Постинг
15.01.2010 10:02 -
Перлени листопади
Слава на Аллах - "Перла" свърши! С толкова шербет, че май трябва да си си проверя нивото на кръвната захар. Ноооо.... останаха "Листопад", в тила му диша "Незабравима", отдолу напират "Брак с чужденец", "Мелодия на сърцето", "Гордата Аси", край тъч линията загряват още няколко подобни.
В замаяната ми от прояжните ориенталски ммелодии глава започна да се върти еретична мисъл: "Истински късмет е, че по времето на османското владичество не е имало телевизия". Защото, ако имаше, достатъчно беше турците да заплашат, че ще ни спрат сериалите и целокупното гражданство щеше собственоръчно да набие канчетата на разните развейпрах момчурля, дето плещят за някаква свобода. (То не че не са го правили и без сериали навремето, но това е друга и дълга тема.)
Освен това пак там - в замаяната ми глава, де - се появява непрекъснато един глупав въпрос: "Защо аджеба искаме със зъби и нокти да спрем новините на турски език, а не турските сериали?!" Тези злощастни новини се правят от български държавни служители и се излъчват от българска държавна телевизия, докато сериалите са оригинално турско производство и показват Турция не каквато е, а каквато се иска на нейните управници да я виждат. Да, в Истанбул има красиви и модерни жени, които си пият кафето в Starbucks и носят лаптопи и Версаче. Има лъскави офиси и чудесни градини. Но няма как да се видят в тези сериали, че повечето омъжени жени с деца по улиците ходят със забрадки и дълги горни дрехи, закопчани до брадичката. Няма как да се чуят и ехтящите гласове на мюзеините, които огласят целия град през няколко часа. Даже са се изхитрили така да заснемат екстериора, че в кадър почти да не влизат стотиците огромни турски знамена, които се веят навсякъде из държавата.
Та така - ние умираме от зор да спрем новините, представящи ОФИЦИАЛНАТА българска политика на турски език, но не даваме косъм да падне от пропагандата, представяща ОФИЦИАЛНАТА турска политика за пред света. Явно нещо ми с губи в пъзела.
И като стана дума за османското владичество, ето какво казва Петко Слаевйков в своята "Автобиография": "...Станах поет, за да отклоня със стиховете си младите българи от популярните по това време турски и гръцки любовни песни..." Nihil novum sub sole.
Противоотровата е ясна, ама като знам нашите кинаджии, които само мрънкат, че са неразбрани и никой не им дава пари... Все пак, за да им вдигна духа, та да правят нещо по въпроса, мога да спомена само "Моята луда гръцка сватба" (My big fat grrek wedding). Филмът, които спокойно можеше да бъде и български, е струвал ... 5 милиона долара. За една година е донесъл 241 милиона долара (SIC!). Такъв марж няма нито в контрабандното карго на китайски стоки, нито в търговията с наркотици.
И ако не им стиска да направят самостоятелно сериал - могат да направят като македонците, които направиха един прелюбопитен турско-македонски сериал - "Сбогом, Румелия" (Elveda Rumeli). За жалост едва ли ще го видим тук, защото всяка гледна точка за Македония, различна от нашата е, меко казано, нежелателна.
Сюжети и герои у нас - колкото искаш, но както казваше един герой на Хайтов: "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш".
И за финал на тези, които успяха да стигнат до края - един музикален поздрав. Една чудесна българска песен, изпяна от канадка за един турски сериал, разказващ за Македония.
В замаяната ми от прояжните ориенталски ммелодии глава започна да се върти еретична мисъл: "Истински късмет е, че по времето на османското владичество не е имало телевизия". Защото, ако имаше, достатъчно беше турците да заплашат, че ще ни спрат сериалите и целокупното гражданство щеше собственоръчно да набие канчетата на разните развейпрах момчурля, дето плещят за някаква свобода. (То не че не са го правили и без сериали навремето, но това е друга и дълга тема.)
Освен това пак там - в замаяната ми глава, де - се появява непрекъснато един глупав въпрос: "Защо аджеба искаме със зъби и нокти да спрем новините на турски език, а не турските сериали?!" Тези злощастни новини се правят от български държавни служители и се излъчват от българска държавна телевизия, докато сериалите са оригинално турско производство и показват Турция не каквато е, а каквато се иска на нейните управници да я виждат. Да, в Истанбул има красиви и модерни жени, които си пият кафето в Starbucks и носят лаптопи и Версаче. Има лъскави офиси и чудесни градини. Но няма как да се видят в тези сериали, че повечето омъжени жени с деца по улиците ходят със забрадки и дълги горни дрехи, закопчани до брадичката. Няма как да се чуят и ехтящите гласове на мюзеините, които огласят целия град през няколко часа. Даже са се изхитрили така да заснемат екстериора, че в кадър почти да не влизат стотиците огромни турски знамена, които се веят навсякъде из държавата.
Та така - ние умираме от зор да спрем новините, представящи ОФИЦИАЛНАТА българска политика на турски език, но не даваме косъм да падне от пропагандата, представяща ОФИЦИАЛНАТА турска политика за пред света. Явно нещо ми с губи в пъзела.
И като стана дума за османското владичество, ето какво казва Петко Слаевйков в своята "Автобиография": "...Станах поет, за да отклоня със стиховете си младите българи от популярните по това време турски и гръцки любовни песни..." Nihil novum sub sole.
Противоотровата е ясна, ама като знам нашите кинаджии, които само мрънкат, че са неразбрани и никой не им дава пари... Все пак, за да им вдигна духа, та да правят нещо по въпроса, мога да спомена само "Моята луда гръцка сватба" (My big fat grrek wedding). Филмът, които спокойно можеше да бъде и български, е струвал ... 5 милиона долара. За една година е донесъл 241 милиона долара (SIC!). Такъв марж няма нито в контрабандното карго на китайски стоки, нито в търговията с наркотици.
И ако не им стиска да направят самостоятелно сериал - могат да направят като македонците, които направиха един прелюбопитен турско-македонски сериал - "Сбогом, Румелия" (Elveda Rumeli). За жалост едва ли ще го видим тук, защото всяка гледна точка за Македония, различна от нашата е, меко казано, нежелателна.
Сюжети и герои у нас - колкото искаш, но както казваше един герой на Хайтов: "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш".
И за финал на тези, които успяха да стигнат до края - един музикален поздрав. Една чудесна българска песен, изпяна от канадка за един турски сериал, разказващ за Македония.
1.
анонимен -
Ех, де да беше проблемът
17.01.2010 14:32
17.01.2010 14:32
в петминутката на турски, която никой не гледа!
Проблемът е, че с инджита и мелди по-лесно се промиват мозъци, и явно някой е предпочел да инвестира в това - невръстни момиченца да седят пред телевизорите редом с бабите си и да въздишат по патриархалната идилия на вековния ни... комшия...
Кой?
цитирайПроблемът е, че с инджита и мелди по-лесно се промиват мозъци, и явно някой е предпочел да инвестира в това - невръстни момиченца да седят пред телевизорите редом с бабите си и да въздишат по патриархалната идилия на вековния ни... комшия...
Кой?
Едва ли има тъмен заговор в случая. Според мен в случая иде реч за съвсем простички наши дертове - алчност и глупост. Така хем пресоляват манджата, хем бастисват дори идеята за някаква родна продукция - просто няма да излезе сметката за бързи печалби.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия