазини или ресторанти, когато кажа, че съм от България и започват: „Оооо, комшу!“, прегръдки, бла бла. Момичето, с което работя в „Мини клуба” - Зейнеп, дори ме поздравява на 3-ти март: „Честито ви освобождение от нас!“. Аз пък всяка година се запасявам с мартеници и им връзвам на всички от тима. Определено няма сблъсък на културите. Мисля си, че само ние, българите, подхождаме с резерви и предразсъдъци към турците, че дори и с омраза, което според мен си е грешка.

 image

 - Имаше ли нещо, което те шокира, изуми или си го представяше по съвсем друг начин?

 - Не знам какво точно съм очаквала. Може би, че са по-затворени, по-консервативни, зачулени, ако щете - всички сме учили история и слушали приказки и случки, но всъщност не са. Може би в Анталия са по-различни - все пак е един от най-големите им туристически градове. Но със сигурност в по-малките градчета и селата ги има тия от старите филми, а и съм чувала, че на места още съществуват кафенета, в които жените не могат да ходят. И нищо лично към турците, живеещи в България, но тези в Турция са адски различни - по-гостоприемни, по-топли и най-важното - въобще не им дреме за политиката в България, за етнически права, привилегии и т.н. Дори и не знаят за съществуването на ДПС и за мераците им. Те си имат свои проблеми - кюрдите, а и техният премиер им създава достатъчно главоболия, за да мислят за нас.

- Помогна ли ти с нещо опитът в България – образование, предишни професии?

- Нашето образование не мога да кажа, че ми е помогнало - нерде политология и право, нерде аниматор. Но опитът в предишните „професии“ - определено. Все пак няколко лета работих по нашето Черноморие. Контактът с туристи ми е доста познат, а и може би подходът към тях. А и както вече казах, обожавам децата, обичам и да танцувам, въпреки че в никакъв случай не мога да се нарека професионална танцьорка.
image
 

- Начинът на живот у нас даде ли ти предимство в справянето с житейските ситуации в Турция?

- Ха-ха-ха, определено начинът на живот у нас ми дава предимство. Не че съм изпадала в някакви трудности, но като че ли турците са по-благосклонни да ти помогнат, не са така озлобени. Толкова сме зле финансово, мислим само как да свържем двата края, как да си платим сметките, да си покрием заемите и кредитите, че и да останат пари за храна за през месеца. Естествено, заради това сме толкова враждебни, рутината и проблемите ни карат да забравим за наистина хубавите и ценностни неща в живота.

- Каза, че сте интернационален тим. Как се работи с толкова различни като манталитет и опит хора?

- Така е - почти всички сме от бивши соц. страни. Но, според мен, където и да започнеш работа, се нуждаеш от време да свикнеш, да опознаеш другите, да се приспособиш, дори и всички да са ти сънародници. Всичко в екипа е ок. Е, не мога да кажа, че всички са ми добри приятели, но нямаме проблеми. Разбира се, има недоразумения, спорове, кавги, но това се случва навсякъде, нищо сериозно и минава бързо. Но сме сплотени наистина - празнуваме заедно Великден, 3-ти март, 9-и май, Байрам.
image
 

- Работата с хора налага импровизации и неочаквани ситуации. Случват ли се често комични или дори абсурдни ситуации тук?

 - Ха-ха, смешни случки има толкова много. Ние се смеем и забавляваме почти всеки ден. Спомням си веднъж си говорихме като малки деца как правят животните в различните държави. Всичко беше почти еднакво и стигнахме до мишката. Казах им: „В България мишката прави „цър-цър“, в Русия и Украйна „пи-пи“, в Италия “скуид-скуид“. Зейнеп стои и мисли. „Ееее, Зейнеп, какво прави турската мишка?“. Тя ни гледа зачудено и отговаря: „Турската мишка не говори!!!“.

Предната година имахме едно момче от Украйна, което след пиянска нощ дойде с ужасна татуировка и дори не помнеше как по дяволите се е случило.

- Вече си няколко години в Анталия. Виждаш ли се тук след още толкова?

- Пета година съм вече тук и мисля, че е последната. След още 5 години се надявам да съм омъжена и с дете/деца. Харесва ми това, с което се занимавам, но не мога да бъда аниматор цял живот, а тук развитие няма, не можеш да се издигнеш. Честно казано, не знам къде се виждам - Анталия е невероятен град, но ми липсва и България. Тук заплатите са много по-добри и сякаш повече ценят труда ти. Та минималната заплата е 850 турски лири (около 400$). А и говоря няколко чужди езика, а тук ценят това.

 - Какви са плановете за бъдещето ти – дали в този бранш тук, или в друг курорт, или пък ще търсиш друго поприще?

- Завършила съм политология, но определено не искам да се занимавам с политика и нищо, свързано с нея. “Политика“ в България (е, не само у нас) е мръсна дума и за съжаление не е лъжа. Отвращават ме, когато всяка година политиците вземат 13-та заплата, нови служебни коли и си увеличават заплатите с не знам си колко, а на баба ми дават 5 лв, но токът и водата и всички храни се увеличават драстично. Надявам се тази година да завърша и право, но сякаш и това вече не се свързва с честност, морал и ценности. Влече ме криминологията, но в България не е развита достатъчно. Баща ми все ме юрка да намеря нещо постоянно, но тук мненията ни се разминават. Не искам нещо постоянно, защото така трябва, а работа, която да ми харесва, да ми носи радост и удоволствие и така работният ден да минава бързо и лесно. Уф, не знам, може да отворя някоя частна детска градина, или занималня като нашия „Мини клуб”. 
image

- Какво ти дава и какво ти взема работата? Имаш ли фенове, които идват на следващата година и специално те търсят?

- Взема ми здравето и младостта, ха-ха-ха. Шегата настрана, но наистина нямаш време за нищо - работа, работа и работа. Понякога дни, че и седмици не говоря с приятелите си. В почивния си ден се чудиш - на пазар ли, да се наспиш ли като хората, а и трябва да изчистиш стаята, да изпереш, да хапнеш нещо различно от пиле и ориз.

Какво ми дава - много нови приятели, познанства, контакти, позитивни емоции. Фенове много, не само мои, а на всички аниматори. Има семейства, които идват само заради анимацията. Други идват по няколко пъти за един сезон. Много семейства ми казват: „Диди, връщаме се само заради „Мини клуба” и теб!“ Естествено, някои от тях ти стават наистина приятели - поддържаме връзка, пишем си, звъним си. Тая година чакам една мама със сина си, но решиха да сменят хотела с апартамент в Анталия и всеки понеделник (като почивам) ще съм с тях.

- Ако можеш да се върнеш назад в годините – какъв ще е твоят избор?

- Ако мога да се върна назад, мисля че пак ще избера това - поне първата година, когато дойдох. Разбира се, че има неща, които бих искала да променя, но по принцип се опитвам да не съжалявам за нищо, което правя. Да, може и да сгреша, но нали човек така се учи. Винаги спорим с родителите ми, когато искам нещо, а според тях е грешно - дори и да е, нека си бъде моята грешка.Предпочитам да опитам и сама да разбера, че бъркам, отколкото да не пробвам, защото някой ми е казал, че не трябва. После ще съжалявам повече със сигурност. Предполагам, че отново бих избрала това - може би за по-кратък срок, може би не.
image
 

- Рано или късно винаги стигаме до въпроса за парите. Можеш ли с тази работа „да храниш къща”?

- Ако работя целогодишно - да, мога „да храня къща“. Но за съжаление около 4 месеца не работим и каквото сме събрали, много бързо се харчи. Вземам около 600 евро или по-скоро вземах толкова първата година, когато 1 лира беше 1 лев. Всяка следваща година ни увеличават заплатите с малко, но понеже ни плащат в лири и не се съобразяват с курса на долара и еврото, съм си прецакана. Всяка година говоря за това и все празни обещания. Тази година заплатите дойдоха, обещанията да са хубави, си останаха някъде в миналото. Докато съм тук парите определено ми стигат - все пак не плащам за ток, вода, храна, само за цигари, козметика и неща от първа необходимост.

- Какво ще посъветваш хората, които биха избрали твоята професия?

- С каквото и да се захванеш, трябва да ти харесва, да го вършиш от сърце, в противен случай не можеш да бъдеш щастлив, не живееш, а просто съществуваш. За съжаление анимацията не е толкова развита у нас - може би по южното ни черноморие малко повече.

Работата трябва да ти носи удоволствие. Работи това, което те прави щастлив, което те кара да се усмихваш, носи ти вътрешен мир и удовлетворение. И без това скоро в България ще можем да се пенсионираме, когато навършим 100 години. Цял живот работим - нека поне ни носи радост. 
image

- Ако един ден твоите деца пожелаят да тръгнат да си търсят късмета в чужбина, как ще реагираш?

- Нямам деца все още, въпреки че вече ми се иска. Ако един ден имам и решат да си търсят късмета в чужбина, мисля че не бих ги спряла. Ще ги подкрепя. Много пъти сме си говорили с майка ми за това и тя винаги ми казва: „Така говориш, защото още нямаш деца! Ще видиш, че ще си промениш мисленето и мнението!“. Ще видим, мами, но не мисля, че ще го променя. Какъв е смисълът да спираш някого от нещо, ако това го прави щастлив. Щастието не чука само на вратата, трябва да го търсиш, да опиташ много неща и да намериш подходящото за теб. Според мен печели този, който не се страхува да опита, да рискува. А и дори да сгрешат, така ще се научат и израснат, така ще намерят точния начин и път, а и аз винаги ще ги подкрепям - до последно. Няма значение къде ще живеят, важното е да са добри, стойностни хора.


Публикувано във в. "СЕГА", бр. 183 (5058) от 11 август 2014 г.



Тагове:   море,   Анталия,   аниматор,   Турция,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hadzapi - Тази госпожица е много добре с парите, щом първата необходимост са й цигарите и козметиката.
16.08.2014 15:43
Да не се оплаква, че не й стигат. Щом пуши и се маже с гримове - финансово не е зле.
Финансово зле са хора, които не пушат, не пият, гледат с какво се хранят, не ходят по заведения, живеят съвсем едва свързващи двата края и спестяващи каквото е възможно, за да успяват да си плащат сметките.

Останалите хора, пушещи, даващи пари за алкохол, кафенца често пиещи, ходещи по заведения - те не са финансово зле - щом имат за подобни харчове и да не се оплакват.

Заплатите са си техни, да ги харчат за каквото си искат, но не са финансово зле.
цитирай
2. photonik - Четете внимателно
17.08.2014 14:32
Момичето твърди, че парите й стигат. Интересно, че всички се вторачват в парите, но никой в работата, която се върши - и като обем, и като качество. Момичета като Диди заслужават уважение, защото вместо да мрънкат колко са велики и как държавата не мисли за тях, се справят самостоятелно с живота, при това далеч от роднини и приятели.
цитирай
3. deniyoy - Информация
10.05.2016 20:44
Някой знае ли как да се свържа с това момиче.Много ми е важно!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401589
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031