Всеки от нас още от малък научава за лозунга на въстаниците „Свобода или смърт” и девиза, изписан и на сградата на Народното събрание, „Съединението прави силата”. Но макар и тясно свързани с новата ни история тези фрази имат своята дълга и забулена в миналото история.

Свобода или смърт
   
  Няма българин, който да не виждал знамената от Априлското въстание през 1876 г. с извезаната фраза „Свобода или смърт”. Но откъде се появява там? Наша хрумка ли е, или е заемка от други? За първи път изразът „Свобода или смърт” се среща в поемата „Горски пътник” на Георги Сава Раковски от 1857 г.: „Златна зелена светла хоръгва//С’ една странъ „Свобод’ или смърт!!!”//Страшны вид лъвов изобразява// С’ друга странъ „Бог с’ нами напред!!!”

Най-вероятно е зает от популярния лозунг от гръцката борба за освобождение от 1820 г., който по-късно става и национален девиз на Гърция. Нещо повече – гърците приемат, че деветте ивици на знамето им символизират деветте срички на фразата – на гръцки Eleftheria i thanatos.
   
  Но тази фраза не е и гръцка – те също я заемат. Възможно е да идва от вестника на френския революционер и публицист Камий Демулен. Първият брой на „Le Vieux Cordelier” („Старият кордилиер”) от 5 декември 1793 г. носи заглавието „Vivre Libre ou Mourir” (Живей свободен или умри). По това време и прословутият лозунг, приписван на Антоан Франсоа Моморо, „Свобода, равенство, братство” е четирисъставен – „Свобода, равенство, братство или смърт”. По-късно обаче думата „смърт” отпада заради асоциациите с якобинския терор.
  
   По-вероятно обаче е фразата да вдъхновена от финала на прословутата реч на Патрик Хенри – политик и губернатор на Вирджиния, произнесена в Ричмонд на 23 март 1775 г. „Дайте ми свобода или ми дайте смърт” (Give me Liberty, or give me Death!). Любопитно е, че самата реч е публикувана чак през 1816 г. от юриста Уилям Уърт – 17 години след смъртта на Хенри. Поради това има немалко съмнения дали наистина Хенри е произнесъл тази фраза, или е добавена като ефектен финал от самия Уърт. От друга страна, през 1775 г. фразата „Свобода или смърт” се появява за първи път и върху знаме – това на минитмъните от Кулпепър, Вирджиния през 1775 г.
   
  Корените на фразата „Свобода или смърт” обаче като че отиват още по-далеч в годините. Някои учени предполагат, че изразът от речта на Хенри може да е парафраза на реплика от пиесата „Катон” на английския писател и политик Джоузеф Адисън, създадена през 1713 г.: „Не е време да се говори за каквото и да е друго освен за окови и завоевания, свобода или смърт?” (действие II, картина 4). Тази пиеса е била популярна тогава и е била позната на дейците от американската война за независимост. А само година след появата й – през 1714 г., Барселона е обсадена от испанския крал Филип V. Защитниците на града издигат черно знаме с надписа „Viurem lliures o morirem” (Ще живеем свободни или ще умрем).
    
Иронично е, че подобен е и девизът на тези, срещу които са се бунтували българите – по време на войната за независимост 1919-1923 г. турското съпротивително движение издига лозунга „Ya istiklal ya ?l?m” – „Независимост или смърт”.

Съединението прави силата
 
    Националният ни девиз се появява малко след освобождението на България през 1878 г. Още в първите пробни монети, отсечени през 1880 г. от английската фирма „Ралф Хийтин и синове” на гърба е изобразен герб с надпис „Съединението прави силата”. Това става по силата на „Закон за правото за резание монети в Княжеството” от 1880 г., където в чл. 8 е записано „...На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето, всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата”. Тази лента е добавена по предложение на младия депутат от Либералната партия Стефан Стамболов. Още тогава той предлага тази лента да стане и част от герба, но това първоначално не се осъществява.
   
  В същото време авторът на монетите е гравирал и герб, наподобяващ на белгийския, с буквален превод на техния девиз „L"Union fait la force” (Съединението прави силата) . Вероятно е следвана аналогията с конституцията, която също е създавана по образец на белгийската. Въпреки че девизът се среща в различни варианти на герба в следосвобожденските години, официално е част от него през 1927 г.
     В герба на Белгия пък този девиз се появява след революцията от 1830 г., когато южните провинции на Нидерландия се отцепват и образуват държавата Кралство Белгия. А самите белгийци го вземат от... холандците. Първите провинции, които по-късно започват 80-годишна борба за независимост и стават основа на Нидерландската република, го възприемат в далечната 1568 г. и той остава техен девиз по падането им под властта на император Наполеон I през 1795 г. г. За първи път при тях се среща в книга с пословици от 1550 г. В нидерландския вариант той е на латински език: „concordia res parvae crescunt” и се появява и на нидерланските монети – след 1586 г.
     Този израз обаче е много, много по-стар. За първи път може да бъде открит в съчинението на римския историк и писател Салустий от I век пр.Хр. „Югуртинската война” (Bellum Iugurthinum). В 10 глава той пише: „...Nam concordia paruae res crescunt, discordia maximae dilabuntur...” (Защото малките работи се създават със съгласие, а големите пропадат от несъгласие).
     „Съединението прави силата” освен като девиз извиква на живот и една изключително популярна легенда, която с годините неусетно се превръща едва ли не в историческо събитие – за заветът на хан Кубрат към неговите синове.
    
Снопът пръчки
    
Тази история е изключително популярна у нас и едва ли има учебник за началното училище, където да не е разказана, или пък да не е илюстрирана с прословутата картина от 1926 г. на Димитър Гюдженов „Заветът на кан Кубрата”. Само дето това е измислица, в която се смесват различни сюжети. За първи път се появява в „Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес”, издаден в Пловдив през 1882 г. Негов съставител е Стефан Савов Бобчев, който именно и вмъква този сюжет. Той изрично пише, че учебникът е създаден по историята на Константин Иречек, но „внесъл малко ново нещо от себе си, тъй като е имал пред вид, че пише учебник, а не историческо изследване”.
     В наличните извори обаче такава история с хан Кубрат няма. Едно от най-ранните споменавания за него е „Хронография” на Теофан Изповедник от IX век, където ханът завещава на своите петима синове да не се разделят и да пазят държавата силна. Същата история описва и патриарх Никифор. Всички, които по-късно пресъздават този момент от българската история, не споменават нищо за сноп пръчки. Откъде се е появила там?
     Отговорът като че ли се крие в ... „Рибния буквар” на Петър Берон. Там е разказана притчата „Братска любов” – за царя на скитите Скилур и неговите 80 сина, но снопът пръчки там е копия (маждраци). Същата история е разказана и в „Славеноболгарское детоводство за малките деца” на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович от 1835 г., само че копията вече са пръчки. И тъй като нерядко прабългарите са били отъждествявани със скитите, вероятно С.С. Бобчев е решил, че е приемливо да смеси легендата с историята.
    
Тази легенда обаче е много, много по-стара. Историкът Плутарх от I. в. сл.Хр. в произведението си „Изречения на царе и пълководци” пише за Скилур и неговите 80 синове, където пресъздава този сюжет – бащата кара синовете си да пречупят сноп стрели. Но историята има още по-стар източник в миналото и нищо чудно и самият Плутарх да я е заел оттам. И така достигаме като че ли до първоизточника, а това са басните на Езоп. Легендарният роб баснописец се предполага, че е живял през V век пр. Хр. И една от неговите басни съдържа именно търсения от нас сюжет – „Несговорните деца на земеделеца”. В нея старият човек иска от синовете си да счупят сноп пръчки и след като не успяват той им дава да опитат да ги счупят поединично. Така им показва защо трябва да са сговорни и да бъдат винаги заедно.
    
     Илюстрации
      01  – Знаме на панагюрските въстаници, ушито от Райна Княгиня
      02 – Знаме на гръцките въстаници
      03 – Първият брой на „Le Vieux Cordelier” на Камий Демулен
      04 – Първоначалният вариант на лозунга на Антоан Франсоа Моморо
      05 – Знамето на минитмъните от Кулпепър от 1775 г.
      06 – Знамето на защитниците на Барселона от 1714 г.
      07 – Гербът на Белгия (вляво) и стар герб на Нидерландия.
      08 – Пробните монети от 10 сантима – 1880 г.
      09 – Картината на Димитър Гюдженов „Заветът на кан Кубрата”
      10 – Илюстрация към баснята на Езоп от Уолтър Крейн, 1887 г.
    
    

господин Ников! Този материал спокойно може да влезе в учебниците по история.

За съединението и силата - БЪЛГАРСКИ девиз е НО за предците ни се пише и говори като за ПРАбългари, като с тази дума се прекратява връзката между нас и предците ни и не се споменава името им - БРИГИТЕ.
http://balkan1.blog.bg/history/2012/12/15/tuk-sme-si-ot-vreme-ono-i-sme-nai-drevniiat-narod-na-zemiata.1031510
Споменаваният сноп пръчки е по малък от СНОП класове от жито и по точно става въпрос за ФАША - колкото можеш да хванеш с една ръка - мярка за количество.В тази дума е и коренът на думата ФАШИЗЪМ споменат в Италия НО за това може и да не знаят самите италианци, тъй като тази дума сигурно е останала от алцековите българи -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/08/13/svastikata.590601