Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2009 10:58 - Как загубихме трите морета - 2
Автор: photonik Категория: Политика   
Прочетен: 13679 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 16.06.2016 10:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължение от Част първа.

За разлика от сърбите гърците не искаха да воюват. Още им държеше влага последната изгубена война с Турция. Затова те се включиха в съюза последни и с неохота. Но от самото начало поставиха въпроса - за какво воюваме. Нашите държавници решиха, че с мълчание ще парират претенциите им и ще вземат каквото могат със силата на щиковете. Да, ама не...
В днешния кратък откъс от книгата "Погромите на България" Петър Тодоров изяснява какво се случва между България и Гърция преди и по време на Балканската война.

imageСпорът с Гърция

      Може би защото Гърция беше най-слабата от балканските държави или защото схващаше опасността от неопределените условия, при които є се изложи да се намеси във войната, още от самото начало тя иска да се изясни: защо ще се воюва и кой на какво може да разчита при една победа. Гърция разбираше, че на България се пада да ръководи една военна акция срещу Турция, поради което не един път е изтъквала нуждата от един предварителен и съвместно обмислен план за действие и за дележ на Македония.
      В 1896 година гръцкият министър Драгумис поставя пред нашето правителство въпроса за едно гръцко-българско споразумение на почвата на разделянето Югозападна Тракия. Същото се повтаря и в 1909 година, когато гръцкият министър Панас представя на нашето правителство една проектоконвенция със същата цел. Когато правителството ни пожелава да се уговори, щото инициативата за бъдещи военни действия да се предостави в наши ръце ­ Гърция не се съгласява. Тя е искала да играе в акцията една по-голяма и по-независима роля. В кратките преговори, които нашето правителство е водило с Гърция при създаването на балканския съюз, тя мъчно е приемала автономията на Македония и е дала ясно да се разбере, иска да има непременно Солун. Гърция била отхвърлила по-рано едно споразумение, което є предлагала Австрия само защото не и бил даван Солун.
Размяната на мисли между България и Гърция за постигане съгласие за освобождаването на християните в Турция почва от февруари 1912 година. Имало е значи много време за сключването на политически съюз между двете държави. Ако това не е станало, причината не е Гърция, която ­ както ще посочим ­ е искала много пъти да се изяснят изцяло отношенията между двете държави, но ­ преднамереното желание на българското правителство да не се стига дотам. То се е страхувало да не се повдигне между другите въпроси и този за Солун и по такъв начин да се осуети влизането на Гърция в балканския съюз. Нашето правителство е считало съюза си със Сърбия за достатъчно мощно средство да застави след войната Гърция да приеме начина за подялбата на Югоизточна Македония, както то предложи. От тук и оная несигурност, голямата забърканост в отношенията между двете държави, които се обхванаха с общата формула ­ извоюване по-добър живот на христяните в Турция.
      Помощта, която Гърция е щяла да даде във войната се е подценявала, ­ още една от причините, по които не се е обърнало достатъчно внимание на Гърция. Понеже Италия е воювала с Турция, считало се е, че гръцката флота ще бъде съвсем излишна. По тия причини политическата и военна конвенция с Гърция се сключва едва на 13 септември ­ няколко дни преди мобилизацията.
      Преди започването на войната и през първата нейна фаза Гърция настоява за една по-голяма откровеност от страна на останалите двама съюзника спрямо нея. Беше очевидно, че ще не се воюва за автономията на Македония; беше също ясно, че подялбата на европейска Турция е вече факт в новата политическа комбинация на Балканите и че Гърция ­ каквато скромна цена и да й се даваше в общата борба ­ не искаше да тръгне с вързани очи. За нея идеята, че помагат да се разчисти в Европа едно осъдено от времето управление ­ не беше достатъчна да я сгрее, нито да поеме нов риск, след този в 1895 година.
      Гръцкото правителство имаше и други причини да иска предварително да знае какво ще получи от извоюваните турски земи. Една автономия на Македония то не можеше да приеме лесно, поради етнографическия є характер. Гърция считаше, че с това би само подпомогнала лекомислено каузата на България. При това, ней беше известно, че българското и сръбското правителство с договора си за делба бяха погребали автономията на Македония и че зад завесата на тези идеи, федерации и безкористни намерения прозираше контурата на уголемените две славянски държави. А ако имаше страна, която се особено нуждаеше от земя и от нови приходи, то бе безспорно Гърция. С крайно разстроени финанси, обхваната от силния огън на партийно-политическото раздробление, диреща напразно виновниците за погрома, което още повече изтощаваше държавата ­ тази скалиста страна поглеждаше особено завистливо към богатствата на континентите.
      За да обоснове искането си да се уговори предварително дележът, гръцкият министър на външните работи ­ основателно или не ­ това не се вижда от дипломатическата архива ­ се позовава (тел. № 962, 24 септември) на думите на нашия министър на външните работи, който по-рано му бил обещал да заговори по-определено по този въпрос. От наша страна не последва отговор и на това искане. След общия сондаж, който ни се прави от Гърция, на няколко пъти безуспешно, последната започна сама да заместя принципалните въпроси с конкретни предложения. “Ние ви отстъпяме, казва гръцкият министър-председател, чисто гръцки градове, като Одрин, Мелник, Струмица, макар че считаме естествената граница между Гърция и България река Места. Ние разбираме, че имате нужда от Бяло море, даваме ви цялото грамадно и с големи богатства крайбрежие Деде Агач и Кавала, включително; кажете на какво имаме право и ние според вас, за да почнем преговорите.
      Под щурма на победите, при грижите за овладяването на Чаталджа и редицата събития във връзка с трескавото настъпление към столицата на Турция и от съображения, които ще разгледаме, ­ нашето правителство отлага да преговаря с Гърция, която също престава за известно време да ни спомня, че границата помежду ни не е определена. Гърция вече иска да види какви ще бъдат нашите искания на Изток. Тя желае също да се ориентира как ще погледне Сърбия на един гръцко-български спор в случай, че се открие такъв и трето, дирила е по-удобен момент, за да може да упражни по-голям натиск върху България. След триседмично мълчание Гърция поднася предложението си. Проектът на гръцкия министър на външните работи резервира за Гърция Солунско, Серско, Битолско, като се мотивира с това, че в бъдещите владения на България ще останат гръцки маси, но без да обръща внимание, че и българските маси ще останат под гръцка власт. Нашето правителство (телеграма от 23 октомври) е посрещнало проекта на Гърция с протест и с възмущение. Той направил в нашите правителствени среди поразително впечатление. Поради неговата чудовищност, проектът не можел да бъде вземан даже и като база за разискване. Като основа, която трябва да бъде възприета при разпределението на придобитите земи от наша страна, се счита не простата размяна на българи срещу гърци, понеже за осъществяването на балканския съюз се дават другиму българи без да се вземат срещу тях чужди национални души.
      Първото наше конкретно предложение по бъдещата българо-гръцка граница е направено от делегата ни в Лондон при преговорите за мира с Турция. Пред гръцкия министър-председател той е казал, че границата трюбва да се тегли “много на юг, но аз се задоволявам с етнографическата линия в югозападна Македония и със Солун”. На тази мъгла гръцкият министър-председател предложил нещо много реално: “На левия бряг на Струма ­ Правишко, на десния бряг от устието на Тахинското езеро, по една отделна линия през Вардар до Гюмендже, на север от Енидже-Вардар и Воден до южния бряг на Преспа езеро до Корча”. Венизелос бил поставен в невъзможност да продължава преговорите, понеже нашият делегат не счел и за нужно да оборва проекта му, “за да не отслабва своето предложение, което считал за последна дума”.
      Гърция започва да дири помощ от други държави, като в спора се намесва най-първо руският пълномощен министър в Атина, който съветва българското правителство (№ 2062) да отговори на предложението на Гърция, понеже “за дребни работи не трябва да се разваля балканският съюз”. Двете страни обаче остават непреклонни. На 9 ноември нашият министър на външните работи телеграфира на атинския ни пълномощен министър: “Гърците искат да се съгласим първу върху дележа на Македония и после да подпишем мира. Това е невъзможно, тъй като те искат непременно Солун”.
      И така: Солун. Ето кое започва да дели отначало двамата съюзника и ето кое определи главно характера на гръцко-българската разпра. Дипломатическата полемика между България и Гърция предшестваше всички междусъюзнически спорове, които разстроиха после съюза изцяло. Тази полемика подхрани още повече домогванията на Сърбия и на Румъния към българските земи.
      В изумително кратко време цяла Тракия падна в наши ръце. Мирът беше поискан и ако се сключеше в кратък срок, Гърция можеше да свърши войната със скромни придобивки. Оттук произлиза бързината, с която Гърция искаше да осигури по-големи облаги било направо от нас, било чрез други сили; оная нервозност, която характеризира гръцката дипломация през всичкото време, докато намери за себе си сигурна опора. Тя е живяла дълго време с мисълта да се окупира цялото крайбрежие, за да има в ръцете си гаранции, когато договаря въпроса за границите. В действителност гръцките войски заеха доста големи територии.
      Мъчните преговори за мира с Турция започват. Те съпътстват с непрестанните настоявания на Гърция България да є представи своя проект за пограничната линия, за да се получи една среда от двата проекта; това се настоява и от Русия. На искането на Гърция, което завършва с думите “настъпил е последният час да се разберем” ­ ние или сме отговаряли с думи, като тия на царя, че “проектът на Гърция е несериозен, поради което не заслужава да му се противопостави контрапроект” ( № 2118, 13. XII), или сме съобщавали на Гърция, че България не разполага още с нищо сигурно, следователно, не може и да определи точно какво ще даде на другите. Този начин на преговаряне не задоволява нашия съюзник, който взема различни мерки, за да ни застави да бъдем по-определени. Постепенно, но непрекъснато, той започва да изтласква нашите слаби войскови части от тия краища на Македония, които счита, че има право да присвои, а от друга страна ­ спъва преговорите за мир, за да продължи неопределеното положение между мир и война, което толкова гнетеше нашата войска. По такъв начин Гърция ни поставяше пред изгледите за нова война с Турция, евентуално и с нея, което би могло да ни направи по-отстъпчиви.
      Два месеца не бяха изтекли от самото дело на Балканите и върху отношенията между Гърция и България се разстла голям тъмен облак. Една градушка от ноти и от възражения на тия ноти се изсипа, в която всяка страна се мъчи да установи, че е предизвикана и че е трябвало да протестира против действията на армията, на духовенството или администрацията на съюзника в окупираните земи. Взаимното недоволство е нараствало понякога до такава степен, щото някои техни действия вместо съюзнически, трябва да се нарекат направо неприятелски.
      Телеграма от министъра на външните работи до атинската легация № 2118 от 13/XI. “Всяка неоправдана мъчнотия от страна на Гърция за по-скорошно сключване на мира ще считаме за неприятелско действие”. Генерал Тодоров телеграфира на 24 ноември до атинската легация: “Един ден ще се видя принуден да извадя с оръжие гърците от земите, които ние завладяхме и които те сега ни отнемат, та после каквото ще и да става”.
      Новата година не ни заварва в по-благоприятно положение относно центъра на гръцко-българската амбиция ­ Солун. Новите сондажи, които нашето правителство направи на разни посоки, дадоха незадоволителни резултати. Силите, които наистина можеха да ни услужат, като повлияят на Гърция, се държаха или съвсем равнодушно към това българско искане, или си служеха с чужди възгледи, за да ни дадат най-правилната, според тях, ориентировка, т. е. че не можем да получим Солун.
      Три месеца българското правителство не преговаря с Гърция, като считаше от своя страна, че е в правото си да получи отговор по линията, която Венизелос предложи в Лондон. Гръцкият министър-председател минава през София, има среща с нашия министър на външните работи, но не се говори по въпроса. Гръцкия министър на външните работи започва да иронизира нашето мълчание с думите “недосегаемо олимпийство”, от което Гърция не очаква нищо добро, но което не ще бъде от полза и за България. Но нашето правителство считаше, че не е време още да се влиза в преговори с Гърция. През това време от разни дипломатически среди се съобщава в нашето външно министерство, че Гърция вече дири защита на своите интереси ­ както тя разбира ­ другаде, че тя е на път да сключи съюз със Сърбия, която е тоже недоволна от България. На българското правителство се заявява и от най-авторитетно за него място, че най-високопоставени фактори в Европа се застъпват за гръцките искания. Нашето правителство, въпреки това, считаше, че няма причини да изменя своето поведение на мълчание спрямо Гърция.
      От друга страна, и Гърция престана да ни безпокои. Много нарядко вече нейните министри повдигат този въпрос пред нашия пълномощен министър в Атина, повече, за да си създадат бъдещи оправдания. Към края на месец март се изпраща в нашето министерство следната телеграма от лондонската легация: “Тук се получи твърде поверително съобщение, че между Гърция и Сърбия е постигнато споразумение за подялбата на Македония. Гърция се отказва от Битоля в полза на Сърбия”. С тази телеграма, която е била важен признак за изолирването на България, заставя правителството да почне сериозно преговорите с Гърция. Инициативата обаче се отличава със същата липса на конкретно съдържание. “Ние се готвим, казва министърът на външните работи, да почнем преговори с Гърция, ако тя ни предложи една колкото е възможно по-приемлива линия".
      На това наше искане Гърция отговаря, че е представила вече две линии, по които не е преговаряно сериозно или даже никак не е преговаряно от страна на България, поради което не може представя трета. Линията им не е окончателна, поради това българското правителство трябва да се произнесе по нея, като представи своя. Нашият министър на външните работи иска да бъде определен и “за да се почнат сериозни преговори”, иска от Гърция представянето отново на линията, която Гърция преди шест месеца е представила. Сега вече Гърция започва да мълчи и показва, че не е наклонна да преговаря, а още по-малко желае да преговаря на стари бази. Оказва се, че принципалният спор между двете държави е безполезен и неразрешим, докато България стои на принципа на жертвите, а от Гърция ­ на принципа на народностите. Трябва да се дели земята сериозно, на едро, независимо кой колко е пострадал във войната и с какво население са населени Тракия и Македония.
      В началото на май Гърция е вече в съюз със Сърбия срещу нас. Тя става достатъчно дръзка и предлага на нашето правителство една конференция a quatre, за изглаждане на междусъюзническите спорове. Правителството я отхвърля понеже има специален договор между нас и Сърбия. То отхвърля същевременно (№ 1378 4.V и № 1525, 15. V) и арбитража между нас и Гърция, който Сазонов ни предлага. То настоява щото гръцко-българската граница да се определи между наши делегати и гръцки представители, обаче правителството след триседмични “справки” заявява, че иска обща граница със Сърбия. Това значеше да се предрече погребването на договора ни със Сърбия. Нашите делегати не приемат да преговарят. Гръцкият министър-председател им съобщава, че в политиката на една държава никога и за никой въпрос не трябва да съществуват условия sine qua non и изказва вяра, че ще се уреди спорът с арбитраж. Не минава почти никакво време, той става още по-смел и настоява арбитражът да не се произвежда само от Русия, която е славянска държава и може да прояви прекалена благосклонност към България, но и от други държави.
      Мостовете между България и Гърция биват събаряни един след друг. Двете държави говорят вече, колкото е възможно на по-горни гами и не прикриват своите намерения Концентрацията на войските се върши еднакво усилено и от двете страни, военните приготовления следват без почивка, при всичко че гръцкият министър-председател никога не пропуща да заяви чрез ноти до великите сили, че той всякога е готов да пристъпи към сериозни разговори с България. Той прави две предложения за демобилизация, за да докаже на всички своето миролюбие, след като е окупирал най-културната и богата част от Тракия. Спорът с ноти и аргументи, който приема характер на фехтовка между двете държави, продължава. Гърция нарича нашето предложение за смесени гарнизони северно и източно от Солун “смело искане”, тя не отстъпва от идеята дележа на земите да стане в конференция на всички балкански съюзници. Същия ден още с телеграма № 1844 ние реагираме остро: “По никакъв начин не можем да приемем това”.
      Настаняването на гръцката армия в спорните земи става по такъв начин, че никой не допущаше, че изпразването им ще стане с наши дипломатически протести. Гръцките окупационни части са нервирали нашето командване. Над гръцко-българските отношения се забелязва вече черната врана на войната. “Правят силно впечатление в бележката на генерал Иванов всички наши заповеди да се атакуват известни гръцки позиции”, забелязва министър-председателят меланхолично на помощник-главнокомандващия (№ 1586, 13. V). Главната квартира е преценявала, че създаденото политическо положение и психологията на балканските управници и обществени водачи с тяхната крайна неотстъпчивост и взаимни обвинения предполага само нова война.
      След един месец пом.-главнокомандващият насажда (№ 5554, 14.VI) у царя същата мисъл: “Гръцките безобразия се увеличават всеки момент. Гърците нарушават спогодбата. Всеки момент може да бъде използван, за да се разправим с тях. Аз мисля, че вече е време за се тури край на гръцките предизвикателства”. По този повод, министър-председателят Данев телеграфира в Атина гърците да се вразумят, иначе ще си послужим с нашата военна сила. Съветът на генерал Савов и заканата на министър-председателя не останаха безрезултатни. Само след двадесет и четири часа кървавата стихия се развилня наново.
      За нещастие мисълта на нашите държавници толкова се е движела по обратна посока: за да не се решава въпроса за солунския край, избегнато е изобщо всеки въпрос за териториално разграничение. А ако се не догонваше идеала, но се обърнеше внимание на първата линия, която Гърция ни представи, щеше да се види, че границата се тегли няколко километра над Солун, който би могъл да живее само чрез големия хинтерланд зад него. Животът и бъдещето на този град щеше да бъде в зависимост от доброто отношение на Гърция спрямо България. Първата линия на Венизелос ни оставяше една територия, богатството на която може да се характеризира със следните две цифри: от 16 клона на Банк Отоман в цяла европейска Турция, 9 бяха в отстъпените от него територии. Бездоговорното състояние е създадено напълно преднамерено, съзнателно; счело се е, че именно по този път българската кауза ще бъде най-добре защитена; че България ще излезе от войната по-добре териториално, ако граничната линия към Гърция се тегли възможно по-късно.
      След големите надежди, които първите удари на нашето войнство разкриха пред българската дипломация, последната счете за естествено и оправдано, ако не ограничава своите домогвания на югозапад. Турската сила беше сломена главно чрез българската, с новосъздаденото от войната положение, следователно, потвърждава се политическия план, който нашата дипломация си беше начертала отначало. Това, което печелим на изток е плюс от плюса усилия, които България направи, то не се дължи нито на по-голямата помощ, която съюзниците са ни дали, нито на някоя случайна сполука. Ето защо още при първите излети на нашите държавници в чужбина, те издигнаха високо лозунги на борбата: бреговете на Мраморно и на Бяло морета. Широкият сондаж на нашата дипломация не ни даде задоволителни резултати: всички меродавни лица считаха напр., че трябва да намалим нашите претенции.
      От много съобщения на нашите пълномощни министри се вижда, че гръцката кауза непрекъснато печели повече съчувственици. Вдигнатият шум около сръбско-български, гръцко-български, румънско-български недоразумения насърчава и без това малко сговорчивите турци, окуражава и засилва всички съседски апетити. В цяла Европа се създаде едно особено мнение за неограничените, за безкрайно големите териториални домогвания на България. Ние бяхме заподозрени, изложени. Да ни сразят политически при тази атмосфера не беше много трудно. Нашият кабинет, обаче беше спокоен, безстрастен. Неговите представители в Атина са оставени без всякакво указание, как изобщо правителството мисли да свърши с възникналия остър спор. Линията, представена от Гърция, не се обсъжда, наша ­ не се представя, но се настоява Гърция да представи втора, трета линия и, когато пълномощният ни министър в Атина съобщава, че мъртвата точка може да се премине само ако правителството ни се яви с нещо наше, конкретно, нашият министър-председател го осъжда в непатриотизъм ­ едва не ­ в защитаване на гръцките интереси. “Как можем, пита го шефът на кабинета, да представим ние линия, когато гърците искат да си присвоят Солун?
      Когато Гърция правеше опити да се споразумее с някои от балканските държави срещу нас, тя не прекъсваше и поканите си да кажем своята окончателна дума по спора. Това беше извънредно политично: може би Гърция щеше да придобие от наша страна някои приемливи за нея отстъпки. От момента, обаче, когато сърби и гърци се презастраховаха взаимно, за да могат чрез съюза помежду си да добият повече земи от България, гръцкият министър на външните работи стана по-смел и заяви, че нашето пълно, тревожно мълчание ще бъде повече пакостно за България.
      Ние сме в последния час. Сръбско-гръцко-румънската коалиция, с евентуалното турско нашествие в България, ясно очертаваше своя кървав спектър. От всички страни вихрушка съвети към България: “Отстъпи по малко, не рискувай всичко!” Дипломатически ние вече бяхме погромени ­ никакви чужди съчувствия на наша страна.
      Разчитало ли е на някого правителството ни в тия трагични дни? Поставена фактически вън от балканския съюз, в борба с всички негови членове и като не следваше съветите на съглашението, България не може да гради вече и на онази дипломатическа помощ, която произтичаше от историческите традиции и от съчувствието на голямата славянска държава. Правителството, като че беше отчаяно от Русия, ­ считаше я безсилна да защити нашата политика. И ако то не се опираше никъде, не съзираше никаква политическа подкрепа на своята политика спрямо Гърция, на какво е градило вярата си в успеха? ­ На правото и на силата. Правото ни не признаваха, оставаше единствено армията.

Част трета

     




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lambo - Който иска всичко - губи всичко
24.04.2009 13:28
Нашите национални катастрофи, са резултат от дипломатическия "талант" на Кобурзите - една прокълната юдо-хазарска фамилия
цитирай
2. photonik - И да, и не
24.04.2009 13:33
Факт е, че Фердинанд I има решаваща роля в тези провали, но за да се стигне дотам вина носят и политическата класа от онова време, и Генералният щаб, дал подвеждаща информация за готовността ни за война, и дипломатите, кито не са си свършили работата като хората, и - не на последно място - самото общество, което тогава под опиянението на победите не давало и дума да се издума за арбитраж със съседите.
цитирай
3. анонимен - Самият замисъл
24.04.2009 17:45
на Балканската война е дълбоко погрешен и самоубийствен.Вина имат не толкова Фердинант, а русофилското правителство на Гешов и Данев, които се подават на внушенията и натиска на Русия за сключването на самоубийствения за България Балкански съюз срещу Турция.Защото да се съюзяваш с държави като Сърбия и Гърция, които не признават българския характер на Македония и имат аспирации към нея, и да воюваш срещу Турция , която признава българския характер на Македония, но я владее, това е повече от безумие.Нашите русофили са разчитали единствено на Русия , и са били слепи да видят,че Русия винаги е водила враждебна политика към България и винаги е помагала на Сърбия и Гърция против интересите на България.Балканската война е ярък пример,че русофилството е не само вредно, то е гибелно за България.
цитирай
4. lambo - Наистина Анонимен ...
24.04.2009 21:42
Ти като че ли отгатваш моите мисли ...

Войната за освобождение на Македония, е трябвало да съвпадне с Първата Световна Война. Тогава България е трябвало да бъде в Антантата и да воюва пак с Турция, ни при далеееч по-благоприятни условия

1) Сърбия водейки битка за съществуване срещу Австро-Унгария, нямаше да има възможност да задели към Македония повече от 2 дивизии

2) Румъния водейки битка пак с с Австро-Унгария и член на Антантата, нямаше да ни нападне в Гръб

3) Само Гърците щяха да се стремят към Солун, но тяхната Армия не може да се мери с Българската

4) Ние пак щяхме да се бием сами срещу турците на Тракийския фронт, но в същото време Турция щеше да се бие с Русия в Кавказ, с Англия в Ирак и Палестина, на Галиполи.

Така че, вместо да изчака , "Фердо Лисицата" започва Балканската война само 1,5 година преди този благоприятен момент.

Явно че България е вкарана нарочно и прибързано във война, при която тя поема основната тежест на битките. А зад гърба ни Сърби и Гърци, водейки леки битки с второстепенни части и башибозуци, и изполвайки безплатно българските военни успехи си разделиха Македония.

Това всичкото не е от некадърност. То е предварително планирано на едно място. И си мисля, че това място не е Петербург.
цитирай
5. анонимен - Да, Ламбо
27.04.2009 00:37
Предварително е било замислено унищожаването на България от едно място.И това място Е Петербург.Русофилите и до сега не могат да схванат,че през хІх и хх век Русия винаги е била основен враг на България, а не благодетел.Стремежите на Руската империя да завладее Цариград и проливите изключва съществуването на независима България.
цитирай
6. анонимен - до lambo
28.04.2009 10:08
всичко това е така, но пропускаш нещо много съществено- като става въпрос за Антантата, страната ни тепърва е трябвало да извоюва позиции, защото Сърбия и Гърция вече са ги имали. Все пак, в неофициалните преговори с Антантата се оказало, че страната ни не може да разчита на нищо конкретно и установеното статукво едва ли ще бъде ревизирано...Вместо това в преговорите не се е споменавало за нищо конкретно, а едниствено и само за еветуално участие...Висящ бил въпроса за заем за превъоръжаването на българската армия, но такъв бил отказан...След всичко това, ходът на Фердинант не е учудващ- той просто не е имал друг избор. С това не го оправдаваме, но и като става въпрос за периода на неговото царуване, би следвало да се има и впредвид поведението на нашите, български политици, а то определено не е било за пример и подражание
цитирай
7. анонимен - купить сумку пола
20.10.2012 20:16
Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://elektrocxema.ru/user/besealutleBuh/>ла редут интернет магазин одежды </a> обувь интернет магазин <a href=http://svbazar.com/user/Assinedweda/>шампань платье </a> купить платья для полных 2012 <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>мужская бижутерия под золото </a> модная детская одежда ... Удачи Всем!
.:::.
<a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>goedkope Kamagra </a> - Cheapest Kamagra st : purchase discounted Kamagra pills : <a href=http://online-kamagra.blog.hr/>Generic viagra Kamagra overnight shipping </a> - online Kamagra order a prepaid mastercard
цитирай
8. анонимен - люция интернет магазин женской одежды
22.10.2012 11:53
Доброго времени суток!У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://fun.ck.ua/user/idenaissiweex/>выпускные платья фото </a> кружевные платья <a href=http://infectview.ru/user/Redlotmejoime/>распродажа для детей </a> платья 60 х <a href=http://rastvoritel-emal.ru/user/BiascupsBeisa/>молодежное пальто мужское </a> junker одежда каталог онлайн ... Хороших Вам покупок!
-====-
<a href=http://super-kamagra.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly 100mg visa Generic </a> - online prescription next day Kamagra :.Kamagra Oral Jelly canberra .:<a href=http://kamagra-online.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly 100mg passport </a> - Kamagra delivery
цитирай
9. анонимен - детская одежда интернет магазин европа
04.11.2012 14:06
Доброго времени суток!Оформить заказ выгодный для Вас! Тогда читайте новость - <a href=http://droide.ru/user/arinkemia/>купить короткие платья </a> распродажа купальников <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/#известные-бренды-одежды»>известные бренды одежды</a> купить футболку лакоста <a href=http://razgovor.tomsk.ru/index.php?subaction=userinfo&user=HonaAtmonna>платья для беременных купить </a> куртки для беременных ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://kamagra-prices.blog.hr/>viagra Kamagra coupons </a> - Kamagra shop : Kamagra Oral Jelly 100mg UK Buy Generic viagra : Discount for re 5 7 % <a href=http://info-kamagra.com/>Oral Jelly suppliers usa Kamagra soft tabs </a> - 100mg canada Buy Kamagra
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401869
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031