„София на селяните!” – този лозунг, изричан  от едни с презрение, а от други – с гордост, всъщност си е верен. Градът, какъвто го знаем, е създаден именно от селяните. И то от селяните, придошли след 1880 г. Когато София става столица, тя има едва 18 000 жители, от които само 1/3 българи (останалото население са 1/3 евреи и 1/3 турци). Вече след Освобождението към новата столица потеглят хиляди от села и малки градчета – има нужда от управленци, чиновници, работници, войска и полиция. Като население градът нараства главоломно и само за 50-60 години вече е 300 000 жители. Дори и най-аристократичните кореняци докъм четвърто пето поколение рано или късно се натъкват на цървули в генеалогията си - някой прадядо, дощъл с торбичка на рамо да си търси късмета в големия град. Нещо повече – старите квартали на града са присъединени бивши села. Помните ли „На оня свят” от Елин Пелин?:
„ - От кое си село? - обърна се той към дядо Матейко и взе да рови тефтера. Дядо Матейко няма накъде да шава. Хъка-мъка, па отвори уста:
- Ете, от Подуене съм...”
А колцина знаят, че най-кървавите схватки в града, завършили с човешки жертви не са за правата на жените или за намален работен ден, а са били между полицията на Стамболов и слатинските селяни, които не са искали Пепиниера, а ливади, за да си пасат овцете?
Но точно тук е феноменът – тези хора, като са дошли в града, са започнали  - къде повече, къде по-малко - да мислят като граждани. И да се държат граждани. А това си е истинска революция в съзнанието – защото градското и селското мислене са доста различни и обусловени от ред обстоятелства. Някога, когато градовете са били със стени, обсадата на един град е изисквала дружните усилия на всички негови жители. И те са знаели, че зависят един от друг и само обединени усилия могат да спасят богатството и имотите им. Обратното – при появата на враг селяните, които не са можели да се защитават ефективно, са се спасявали бързо по горите и планините. Това спасяване поединично е и доста характерен белег за народопсихологията ни (при повече от 90% селско население не би могло и да бъде другояче).
Същите тези хора обаче в края на 19. век и началото на 20. превръщат София в умалено копие на Виена. Макар градът да продължава да се изпълва с пришълци, а след войните и с много бежанци, той запазва европейския си вид – дори през 70-те години столицата все още е с добра визия и жители, които се възприемат, мислят и живеят като грождани.
Оттам нататък обаче нещата се забатачват. Индустриализацията и мегаломанията за милионен град вкарват хиляди нови пришълци, натъпкани в уродливи нови квартали. И ако досега градът е поемал и асимилирал успешно новите жители, след 70-те това става все по-трудно. А от 90-те нататък този процес практически спря. Рухването на соца и навлизането в посткомунистическия бъркоч, наричан кой знае защо „демокрация” изведе на преден план прости, необразовани, но много агресивни прослойки. А за да стане още по-лошо – колкото повече такива хора навлизаха в София, толкова повече образовани, възпитани и най-вече „градски” хора го напускаха. Нещо повече – в последните години вече е дори „фиешън” в определени среди да говориш високо на тежък диалект, да се държиш преднамерено просташки и да парадираш с необразованост и безпардонност.
И тук е разковничето на този конфликт граждани-селяни. Не произходът, а демонстративното нежелание да приемеш правилата на града, пренебрежението към неговите жители и към техния начин на живот – това те прави „селяк”.
Има и друг феномен – хора, които вече 30-40 години живеят в града, остават „селяци” като манталитет, като поведение и като образец за децата си. Нещо повече – наблюдава се феномен на възпроизвеждане на селяшкото поведение, сред хора, родени тук – и то второ и трето поколение.
 „Я че си праим к’вото искам и никой нищо не мое ми направи!” - не е градско.
„Яз съм до входната врата – оттам нататък не ме търсете ни за пари, ни  за нищо” – не е градско.
„Че паркирам къде си искам, кво пискаш за тая трева?!” – не е градско
„К’во кат съм фърлил боклуко през прозореца – нали има чистачка” – не е градско.
Примери могат да се дават със стотици, но идеята е една – няма как да претендираш, че си гражданин, ако не мислиш като гражданин и не живееш като гражданин. Независимо дали си роден в „Шейново”, или Шейново. Защото ако трябва да бъдем точни – ерудити като Николай Райнов, Петър Мутафчиев, Тончо Жечев и много други са си родени на село. Но на никой не му идва наум да ги бори за селяни.

P.S. На снимката от сайта „Стара София” се вижда Прошековата фабрика, която се намираше до сградата на БНТ. А мястото горе-долу е днешният Орлов мост. Съветвам ви, ако не знаете за този сайт, да го посетите на всяка цена. Разгледайте как се развивала София през годините и дали днес тя ви харесва. Още едно такова място, което бих препоръчал, е „Изгубената България”.

По времето на Соц-а не бяха много авторите пишещи по темата. Сещам се за Димо Казасов и Васил ???, имаше и един архитектурен албум със снимки от края на 70-те или началото на 80-те. След 2000 излязоха и "Софийските потайности", пълна с пикантерии за разни кътчета и популярни места от града, както и някой фотос от онова време.

Сега се твърди, че всяка година поне 20-на хиляди се преселват в града. Доколко цифрата е обективна, не споря.

Благодаря за линковете.

Освен Димо Казасов един от най-сладкодумните автори беше Драган Тенев: "Тристахилядна София и аз между двете войни" (откъси от нея - тук: http://www.omda.bg/bulg/urban_rural_communities_history/stara_sofia.htm)
Светлин Кираджиев има две много добри книги за София: "София каквато е била 1878-1943" (http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=6982) и "София каквато беше 1944-1989" (http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=38587)
Издателство "Изток-Запад" имат също няколко интересни книги по въпроса:
чудесното издание с много снимки "Непознатата София" (http://iztok-zapad.eu/books/book/86)
"София на простолюдието" (http://iztok-zapad.eu/books/book/554)
А в блога на Стара София можете да откриете интересните истории на Кико - Крикор Асланян, както и на екипа на сайта (http://stara-sofia.blogspot.com/)

http://vladimirproperty.com/component/option,com_hotproperty/task,view/id,719/Itemid,99999999/
Преди много години тук на Шарения мост е била границата между Града и Народа .
Тук се срещаха двата свята.
Лъвът е символа, който плаши нашествениците.
Затова на Шарения мост са сложени лъвове.
Без да осъзнава какво прави склуптура не им слага езици.
Нямат общ език двата свята – непримирими са един към друг.

В цяла Западна Европа го има същия проблем с новопристигналите или 2-3 поколение непроменили се пришълци... Но поне там я няма тази разпуснатост в медиите - официалните ТВ-та, вестници и т.н. са на доста по-културно ниво.

Основният проблем е незачитането на установения порядък - той може да бъде тълкуван широко: законов ред, административен порядък, общоприет морал и т.н. И именно пълното пренебрежение към тях според мен води и до задълбочаващата се пропаст между "граждани" и "селяци". В случая медиите са изразители най вече на вторите, доколкото там правилата се диктуват от техните финанси.

<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#20452>buy cialis online</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#1883>cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#12760 buy cialis