Вождовете на тоталитарните режими обичат да се снимат с деца и да бъдат представяни пред обществото като любящи и загрижени за младото поколение ръководители. Част от тези фотографии са случайни, други режисирани, но задължително, след силен ретуш, се превръщат в част от огромната пропагандна машина на режима. Те стават основа за плакати, художествени картини и скулптури, тиражират се върху марки или се цитират във филми. Някои от хлапетата са реални личности като Нушка Григорова – детето в ръцете на Георги Димитров. Или пък са фикционални герои – като момиченцето, на което Владимир Илич помага да пише – в действителност това е кадър от филма „Ленин през октомври”, но тиражиран успешно в официалната съветска пропаганда. Едни от тях получават добър старт в живота благодарение на тези кадри, други са забравени почти веднага. За трети обаче досегът с диктаторите след краткотрайната слава води до драматичен обрат в съдбата им.

          Славата     

Кремъл, 27 януари 1936 г. На тържествен прием малко бурятско момиченце в матроско костюмче се приближава с два букета до Сталин. Той става, прегръща го и взема цветята. Сцената е запечатана от фотографите и още на следващия ден се превръща в един от най-тиражираните пропагандни символи на сталиновия режим и основа на пропагандния плакат „Благодарим на другаря Сталин за нашето щастливо детство”. Снимката се тиражира във всички медии, а художникът Георгий Лавров прави скулптура от нея, която е възпроизведена в 3 милиона гипсови копия. В масовото съзнание дълги години тя е позната като „Сталин и Мамлакат”. Истината обаче е съвсем друга. Момиченцето е шестгодишната Гела (Енгелсина) Маркизова и е дъщеря на народния комисар по земеделието на Бурято-Монголската АССР Ардан Маркизов, който я взема със себе си на приема в Кремъл. По-късно делегатите получават държавни награди, а Гела е удостоена лично от Сталин с ръчен часовник и патефон (преносим грамофон). Популярността на малкото дете е невероятна – продажбите на матроски костюмчета нарастват неимоверно, а най-често срещата прическа е „като на момичето от снимката”.

    

Берлин, 20 април 1945 г. Няколко момчета в униформа чакат строени в двора на райхсканцеларията. След малко при тях се появява лично Адолф Хитлер, за да им раздаде военни отличия. Сред наградените е и 12-годишният член на „Юнгфолк” Алфред Чех. Фюрерът, който празнува 56-ия си рожден ден, се спира до него, потупва го по бузата и приятелски го разпитва. Този момент е запечатан от специално пристигналите фотографи и кинохроникьори. Още на другия ден образът на малкия герой, награден лично от фюрера, се появява на кинопрегледите и вестникарските страници.
     Чех получава своя железен кръст за храброст за подвига си, извършен няколко седмици по-рано. Фронтовата линия вече е близо до родното му село Голденау в Силезия. След като съзира няколко ранени германски войници, без колебание изтичва и взема бащината двуколка, с която спасява общо 12 човека. Години по късно в интервю той заявява: „Аз тогава вярвах в Хитлер, но спасих хората, воден от дълга си към своите другари, а не заради фюрера. Щях да направя същото и ако войниците бяха руснаци”.
          Обратът     

Само година след прословутата снимка за Гела нещата се преобръщат драматично. Баща й е арестуван през 1937 г. и след изфабрикуван процес е екзекутиран. Разстрелян е и човекът до Гела и Сталин на снимката – Михей Ербанов, по това време първи секретар на  Бурято-Монголската АССР. Майка й също е затворена за кратко, а през 1939 г. заедно с дъщеря си е заточена в град Туркестан. Там тя работи като детски лекар, но не задълго. По време на една нощна смяна я откриват с прерязано гърло. Заключението е ... „самоубийство”. Останала без родители, Гела е изпратена в детски дом. Остава обаче открит въпросът какво да се прави с милионите плакати и скулптури. Невъзможно е дъщеря на „враг на народа” да бъде прегръщана от Вожда. И решението бързо е намерено в лицето на няколко години по-възрастната таджикска девойка Мамлакат Нахангова. Тя се прочува една година преди Гела с постиженията си в брането на памук и също има снимка със Сталин. Набързо всички скулптури „Сталин и Гела” се преименуват „Сталин и Мамлакат”, даже се стига дотам Мамлакат да ходи в студиото на Георгий Лавров, където уж е позирала. И за да не стане провал, за всеки случай скулпторът набързо е  осъден на 15 години и изпратен в лагер. Години по-късно Гела започва нов живот благодарение на свои роднини - вече със сменена фамилия. Едва петдесет години след трагичните събития тя се добира до документите за делото на баща си, както и бележка от началника на Туркестанското НКВД до Берия, отнасяща се за майка й: „Тук се намира заточената Маркизова, която пази подаръци от Сталин и пет снимки на дъщеря й с вожда. Какво да правим?”. Саморъчната резолюция върху листа гласи „Да се отстрани!”
     В Берлин само 10 дни след церемонията в двора на райхсканцеларията Хитлер се самоубива, а животът на Алфред Чех се преобръща наопаки. Докато той е бил в столицата, съветските войски вече са завзели родното му място и той не може да се завърне. Така по ирония се изпълва и желанието му, споделено пред фюрера – да отиде на фронта, вместо вкъщи. Изпратен е в анексираната от Чехословакия Судетска област. Само дни по-късно в градчето Брунтал за Алфред войната приключва – той е ранен тежко в гърдите. Все още не оздравял, той се озовава във военнопленнически лагер в Чехия, откъдето излиза едва през 1947 г. След дълги перипетии той се завръща у дома, но там го чакат нови беди. Голденау вече Голухув и е част от Полша, много от съседите му са избягали в Германия, а на тяхно място са дошли полски преселници от окупираните от СССР територии на Източна Полша. Неговият баща е бил привлечен в опълчението Фолкщурм и е убит в последните дни на войната. Срещата с Хитлер вече го преследва навсякъде – новите власти го арестуват, а червеноармейците, открили снимката му в неговия дом, принуждават сестра му да я накъса и изяде.
          Финалът     
Въпреки обратите и Гела, и Алфред успяват да се справят успешно с предизвикателствата на живота. Гела завършва история в Московския университет, където по ирония на съдбата учи заедно с дъщерята на Сталин – Светлана. Специализира в изтоковедството и има многобройни научни публикации. Като съпруга на културния аташе в Индия тя отново се появява на официалните фотоси с видни политически лидери. Вторият й съпруг – Марат Чешков, също е специалист по Изтока и с него имат успешен 40-годишен брак. Историята със снимката е забравена чак до „перестройката” в края на 80-те години, когато пръв за нея се разравя един немски журналист. През 2004 г. белоруският кинодокументалист Анатолий Алай прави кратко телевизионно интервю с нея. Договарят се да направят голям филм за живота й, когато се върне от ваканцията в Турция. За жалост този замисъл не се осъществява – Гела е намерена мъртва на шезлонга си в Анталия.
   
  Зрелите години на Алфред са изпълнени с перипетии. Работи като миньор в родния си край и непрекъснато подава молби за емиграция в Германия. Накрая в началото на 60-те му разрешават, но едва след като, по съвета на приятели, става член на полската коумнистическа партия. Премества се във Хюкелховен, Рейнланд, където работи като строител. Създава многолюдно семейство – има 10 деца и 20 внуци. Железният кръст, връчен му от Хитлер, го е захвърлил още при пленяването му в Судетите. Но снимката на малкото момче с ордена от онова време си стои в дневната му и в наши дни. През юни 2011 г. Алфред Чех умира на 79 години.
    
    Снимки:
1. Нушка Григорова с Георги Димитров
2. Най-популярното изображение на Ленин с дете всъщност е от игрален филм.
3. Оригиналният кадър на Гела Маркизова с Йосиф Сталин. Вдясно е Михей Ербанов, по това време първи секретар на  Бурято-Монголската АССР, разстрелян година по-късно.
4. Сталин награждава Гела с часовник.
5. Ретушираният кадър
6. Адолф Хитлер разговаря с Алфред Чех в двора на райхсканцеларията
7. Алфред Чех с Железения кръст
8. Копие на прословутата скулптурна група
9. Сталин и Мамлакат
10. Гела (на преден план вдясно) и Джавахарлал Неру
11. Алфред Чех в наши дни