Постинг
30.11.2009 10:56 -
Съдбата да бъдеш икона, част I: Студената война
Автор: photonik
Категория: Политика
Прочетен: 9722 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2011 18:34
Прочетен: 9722 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 25.11.2011 18:34
Техните снимки обикалят света. Стават толкова популярни, че се превръщат в част от символите на 20. век. В една или друга степен се превръщат в част от пропагандата на дадена система, макар за самите тях в повечето случаи това да носи страдания, а не слава. Техният живот е необикновен, а тяхната съдба е да бъдат лица от снимките - икони. В тази първа част ви представям две от най-популярните снимки от времето на студената война - бягащият траничар през Берлинската стена и държащата реч Анжела Дейвис - един устремен към Запада, а друг - към Изтока.
Бягащият граничар
На 15 август 1961 г. един млад 19-годишен немски подофицер от Bereitschaftspolizei застъпва на пост на ъгъла на берлинските улици Бернауерщрасе и Рупинерщрасе. Там минава разделителната линия между съветската и френската окупационни зони на града. Два дни по-рано руснаците монтират ограда от бодлива тел - началото на Берлинската стена. Граничарят се взира към събраните хора от другата страна на границата, които го окуражават с подвиквания: "Хайде, давай!”. Преценява бързо височината на оградата, след което се засилва и като хвърля настрани автомата си, прескача заграждението. В този момент фотографът Петер Лайбинг натиска спусъка на своя фотоапарат. Ражда се една от най-известните снимки от времето на Студената война.
Войникът е Ханс Конрад Шуман. Роден е през 1942 г. в Лойтевиц, Саксония. След обучение в школа за подофицери в Потсдам той е изпратен в Берлин. По-късно си спомня, че щом е видял първата възможност да избяга на Запад, той не се е поколебал и за миг и така става първият източногерманец, избягал през Берлинската стена. Едва години по-късно обаче успява да получи разрешение да излети за ФРГ. Заселва се в Бавария, където се жени. Работи дълги години в завода на Ауди в Инголщат. Дори и след обединението на Германия той рядко се решава да посети своите роднини на Изток - страхът от Щази е останал. А и там и досега го смятат за предател. В последните години Конрад изпада в депресия и на 20 юни 1998 г. той се обесва в къщата си.
Днес, близо до мястото, където Шуман прескача оградата, се извисява скулптура на Флориан и Майкъл Браурер, възпроизвеждаща момента от снимката на Петер Лайбинг.
На снимките:
Конрад Шуман прескача бодливата тел. Снимка: Peter Leibing
Шуман 40 години по-късно. Снимка: DPA
Скулптура на на Флориан и Майкъл Брауер, поставена близо до мястото на бягството. Снимка: Berlin Story Museum
Ъгълът на Бернауерщрасе и Рупинерщрасе в наши дни. Снимка: Andreas Thum
Черната перла
През 1970 г. снимката на една чернокожа жена с афро прическа обхожда света. Левите сили по целия свят се вдигат в нейна защита с лозунга "Свобода за Анджела Дейвис!”. Образът на държащата реч Анжела става попкултурна икона - появява се на постери, значки и фланелки. В нейна защита се изявяват Хърби Хенкок, Джон Ленън и Йоко Оно, а "Ролинг Стоунс” написват песента “Sweet Black Angel”.
Всичко започва с едно убийство, за което полицията разкрива, че е използван пистолет, регистриран на нейно име. При други обстоятелства делото би приключило бързо, още повече че тя има желязно алиби.
Но младата, 26-годишна по това време, Анжела е трън в петата на властите от доста време. Родена е в Бирмингам, Алабама на 26 януари 1944 г. (от същия град е и политическатата й опонентка Кондолиза Райс). Отрано се сблъсква с проблемите на расовата сегрегация, характерна за това време в южните щати и продължава образованието си в Ню Йорк. Запалва се от идеите на социализма в колежа в Гринидж Вилидж. Става активист на движението за граждански права, член на организацията "Черните пантери” и на американската комунистическа партия.
Малко преди тези това убийство, под давлението на губернатора на Калифорния Роналд Рейгън, я уволняват от университета, където преподава. Заради непримиримата й позиция в борбата за граждански права срещу нея е хвърлена цялата държавна машина - ФБР я обявява в Топ 10 на най-търсените престъпници. Арестуват я и изпращат в затвора, докато трае процесът. Всички тези събития отприщват мощна протестна вълна на по света. В крайна сметка съдебните заседатели я намират за невинна и тя е освободена. Върната е и на работа като преподавател.
В по-късната си политическа кариера Анжела Дейвис на два пъти е кандидат-президент в изборните кампании през 1980 и 1984 г. заедно с Гюс Хол, председател по това време на Американската комунистическа партия. Напуска американските комунисти през 1991 г., заради подкрепата им на августовския пуч в Русия. В наши дни тя е професор в Калифорнийския университет. Продължава да е изявен активист за граждански права, като дейността й е фокусирана основно върху хуманизиране на режима в американските затвори и борбата за отмяна на смъртното наказание.
На снимките:
Снимката на държащата реч Анжела Дейвис, станала вдъхновение на редица плакати в нейна защита.
Плакат на Mccrary
Заповед за издирването на Анжела Дейвис от ФБР.
Анжела Дейвис в наши дни - изнася реч в Eastern Kentucky University през 2006 г. Снимка: Chris Radcliffe
Публикувано във в. "СЕГА"
Бягащият граничар
На 15 август 1961 г. един млад 19-годишен немски подофицер от Bereitschaftspolizei застъпва на пост на ъгъла на берлинските улици Бернауерщрасе и Рупинерщрасе. Там минава разделителната линия между съветската и френската окупационни зони на града. Два дни по-рано руснаците монтират ограда от бодлива тел - началото на Берлинската стена. Граничарят се взира към събраните хора от другата страна на границата, които го окуражават с подвиквания: "Хайде, давай!”. Преценява бързо височината на оградата, след което се засилва и като хвърля настрани автомата си, прескача заграждението. В този момент фотографът Петер Лайбинг натиска спусъка на своя фотоапарат. Ражда се една от най-известните снимки от времето на Студената война.
Войникът е Ханс Конрад Шуман. Роден е през 1942 г. в Лойтевиц, Саксония. След обучение в школа за подофицери в Потсдам той е изпратен в Берлин. По-късно си спомня, че щом е видял първата възможност да избяга на Запад, той не се е поколебал и за миг и така става първият източногерманец, избягал през Берлинската стена. Едва години по-късно обаче успява да получи разрешение да излети за ФРГ. Заселва се в Бавария, където се жени. Работи дълги години в завода на Ауди в Инголщат. Дори и след обединението на Германия той рядко се решава да посети своите роднини на Изток - страхът от Щази е останал. А и там и досега го смятат за предател. В последните години Конрад изпада в депресия и на 20 юни 1998 г. той се обесва в къщата си.
Днес, близо до мястото, където Шуман прескача оградата, се извисява скулптура на Флориан и Майкъл Браурер, възпроизвеждаща момента от снимката на Петер Лайбинг.
На снимките:
Конрад Шуман прескача бодливата тел. Снимка: Peter Leibing
Шуман 40 години по-късно. Снимка: DPA
Скулптура на на Флориан и Майкъл Брауер, поставена близо до мястото на бягството. Снимка: Berlin Story Museum
Ъгълът на Бернауерщрасе и Рупинерщрасе в наши дни. Снимка: Andreas Thum
Черната перла
През 1970 г. снимката на една чернокожа жена с афро прическа обхожда света. Левите сили по целия свят се вдигат в нейна защита с лозунга "Свобода за Анджела Дейвис!”. Образът на държащата реч Анжела става попкултурна икона - появява се на постери, значки и фланелки. В нейна защита се изявяват Хърби Хенкок, Джон Ленън и Йоко Оно, а "Ролинг Стоунс” написват песента “Sweet Black Angel”.
Всичко започва с едно убийство, за което полицията разкрива, че е използван пистолет, регистриран на нейно име. При други обстоятелства делото би приключило бързо, още повече че тя има желязно алиби.
Но младата, 26-годишна по това време, Анжела е трън в петата на властите от доста време. Родена е в Бирмингам, Алабама на 26 януари 1944 г. (от същия град е и политическатата й опонентка Кондолиза Райс). Отрано се сблъсква с проблемите на расовата сегрегация, характерна за това време в южните щати и продължава образованието си в Ню Йорк. Запалва се от идеите на социализма в колежа в Гринидж Вилидж. Става активист на движението за граждански права, член на организацията "Черните пантери” и на американската комунистическа партия.
Малко преди тези това убийство, под давлението на губернатора на Калифорния Роналд Рейгън, я уволняват от университета, където преподава. Заради непримиримата й позиция в борбата за граждански права срещу нея е хвърлена цялата държавна машина - ФБР я обявява в Топ 10 на най-търсените престъпници. Арестуват я и изпращат в затвора, докато трае процесът. Всички тези събития отприщват мощна протестна вълна на по света. В крайна сметка съдебните заседатели я намират за невинна и тя е освободена. Върната е и на работа като преподавател.
В по-късната си политическа кариера Анжела Дейвис на два пъти е кандидат-президент в изборните кампании през 1980 и 1984 г. заедно с Гюс Хол, председател по това време на Американската комунистическа партия. Напуска американските комунисти през 1991 г., заради подкрепата им на августовския пуч в Русия. В наши дни тя е професор в Калифорнийския университет. Продължава да е изявен активист за граждански права, като дейността й е фокусирана основно върху хуманизиране на режима в американските затвори и борбата за отмяна на смъртното наказание.
На снимките:
Снимката на държащата реч Анжела Дейвис, станала вдъхновение на редица плакати в нейна защита.
Плакат на Mccrary
Заповед за издирването на Анжела Дейвис от ФБР.
Анжела Дейвис в наши дни - изнася реч в Eastern Kentucky University през 2006 г. Снимка: Chris Radcliffe
Публикувано във в. "СЕГА"
Как стратегическата сдържаност предотвра...
Започна нова студена война между САЩ и Р...
Предстои ли война на Корейския полуостро...
Започна нова студена война между САЩ и Р...
Предстои ли война на Корейския полуостро...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия