Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2011 11:32 - Образованието затъпява?!
Автор: photonik Категория: Други   
Прочетен: 8916 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 25.11.2011 18:22


image"...Истината е, че училищата не преподават нищо друго, освен как да се подчиняваш на заповеди. Не мога да си обясня защо се получава така, при положение че там като учители, помощници и администратори работят хиляди човечни, внимателни, грижовни хора. Въпреки това абстрактната логика на институцията неутрализира личния им принос...
...Първото, което преподавам на децата е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, законът за големите числа, робството, прилагателни, архитектурно чертане, танци, гимназия, хорово пеене, събирания, езици за софтуерно програмиране, допълнителни занимания за надарени деца, готовност да приемат ръководство от страна на непознати, които вероятно няма да видят повече, стандартизирани тестове, възрастова сегрегация... Какво общо имат тези неща едно с друго?...”

Това не са мои думи, макар, че и аз имах същите грехове преди време. Написаното принадлежи на Джон Гатоу (John Gatto), учител с 30-годишен стаж и автор на няколко бестселъра, посветени на проблемите в държавно регулираното образование. Тези дни на български език се появи неговата първа книга - "Затъпяване: скритата цел на държавното образование”, издадена от издателство "Изток-Запад” (ISBN 978-954-321-772-6).
Макар и създадена преди 18 години, книгата е особено актуална и за нас, българите, с въпросите, които поставя. Най-вече - адекватно ли е образованието ни на обществените и лични нужди? Отговорите са лесни на пръв поглед. Но на втори?... Вярно, американското средно образование определено не е водещо в света, но пък го компенсират с отличното университетско. Докато при нас калпавите резултати от средното училище се мултиплицират в университетите.
Трите фундаментални проблема при нас са: училището не произвежда самостоятелно мислещи и иновативни хора; учебното съдържание е изключително обемно, трудносмилаемо и често без каквато и да е взаимовръзка; обучението не е съобразено с бъдещите житейски потребности на отделния индивид, а и обществото като цяло.
Проблем номер 1 - нашето образование е насочено към възпроизвеждането, а не към интерпретирането. Помните ли за какво получавахте шестици? За пълно и вярно пресъздаване на материала от учебника или преподаденото в час от учителя. Лични вариации в масовия случай не се толерират и често дори се санкционират. В резултат - от десетилетия ние страдаме от липса на "създавачи”, от хора с нестандартно мислене, смели идеи и гениални хрумвания. Проследете приноса на българите през последните 150 години в световния опит и ще видите, че той е твърде малък, и то основно от хора, живели и работели в чужда среда.
Проблем номер 2 -  учебната ни програма  е натъпкана до скъсване с невероятно много информация, част от която е абсолютно излишна на децата и те я забравят още преди да е свършила учебната година. Към бедите трябва да прибавя и абсурдно тежките и нечитаеми текстове в учебниците, писани от хора, които през последните 30 години нямат ни най-малка представа какво е в главите на децата. Ето защо и те от своя страна са напълно немотивирани и час по час питат: "Това за какво го учим, госпожо/господине?”
И тук идваме и до третия проблем на образованието ни - то е в някаква степен "l’art pour l’art” (изкуство заради самото изкуство) - образование заради самото себе си, а не заради нуждите на хората. Децата учат да речем география на Австралия и Океания, но не могат да се ориентират, ако се загубят в гората. Работят с логаритмични таблици, но нямат ни най-малка представа как да управляват личните си финанси. Зубрят колко пъти е опожаряван Рим, но не знаят как да реагират при пожар в училището или вкъщи. С други думи, образованието е силно академизирано и откъснато отдавна от пряката си цел - да подготви децата за бъдещия им житейски път.
Още един пример - учите в продължение на 12 години. Не 1, не 2, не 3 - цели 12 години. Накрая завършвате с диплома от някоя от многобройните "езикови” гимназии и излизате на пазара на труда. А там шансовете ви за работа, освен ако не продължите да учите в университет, са общ работник, продавач-консултант, хигиенист, куриер и от сорта. Можете да станете и шофьор на "баничарка”. Но за това ви трябва книжка, за която са нужни тридесетина часа кормуване и 2 изпита. Всеки неграмотник, изкарал 3-месечен курс за зидаро-мазачи, кофражисти или плочкаджии например, ще ви отвее с вашите 12 години образование, ако кандидатствате в строителството да речем. И в случая не иде реч за стотина-двеста човека, а за няколко хиляди на година.
Ако си мислите, че професионалната гимназия ви решава проблемите, помислете пак. И до ден-днешен има училища, особено в провинцията, които произвеждат кадри за производства, които не съществуват или са през закриване. В същото време нови професии, които изпитват глад за специалисти, са оставени на самоуци или преквалифицирали се специалисти от други области.
Разбира се, мнозина биха оспорили тези твърдения, че училището им е дало много, че благодарение на него имат престижна работа и т.н., но нека отсеят в две колони - каква част от успеха се дължи на училището (като учебна програма, учебници и преподаване) и каква на личните усилия: черпене на опит от родителите, допълнителни (и доброволни) извънучилищни уроци и курсове, самоусъвършенстване и т.н.?
Накратко - нашето образование има крещяща нужда от решителна реформа. Революция дори е по-точната дума, защото иде реч за фундаментална промяна на начина на обучение, който от десетилетия не е променян и категорично не отговаря на предизвикателствата на 21. век.
За жалост, за такава промяна трябват много компоненти, които в момента не са налични. Като начало - политическа воля за прокарване на силно непопулярни мерки. Преформулирането на учебния материал и намаляването на натоварването в училище неминуемо води до намаляване на хорариумите и много учители ще останат без работа. Няма правителство за момента, което би си вкарало този таралеж в гащите. Немалка част от тези съкратени преподаватели биха могли да се включат в ред извънкласни занимания, но това означава натъпканите училища на 2 смени да преминат на едносменно обучение. Проблем, водещ пряко към обновяване и разширяване на материалната база, което пък... абе, забравете.
А цялостното подменяне на учебниците с модерни, съобразени с новите реалности и написани от млади и компетентни преподаватели - това си е кауза пердута отвсякъде. Знайно е, че през последните 30-40 години едни и същи хора са или автори, или рецензенти, или редактори на учебници. По-лесно ще бъде премахната калабрийската мафия, нежели тяхната невидима паяжина.
Затова не е зле книгата на Гатоу да бъде прочетена от колкото се може повече хора. И колкото се може повече да се опитат да отговорят за себе си: "Искам ли и моето дете да продължи в тази мелачка? Мога ли да му осигуря по-добро бъдеще?” Дори само поставянето на въпроси и опитът за намиране на отговорите им ще бъде едно добро начало за измъкване от тресавището.

P.S. Да, книгата на Гатоу е полемична, страстна, дори едностранна, но въпросите, поставени там, не могат да бъдат игнорирани с лека ръка. И за да посипя още сол в раната -  тази книжка е само един тийзър. От "Изток-Запад” подготвят и фундаменталния му труд за образованието, където доста по-обстойно и мотивирано са развити неговите тези.
Публикувано във в. "СЕГА"



Гласувай:
0



1. анонимен - Как да намерим главния виновник за проблемите с образователната система
12.01.2011 17:55
Учебният материал е много ли? За мен това е несериозно твърдение - най-големият учебник да е 200 страници, щедро илюстровани и доста разтеглени, и то говорим за пистаелните науки. А доста учебни дисциплини в училище имат за цел усвояване на умения, каквито например са правописът, способността да се тълкува литературно произведение, да се смята наум. Според мен обаче има две прости причини материалът да е толкова "огромен" по обем и широта - от една страна това развива паметта и тук според мен две мнения няма, има си време за всичко и тази възраст е подходяща да се развият интелектуалните способности на човек, опитът и мъдростта ще дойдат с времето; от друга знанията къде са Австралия и Океания може да не са нужни на мен или на много други, но това не е в сила за всички ни - определени специалности в университета изискват тези знания, а по всяко време преди 11 клас е сравнително лесно един човек да промени решението си какво иска да учи, следва ли отрано да го обвързваме с едно прибързано и незряло решение какво му трябва и какво не? А едно от най-силните ми убеждения, че българските ученици не са особено способни да вземат разумни решения, поне в мнозинството си. Няколко прости примера - преди време един студент от ФМИ ми развиваше теории за предимствата на комунизма. Добре, свобода на убежденията, но човекът не знаеше какво е Октомврийската революция. Наред с това масово виждам хора, които не могат да напишат думите "отивам", "град" и прочие. Решили са, че историята или българският език не им трябва. Как да насърчавам допълнително съкращаване на материала?? Иначе и на мен ми се струваше, че колкото и интересна да е литературата, тя е безполезна като предпоставка за изучаване на правото. Сега се радвам, че някой с повече акъл от мен на 18 е определял с какво се кандидатства.
цитирай
2. анонимен - Продължение
12.01.2011 18:09
Истина е, че училището има недостатъци - наистина се създава склонност към подчинение, към еднообразие. Това, разбира се, е по-сложна дискусия. Но според мен, ако едно дете среща подкрепата на родителите и приятелите си в правилните си решения, не е проблем да развие индивидуалност. Обаче самите ученици имат навика да се подмазват, да не се противопоставят открито на учителите си и да подръжават на определени модели в обкръжението си. Затова си мисля, че колкото вина има училището, толкова имат и други фактори.
Ето и едно много убедително доказателство - някои от най-разпространнените негативни явления сред младежта в момента са тютюнопушенето, консумацията на алкохол и , в по-малка степен, на опиати не се учат в училище, не са резултат на стандартизацията, която случайно или целенасочено протича в учебните заведения, а на отношенията между самите деца и примера, който получават от родителите си.
Ето, според мен, идентифицирахме една от най-големите кризи на деня - липсата на воля да се отстоява идентичността. Една от любимите ми ситуации е, когато някоя компания избере да отиде в заведение, в което гърми чалга. Мнозинството от членовете на компанията ще си признаят, че не държат на чалгата, но са съгласни да се отиде в това заведение заради другите хора от групата. Дори твърдението да е лъжа, която има за цел да ме накара да се почувствам по-добре, пак ясно личи нежелание за конфронтация, за заемане и отстояване на позиция.
Но този проблем върви ръка за ръка с друг - не всяка идентичност е приемлива за обществото, различен не е синоним на правилен и добър. Затова е неизбежно да протича известен процес на стандартизация, на овладяване на онези крайности, които са вредни за общия интерес. Отделна тема е, че няма достатъчно истински положителни примери в българското общество, които с успеха си да се превърнат в модели за подражание от младите.
цитирай
3. анонимен - Коментар
17.01.2011 10:19
Г-н Николов,

Благодаря Ви за ценните изводи и размисли върху българската образователна система!

Нека не намесваме факта, че подкрепата от родители и приятели допринася за развитието на човешка индивидуалност - това е друга тема. Тук става въпрос за това, че българският ученик е научен да мисли в шаблони и клишета (цели 12 години), от които много трудно би могъл да излезе. Той неминуемо ги пренася и в живота след това. Прочетете едно-две есета на днешните ученици, за да се убедите в този безспорен факт. Нормално е и резултатите от PISA да са слаби. Няма как да съм учудена! За да са добри е необходимо прилагането на знание в движение, а не на едно мъртво и безполезно, ограничаващо свободната и съзидателна мисъл 'знание'...
цитирай
4. анонимен - Още едно качествено мнение по въпроса
17.01.2011 10:39
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2010/12/10/1009185_uchilishteto_izglejda_vse_poveche_kato_literaturata/
цитирай
5. анонимен - Важни въпроси
17.01.2011 11:00
Затова децата протестират и не желаят да учат...
Наблюдаваме краен (в никакъв случай правилен) вариант на реакция. Но кога ли хората в България не са били крайни!? Познават ли различен начин на решаване на проблемите? Някой изслушва ли тяхното мнение, а съобразява ли се с него?
цитирай
6. анонимен - Линкът към статията на доц. Камбуров
17.01.2011 11:01
анонимен написа:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2010/12/10/1009185_uchilishteto_izglejda_vse_poveche_kato_literaturata/



цитирай
7. анонимен - Само едно нещо не е така.
18.01.2011 17:51
Подкрепям изказаното мнение за българското образование.
Само не съм съгласна, че "разтоварването" на материала ще намали хорариума на часовете и ще остави много учители безработни. Все си мисля, че "освободените" часове ТРЯБВА да бъдат "усвоени" като часове за упражнени/дискусии и затвърждаване на новите знания. Ако ще се облекчава програмата само, за да има повече часове за висене по кафетата.......Дали си заслужава?
цитирай
8. photonik - to be continued...
18.01.2011 17:56
Този пост беше замислен като кратко представяне на Джон Гатоу и неговата книга. Но неминуема се появиха паралелите с нашето образование и... Та понеже стана много дълго, бастисах доказателствената част. Но явно темата е доста актуална, така че ще трябва да се стегна и да напиша и втора част, която вече да е с конкретни примери и идеи.
Благодаря на всички, които са си дали труда да прочетат и коментират този материал. А статията на доц. Камбуров наистина е много добра - must read!
цитирай
9. анонимен - Let it continue
19.01.2011 11:35
Очакваме с нетърпение продължението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401652
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031