Те са в нашия живот, откакто се помним. Предмети от бита, ежедневни пособия, модни аксесоари – през годините някои от тях се появяват и изчезват само след няколко десетилетия, други се променят до неузнаваемост, но трети остават почти без промяна от времето на своето изобретяване. А то често се оказва, че е доста отдавна.
    
     „Мока Експрес”
     Вярвате или не, но добрата ви стара кухненска кафеварка е на повече от 80 години. За първи път е представена през далечната 1933 г. от италианеца Алфонсо Биалети (Alfonso Bialetti). Самата идея не е нова – подобен тип кафеварка е патентована още през 1802 г. от френския фармацевт Франсоа Декроазий (Francois Antoine Descroisilles), в края на 19. век са популярни кафеварки от типа „наполетана” (Napoletana) и „миланезе” (Milanese), а от началото на 20. век Италия се прославя с големите си еспресо машини в кафенетата. Биалети обаче замисля как това еспресо да се появи във всеки дом. Той е работил няколко години във френска фабрика за алуминиеви изделия и след края на Първата световна война прави своя собствена работилница.

Колкото и да е невероятно, идеята за неговото изобретение идва от... пералнята на жена му: кофа, загряваща се на огъня, в която горещата сапунена вода отдолу постъпва през тръба в средата на кофата и се изсипва над прането. След серии от експерименти той постига задоволителен резултат. Обаче на новото изделие трябва да се придаде форма, а Биалети, макар и майстор на метала, няма опит в дизайна и заимства от популярни марки за метална посуда. Затова в новата кафеварка, наречена „Мока експрес” (Moka Express), могат да се разпознаят както осмостенните сребърни съдове за кафе на Енен Фрер (Hеnin Frеres), така и алуминиевите чайници на Хофман (Hoffmann). Началото обаче е повече от скромно – през първите години той продава една 70 000 бройки, и то на местния пазар. На всичкото отгоре от средата на 30-те години алуминият става все по-необходим на военната промишленост и бизнесът запада.

     Голямата промяна идва след Втората световна война, когато от германски плен се завръща синът на Биалети – Ренато. Майстор като баща си, той притежава и развит пазарен нюх. Отваря замрялата фабрика, но се концентрира само върху един продукт – „Мока експрес”, която, леко модифицирана, започва да се произвежда в няколко разновидности – от 1 до 12 кафета, а производството нараства до 1000 бройки на ден. Ренато е наясно и с мощта на рекламата – започва мащабна кампания освен в пресата и с радио и телевизионни реклами. От 1953 г. налага и фирмения талисман – „Човечето с мустаците” (omino con i baffi), създаден от Пол Кампани (Paul Campani). И чудото се случва – от средата на 50-те кафеварката на Биалети става италианска икона наред със скутерите „Веспа”, ферари и пицата. А от 1933 г. до днес са продадени повече от 100 милиона кафеварки.

    
     Столът „Барселона”
     Мебелите първо са модни, после вехти, а накрая – антикварни. Но това правило не важи за тези, създадени от Мис ван дер Рое и Лили Райх. И през 1929 г., когато е създаден, и в наши дни столът „Барселона” (Barcelona) е дизайнерски хит, който струва една шапка пари. И има защо – той всъщност е… трон. Името му не е случайно. През 1929 г. германският архитект Лудвиг Мис ван дер Рое проектира салона на Германия за световното изложение в Барселона, който с изчистените си линии и преливащите едно в друго външни и вътрешни пространства сам по себе си е шедьовър. Заедно с интериорната дизайнерка Лили Райх - по това време негов спътник и в живота, и в професията, създава и мебелите за своите сгради. Плод на съвместната им работа са столовете „Бърно”, „Тугендхат” и, разбира се, столът, разработен специално за изложението – „Барселона”. За проекта си те се вдъхновяват от простотата и елегантността на троновете и сгъваемите столове от древността – Египет, Гърция и Рим. Резултатът е истинско произведение на изкуството от метални шини и кожена тапицерия. Единствените мебели в павилиона са само два стола, предвидени за краля и кралицата на Испания при тяхното посещение, и три двойки табуретки в същия стил. По-късно започва и серийното им производство. През 50-те Мис ван дер Рое обновява дизайна, като използва вече неръждаема стомана, а оригиналната свинска кожа в цвят слонова кост е заменена с телешка. Право да ги произвежда получава фирмата Knoll, която и до днес продава прословутия стол на цени, започващи от 5400 долара.

    
     Очилата Рей-бан Авиатор
    
     Модните тенденции при очилата се сменят непрекъснато – рамки, форми на стъклата, цветове и т.н. Един модел обаче е непроменен вече близо 80 години - Рей-бан Авиатор (Ray-Ban Aviator). Историята му започва в края на 20-те и, както може да се съди по името, е свързана с авиацията. Пилотите от това време, летящи в открити кабини, често се оплаквали от блясъка на слънчевите лъчи, който предизвикали главоболие и замайване. През 1929 г. един енергичен и опитен пилот - Джон Макрийди (John Arthur Macready), решава да разреши проблема и се обръща към известната фирма за оптически продукти „Баух и Ломб” (Bausch & Lomb).

След няколкогодишна работа и следвайки неговите изисквания, те представят на пазара през 1936 г. модел с простичкото име Anti-Glare. Първоначално очилата са с пластмасови рамки, но година по-късно, когато фирмата получава патент за новия модел, те вече са с вида, който познаваме и до днес – метални рамки и зелени бъбрековидни стъкла. Очилата бързо се популяризират не само сред авиаторите. Втората световна война дава нов тласък за славата на марката – генерал Маккартър не с разделя с лулата си от царевичен кочан и очилата „Рей-бан”. През 50-те и 60-те години, въпреки че се налагат и други модели, като „Шутър” (Shooter) – за рибари и ловци, с допълнителна напречна рамка, спираща потта над очите и характерното метално пръстенче между стъклата - „държачът за пури”, Outdoorsman - с характерни закривени краища за захващане зад ушите, „Уейфеър” (Wayfarer) - отличаващ се със съвсем различна визия, „Клъбмастър” (Clubmaster), „Караван” (Caravan) и т.н., оригиналните „Авиатор” продължават да бъдат на гребена на вълната. Заслуга има и Холивуд, където не един и двама корави мъже носят именно класически „Рей-бан”: Силвестър Сталоун („Кобра”), Том Круз („Топ гън”) и др. Не случайно през 1999 г., когато италианската Luxottica придобива марката „Рей-бан”, тя заплаща за това удоволствие 640 млн. долара.

    
     Кецовете „Кънвърс”
     По-възрастното поколение си спомня с умиление за китайските кецове със зелена подметка и бялото кръгче отстрани. Едва в последните десетилетия на свободен търговски обмен до нас достигна и оригиналът – кецовете „Кънвърс” (Converse), които имат доста дълга история. Тя започва в далечната 1908 г., когато Маркиз Милс Кънвърс – уважаван мениджър в обувна фабрика, основава собствено предприятие - Converse Rubber Shoe Company в Молдън, Масачузетс. В първите години произвежда различни типове обувки, преди да реши да навлезе на пазара на спортните стоки. Първоначалната му идея е да прави обувки за... футбол, доколкото по това време на баскетболния пазар има само една доминираща фирма – Сполдинг (Spalding). Само няколко години по-късно обаче – през бурната за Европа 1917 г. компанията представя новата си продукция – платнени баскетболни кецове с гумени подметки, наречени „Ол старс” (All Stars).

Те едва ли щяха да оставят следа в историята, ако тогава не се беше появил Чарлз (Чък) Тейлър, по това време гимназист в Кълъмбъс, Индиана. Той е един от първите, които носят тези кецове като спортисти и, доволен от тяхното качество, през 1921 г. отива в чикагския офис на фирмата, за да си търси работа. Неговото назначение е най-успешната сделка на „Кънвърс” – Чък е не просто търговец на кецове, а душата на цялата кампания. Той не само дава съвети как да се подобри дизайнът, но и с евангелистки жар обикаля като пътуващ търговец по колежи и университети, за да продава „Ол старс”. И резултатите не закъсняват – само след няколко години те са най-масовите баскетболни обувки в Щатите. Баскетболистите на САЩ на Олимпийските игри в Берлин 1936 г. са екипирани с тях, а през Втората световна война са особено популярни сред американските войници - „Кънвърс” изработват и модели спортни обувки, специално за армията.
До 60-те години 90% от колежанските и професионалните баскетболисти използват именно тях. Съвсем заслужено през 1932 г. името на Чък Тейлър се появява в логото на All Stars. Оттогава моделът вече се нарича „Чък Тейлър ол старс” (Chuck Taylor All-Stars), а с подобренията от 1949 г. придобива вида, с който ги знаем и днес. Въпреки че през годините моделът еволюира – от първоначалното черно до стотиците цветни варианти, от един модел до няколко разновидности, от традиционните платнени до най-новите материи, кецовете Converse Chuck Taylor All-Stars не загубват своята актуалност и до наши дни вече са продадени над 800 милиона чифта от тях.
    
     Снимки
1. Оригитална кафеварка "Биалети"
2. Пералнята, вдъхновила Биалети за неговото изобретение
3. Съдове Енен Фрер и Хофман, послужили като основа на дизайна
4. Три поколения „Мока Експрес” – първоначалният вариант от 1933 г. (вляво), редизайнът на Ренато от началото на 50-те, модерна версия от 70-те.
5. Оригиналният стол "Барселона"
6. Възстановеният павилион на Германия в Барселона
7. „Рей-бан” Авиатор
8. Генерал Маккартър на Филипините с неизменните лула от царевичен кочан и очила „Рей-бан”
9. Екшън героите на Силвестър Сталоун и Том Круз също допринесоха за славата на марката
10.Кецове  „Конвърс”  Ол стар
11. Първият модел на „Конвърс”
12. Новото лого на Конвърс с подписа на Чък Тейлър
    
Публикуван във в. СЕГА, бр. 284 от 6 декември 2014 г.