"Белчин - село в Самоковска околия; 1920 жители. В полите на Верила планина, на р. Палакария. Прогимназия. - Има минерални бани - Белчински бани.”
     Само толкова ще откриете за Белчин в енциклопедията на братя Данчови от 1936 г. Макар селото, намиращо се само на 50 км от София и на 15 от Самоков, да е достигало в добрите си дни до 2500 жители, при последното преброявате те са едва 334. Затова и в делничен ден по улиците е такава пустош, че и някоя плеймейтка да се разходи по работно облекло из тях, най-много да срещне любопитните погледи на няколкото мисирки, ровещи в прахоляка.
    
     През уикендите обаче картината се променя и Белчин оживява. Деца и внуци се завръщат да зарадват бабите и дядовците, собственици на вили разпалват неделното барбекю или косят моравите, туристи и плажуващи щъкат край дворовете и щракат всеки прелитащ над тях щъркел.
     Те са и първото нещо, което веднага забелязва всеки, посетил селото. Щъркеловите гнезда тук са общо 22 и всяка пролет и лято в тях гнездят между 80 и 100 птици. Вероятно една от причините за големия им брой е река Палакария, която извира от Витоша, вие се покрай селото и се влива в Искър. Някога реката е правела множество извивки в  равнината и напролет е превръщала земите наоколо в блатисто езеро. Затова и маларията е била чест гост по тези краища. Преди години злите езици от околните села говорели: "Ако искаш треска, вземи си мома от Белчин”. Сега реката е с изправено легло и не прави огромни разливи, но в околностите се намира достатъчно храна за щъркелите, населяващи не само Белчин, но и Алино, Рельово и Поповяне.
    
Другата отличителна черта на селото е минералната вода, която от десетилетия е използвана за балнеоложки нужди или както сега е модно - СПА процедури. Първите, открили нейните лечебни свойства, са римляните, които са построили терми тук още през IV в. След като те изоставят района, водата е забравена за дълго време - прабългарите не са се славели като фенове на къпането, а пък масирано турско присъствие не е имало. Една местна легенда гласи, че като избликнала водата, селяните, уплашени от тази "дяволска” вода, затъпкали извора с кълчища и вълна. И водата избила по-късно на 2 километра от селото - където сега се намират Белчински бани.
Едва след Освобождението белчинци откриват наново богатството досами тях. "Виновник” за това е един млад и енергичен човек - Михаил Сестримски, който по това време е самоковски околийски началник. Като начало той успява да убеди селяните да се регулира леглото на река Палакария и така да се сложи край на ежегодните заблатявания на района.Той именно и решава да се построи баня при минералния извор. Да, но селяните предполагат, че новата баня ще лепне някой дълг на селото, който да изплащат, и подкупват наетия майстор да каже, че тук няма как да се изградят стабилни основи. Но Сестримски не е от хората, които лесно се отказват. Коригира мястото на строежа, променя проекта на сградата и  лично дава първата лепта от 300 лева за начало на строежа. Дотук добре, но няма материали. Тъкмо тогава самоковци решават да разрушат една джамия заради изграждането на нова улица. През нощта обаче селяните, организирани от Сестримски, отмъкват всички камъни и ги закарват на мястото на бъдещата баня. Кметът на града веднага се оплаква на околийския, който му обещава с помощта на стражарите да открие крадците. Естествено работата се потулва и така белчинци се сдобиват с минерална баня, която поставя началото на курорта Белчински бани.

Днешната сграда на банята е завършена през 50-те години. За жалост оттогава не й е правен сериозен ремонт и към момента тя е в жалко състояние. Вече през 60-те и 70-те около минералния извор са построени почивни станции, увеселителни заведения, както и голям открит плувен басейн.
В момента Белчински бани въпреки усилията са в упадък. Сградите са занемарени с изключение на бившата партийна школа, превърнала се наскоро в СПА център с дъхоспиращи за хотел сред полето цени.

Големият открит басейн доскоро беше единственото оживено място в района, събиращо посетители. Макар собствениците му да разширяват площта за отдих и да добавят атракции като картинг писта и полигон за пейнтбол, те вече имат сериозна конкуренция от новия аква парк, изграден преди село Белчин, на мястото на старото и полуразрушено МТС. Сред отдавна буренясалите ниви се появиха три басейна, захранвани с минерална вода, джакузи за балнеопроцедури, игрища за баскетбол, волейбол, футбол, детски площадки. Комплексът е популярен както сред почиващите на Боровец, така и за софиянци, които неусетно бяха лишени от любимите си места за летен отдих като басейните на къпалнята "Мария Луиза”.

     Една нова забележителност обаче в последните години привлича все повече вниманието към Белчин - разкопките на Цари мали град, открит на хълма "Св. Спас”. Досега са разкрити крепостните стени, стражевите кули, част от сградите, както и 3 черкви от различни периоди и строени една върху друга - най-ранната е от IV в., а най-горната е от  XV в. Предполага се, че Цари мали град  е бил римска крепост от IV-VI в., но са открити останки и от по-ранни поселения. Вероятно тя, както и казармите в Германея (Сапарева баня) са служели за охрана и контрол на римските пътища от Филипопол (Пловдив) към Пауталия (Кюстендил) и Несус (Ниш).

Любопитното е, че местността зад крепостта открай време е наричана Заградище и е била място за събори. Когато момците са играли там хора по празниците, усещали кънтене под краката си и легендите за закопано злато разпалвали въображението им. Но доскоро не са правени сериозни проучвания там, въпреки че част от крепостната стена е била над земята. Предстои разкриването на вътрешността на града, така че там тепърва ще има още открития. За тази цел са осигурени 5 милиона лева по програма от ЕС. Плановете предвиждат частично възстановяване на крепостната стена, черквата и кулите, в които ще се изложат откритите при разкопките артефакти.
    
Всъщност именно от историята започва и оживлението в селото. Преди няколко години изцяло е възстановена черквата "Св. Петка”, строена през XVII в., но през 90-те на миналия век е разграбена и докарана до пълна разруха. Иконите й са сред най-добрите образци от самоковската школа - най-старите от тях са от 1653 г. и се намират в криптата на храм-паметника "Ал. Невски”. Черквата е изписана наново, възстановен е резбованият иконостас, а горният етаж е превърнат в музейна експозиция на стари икони. До черквата е изграден и историко-етнографски музеен комплекс. От тази година църквата и крепостта фигурират и в 100-те национални туристически обекта.

     Тук му е и мястото да се отбележи ролята на фондацията "Бъдеще зад Белчин”, чийто солиден финансов гръб е осигурен от Симеон Пешов - шефът на "Главболгарстрой”, и неговите синове. Практически повечето от положителните промени в селото - включително изграждането на паметник на загиналите във войните, обновяването на селския център и парк, бетонното легло на реката, новата чешма с минерална вода, се дължат или на тяхно финансиране, или на тяхно активно съдействие.

     Какво е бъдещето на Белчин? Засега то изглежда розово. Предстои изграждането на хотелски СПА комплекс, селище от 70 курортни къщички, голф игрище, басейн с олимпийски размери към аква парка, линия на панорамно влакче към крепостта. А пък и за първи път от десетилетия пътят към София се ремонтира цялостно и грамотно. Или ако трябва да перифразираме Марк Твен: "Слуховете за смъртта на Белчин са силно преувеличени”.


На снимките:

01. В близките години пустеещите ниви пред селото трябва да се превърнат в курортен комплекс.
02. Щъркелите – един от символите на Белчин.
03. Белчинската баня – някога повод за местна гордост, а сега е занемарена и в разруха.
04. Останки от култовата за времето си сладкарница в Белчински бани
05. Сутрешната баня понякога може да е леко призрачна заради парата от басейните (температурата в тях е между 30 и 36 градуса)
06. Разкритата средновековна черква пред крепостните стени на Цари мали град.
07. Част от крепостната стена, стопанските помещения и стражева кула. На преден план – останки от питос за съхраняване на зърно.
08. Обновената черква от XVII в. „Света Петка”
09. Историко-етнографският музей на селото
10. Новоизграденият паметник на загиналите във войните и реновираната градинка зад него са част от дейностите, с които пряко е ангажирана фондацията „Бъдеще за Белчин”
11. Село Белчин, гледано от хълма „Св. Спас”.
Публикувано във в. "СЕГА"