28 февруари 1986 г., 23.10 часа. В кино "Гранд” (Grand)  току-що е завършила прожекцията на новия шведски филм "Братята Моцарт” (Broderna Mozart). Публиката от препълнения салон излиза навън и се пръска бавно по улиците на Стокхолм. 23.15 часа. Семейна двойка на средна възраст тръгват по улица "Свеавеген” (Sveavagen). Спират за малко пред магазин "Декорима” (Dekorima), за да разгледат витрините. 23.20 часа. Двамата пресичат кръстовището с улица "Тунелгатан” (Tunnelgatan) в посока към станцията на метрото.  Мъжът е изостанал на няколко крачки назад. В този момент зад него се приближава висок русоляв тип. Изважда от джоба си револвер  "Смит & Уесън” и от упор изстрелва един куршум гърба му. Жената чува изстрела и  се обръща назад. Изтичва и се навежда над падналия си съпруг. В този момент убиецът стреля в нея и изчезва към тъмните стълби на "Тунелгатан” (Tunnelgatan).


Кой е Улоф Палме?
Свен Улоф Йоахим Палме (Sven Olof Joachim Palme) е роден на 30 януари 1927 г. в Стокхолм. Неговият баща има холандски корени, а майка му  - немско-балтийски. Завършва Kenyon College, Охайо, САЩ. По-късно завършва и право в Стокхолмския университет. Независимо че произхожда от аристократично семейство, Палме се присъединява към младежкото крило на социалдемократите през 1949 г. От 1957 г е депутат в шведския парламент. През 1967 г. е министър на образованието. От 1969 г. е председател на социалдемократическата партия. Същата година е избран и за министър-председател на Швеция - пост, на който е до 1976 г. Отново е премиер от 1982 г. до смъртта си през 1986 г. Палме е ярък политик с активно присъствие на международната сцена. Той осъжда рязко както военните действия на САЩ във Виетнам, така и агресията на СССР в Чехия. Съдейства в опитите за постигане на мир в Близкия изток и прекратяване на войната между Иран и Ирак.

Фаталната нощ
Късният час и липсата на охрана са улеснили неимоверно задачата на убиеца. Въпреки че веднага пристигат полицейски и медицински екипи,  Палме умира от кръвозагуба - куршумът е разкъсал аортата му. Още същата нощ шведската полиция започва енергично разследване, но случаят се оказва необичайно труден и версиите и заподозрените изникват един след друг.

Самотникът Гунарсон
Още в нощта на убийството шведската полиция арестува Виктор Гунарсон (Victor Gunnarsson). Той е член на Европейската работническа партия (Europeiska arbetarpartiet)  - шведският клон на движението на Линдън Ла Руш (LaRouche movement), която не се колебае да извършва и терористични актове. Гунарсон е интелигентен, дълбоко религозен и фанатичен антикомунист. Живял е известно време в САЩ и се предполага, че е имал връзки с ЦРУ. За жалост поради неразбирателства между полицията и прокуратурата той е освободен. Гунарсон се възползва от случая и емигрира веднага в САЩ. През 1993 г. е убит с два куршума в главата близо до Солсбъри, Северна Каролина.

Южноафриканската следа
През 1996 г. един от наемните убийци на южноафриканската полиция  - полковник  Йожен де Кок (Eugene de Kock), пред съда в Претория дава показания, че Палме е ликвидиран заради непримиримата му позиция спрямо апартейда и подкрепата за Африканския национален конгрес. За съпричастен той посочва резидента на тайните служби в Швеция Крейг Уйлямсън (Craig Williamson) - обвиняван и за взривяването на седалището на АНК в Стокхолм. Антъни Уайт (Anthony White) - също от тайните служби, е набеден за предполагаемия убиец. Шведската полиция изпраща екип в ЮАР, но не намира убедителни доказателства за тази теза.

Сделката с "Бофорс”
В книгата си "Кръв върху снега: Убийството на Улоф Палме” (Blood on the Snow: The Killing of Olof Palme) историкът Ян Бондесон (Jan Bondeson) лансира през 2005 г. нова версия за смъртта на Палме. Той предполага, че в основата е сделка между шведската фирма "Бофорс” и индийското правителство на Раджив Ганди, което отпуска $1,4 млрд. за закупуването на 400 гаубици. По-късно се разбира, че договорът е обезпечен с $50 млн. рушвети, част от които и за самия Ганди. Палме научава за подкупите и  решава да извади всичко на бял свят. Това и решава съдбата му.

 "Иран-контри”
За тази тайна операция на администрацията на президента Роналд Рейгън, с която се заобикаля ембаргото за оръжейни доставки на Иран, се предполага, че е знаел и Палме, който заплашва американците, че ще я разгласи пред света. Освен това шведският премиер активно лобира за прекратяване на ирано-иракската война. Затова и ЦРУ решава да го премахне. Тази версия се поддържа от американската журналистка Барбара Хонегер (Barbara Honegger) - работила 3 години в щаба на Рейгън и Буш-старши. Тя твърди, че е виждала секретна телеграма, чиято разшифровка била: "Шведското дърво трябва да се премахне” и предполага, че това е Палме.

Кюрдската връзка
През 1998 г. нова версия свързва смъртта на Палме с ПКК. Предположенията са, че заради предполагаеми антикюрдски действия - по негово нареждане е усилена охраната на турското посолство заради антитурски протести на живеещи в Швеция кюрди - ПКК организира убийството му. През 2001 г. шведската полиция разпитва ръководителя на ПКК Абдулах Йоджалан в турски затвор, но мисията й завършва без успех.

Чилийската версия
Шведският журналист Андерс Леополд (Anders Leopold) лансира през 2008 г. тезата, че Палме е убит от Роберто Тиеме (Roberto Thieme) - представител на ултрадясната чилийска организация Patria y Libertad. Причините са, че Швеция дава убежище на много леви чилийски активисти, бягащи от репресиите на чилийския режим на генерал Аугусто Пиночет.

Кристер Петерсон
Кристер Петерсон (Christer Pettersson) е единственият осъден за убийството на Улоф Палме. Наркоман, алколизиран тип, лежал в затвора за убийство, Петерсон е арестуван след продължително разследване през 1988 г. Разпознат е от съпругата на Палме - Лизбет, и е осъден на доживотен затвор.  По-късно обаче присъдата е отменена заради пропуски при разследването. Петерсон е освободен и дори е компенсиран с 50 000 долара за престоя му в затвора. През 2004 г. е открит в безсъзнание със счупен череп и след няколко месеца в кома той умира. Любопитен факт е, че преди смъртта си той е търси сина на Палме и е иска среща с него, за да му разкрие някаква тайна.
През 1997 г. става известна изповедта на Ларс Тингстрьом - Бомбаджията (Lars Tingstrom), умрял в затвора от рак през 1993 г. Той твърди, че е поръчал на бодигарда си в затвора - Кристер Петерсон да убие краля на Швеция  и Улоф Палме. Така той е искал да си отмъсти на държавата, тъй като е смятал, че е несправедливо осъден.

Към днешна дата в полицейските архиви има около 15 000 версии с 50 000 имена на възможни съпричастни лица, следственото дело е набъбнало на 700 000 страници, разходите са възлезли на $45 млн. а наградата, обявена за откриването на убиеца е $6,5 млн. За жалост шведската полиция е била абсолютно неподготвена за такъв случай и допуска редица фрапиращи грешки в разследването. Някои от тях спомагат за заличаване на следите и оправдаване на заподозрените в съда. Нещо повече - една от версиите уличава хора от полицията в подготовката на атентата. Така до и ден-днешен няма отговор на въпроса: кой и защо уби Улоф Палме?


Снимки (отгоре надолу):
Улоф Палме като премиер на Швеция, сн. SVT Bild
Мястото на покушението в нощта на 28 февруари 1986 г., сн. Bjorn Elgstrand
Кино "Гранд” сн. Tage Olsin
Кристер Петерсон - един от предполагаемите убийци на Палме
Шведската полиция намира предполагаемото оръжие на престъплението, сн. в. Expressen
Публикувано във в. "СЕГА"

Независимо кои са го убили -африканерите,десните християнски движения,администрацията на Рейган или други антикомунистически сили-добре са направили.Палме е ни повече,ни по-малко социалист и като такъв си заслужава съдбата.

Още докате бе жив Палме, Илия Минев ми прочете протестно писмо, което току що му бе изпратил, заради подкрепата на Палме за комунистите и комунизма, което писмо завършваше с думите: "Помни, че комунистите пак няма да ти простят"!
А когато в една уж крайно демократична и социална страна, се прикриват следите на атентаторите, значи организаторите на атентата срещу Палме, са били достатъчно влиятелни! И най-вероятно, Минев е бил прав за съдбата на 'Улав' Палме, както той го неричаше в писмото си!

Respect, задето сте познавали един от най-големите български дисиденти от онова време, когато повечето днешни демократи още не знаеха, че са такива!
Що се отнася до Палме - той е доста противоречива личност. От една страна е от аристократично семейство, от друга - олеявява след следването си в Щатите и обиколките из Азия. Но пък не цепи басма и на руснаците и доста остро и демонстративно протестира срещу съветската инвазия в Чехия през 1968 г.
А най-вероятно истинският убиец си е Петерсон - те си го и осъждат, но заради процесуални грешки е оправдан. Даже дълги години е символ на жертва на полицейски произвол - ема популярни графити с неговата физионамия в Стокхолм.
Както и да е - Палме се е забъркал в доста неща, за които е можел да бъде гръмнат, и оттам идват и тези батаци.

"... От една страна е от аристократично семейство, от друга - олеявява след следването си ..." - от тази част разбирам, че аристократичния произход и левите убеждения са несъвместими и неща едва ли не противоположни. Много груба грешка е да възприемате аристократичния произход като предпоставка за нормални (консервативни; десни) политически убеждения. Последният български цар е просто едно от десетките и стотици потвърждения на това.

Аристократичният (и изобщо богаташкият) произход по принцип предполагат ориентация вдясно от центъра. Но като всяко правило има ред изключения - у нас например Лиляна Димитрова (за младите - една от петимата от РМС) е от много богато семейство, по света такъв пример е внучката на Хърст - Пати, която се присъединява към каузата на похитителите си левичари. За Енгелс дори не отварям и дума. Така че - има правила, има и изключения. Що се отнася до Симеон II, то при него няма грам левичарство. Той се опитва да прави някаква "царствена" центристка политика, а прегръдката с левите е сделка за стотици милони в имоти - нещо, което му изяде главата като политик и човек.

аз съ бил малък , когато е станало това
но въпреки всички, неговото убийство ми се запечатало в съзнанието .Знам че тогаав светът беше покрусен от неговата смърт