Ще започна с един казармен спомен. Нали знаете - мъжете като се съберат  по на чашка, рано или късно започват казармената тема. Та и аз така.
Имах "честта” да се подвизавам в Елхово. За несведущите - поделението там беше един от върховете на "триъгълника на смъртта” - Елхово, Грудово Звездец. Мизерия, сбръч и идиотизъм в особено концентриран вид. И  както веднъж мрънках на един съкафезник, той ме  изгледа учудено и каза: "Ама какво не ти харесва - тук си е супер. Всеки ден мааш мръвки, всяка седмица си на баня и ти сменят чаршафите. И немаш ник’ви грижи!” Сега покрай поредните баталии в мрежата за 10 ноември се присетих за този разговор. Защото казармата е една чудесна метафора за това какво беше социализмът. Погледнато отстрани всичко е наред - обилна храна, безплатно облекло и обучение, безплатни медицински грижи, гарантирани хигиена и забавления и никакви грижи. За това как ще битува там, човек не се грижи - за това мислят командири, старшини и кой ли не още. Лично за мен това бяха най-безгрижните години - единствено търсех какво да открия за хапване и къде да се скрия, за да спя. А пък след години като се съберем и развържем торбите със случки, настава смях и умиление. Дотолкова, че вече скучаещите благоверни не издържат: "Като ви е било толкова хубаво, що се оплаквате от казармата и не искате да се върнете там?!”
Да, бе - що не искаме?! Защото веднага се сещаме, че храната беше калорична, но отвратителна. Безплатното облекло бяха въшкарниците и бельо с тъмносив от носене цвят. Безплатното лечение се осъществяваше от "бацилите”, които бяха по-опасни за здравето от самата болест. Сещаме се и за строевата подготовка и за идиотизмите на командирите, за тъпотата на старшините,  за студуването и жегите по полето, за малоумията в спалното, за това, че липсата на грижи се компенсира и с липсата на избор. Правиш това, което ти кажат и ходиш там, където те пратят.
Та така и със социализма ни - хората си спомнят умилително хубавите неща и някак си удобно пропускат лошите - вечният дефицит, нуждата от "връзки” за всичко и най-важното - абсолютната липса на избор. Но повечето хора си го харесваха и така. За народ, който повечето време от съществуването си е изкарал в опозиция на държавата - била тя своя или чужда, соцът си беше добре дошъл. Свободата никога не е била висша ценност по тези земи и винаги удобно е била разменяна за сигурния хляб. А пък лошите неща се замитат под килима и се забравят задълго.
Така никой не иска да си спомня, че добродушният дядо някога е разстрелвал хора без съд и присъда в набързо изкопани ровове, че другият чичко е писал доноси "където трябва” и е съсипал не един и идва живота, че онази бабка пък на младини с кожена тужурка и червена лента на ръкава е изхвърляла хората от дюкяните им, щото "вече са на народа”.
Помни се, че "всичко беше евтино” (благодарение на неимоверни дотации от държавата), че "имаше работа за всички”(с цената на не едно и  две откровено губещи предприятия, които отново се субсидираха от държавата), че "имахме армия за приказ” (дип че никой не ни нападна - тогава щяхте да видите бойната й готовност), че..., че...
Всички тези спорове лош ли е социализмът, или не са безсмислени. Социализмът сам по себе си не е лош (грях ми на душата, че като човек с дясно мислене го изричам, но е факт). Нещо повече - Маркс излезе прав - социализмът победи в най-развитите капиталистически държави. Който не вярва - нека отиде да види как е в скандинавските държави. Проблемът на социализма е, че е твърде скъпо удоволствие,  което могат да си позволят само най-богатите държави при това за кратко, и  то ако искат (САЩ са богати, но пък не щат). Бедните държави, които се опитват да правят социализъм, рано или късно, почват да си гризат прикладите на калашниците от глад. А пък нашият социализъм си беше на всичкото отгоре и менте - не стига, че бяхме бедни, ами ни и натрапиха нещо без каквато и да е икономическа логика и ужасни политически отношения.
Нещо като Велорекс - отдалеч погледнат прилича на истински автомобил, ама не е. Мотоциклет е...

обаче това звучи повече като сбор от капризи и предрасъдъци...

С такава нагласа човек може да бъде недоволен навсякъде и по всяка точка на света при всякакви условия :)
Имаше една стара скоропоговорка от Възраждането: "Не ща попа че тропа, не ща гърка че хърка и не ща влаха че маха." :)))

...

А може ли това ирационално недоволство да се сравни с последствията на днешния строй -
Пълната деградация и овълчване на обществото, просяците, които си мислихме, че са останали в романите за средновековието, страданията на безброй хора заради унищожената здравна система и пр. и пр...

Да, вярно е, че днес не живеем в най-щастливите времена. Но нека не забравяме, че те до голяма степен са такива, защото правилата определиха тези, които довчера ни преподаваха неуморно колко лош е капитализЪма в партийно-политическите учебни години. И сега те правят точно този идиотски капитализъм от средата на 19. в.
Но, от друга страна - колкото и идиотско да е днешното време, то дава нещо много важно - правото на избор и личната отговорност. Не чакаш някой да "пусне" нещо или да те "оправи". Дали човес ще е богат или беден, дали ще е щастлив или лузър, дали ще е обществено ангажиран филантроп или алкохолизиран саможив мизантроп - това вече е въпрос на личен избор и лична отговорност.

които по своята първоначална същност и исторически обосновани за епохата си и пропагандиращи развитието и по-нататъшното издигането на духовното и материалното развите на човешкия род, в съвсем друга историческа епоха от човешкото развитие започнат да се налагат силово и да се "дообработват" и допълват от "корифеи" с кухи изрази и фрази като " реален", "с човешко лице" и подобни недомислици, значи е дошло времето да се добави определението "загниващ" и да отидат на полагащото им се място в историческото бунище !
Това се случи и с идеята за изграждане на социалистически общества и "победа на социализма в цялия свят" ! Идея, която вече се доказа, че в първоначалния си вид е неприложима в съвременното човешко развитие, а в "силно преработен вид и същност", съществува само в държавите, които все още могат да си позволят такъв лукс.
Ние пък днес всички плащаме грешките на "корифеите" за нашенския си модел социализъм.
Някои обаче плащат, плачейки за "миналото". Блажени са бедните духом !

Да, andreshko, така е. Има и още нещо, което винаги се изпуска срамежливо от апологетите на "онова време". Къде сме били, преди да влязат руските танкове. Ето само едно сравнение: през 1939 г. само износът на селскостопанска продукция на България е превишавал 4 пъти общия брутен продукт на Гърция! България тогава, макар и бедна, е била далеч напред от южните си съседи, които гледаме завистливо сега (включително изостанала Турция, която за 30 години успя да стане 16-тата икономика в света).

но вече е много късно да се съди партия или партийна кохорта, спряли нормалното историческо развитие на страната ни и превърнали я в жалко подобие на държава, постигнала "грандиозни успехи в развитието си по пътя на социализЪма".
И в същото време никой не желае да помисли, каква държава бихме били днес, ако горното не се беше случило.
Ако това се счита за труден въпрос, защо пък не се отговори на въпроса каква държава щеше да бъде днес ФР Германия, ако и Западна Германия беше останала след 1945 г. в сферата на великия СССР.
За такива въпроси няма давност.
Ето този хипотетичен въпрос, но с много ясен отговор, трябва да се задава денонощно на разни апологети и влъхви за някакво си възраждане на България.
Наследници на престъпна кохорта дава идеи за възраждане на съсипана от тяхните бащи и идеологията им държава. И ние им даваме възможност за това - докъде е паднало националнто ни самочувствие и самоуважение !

... Много точни, много свежи, много разкрепостени, удар в десетката.
Езикът - жив, гъвкав, свежарски, с хубави, деликатни внушения, без маниерничене, без амбиция да говори от последна инстанция и да раздава правосъдие. Културен, толерантен тон.

Поздрави!

Служил съм две години, а брат ми три. Пял съм и в Софийската опера като дете, там съм изкарал първите си пари. И в уранова мина съм работил, и с радон и нитрати съм се надишвал. И инженерство съм завършил. И на Сточна гара хамалин съм бил.
Съвсем осведомено мога да свидетелствам, че казармата не е опера, нито уранова мина, нито Машинно-електротехнически институт. КАЗАРМАТА Е КАЗАРМА навсякъде по света. И социализмът НЕ БЕШЕ КАЗАРМА. Напротив. Понеже нямаше безработица, дисциплината на част от работниците беше НИКАКВА, и ВСИЧКИ нямаха страх ни от директор, ни от партиен секретар. ГОСПОДСТВАЩА класа. Ако го изгонят от едно място, веднага ще го приемат в друго.
Г-н авторът спазва масовата дясна практика - НАГАЖДА спомените си по ЧУВСТВАТА ОТ ПОДСКАЧАЩИТЕ МИТИНГИ. Т.е. - лъже, защото, ако половин истина е цяла лъжа, то малки парчета истина колко лъжи са?

Знам един начин казарма и соц да се едно и също - ад. Това е да мечтаеш (в казарма или соц) за живота на успелите рок-банди (една на сто хиляди). Да не губим време, запомнил съм спомените на една такава банда - "От концерт на концерт пътувахме с автобус, в автобуса ядяхме, пърдяхме и се шибахме". Разбира се, много са репетирали а и са композирали преди това. И сигурно са имали талант, затова са едни на сто хиляди. Но за мечтателя това значи, че на воля са дрънкали китарите, драли са се, подскачали са и са вели коси. После в автобуса са яли и т.н. И ВСИЧКО ТОВА ТИ Е ОТНЕЛА ПРОКЛЕТАТА КАЗАРМА И ТРИЖ ПРОКЛЕТИЯ СОЦ! И сега все някой юноша ще повялва какъв ад са били казармата и соца.