В България има няколко човека, които няколко пъти са идвали на власт, но никога с избори - Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Димо Казасов и Петър Тодоров. Днес ще кажа няколко думи за последния, който за разлика от останалите трима е абсолютно неизвестен на широката публика. Роден е през 1881 г. в Ловеч. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Макар симпатизант на Демократическата партия той става една от водещите фигури в Радикал-демократическата партия на Найчо Цанов и Тодор Г. Влайков. Занимава се активно с публицистика. През 1930 г. издава фундаменталния си труд в 2 тома "Погромите на България", където доста скрупульозно събира всички документи и свидетелства за причините, довели до националните катастрофи. Заедно с Дамян Велчев, с когото го свързва искрено приятелство, участва в преврата на 9 юни 1923 г. и става финансов министър - финансовата стабилизация на страната се дължи до голяма степен и на него. По-късно се присъединява към военния кръг "Звено" и отново участва в преврат - този то 19 май 1934 г. Година по-късно заедно с Дамен Велчев е съден за опит за преврат. През 1944 г. отново  участва с Кимон Георгиев и Дамян Велчев в подготовката за сваляне на старата власт. След 9 септември 1944 г. е пратеник на правителството в Югославия, за да преговаря с Тито за евентуална федерация между България и Югославия. Заради честите му изкачвания във властта "по втория начин" нерядко неговите политически противници са го наричали "политически контрабандист". Умира в София през 1955 г.
Преди десетина години  проф. Филип Панайотов събра и с моя помощ издаде част от спомените на Петър Тодоров за ония бурни времена. Книгата се нарича "Лични свидетелства" и все още може да се открие тук и там. Заедно подготвяхме за печат и "Погромите на България", но по една или друга причина тя си остана на ниво коректури. В следващи постинги ще се опитам да представя някои откъси от нея, които се надявам да бъдат доста любопитни за хората, интересуващи се от новата ни история и политика.
И за финал - понеже някои читатели ме питаха как да открият негови книги - малко реклама и на книжарите. Със сигурност спомените на П. Тодоров могот да се открият в книжарницата на Бистра Шокарова - "Български книжици" - на ул. Аксаков 10 (до бившия Кристал - сега Тамбукту). Бистра е една от малкото истински книжари в София - дипломиран историк, от години в бранша и в нейната книжарница могат да се открият практически всякакви книги от български автори.