Постинг
27.08.2009 12:24 -
Мечтата да си беден
Тия дни пак ми се наложи да споря с поредната чугунена глава, носталгично въздишаща по "доброто старо време” И в тоя ред на мисли се сещам за моя прадядо. Човекът отишъл на гурбет в Америка, тъкмо си стъпил на краката - хоп! - почнала Балканската война. Разбира се, върнал се веднага, за да се запише доброволец, после се издигнал до подофицер и накрая останал завинаги в България. Бил е богат човек - накупил е ниви, хубава къща, вършачка и т.н. Години по-късно един от неговите синове ми каза: "Навремето мечтаех да съм беден. Защото бедните си стояха по цял ден в кръчмата и си пиеха ракията. А нас тате ни изритваше по тъмно от чергите и се почваше - ха на тази нива, ха на другата, ха на бахчата, ха на лозето. До залез слънце не подгъвахме крак.”
Сещам се и за един друг разговор - в Елхово, където казармата беше един от върховете на прословутия Бермудски триъгълник, включващ Грудово и Звездец. Та там един мой събрат по съдба на моите мрънкания за ужасяващия бит и идиотската военщина отговори със следното: "Ама що се оплакваш - тук си е супер. Хранят ни редовно с яка храна, спим на бели чаршафи и всяка неделя сме на баня. Грижат се за нас и ние се интересуваме от нищо”
Тези два спомена като че ли рамкират мисленето на 2 поколения, които живяха в социализма и още не могат да го прежалят и тъгуват за него. Защото той разви в тях, да го наречем "казармен синдром” - други се грижат за всичко - какво ще ядеш, къде ще спиш, какво ще облечеш и т.н. Ти не носиш никаква отговорност - други мислят и решават вместо теб. Затова и глаголите в трето лице множествено число и до днес са така популярни: пуснаха (нещо), дадоха (нещо), отмениха (нещо).
Оказа, че това се харесва на повечето хора - друг да носи отговорност за твоята съдба и да се грижи за теб. И, разбира се, друг тогава е и виновен за собствения ти провал - депутатите (мамка им крадлива!), правителството (държавата вече не се грижи за народа), чужденците (дойдоха да ни окрадат). Винаги другите. Ние - не. Собственият мързел, некадърност и нерешителност няма начин да бъдат признати за фактор.
Така идваме и до мечтата на моя роднина да си беден. Оказа се, че за да просперираш, трябва да работиш много здраво. Че може да е по 10-12 и повече часа на ден, че може да се наложи да жертваш съботи и недели, да се наложи да заложиш имоти и да вземеш кредити, за които после ще трепериш дали ще можеш да върнеш. И това усилие се оказа по силите на малцина. Още по-зле е в малките населени места. И сега като ходя по някои села, виждам едно и също - единственото пълно място през деня е местната кръчма, където яки 30-40-годишни мъже кротко изпиват пенсиите на родителите си, които пък от своя страна се бъхтят още по нивите и градините, за да си докарат някой лев отгоре. (Щото ако не помните - земеделската пенсия беше по времето на соца една от най-ниските - 40 лева, после я качиха на умопомрачителните 60 лева.) Стоят си кротко в мизерията, псуват управлението, евреите, турците, американците, руснаците и който там се сетят и мечтаят. За онова време, при което държавата се грижеше за всичко и всички. И можеше да се стои на работното място от 9 до 5 - я работиш, я не, но каквото откраднеш - твое си е.
Но пък финалът на тази история е оптимистичен - няма да минат и 30-40 години и последният човек, помнещ социализма, ще си замине от този свят. И тогава баааавно, но сигурно ще почнем да се оправяме.
Сещам се и за един друг разговор - в Елхово, където казармата беше един от върховете на прословутия Бермудски триъгълник, включващ Грудово и Звездец. Та там един мой събрат по съдба на моите мрънкания за ужасяващия бит и идиотската военщина отговори със следното: "Ама що се оплакваш - тук си е супер. Хранят ни редовно с яка храна, спим на бели чаршафи и всяка неделя сме на баня. Грижат се за нас и ние се интересуваме от нищо”
Тези два спомена като че ли рамкират мисленето на 2 поколения, които живяха в социализма и още не могат да го прежалят и тъгуват за него. Защото той разви в тях, да го наречем "казармен синдром” - други се грижат за всичко - какво ще ядеш, къде ще спиш, какво ще облечеш и т.н. Ти не носиш никаква отговорност - други мислят и решават вместо теб. Затова и глаголите в трето лице множествено число и до днес са така популярни: пуснаха (нещо), дадоха (нещо), отмениха (нещо).
Оказа, че това се харесва на повечето хора - друг да носи отговорност за твоята съдба и да се грижи за теб. И, разбира се, друг тогава е и виновен за собствения ти провал - депутатите (мамка им крадлива!), правителството (държавата вече не се грижи за народа), чужденците (дойдоха да ни окрадат). Винаги другите. Ние - не. Собственият мързел, некадърност и нерешителност няма начин да бъдат признати за фактор.
Така идваме и до мечтата на моя роднина да си беден. Оказа се, че за да просперираш, трябва да работиш много здраво. Че може да е по 10-12 и повече часа на ден, че може да се наложи да жертваш съботи и недели, да се наложи да заложиш имоти и да вземеш кредити, за които после ще трепериш дали ще можеш да върнеш. И това усилие се оказа по силите на малцина. Още по-зле е в малките населени места. И сега като ходя по някои села, виждам едно и също - единственото пълно място през деня е местната кръчма, където яки 30-40-годишни мъже кротко изпиват пенсиите на родителите си, които пък от своя страна се бъхтят още по нивите и градините, за да си докарат някой лев отгоре. (Щото ако не помните - земеделската пенсия беше по времето на соца една от най-ниските - 40 лева, после я качиха на умопомрачителните 60 лева.) Стоят си кротко в мизерията, псуват управлението, евреите, турците, американците, руснаците и който там се сетят и мечтаят. За онова време, при което държавата се грижеше за всичко и всички. И можеше да се стои на работното място от 9 до 5 - я работиш, я не, но каквото откраднеш - твое си е.
Но пък финалът на тази история е оптимистичен - няма да минат и 30-40 години и последният човек, помнещ социализма, ще си замине от този свят. И тогава баааавно, но сигурно ще почнем да се оправяме.
Търсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия