Миналия месец, улисани покрай ПР-акциите на МВР с имена на членестоноги, покрай ушите ни мина мимоходом една дребна наглед новина. Семейство социалисти са били измамени от местния си партиен ръководител. Историята е разказана подробно във в. „Стандарт”. Аз само ще я преговоря с две думи: Семейство Гъргорови са върли социалисти  (комунисти) откакто се помнят. Партийният им шеф в общината ги моли да ипотекира апартамента им, за да прави бизнес с обещание, че ще ипотекира и своя и ще изплати бързо заемите. В крайна сметка те разбират, че е ипотекиран само техният апартамент и на всичкото отгоре не са плащани вноските. Банката води дело и скоро съдия-изпълнител скоро ще вземе жилището им.
Дотук нищо ново. Това може да се случи на всеки – бил той социалист, анархолиберал или десен консерватор. Симпоматично е поведението на старите социалисти (комунисти). На кого мислите, че се обаждат: А) полиция; Б) адвокат; В) нещо друго? Верен отговор – нещо съвсем друго. Обаждат се на... Партията. Подават сигнал до другаря Станишев, който, очаквано, си го премества в другия крачол. Обаждат се и на Румен Овчаров, който обещава да уреди нещата вътрешно и да не се разчува историята. Е, уредил ги е  - щом са вече във вестниците... Накрая стигат и до Младен Червеняков, който оглавява (обърнете внимание на името й) Комисията за защита на червените кадри от преследване. Той им казал, като дойде съдия-изпълнителят, да му се обадят. Много съм любопитен да разбера как партиен функционер, пък бил той и юрист, разрешава проблем от компетенцията на съдебната власт.
Реакцията на тези възрастни хора е симптоматична за цяло едно поколение – това, което цял живот казваше „Партията и правителството” – партията винаги преди държавната власт и винаги с главна буква. За това и игнорират стандартните „буржоазни” институции – прокуратура, полиция, адвокатура. С надеждата, че Партията не лъже, че Партията са грижи за тях и Партията ще ги оправи. Ми, оправи ги...
Донякъде тяхната съдба е проекция на участта на стотици хиляди българи, които през тези 20 години неизменно вярваха на Партията, каквото и да се случи. Преживяха Лукановата зима, редиха се на опашки с купони в ръка (45 години след края на войната!), сложиха им една нула отзад, но пак си вярваха в Партията. След Виденов им сложиха още три нули отзад и спестяванията им за цял живот отидоха на кино. Но те пак си вярваха на Партията – тя няма как да сгреши. И до ден днешен продължават да вярват, че хората, които са начело там, живеят единствено с мисълта и грижата за народа си. Докато ножът не опре съвсем в кокала. И тогава отрезвяването идва като чук в главата: „...”Тези хора продадоха за няколко сребърника целия ни живот и червената идея”, стиска юмруци, преглъщайки сълзите си Велин Гъргоров...”
Не знам защо, но точно тук се сещам за онзи, който в 3 часа през нощта крещял на съседа си: „Ако не спреш да свириш на тоя идиотски саксофон, ще се побъркам!”, а оня му отвърнал: „Безнадеждно късно е – от два часа не свиря.”

"Пада им се!", щом са комунисти. Ще е доста (не)заслужено, може би. Но червените са боклуци във всички случаи - все на някакво ниво това избива навън. Не са нормални хора с човешки слабости, а партийни кадри.

Твърдението, че човекът е единственото животно, което е способно да се спъне два пъти в един и същ камък. Да стават нещата в рамките на столетия - разбирам. Но да върнеш едни и същи престъпници на власт 3 пъти в рамките само на едно поколение - нямам разумно обяснение