Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2009 09:46 - Съдбата да бъдеш икона, част III: Мигриращите
Автор: photonik Категория: Политика   
Прочетен: 17478 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 25.11.2011 18:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Техните снимки обикалят света. Стават толкова популярни, че се превръщат в част от символите на 20. век. В една или друга степен се превръщат в част от пропагандата на дадена система, макар за самите тях в повечето случаи това да носи страдания, а не слава. Техният живот е необикновен, а тяхната съдба е да бъдат лица от снимките - икони. Днешната трета и последна част е посветена на мигриращите - хората, търсещи работа, подслон или просто сигурност на едно или друго място.

Скитащата майка
   image  През 1936 г. една снимка, станала известна като "Migrant mother”, трогва Америка. По това време страната започва да се отърсва от Голямата депресия. Хиляди сезонни работници и дребни фермери едва свързват двата края. Снимката на жената с нейните три дъщери се превръща в един от символите на това трудно време. Фотографката Доротея Ланг, работеща тогава за Farm Security Administration, си спомня, че случайно спряла до лагер на сезонни работници (наричани презрително pea pickers - грахоберачи) край Нипомо. Там срещнала 32-годишната Флорънс Томпсън с нейните три дъщери и бързо направила няколко снимки, като обещала да не ги публикува. Още на другия ден обаче прословутата фотография се появява на първите страници на вестниците, заедно с разтърсващата история за семейството, прехранващо се с изостанали замръзнали плодове от градините наоколо. Освен тях в лагера гладували още 2500 работници.
     Три дни по-късно правителството изпраща 10 тона храни. Но Флорънс и семейството й вече са отпътували. Всъщност те се озовали там случайно. Автомобилът им се повредил до лагера и докато нейният спътник и синовете й търсели помощ, останалите почивали под една тента, където ги открила и Доротея Ланг. По-късно синът на Флорънс - Трой, опровергава част от историята, но така или иначе животът им по това време не е бил лек.
  image   Флоранс, чероки по произход, е родена в Оклахома през 1903 г. Заедно с първия си съпруг работят като сезонни работници в Калифорния. След смъртта му се мести заедно с децата от град на град, често без покрив над главите си. По-късно тя си спомня, че е живяла по същото време под моста в Бейкърсфилд, Калифорния, заедно с хората, описани от Джон Стайнбек в "Гроздовете на гнева”.
     Историята има и любопитно продължение. Най-големият син на Флорънс - Лирой, живеел при нейни роднини и работел като разносвач на вестници. Когато една сутрин взема новия куп за разнасяне, вижда фотографията и се затичва към къщи, за да му извести, че майка му е мъртва - защо иначе ще публикуват снимката й във вестника? Един от чичовците прочита статията и веднага потегля към Нипомо, за да им помогне.
     Флорънс умира в Калифорния на 80-годишна възраст през 1983 г.

На снимките:
Флорънс с дъщерите си в лагера край Нипомо, Снимка:  Dorothea Lange
Отново те - 43 години-по късно. Снимка: Bill Ganzel
    
     Афганската девойка
  image   Юнският брой от 1985 г. на National Geographic - едно от най-популярните списания в света, излиза с наглед семпла корица - портрет на едно момиче. Тази снимка се превръща в една от най-емблематичните от историята на изданието. Направена  е от Стив Маккъри, който през 1884 г. посещава лагер на афгански бежанци в Пакистан.
     Никой обаче не знае името или съдбата на известното като "Афганското момиче”. Това провокира 17 години по-късно National Geographic Television да изпрати екип по издирването на едно от най-известните си лица. След дълго търсене най-накрая я откриват в отдалечен район на Афганистан и разбулват загадката. Нейното име е Гюла Шарбат ("розов шербет” на пущу). Когато Стив Маккъри я снима, тя е само на 12 години. Произхожда от племето на пущуните - едно от войнствените племена в Афганистан. Селището, където е живяла, е бомбардирано от руски хеликоптери  и нейните родители загиват. Едва 6-7 годишна заедно с баба си и останалите братя и сестри бягат към Пакистан, където са настанени в бежански лагер.
     В средата на 90-те, когато военните действия са приключили отдавна, тя се завръща по родните места. Омъжва се и има 3 деца. Историята на Гюла има и една добра страна. По времето, когато я издирват, National Geographic създават фондация за афганистанските деца - Afghan Children"s Fund.
На снимката:
Шарбат - през 1985 г и в наши дни. Снимка: Steve McCurry/National Geographic
    
Публикувано във в. "СЕГА"



Гласувай:
2



1. sisithebest - Браво!
07.12.2009 11:15
И трите части са много добре представени. Благодаря за постингите!
цитирай
2. анонимен - Страхотна поредица
07.12.2009 11:32
Благодаря !!!!!!!!!!!!!!
цитирай
3. анонимен - въсмутиен грашданиин ут селу
09.12.2009 23:41
тия педераси кога ще ме отблокират, да си пиша коментари в днес бг , поне да ми кажат защо са ме блокирали, идиоти
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401869
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031