Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2012 14:19 - Чудото на свети Киприан
Автор: photonik Категория: Други   
Прочетен: 6256 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това се случи отдавна – преди двадесетина години. Тъкмо навършвах кръгла годишнина, а това почти винаги е и време за равносметка на изминатия път. В резултат ме налегна свирепа депресия, че всичко около мен собственоръчно съм го прецакал – без свое семейство, без перспектива в професията, без пари, без надежда. И така, както си се носех като градоносен облак, една моя позната ме сръчка: „Виждам, че много си се окахърил, я да те заведа на една Киприанова литургия – може и да ти помогне.”

Тази идея, за един войнстващ атеист като мен, ми се стори, меко казано, идиотска. Та нали религията е „опиум за народите” и вярата в божества е приоритет на суеверни и невежи бабички, които нямат друга работа и ходят да палят свещи по черквите?! И сега някакъв поп ще ми чете литургии и щял съм да се оправя от това?! Хумор!

Но моята позната не беше от хората, които се отказват лесно, и накрая - само мир да има – с бодра стъпка се отправихме към черквата „Света Неделя”. Оказа се, че там всеки четвъртък се има служба, където се чете Акатистът на св. Киприан и се прави водосвет. По пътя разбрах и кое-що за самия светец – родил се в Картаген, бил служител на бог Аполон, изкусен маг и лечител, изучил тайнствата при елините, египтяните и халдейците. Бил повелител на бесовете и причинил много злини, но по-късно станал ревностен християнин и е умрял като мъченик. Киприановата молитва се чете против магии, бесове, уроки и  т.н. – най-вероятно такава диагноза ми беше поставила и моята позната, която сега ме тътрузеше към черквата.

Когато влязохме, службата беше вече започнала. Тук ме очакваше и голямата изненада – вместо няколко склерозирали бабички храмът беше претъпкан до скъсване с хора. Тъй като нямах отношение нито към службата, нито към миряните, полека-полека  покрай стената се изсулих почти най-отпред. Свещеникът поговори на множеството за  магиите, врачките и баянията, после пристъпи към купела със светената вода, потопи кръста, вдигна епитрахила си напред и започна да ръси със светената вода. В този миг хората от предните редове се впуснаха към вдигнатия епитрахил, за да може да ги покрие и първи да бъдат поръсени от водата. Чак сега се вгледах в тях и буквално зяпнах от изумление. Това бяха куци, сакати, пожълтели или изпити същества, които с огромно усилие се опитваха да достигнат до свещеника. Немалко от тях бяха млади и силно се съмнявам, че това бяха дълбоко вярващи хора. Имаше и такива, които държаха малки деца в ръцете си, очевидно не добре със здравето.

Това, което ме порази, бяха очите им. В тях се четеше мъка, болка и същевременно – може би последната надежда на отчаяни хора, които вече няма какво да губят. И отведнъж се сепнах: „Абе пич, какъв ти е проблемът?!” Нямал бил това, нямал онова – чудо голямо! Млад си, здрав си, животът е пред теб, а  за повечето от хората отпред тия капки вода и този веещ се епитрахил са цялото им бъдеще – извън тях нямат нищо, на което да разчитат повече. Тези няколко минути насред черквата ми помогнаха да изляза от моя доста егоистичен свят и да се погледна отстрани, при това сравнен с проблемите на окръжаващите ме. Аз, младият и здравият, просто не бях на мястото си сред тези блъскащи се пред купела за капчиците илюзорно спасение.

Звучи като евангелистко клише, но е факт, че излязох преобразен. Не, не шепнех благодарствени молитви, но бях вече твърдо убеден, че мога да започна отначало и този път то ще е успешно. И за да заприлича финалът още повече на наръчник по самопомощ  - в последвалите 10 години се взех в ръце, изучих нова професия, създадох свое семейство и макар и да не се къпя в злато, това, което правя днес, удовлетворява професионално, забавлява ме  и най-вече – храни мен и семейството ми.

Свети Киприан не ме направи религиозен – и до ден-днешен си оставам скептичен агностик, който подлага на съмнение както тезите на църквата, така и контратезите на атеистите. Но надменността ми и презрителното снизхождение към религиозните хора с времето се стопи. С годините се убедих, че не е задължително да си прост и суеверен, за да си вярващ и обратното - атеизмът в никакъв случай не гарантира интелект. Както и че фанатизмът е присъщ на човека изобщо  – независимо дали е религиозен, или не.

Тази случка обаче ми помогна в нещо изключително важно – да мога да спра и изляза за момент от баналното всекидневие с прозаичните проблеми и да се видя отстрани. Да сравня моите представи за проблеми с тези на окръжаващите и вследствие на това да коригирам поведението и приоритетите си. Ние, хората, сме като цяло склонни да приемаме, че сме център на вселената и всичко извън нея е незначително. Точно затова понякога ни трябва силен шок, който да ни подтикне  да намерим себе си. Моят шок някога беше сред опушените стени на една софийска черква.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401953
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031