При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата. Станислав Стратиев
Нека разясня за какво иде реч на първата картинка. Тя не е сложна, но вероятно съзнанието на повечето от вас ще откаже да я възприеме. Това е алея в Борисовата градина и влизането на автомобили е забранено. За целта общината чинно е поставила знак В2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”. След което някой, видимо несъгласен с това, си е дал труда да отиде да купи бяла боя и грижливо да замаже знака. Общината отвръща на удара, като... поставя втори знак (отново В2) над заличения. Отново някой си дава труд да вземе боя и да отиде да замаже знака. Общината пак се връща в играта - поставя трети знак над първите два. Сега се чака отговорът на неизвестния автомобилист. Изводът от тази картинка е, че ако енергията, която изразходваме, за да заобикаляме закона, бъде използвана за полезни цели - вероятно швейцарците щяха да са като жалки просяци в сравнение с нас.

Картинка две - „България, нация техническа”. Имаше и такъв лозунг преди време. Прескачаме дреболиите като това, че българите са в дъното на повечето световни изобретения, и се концентрираме на същността - страстта към усъвършенстванe. Няма технически продукт, който да не може да бъде подобрен от нас. „Ролс ройс” е съвършен автомобил? Глупости. На конструкторите никога няма да им хрумне да сложат газова уредба, да стабилизират стъклото със забита отверка или да укрепят бронята с тел. Ама не било по правилата, не се спазвала технологията! Майната им -  те са само за само завистници без фантазия. Ние сме творци и импровизираме в движение. Липсата на знания се компенсира с ентусиазъм, макар и краткотраен, а на умения - с философското „а бе, и така ще стане”. Като този пешеходен тротоар например.

Картинка номер три - класика в жанра, илюстрираща характерната българска сговорност. „Всички наопаки, той на терсене” е тредно преводима на друг език. От една страна, говорим за себе си често като за част от общност - „от Стоилковите сме”, „габарчани сме” и т.н. От друга - нито за момент не си представяме да сме част от каквато и да е общност. Стилът „орел, рак и щука” преминава през цялата ни история и бит - като се почне от „тебе те нападат турците, а не мен - оправяй се сам”, та се стигне до „на теб ти тече покрива, аз съм отдолу - оправяй се”.

Четвъртата картинка е посветена на красотата, която ние обичаме много, но посвоему. И вероятно поради продължителните и всевъзможни робства много умело прикриваме тази обич. Ако има нещо ново и красиво, то трябва да се бастиса, за да не го види поробителят и хареса. Затова ако някой построи нещо хубаво, веднага трябва да се нашарка и да се изкърти каквото може - да не боде очите и да се слее с общия сиво-кафяв пейзаж. Каквато беше съдбата например на красивите спирки от синьо стъкло, за които общинарите непредпазливо се похвалиха, че било бронирано. И се почна - палене, ритане, изтръгване мачкане - докато не бяха унищожени на кота нула, нямаше мира. След което общината постави нови спирки, но със стария дизайн - метални, кафяво и сиво, неугледно и ненатрапващо се на очи. И всички рахатясаха - нещата си дойдоха на мястото и вече не ги закачат.

И за финал, номер пет - любимата тема по нашите земи. Всеки, който има клозет на по-малко от 10 метра от къщата си, се смята за потомствен аристократ. Ни в клин, ни в ръкав родината ни се напълни с барони, баронеси, фонове и архонти. Още миекат, но вече държат да бъдат отбелязвани като вип, елит, основа, вестибюл и таван на новата българска аристокрация. Естествено тези люде няма как да се мешат с обикновената кореняшката софийска паплач. Затова си и създават собствени резервати, неизменно аристократични, вип, бип и какво ли не още. На които за всеки случай имената се изписват фонетично, за да не изпадат клиентите в конфуза да ги произнесат грешно.

PS. И тъй като и аз имам документирано родословие от 1750 г., започващо с някой си поп Митре от Пенкьовци, мисля да променя изписването си на конт Д’Ив де Грао (сиреч от Граовско). И като такива да предявим нашите законни претенции към сръбския престол, Охридската архиепископия и кметството на Дивля. И много моля в наше присъствие да стоите с отложени шапки. Аристокрация е това, майка му мечка!

Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада. Станислав Стратиев