Постинг
26.01.2010 11:19 -
Как да доживеем до 107 години
Всъщност нямах намерение да се занимавам с проблемите на дълголетието. Но събитията от миналата седмица ме наведоха на тази мисъл. Какво всъщност се случи? Нищо особено – депутатите тихомълком и дружно (обърнете внимание – дружно!) приеха на второ четене промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите. Някои от тези поправки бяха скандални и логично беше очаквана буря от негодувание във водещите медии (водещи медии?! Баси!): гневни редакционни статии, злъчни репортерки, притискащи безмилостно по ъглите случайно сгащени депутати, разгромяващи анализи.
Тц – тишина. Тук-там по периферията единични гласчета и това е. И тогава ми хрумна, че това може би по някакъв начин е свързано с дълголетието. И за да не откривам наново топлата вода, ето един кратичък цитат:
...Нейтли зяпна от объркване, което не се мъчеше да прикрие.
— Сега вече наистина не мога да разбера какво казвате. Говорите като луд.
— Но живея като здравомислещ. Бях фашист, когато Мусолини беше на власт; сега съм антифашист, понеже той беше свален. Бях фанатичен германофил, когато германците бяха тук, за да ни пазят от американците; а сега, когато американците са тук, за да ни пазят от германците, аз съм фанатичен американофил. Уверявам ви, мой възмутени приятелю, хитрите, изпълнени с презрение очи на стареца заблестяха все по-възбудено, колкото повече заекваше и се ужасяваше Нейтли, — че вие и вашата страна няма да имате по-верен поддръжник от мен в Италия… но само докато сте в Италия.
— Но вие сте изменник! — извика Нейтли, не вярвайки на думите му. — Вие се въртите според вятъра! Безсрамен, безскрупулен опортюнист!
— Аз съм на сто и седем години — напомни му старецът любезно.
— Нямате ли никакви принципи?
— Никакви, разбира се.
— Никаква нравственост?
— О, аз съм напълно нравствен човек — увери го със сатирична сериозност отвратителният старец... - Когато германците влязоха в града, аз танцувах като млада балерина и крещях „Хайл Хитлер!“, докато ми прегракна гърлото. Дори размахвах нацистко знаменце, което грабнах от едно красиво момиченце, докато майка му гледаше на другата страна. Когато германците напуснаха града, аз изтичах да посрещам американците с шише отличен коняк и кошница цветя. Конякът беше, разбира се, за мене, а цветята — да ги хвърлям по нашите освободители...
Толкоз за дълголетието и т.нар. водещи медии. Както казваше един мрачен италианец: „Плюни и отмини”. Те може да започнат да се променят, когато и последният човек спре да ги купува или гледа - поне това е моята наивна представа.
Но за да не е напълно безполезен този постинг, ето и няколко лични реда от мен.
Покрай това смущаващо единодушие в приемането на поправките ми хрумна нещо. Докато ровех из нормативите, не открих нито една законова пречка, която да възпрепятства публикуването на резултатите за всяко гласуване в парламента. Ако отидете в сайта на Народното събрание, можете да узнаете какъв е дневният ред, можете да прочетете дори и стенограмите от заседанията (освен ако не са закрити). Но не можете да откриете как всъщност вашите избраници са гласували. А това, често пъти е по-важно от самите дебати, защото с помощта на този или онзи глас един текст се превръща в закон.
Така че ние, като хора, изпратили избраниците си там, сме в правото да разполагаме с тази информация. И в тази посока би трябвало да окажем натиск върху тях за повече прозрачност в тяхната основна работа – законодателната дейност. Затова резултатите от гласуванията в Народното събрание трябва също да бъдат публично достояние, както са стенограмите от дебатите.
P.S. За домашно на феновете на т.нар. „дясно” – прочетете стенограмата от дебатите, за да видите как точно вашите избраници са защитавали основни демократични свободи. Мисля, че ще откриете интересни неща.
Тц – тишина. Тук-там по периферията единични гласчета и това е. И тогава ми хрумна, че това може би по някакъв начин е свързано с дълголетието. И за да не откривам наново топлата вода, ето един кратичък цитат:
...Нейтли зяпна от объркване, което не се мъчеше да прикрие.
— Сега вече наистина не мога да разбера какво казвате. Говорите като луд.
— Но живея като здравомислещ. Бях фашист, когато Мусолини беше на власт; сега съм антифашист, понеже той беше свален. Бях фанатичен германофил, когато германците бяха тук, за да ни пазят от американците; а сега, когато американците са тук, за да ни пазят от германците, аз съм фанатичен американофил. Уверявам ви, мой възмутени приятелю, хитрите, изпълнени с презрение очи на стареца заблестяха все по-възбудено, колкото повече заекваше и се ужасяваше Нейтли, — че вие и вашата страна няма да имате по-верен поддръжник от мен в Италия… но само докато сте в Италия.
— Но вие сте изменник! — извика Нейтли, не вярвайки на думите му. — Вие се въртите според вятъра! Безсрамен, безскрупулен опортюнист!
— Аз съм на сто и седем години — напомни му старецът любезно.
— Нямате ли никакви принципи?
— Никакви, разбира се.
— Никаква нравственост?
— О, аз съм напълно нравствен човек — увери го със сатирична сериозност отвратителният старец... - Когато германците влязоха в града, аз танцувах като млада балерина и крещях „Хайл Хитлер!“, докато ми прегракна гърлото. Дори размахвах нацистко знаменце, което грабнах от едно красиво момиченце, докато майка му гледаше на другата страна. Когато германците напуснаха града, аз изтичах да посрещам американците с шише отличен коняк и кошница цветя. Конякът беше, разбира се, за мене, а цветята — да ги хвърлям по нашите освободители...
Толкоз за дълголетието и т.нар. водещи медии. Както казваше един мрачен италианец: „Плюни и отмини”. Те може да започнат да се променят, когато и последният човек спре да ги купува или гледа - поне това е моята наивна представа.
Но за да не е напълно безполезен този постинг, ето и няколко лични реда от мен.
Покрай това смущаващо единодушие в приемането на поправките ми хрумна нещо. Докато ровех из нормативите, не открих нито една законова пречка, която да възпрепятства публикуването на резултатите за всяко гласуване в парламента. Ако отидете в сайта на Народното събрание, можете да узнаете какъв е дневният ред, можете да прочетете дори и стенограмите от заседанията (освен ако не са закрити). Но не можете да откриете как всъщност вашите избраници са гласували. А това, често пъти е по-важно от самите дебати, защото с помощта на този или онзи глас един текст се превръща в закон.
Така че ние, като хора, изпратили избраниците си там, сме в правото да разполагаме с тази информация. И в тази посока би трябвало да окажем натиск върху тях за повече прозрачност в тяхната основна работа – законодателната дейност. Затова резултатите от гласуванията в Народното събрание трябва също да бъдат публично достояние, както са стенограмите от дебатите.
P.S. За домашно на феновете на т.нар. „дясно” – прочетете стенограмата от дебатите, за да видите как точно вашите избраници са защитавали основни демократични свободи. Мисля, че ще откриете интересни неща.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия