Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2011 11:18 - Носталгията продава
Автор: photonik Категория: Други   
Прочетен: 4077 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.04.2011 12:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageТия дни тресящите се от скандали и стачки БДЖ показаха признаци на живот. Незнайно на кой му хрумна добрата идея да пусне ретро влак по линията София - Банкя - парен локомотив с един ретро и няколко стандартни вагона (то на БДЖ всички вагони вече са в графата ретро ама карай). Резултатите надминаха и вероятно най-смелите очаквания - в почивните дни почти половината София беше на гарата и опашки на гишетата се виеха, сякаш заминава последният влак от обсаден град. Хлапета, родители, дядовци и баби, обикновени кибици - купонът беше на 6. Дори  в делниците, когато хората би трябвало да са на работа, влакът се изпълваше до скъсване. И това би трябвало да светне някоя лампичка в главите на жепейските шефове (стига да има наличие на мозъчна дейност, разбира се) - носталгията продава. За това говореха светналите лица на хлапетата и просълзените очи на възрастните. Самият локомотив беше щракан и записван на фото и видео за тези няколко седмици вероятно повече отколкото всички фолкпевици за 1 година.
   
Какво пречи на БДЖ да пусне постоянни излетни ретро линии? Липса на пари? Едва ли - приходите биха ги избили доста бързо. Квалифициран персонал? Също едва ли - има млади кадри, които се обучават. Техника? Отново едва ли - слава Богу заради военните бяха запазени доста стари парни локомотиви като военновременен резерв. Но някой трябва да се размърда, да го обмисли, да приведе в действие тежката държавна машина - все дейности, които сред ръководителите в  държавните институции не са на особена почит.
   
И ако железниците имат късмет със запазени машини и вагони, то в градски условия нещата са доста по-тъжни. От старите трамваи към днешна дата има оцелял 1 (словом един). Останалите са унищожени със замах в средата на 70-те. Вероятно по заръка на някое партийно величие, дълбоко срамуващо се от селяшкия си произход. Също като величията, бастисали прословутата бирария "Ариана”, щото им миришело на кръчма и кебапчета. Какво пречи този оцелял трамвай да се движи като атракция по "Витошка” или по трасето "Графа” - Семинарията? Нищо - освен умственият и физически мързел на отговорните фактори.
   
Мързелът - умствен и физически - е едната от причините да не можем да осребрим носталгията по спомените си. Другата, и уви - по-тежка причина, това е абсолютната ни липса на чувство за история. С лека ръка унищожаваме миналото и спомена за него и почваме от нулата.
   
И ако примерите по-горе повече се отнасят за спомените от детството, то унищожаването на части от нашата история си граничи с престъплението. Достатъчно е да отидете във Военноисторическия музей само и да ви се свие сърцето. Бойната техника, с която нашите предци са се сражавали или пленили, е нахвърляна и оставена в окаяно състояние - ръждясала, изпочупена, изтърбушена, окрадена. А защо една държава е била велика и продължава да се смята за такава, можете да разберете, ако видите как се отнасят с военната си история в Турция. Да, да - същата, чиято армия е изоставила част от тази бойна техника в безредното си отстъпление към Цариград.
  
  И тук постоянното оправдание за мързеливци - "Няма пари”, изобщо не върви. Защото опазването на историята ни не е само пари, а и воля, и усилия, и жертва. Един простичък пример - сайтът "Изгубената България” на Пейо Колев. Само за година с усилията на малцина ентусиасти той се превърна в един от най-богатите и интересни фотоархиви, който всекидневно се попълва с нови и нови колекции. При това без нито един лев държавна поддръжка - за сметка на времето, труда и парите на Пейо и още неколцина луди глави като него. Биха ли могли такива ентусиасти да поддържат и бойната техника и паметните места? Могат ли на доброволни начала да запознават хлапетата с нея? Могат ли дори да я използват във възстановки на известни събития? Разбира се, но към момента повечето от тези дейности ще са незаконни (освен ако не се казват Васил Божков, де). Може ли държавата да създаде механизъм за такава дейност и да я подкрепи? Може ли дори да реализира приходи от нея? Може - но за това трябват политическа воля и далновидност - качества, които не са сред силните на нашите политици.
   
Това, което ни остава, е обществените сдружения да излязат от летаргията и по-настойчиво да оказват натиск върху институциите. Додето и те се посъбудят. А дотогава - насладете се на снимките по-долу.
imageimageimageimageimage
imageimageimageimageimageimage



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401682
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031