Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2009 12:32 - Съдбата да бъдеш икона, част II: Виетнамската война
Автор: photonik Категория: Политика   
Прочетен: 8190 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.11.2011 18:42


       Техните снимки обикалят света. Стават толкова популярни, че се превръщат в част от символите на 20. век. В една или друга степен се превръщат в част от пропагандата на дадена система, макар за самите тях в повечето случаи това да носи страдания, а не слава. Техният живот е необикновен, а тяхната съдба е да бъдат лица от снимките - икони.
    
     "Напалмовото” момиче
  image  image Малката Фан Тхи Ким Фук е може би най-известното лице на Виетнамската война. През 1972 г. снимката на бягащите деца от напалмовата бомбардировка носи на фотографа от "Асошиейтед Прес” Ник Ут наградата "Пулицър”. Тогава Ким Фук е само на 9 години. На 8 юни 1972 г. тя и семейство й току-що са напуснали храма Као Дай, където се крият по време на боевете между армииите на Севера и Юга. Заедно с група южновиетнамски войници тръгват по Магистрала 1 към Сайгон. В това време самолети на Южен Виетнам, насочвани от американците, бомбардират погрешка пътя с напалм. Двама от братовчедите на  Ким загиват. Самата тя хвърля пламтящите дрехи и обгорена тича срещу групата журналисти, като крещи: "Много гори, много гори”. Кадрите са запечатани от Ник Ут и телевизионния екип на ITN. Ник й оказва първа помощ и я изпраща в американска болница в Сайгон. Въпреки тежките изгаряния и слабата надежда за оцеляване Ким оздравява след 14-месечно лечение и се завръща в родното си село.
    image Години наред победилите северновиетнамски власти я използват като  пропаганден "символ на войната”. Заради това е принудена за прекъсне учението си и да се завърне в провинцията. През 1986 г. заминава за Куба, където среща бъдещия си съпруг - също виетнамец. На връщане от меден месец в Москва остават в Канада като политически емигранти.
 image    Особено знаменателна за Ким е 1996 г., когато е поканена в САЩ за Деня на ветерана. Пред Виетнамския мемориал във Вашингтон държи реч за болката и страданията пред хиляди ветерани. Тогава се запознава и с човека, кординирал въздушната атака. Ким му прощава за всичко, случило й се по негова вина. "Аз бях жертва на войната, бях жертва на много неща. И удържах победа, защото се научих да прощавам”, споделя тя пред CBS NEWS.
   image  След тази среща тя основава Kim fondation - фондация за лекуване на деца, пострадали от войните. Понастоящем Ким, съпругът и двамата им сина живеят в Торонто. Ким е посланик на мира на ЮНЕСКО.

На снимките:


Фан Ким Фук минути след напалмовата атака Снимка: Nick Ut/Associated Press
Семейството на Фан секунди преди бомбардировката Снимка: ITN
Ник Ут оказва първа помощ на Фан Снимка: ITN
Фан в наши дни. Снимка: Jeff Kitson
Фан Тан Там - братът на Фан Ким Фук, с Ник Ут на мястото на бомбардировката през 2000 г. Там сега Тан държи кафе.

    
     Разстрелът на улицата
   image image Четири години преди събитията до храма Као Дай една друга снимка разтърсва света и предизвиква рязък обрат в общественото мнение спрямо виетнамската война. Тя е дело на фотографа Еди Адамс от АП и също като Ник Ут печели награда "Пулицър” за нея.
    image Самият фотограф не се гордее с тази нея. В сп. Time той казва: "Генералът уби виетконговеца, аз убих генерала. Все още фотографията е най-мощното оръжие на света. Хората й вярват, но тя лъже, дори и без да манипулира. Тя казва полу истина. Това, което фотографията не казва, е "а какво би било, ако вие бяхте генерала на същото място по същото време и така нареченият лош е убил току-що няколко американци”? ” Снимките не обясняват, не разказват предисторията и не изясняват обстоятелствата. Те запечатват мига - такъв, какъвто е бил пред очите на фотографа.
    image В тази случка има две действаци лица - генералът от полицията и виотконговецът. За втория няма сигурни данни относно личността му. Предполага се, че това е Нгуен Ван Лем, офицер от северновиетнамските части. Командвал е диверсионен отряд, който е избивал южновиетнамски офицери или техните семейства. По време на офанзивата Тет е заловен в Сайгон и доведен пред шефа на националната полиция генерал Нгуен Лоан. Когато генералът вижда журналистическите екипи, изважда личния си пистолет и застрелва арестанта пред камерите им. Тази снимка преобръща както общественото мнение, така и животът на генерала.
     Нгуен Лоан е роден през 1930 г. в семейство с 11 деца. Завършва университет в родния си град Хюе. По-късно става боен пилот на южновиетнамските сили и близък приятел на командващия ВВС. Издигнат за шеф на полицията той се отличава с дързост и безпощадност - особено срещу атакуващите мирното население. През май 1968 г. ъководи лично  контраатака, при която е сериозно ранен в крака и откаран на лечение в Австралия. Но тъмната слава, придобита от 1 февруари 1968 г., го следва и след масови протести е върнат обратно във Виетнам. В края на войната американците също му отказват да отпътува към САЩ. Все пак след ред перипетии той си установява там и открива пицария в щата Вирджиния. През 1991 г. самоличността му е разкрита и мнозина искат да бъде депортиран като военнопрестъпник. Това не се случва, но бизнесът му запада и той е принуден да се оттегли в пенсия. През 1998 г. умира от рак.
     Фотографът Еди Адамс се извинява на него и семейството му, че е допринесъл за демонизацията на личността му.

На снимките:


Разстрелът на виетконговеца. Снимка: Eddie Adams
Останалите кадри от събитието. Снимка: Eddie Adams
Раняването на генерала през май 1968 г. Снимка: Christian Simonpietri
Нгуен Лоан в семейната пицария в САЩ

Публикувано във в. "СЕГА"



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401745
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031