Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 10:43 - С въпроси пред бесилото
Автор: photonik Категория: Политика   
Прочетен: 3425 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2009 14:33


imageЗа нас, българите, 19 февруари е дълбоко трагичен ден. Тогава губим един от най-великите сънародници – Васил Левски. Но вместо ден за почит и покаяние с всяка изминала година той се превръща в ден на лицемерие. Пред паметника се изреждат гоцета, догани, фюрерчета, батковци и кой ли още не. От кресливата истеричност до протоколната скука – какво ли не е изтърпяло лобното място на Апостола. Този ден обаче е и време за потулване на гузни съвести с помощта на патриотарска лексика, за митологизация и хербаризиране на делото и последните дни на Левски. Неговите завети отдавна са превърнати в красиви фрази, изсушени и закачени над главите на хора, правещи точно обратното. А последните му дни практически са табу за масовия българин – там до втръсване се повтарят стиховете на Ботев и Вазов. Дори и днес – 136 години след гибелта на Левски – все още избягваме сериозен дебат как се стига до тази развръзка. Затова и аз реших вместо обичайните дитирамби да задам няколко въпроса, на които е добре да се опитаме, за нас като народ, да дадем адекватни отговори (иначе добрите историци имат повечето от отговорите). Говоря за последните дни на Апостола, които освен с трагизъм са изпълнени и с немалко тъмни детайли в ролята на нас, българите, за тази развръзка. Турците са ясни – преследвали го, хванали го, обесили го. НО!
1. Как се стига до залавянето в Къкринското ханче?
Нямам предвид самото залавяне, а причините довели до пътуването на Левски към Ловеч. Какво точно се случва в Ловчанския комитет? Какво има предвид Анастас Попхинов, като пише: "Ще се изправя един път и ще те клъцна в челото и няма да ме забравиш завсякога!" Какви са били съмненията за злоупотреби с комитетски пари и войната с обвиняващия ги Левски?
2. Какво (не) се случва в Търново на 28 декември?
Той е доведен там с малка охрана – все още турците не са наясно кого са заловили. Местният комитет се събира и решава да го освободи. Уви – не се случва и е изпуснат изключително изгоден момент – към София Левски е закаран със засилен конвой.
3. Каква е ролята на останалите подсъдими в процеса?
Димитър Общи е ясен. Той прави признания, с които направо разгромява тайната организация. Но и останалите от процеса също дават сведения, които са гибелни за Левски. Като това на Вутьо Ветьов, който обяснява как Левски е убил при самоотбрана ратая на Денчо Халача в Ловеч. За умишлено убийство присъдата е смърт. За капак турците са се добрали и до архивата на БРЦК от Букурещ, която изсипват пред обвиняемите – кой и как им я  осигурява?
4. Каква е ролята на българите в съденето на Левски?
Един от тримата съдии е Хаджи Иванчо Пенчович. Освен него в специалната комисия за разследването са включени още трима българи: Хаджи Мано Хаджистоянов, Пешо Тодоров – Желявеца и Мито Камйкчията. Последните трима са и членове на революционното движение. Самият Хаджи Иванчо е виден деец за църковната независимост и приема назначението с идеята да не предизвика подозрение с отказа си. Как и доколко тези хора успяват да защитят сънародника си? Отговорът пак е в малцината историци.
5. Защо няма българи в пътя на Левски към Голгота?
Уви, в последните си часове той е съвсем сам. Неговите сънародници са се изпокрили и освен свещеника и няколко любопитни хлапета никой българин не посмява да изпрати Апостола в последния му път. За опит за изваждането му от затвора пък съвсем да не говорим.
5. Защо българите не погребаха Левски?
Привечер на 19 февруари тялото на обесения е  трябвало да бъде предадено на неговата религиозна общност,  за да го погребе. Нито един българин не събира куража да направи това. В резултат тялото е погребано в гробищата на престъпниците. Едва по-късно няколко човека събират кураж и го препогребват (според най-популярната засега версия) под олтара на черквата Св. Параскева
6. Защо така и не открихме нито костите, нито гроба му?
Дали наистина през 50-те години е открит скелетът на Левски, дали наистина е изгубен или прибран някъде – от голямата баталия през 80-те години между Николай Хайтов и археологът Ст. Михайлов в крайна сметка не произлезе нищо освен една паметна плоча, сложена на черквата.
7. Последен въпрос – защо така и не четем словата, оставени от Левски и не се опитваме малко от малко да ги приложим на практика?

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и на народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човеческа!”

„...Не ще да бъде така в наша България, както е в Турско сега... Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!... Ний не гоним турският народ, ни вярата му, а царят и неговите закони (с една дума – турското правителство), което варварски владее не само нас, но и самият турчин.
... В Българско не ще има цар, а “народно управление” и “всекиму своето”. Секи ще си служи по вярата и законно, ще се съди както българинът, така и турчинът и пр. “ Свобода и чиста република”.

„... с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)..., да се подигне храм на истината и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.”

... Братя, възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401684
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031