Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2012 09:49 - Измислените забележителности
Автор: photonik Категория: Туризъм   
Прочетен: 11340 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 06.11.2012 14:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Те са много известни, обект на възхищение и остават запечатани в стотици фотографии. Стотици хиляди на година ги посещават и оставят купища пари на техните стопани. Всички тези места имат две общи черти. Първата – личностите, свързани с тях, са изключително популярни и разпознаваеми в цял свят. Втората – тези туристически обекти са или напълно измислени, или нямат никаква реална връзка с персонажите, с които се асоциират.

Балконът на Жулиета
image

„Ще ходите във Верона? О, не пропускайте да видите балкона на Жулиета. Всичко е запазено, както си е било отпреди 500 години. Много романтично място!”

Това е може би най-популярната фраза, която чува всеки, тръгващ към този град. Само дето този балкон не е истински, колкото и старинен да изглежда, а е построен през... 30-те години на XX век. Къщата във Верона наистина е много стара – датира се към XIII-XIV в. и е принадлежала на фамилията фармацевти Капело. Вероятно по-късно под влияние на драмата на Шекспир Капело започва да се асоцииира с Капулети. В края на XIX в. сградата вече е доживявала дните си в доста окаяно състояние, превърната в евтин хотел. Възраждането й се дължи на неуморния директор на историческия музей във Верона – Антонио Авена. По негова инициатива къщата е реставрирана и превърната в музей на Жулиета. А през 1937 г. е построен и прословутият балкон – под влияние на сцената с балкона от американската филмова версия на „Ромео и Жулиета”, излязла предната година. Самата сцена пък е вдъхновена от картината на италианския художник от XIX в. Франческо Айец „Последната целувка на Ромео и Жулиета”.
image

Впрочем наблизо има и къща на Ромео. Тя е принадлежала на реално съществувалата през 13. в. фамилия Монтеки – споменати още от Данте в „Божествена комедия”. Но за нещастие на феновете тя е частен имот и могат да й се наслаждават само отвън.

Вила Вилекула
image
Фенове ли сте на Пипи Дългото чорапче? Ако имате път към Швеция, ще пропуснете ли Вила Вилекула? Абсурд! Но за тази цел ще трябва да отидете до остров Готланд, защото именно там се намира тя. Къщата първоначално е била в една казармена градина до град Висбю, където през 1969 г. е заснета 13-серийната шведска версия на Пипи Дългото чорапче. След огромния успех на филма, е преместена на няколко километра на юг и сега се намира в центъра на увеселителен парк близо до Вибле. Вътре са запазени оригиналният интериор и вещи от филма. И така реалната къща на измислената Пипи събира хиляди деца всяка година в Готланд. Впрочем отскоро за феновете на книгата има и нова Вила Вилекула, построена в родния град на Астрид Линдгрен – Вимебрю. За разлика от филмовата, тук е следвана представата за къщата от оригиналните илюстрации, дело на Ингрид Ванг Нюман.

Замъкът на Дракула
image

Румънците би трябвало да вдигнат огромен паметник на Брам Стокър. С неговата книга за Дракула той създава безсмъртна легенда, която сега чудесно се осребрява от собствениците на замъка Бран, промотиран като „Замъка на Дракула”. За прототип на графа вампир повечето изследователи сочат влашкия владетел Влад III Дракула. Неговият баща Влад II е приет в Ордена на дракона, основан от унгарския крал Сигизмунд, и приема името Дракул. Влад III остава в историята, прочут с кървавите войни с турците и патологичната му страст към убийства и мъчения. Вероятно тази му тъмна слава е дала подтик на Брам Стокър да даде това име на героя си.
image
Самият замък за първи път се споменава през 1377 г., когато унгарският крал Лайош I Велики дава разрешение на саксонците в Брашов да построят каменно укрепление. Няма нищо общо с Влад III, освен че той го е обсаждал веднъж и го е завладял за кратко. Иначе мястото, където е живеел Дракула, е столицата му – Търговище. С неговото име се свързва и още един замък – този в Поенари, който наистина е укрепен и използван като крепост от Дракула. Но и той е далеч от указаното от Стокър място. А то: „...се намира в крайизточните части и граничи с три държави — Трансилвания, Молдавия и Буковина — в сърцето на Карпатите...”. Споменатите проход Борго и Бистрица се намират в най-северната част на днешна Румъния. Сиреч – много далеч от всички претендиращи днес „автентични” замъци на Дракула.

Замъкът на Хамлет
image
Дания отдавна не се асоциира само с русалката на Андерсен. Една от най-популярните туристически дестинации е „Кронборг”, когото всички наричат „Замъкът на Хамлет”. Всъщност тук никога не е живял прословутият датски принц. Той дори няма и реален жизнен прототип, а е основан на доста по-ранната легенда за Амлет - владетелят на Ютландия, и описан в хрониката на Саксо Граматикус от XII в. По времето на Шекспир обаче друг датски град е по-известен – Елсинор, или Хелсингор, аккто го произнасят датчаните. Младият и амбициозен датски владетел Фредерик II тъкмо по това време разширява и укрепва замъка „Кронборг”, за да контролира корабоплаването в района и да взема такси от преминаващите кораби. Разказите за внушителната и мрачна цитадела несъмнено са оказали влияние и върху Шекспир и той пренася мястото на действието на североизток в Елсинор.
 

Българският принос

Балдуиновата кула
image

Тя се е превърнала в най-разпознаваемия символ на Велико Търново. Според популярните легенди там е бил затворен плененият през 1205 г. от цар Калоян латински император Балдуин I Фландърски. Уви – днешния си вид кулата придобива през 1930-1932 г. За модел на новата постройка, по проект на проф. Александър Рашенов, е послужила средновековната кула от крепоста при с. Червен, Русенско.
image
Петко Славейков пише за оригиналната кула: „...На 1877, когато пръв път отидох на Исара (Френкхисар), той не беше друга освен преломен един вехт стълб (кула), отвътре видеше се като препран с допълнителен градеж и извътре имаше четири-пет остри и крив железа настърчели...”. Тази стара кула по османско време е имала изграден покрив – в този вид е запазена в стари рисунки. Всъщност четириъгълна стражева кула е имало малко по-надолу от днешната. Вероятно е била част от укрепен комплекс, където са били държани пленници чужденци или са живели наемници.Според Славейков вероятно заради тях идва и старото име на Балдуииновата кула – Френкхисар, което по-късно се използва и за укрепената порта, и за квартала наоколо.

Параходът  „Радецки”
image
Едва ли има по-известен кораб в България от него. За жалост, този, който е на пристана в Козлодуй, не е истинският. Оригиналният параход „Радецки” е предложен от австрийските му собственици на българската държава през 1906 г., но отговор не е получен. Всъщност по идея на Стоян Заимов и с активната подкрепа на министър-председателя Димитър Петков през 1907 г. Народното събрание започва дебати за отпускането на пари и откупуването на кораба. За жалост Димитър Петков е убит и идеята е забравена.  И докато българската държава бездейства, през 1914 г. бракуваният параход е унищожен (според някои автори това се случва едва през 1924 г.). От оригинала остават само три метални парченца - от плочата на бордната стена, от пода на капитанската предна кабина и от първоначалната дек/палуба на салон І класа, които са изпратени на капитан Дабогерт Енглендер, а той от своя страна ги дарява на България. Те са били съхранявани в Народния етнографически музей. За жалост са унищожени по време на бомбардировките над София. По непонятни причини после тези парчета се превръщат в по-късните писания в… дъски.
image
image
В началото на 60-те години се заражда идеята за построяване на нов кораб „Радецки”. През 1964 г. тази идея започва и да се осъществява, след като журналистката от в. „Септемврийче” Лиляна Лозанова започва кампания по събиране на пари за възстановяне на кораба в чест на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев. Парите са събирани с голям ентусиазъм от учениците и през 1966 г. „Радецки” се появява отново на бял свят. Но всъщност това е парният влекач „Пловдив”. По намерените документи и снимки той е преправен да прилича в голяма степен на оригинала. По ирония на съдбата и оригиналният „Радецки”, и копието му са изработени в корабостроителницата „Обуда” в Будапеща с разлика от стотина години – оригиналът през 1951 г., а копието – през 1954 г. Финалната точка е сложена през 80-те, когато и парната машина, макар и различна от тази на оригинала, е заменена с дизелова и така вече корабът не е и параход.

Публикувано във в. СЕГА, бр. 255

P.S.: Повече за съдбата на кораба "Радецки" можете да прочетете и в изследванията на Иван Алексиев:
http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/ivalex_radetskiall.html
http://morskivestnik.com/compass/news/2011/062011/062011_6.html
 

Текстове под снимки:

Къщата и балконът на Жулиета в наши дни (горе) и в края на XIX в. (долу).

Прословутата сцена на балкона от филма „Ромео и Жулиета” от 1936 г. (ляво) и картината на Франческо Айец, вдъхновила сцената от филма (вдясно).

Забавления пред Вила Вилекула в увеселителния парк до Вибле и новата Вила Вилекула във Вимебрю (на малката снимка горе).

Замъкът Бран, както е изглеждал в края на XIX в., когато е публикуван романът „Дракула”.

Замъкът в Поенари днес и портрет на Влад III – Дракула.

Замъкът „Кронборг” в Елсинор.

Балдуиновата кула днес (вляво). Оригиналният вид на Балдуиновата кула (дясно горе) и картина от Велико Търново, на която в левия край се вижда кулата с покрив (дясно долу).

Кулата на крепоста край с. Червен, послужила за образец при дострояването.

Корабът „Радецки” днес (горе) и възпоменателна картичка с оригиналния параход.

Моторният влекач „Пловдив” преди трансформирането му.

Схеми на оригиналния параход (горе) и копието.




Гласувай:
7



1. photonik - "Радецки" не е сам
21.11.2012 15:35
А ето е още едно тъжно допълнение към родната история - тази на миноносеца "Дръзки" ("Хамидие" поне известно време е бил кораб музей):
http://e-vestnik.bg/16176
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401945
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031