Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2011 19:21 - Защо обичам корупцията?
Автор: photonik Категория: Други   
Прочетен: 3931 Коментари: 1 Гласове:
0



imageДа, знам, че заглавието е като тема за отговор на литературен въпрос, но пък най-точно отговаря на нашата представа за корупцията. Казвам НАШАТА, защото и аз, и вие, и кака Дочка - кварталната бакалка, и господин "500 милиона на цяло", и Мис Мокра фланелка, и кой ли не още - всички ние ОБИЧАМЕ КОРУПЦИЯТА.
Знам, че ще подскочите като ужилени: Ама как може? Ние така я ненавиждаме, толкова я заклеймяваме! Как е възможно такова арогантно твърдение!?
Е, добре - нека поразсъждаваме малко на глас. Вие не обичате змии. Ама никак. Не можете да ги понасяте, гади ви се от тях - студени и хлъзгави, отровни, на всичкото отгоре и хапят. Бихте ли приели да ви подарят змия? Едно сладко, малко змийче? Явно не. А вие бихте ли подарили змия, като знаете, че и този, на когото подарявате, също не ги обича. Явно - пак не. Какво излиза - след като вие и хората около вас не желаят да имат нищо общо със змиите, тях просто ги няма сред нас.
Така ли е обаче с корупцията? Ето някой и друг пример.
Мастит преподавател в медицински факултет умишлено къса студентка. С ясното послание - плащаш  300 долара и минаваш. Не плащаш - няма минаване. Момичето е бедно и родителите й могат да съберат едва 150 долара. Тогава нейните колеги като едни същински андрешковци решават да й помогнат и... събират останалата сума.
Известен философ, лектор в няколко университета, има определена тарифа за всякаква оценка. След което доверен нему студент обикаля колегите си и събира заявките. Всичко е чисто, точно и почтено.
Е, не издава фискални бонове, но не е болка за умиране.
Добре, сега нека се запитаме - обичаме ли корупцията? Обичаме я и още как. Защото тя ни дефинира ясни граници (и тарифи). Тя е средство да изпреварим останалите извън правилата. С нея преодоляваме със сигурност препятствия, които изискват много сили и напрежение, а крайният резултат е несигурен.
Корупцията свежда усилията за успех до минимум - трябва просто да имаш нужните пари и да знаеш на кого, кога и как да ги дадеш. Когато казваме: “Еди-кой си е страшно корумпиран”, ние го произнасяме не с омраза, а със завист - ей, колко се накраде тоя, а ние - не. Не го мразим, защото нашата надежда е, че, рано или късно, и ние ще сме на неговото място и на нас ще дават. Като едно време в казармата - всички млади войници бурно негодуват срещу извращенията на старите, но само докато дочакат и те да бъдат стари. И тогава... Тогава правят същото.
Какво би станало, ако студентите се оплачат от тези преподаватели? Или пък, да не повярваш, да бойкотират занятията им? Ами ще стане по-лошо: могат да изхвърлят корумпираните преподаватели и да се наложи да се спазват стандартните правила - учиш като бесен и я изкараш добра оценка, я не.
Но проблемите при студентите и преподавателите не са изолирани. Университетите ни не са едни малки островчета на порока. А наоколо стерилна нравствена чистота. Същата ситуация е и в цялото ни общество. Ние си живеем в корупцията, точно като ембрион в околоплодна течност. Какво би станало, ако ни спре катаджия за превишена скорост? Актове, отнемане на точки - справедливо наказание за нарушаване на правилата. Да, но кой първи казва: “А бе, гус"ин офицер, не може ли да направим нещо там.  Пък аз ще почерпя.” Да не би катаджията да ни бие със “слънчогледа” по главата, докато дадем парите? (не че напоследък не бият с повод и без повод, де)
Какво би станало, ако участваме в конкурс с ясни правила? Ще трябва да вложим много усилия и повече пари. Но: “А бе кажи какво точно се иска от нас, твоето не се губи” - и конкурсът е ваш.
Но да се върна все пак в университетите. Кажете честно - да сте чули поне за един случай на студенти, обявили, че няма да влязат при еди-кой си, защото откровено си иска пари? Да сте видели преподавател, който демонстративно не подава ръка на свой колега, за когото и врабците знаят, че е корумпиран? Да знаете за доцент или професор, чийто договор не е подновен само за това, че има съмнения относно неговата почтеност? Малко вероятно е.
Защото всички ние участваме в колективен заговор срещу себе си. И лъжем самите себе си - че учим, че имаме дипломи, че можем да бъдем конкурентоспособни, че имаме преподаватели на световно ниво, че същите тези преподаватели са цветът на нацията. Въпросът за личното достойнство, за себеуважението категорично отпада - не можеш да даваш пари и да го имаш. Когато искаме да се маскираме на интелектуалци, мъдро цитираме: “Да бъдеш или да не бъдеш? Това е въпросът.” Но някак “пропускаме” продължението на цитата: “Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от болка и в таз битка да ги зачеркнеш всички?”*.
Ако наистина мразехме корупцията, просто нямаше да даваме или пък да приемаме пари. Самата мисъл, че трябва да дадеш на някого пари, за да наруши правилата на обществото, би трябвало да ни отвращава. Независимо дали става дума за двайсет стотинки, или за двайсет хиляди долара.
Навремето една датска министърка беше принудена да подаде оставка, задето със служебната си кредитна карта купила освен офис материали и два шоколада за децата си. У нас такова нещо не би било дори дебатирано - какво толкова, някакви си два шоколада, и то за децата й...
И затова Дания води класацията за антикорумпираност, а ние - не. Затова в Дания образоването е добро, а тук - не. Докато не узреем до мисълта, че е абсолютно неприемливо да се нарушават правилата на обществото, да се дават или вземат пари за нарушаване на същите тези правила, ние ще се въртим все в този омагьосан кръг: хем ще сме жертви на корупцията, хем ще я поддържаме жива. Докато не осъзнаем, че даващият пари е също толкова лош, колкото и вземащият, няма да успеем да се дистанцираме от корупцията. Камо ли да я победим.
А дотогава... Дотогава аз ще обичам корупцията. Тя ми дава увереност и спокойствие. Тя ме предпазва от фатални пропуски или неуспехи. Аз мога да си пиша огнени статии колко е лоша, но ще продължа да живея с нея. Като с развлечена и зла съпруга, която отдавна не можеш да понасяш, но не можеш  и да пренебрегнеш заради апартамента, колата, вилата и всички останали материални екстри, вървящи “в пакет” с нея.
Нощем ще громя лошите, а денем ще се оглеждам и ослушвам като на жп прелез: “А бе, няма ли кой да ме корумпира и мене? Алоооо! За членове на профсъюза с намаление!”
И така до края на... и аз не знам на какво. Може би на нас самите...

* “Хамлет”, III действие, превод Валери Петров



Гласувай:
0



1. анонимен - Житейският ти избор.... е твое ОГЛЕДАЛО ??!
15.03.2011 14:20
Всеки един от нас...., всеки един ден..., във всеки един момент ПРАВИ СВОЯ ИЗБОР ..., но КАКЪВ???!
Между ДОБРОТО и ЗЛОТО, между МОРАЛНОТО...и НЕМОРАЛНОТО, между ЗАКОНА... и БЕЗЗАКОНИЕТО, между ПОЧТЕНОСТ... и КОРУПЦИЯ, между ИСТИНАТА... и ЛЪЖАТА....в ЖИВОТА СИ .
Житейският ти избор.... е твое ОГЛЕДАЛО ??! Може би ще се изненадаш..., ако се вгледаш, но... ТОВА СИ ТИ ???!!!
Да, да.... ТОВА СИ ТИ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401933
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031