"Человек за едното красно име живей!"
    Рачко Пръдлето
   
Като заваля, та цяла неделя. Ама не есенен дъждец, а патриотична вълна се изля отгоре, плисна и окъпа милото ни отечество. С родолюбив трепет и самоотвержен плам в очите знайни и незнайни патриоти надянаха ножовете на манлихерите и тръгнаха "на нож” срещу коварния западен съсед, посегнал на най-свидното ни - шопската салата!
    Гибелният гняв Ахилов беше предизвикан от материал на явно скучаещ и напечен от слънцето автор в сръбския в. "Политика”. Естествено на сърбите изобщо не им пука за салатата, а това е просто поредният елегантен опит за закачка с шопите. За тези, които са позабравили историята от училище: сърбите не от вчера имат претенции към това население. Независимо че от войната през 1877-78 г. те излизат с печалба, като получават Пиротско и Нишко, претенциите им стигат и до Софийското поле. Нещо повече в мътилката около Освобождението сръбски емисари шетат из шопските села, като се мъчат да ги привлекат за сръбската кауза с обещанието да не плащат данъци, ако се обявят за "прави сърби”.  Налага се конни казашки отреди да им да им покажат откровената глупост на идеите им. Този номер го правят и 7 години по-късно, когато като компенсация за Съединението сърбите скромно поискват 3 околии - Трънска, Брезнишка и Радомирска. И отново заедно с войските на крал Милан из шопските села плъзват мефистофеловци с пачки обещания към кметовете да се отметнат от България. Нейсе - тогава са им набили отново канчетата.
    И сега - ни в клин, ни в ръкав: ми то шопска или сръбска салата - все едно (сиреч - шопи, сърби - все тая). Тази закачка сигурно би минала и заминала, но за зла на сърбите участ се случи в безновинарския сезон, когато вестниците усилено изваждат евъргрийни като летящи чинии в Пиринско, точната дата на Апокалипсиса или наскоро открито легенче за бръснене на Орфей. И като се почна - та на фолио, та на челни страници, та анализатори и коментатори - в сравнение с нашия медиен отговор операция "Пустинна буря” е просто едно градинско парти.
    И тук някъде се промъква по терлъци тъжният извод от тази отбрана - народ, който няма настояще, живее и се осъществява само чрез миналото си (което винаги е славно, разбира се). Народите, които имат добро настояще, просто си живеят живота, мислят за бъдещето и не се занимават с глупости.
    Да вземем например една Швеция - страна с население 9 милиона, което е съпоставимо с нас. В края на 19 век заради глада и безработицата близо 1 милион шведи емигрират - основно в САЩ (да ви звучи познато?). Някога също е имала имперски амбиции и е владяла цялата Скандинавия. Само че вместо да жалят за Велика Швеция и да правят катастрофа след катастрофа, просто са се запретнали за работа и са направили от бедната на ресурси и земеделски площи процъфтяваща индустриална страна. На всичкото отгоре с високоефективно селско стопанство (при това само 7% от територията им е земеделски площи). И затова, когато се каже Швеция, не се сещате за крал Карл, удвоил територията на страната, а за шведска стомана, Volvo, АББА, Ингви Малмстийн, самолетите SAAB, мебелите IKEA, телефоните Ericsson, бялата техника Electorlux и така нататък. Все неща от нашето съвремие, създадени през последните 50-60 години и утвърдили имиджа на шведите, като народ, правещ качествени неща. И на тях изобщо не им пука дали са изнамерили пушената херинга, или са откраднали рецептата на водка "Абсолют” - те просто си живеят живота така, както са си го направили сами. При това днес и сега. А ние продължаваме да живеем с миналото и най-голямото щастие ни е след някой мач да ревем: "Да живее България, урааа! Дай да си наквася устата бе, урааа! (А.К.)”
   
    P.S. Добре, че има хора като Sulla, които могат да придадат и ироничен поглед на клошмерловската баталия между двата братски народа. На всичкото отгоре се оказа, че самата шопска салата е измислица от рецептурника на "Балкантурист” през 50-те години.