Всъщност в Белчин няма деца. Те живеят и учат в близките градове или в София. Появяват се там през уикендите или ваканциите. Кръстосват с велосипедите по улиците, събират се на в градинката при паметника, където играят, люпят семки, бъбрят или тайно от родителите гледат да припалят някое скутерче.
Наскоро обаче тези деца ме изненадаха. Лятната скука вместо да им подшушне някоя колективна щуротия, ги доведе до импровизирано културно събитие. Сами организираха и изнесоха концерт в салона на читалището. Вярно, ентусизамът беше повече от професионализма, но самото събитие си беше малка местна атракция, която запълни салона с родители, баби и дядовци, приятели, любопитни зяпачи като мен. Децата пяха, танцуваха, организираха игри за най-малките зрители и изобщо за около час успяха много успешно да приковат вниманието върху себе си.
На пръв поглед - чудо голямо. Събрали се, пели и играли - къде тук е събитието? Всъщност има и то е съвсем друго - поуките, които децата са извлекли от житейския си опит дотук.
На първо място - хлапетата са се самоорганизирали. В сравнително ранна възраст са разбрали, че ако искат да направят нещо, не бива да разчитат на държава, партия или висшестоящ. Всичко е в техните ръце и зависи от техните идеи, желание да ги осъществят и волята да ги изкарат докрай.
Второ - децата осъзнават, че всеки труд трябва да бъде оценен и съответно се заплаща. Грижливо си бяха направили билети, като цената за малките зрители беше наполовина Като бонус детските билети бяха с номера, които участваха в томбола за лакомства. Събраната сума имаха идея да я използват, за да си направят съвместна екскурзия. Не знам дали събраха достатъчно и ще я осъществят, или си ги поделиха, но така или иначе - това си бяха честно и напълно заслужено изкарани пари.
Трето - знаеха, че може и да си най-добрият, ако няма информация за теб, оставаш анонимен. Затова се бяха постарали на изпишат ръчно плакати, които да разнесат из цялото село. Но не разчитаха само на тях, а приложиха тактиката на политиците от развитите демократични държави и  от врата на врата известиха и глухия цар за концерта.
Именно тези малки уроци, които хлапетата са усвоили, ме карат да мисля, че има някаква надежда в бъдещето ни. Надявам се, когато пораснат, да не се превърнат мрънкащите пияници от селските кръчми, които са масова гледка по провинцията. И че това младо, по-прагматично и дай Боже, по-работливо поколение ще извърши истинския преход - от посткомунистическата каша, в която се докарахме, до нормална, демократична европейска държава. Ако, разбира се, ние не ги довъзпитаме в нашите ценности: "Работата не е заек да избяга”, "Преклонена главичка сабя не я сече”, "Бог високо, цар далеко” и прочие народни "мъдрости”.
И накрая да си призная един грях. Навремето и аз бях привърженик на оптимизирането на бюджета, на обединяването на няколко селища в едно голямо градско училище. Днес, като наблюдавам Белчин, а и други села в околностите, се убеждавам, че тази идея е дълбоко сбъркана. Да, в краткосрочен план е печеливша - наистина ще се спестят немалко пари, които може би са по-нужни другаде. Но в дългосрочен план перспективата е изключително мрачна. Махнеш ли децата от едно селище - все едно отсичаш дървото. Да, там остават корените и част от дънера, но вече ги няма клоните, младите листа, плодовете. И това дърво си остава просто един пън, който рано или късно изгнива и  изчезва. Така, както изгниха и изчезнаха стотици селища от страната. В селото някога е имало 2500 жители. Училището е било, а и до днес е най-красивата и импозантна сграда (строена впрочем по времето на "монархофашизЪма”). Имало е и детска градина. Днес тя е празна и приватизирана. Училището също е пусто и се разпада бавно. Селото вече наброява малко над 300 жители. За последните години е родено само едно, което живее в селото. И ако не започнат да се завръщат млади хора, които да живеят, да раждат тук децата си и те тук да учат и играят - селото ще се превърне в поредното населено място, което може да изчезне от картата.

На снимката: Така изглежда училището в Белчин днес.

поздрави за постинга.

Валя

Пътя назад беше докато имаше какво да се работи в Самоков и Дупница. След като и те опустяват...

Иначе - много добре написано, особено от "присаден" Белчинец ;)

Инвестиционните планове предвиждат в близките години доста строежи, сиреч работни места, нови жилища и т.н. Така че може и да има светлина в тунела. Бъдещето ще покаже.

Разбра ли са най-важното - сами да си организират всичко , за да е истинско ! Привет!
Децата са най-добрите артисти , защото носят заряда на невинността и искреността ! Изпълват с умиление даже непознати !

Явно трябва да възпитаваме в децата повече прагматизъм. А и да не ги подценяваме. Сега до 18-20 години треперим на тях и не им даваме да подхванат нищо, щото уж са малки. А то не е така - повечето преуспели хора на запад от нас са започнали да работят и да търсят реализация още като тийнеджъри

Ето го училището и в по-добрите му дни преди 80 години: http://i52.tinypic.com/a0xlpw.jpg

:)

Имах предвид това, извинявам се :)

http://i53.tinypic.com/imqaoh.jpg

Ако я имате в по-голям размер, би могла да влезе и в прекрасния сайт "Изгубената България" (http://www.lostbulgaria.com)

Изпратена е. Сега остава да мине фейсконтрола . :)

За да се възродят селата и хората да се върнат наново в тях , трябва да има държавници които да милят и работят неуморно за това възраждане , в смисъл много пари да се наливат в земеделието и животновъдството , в земеделският туризъм и много други фактори , ако щете даже и икономика , съобразена с населеното място . А иначе село Белчин е родното място на моят дядо и баба , дядо ми между другото е бил маистор строител каменоделец и според спомените на бащами които не е вече между живите дядо ми е участвал в изграждането на Белчинските минерални бани . Аз от много години не съм ходил в родното село на баща ми и затова с интерес прочетох вашият материал , а ще ви бъдя и много благодарен ако сложите и още снимки на други забелижителности на селото .

@krasimirvm, в съботния брой на в. "Сега" (който ще е в продажба до 7 септември) има 2 страници материал за Белчин. За жалост материалите от вътрешната част на съботния брой не влизат в интернет изданието, така че след някой ден ще публикувам материала и тук, заедно с доста снимки.