От сума време разни шамани - ту червени, ту сини, ту карашък се хващат за косите свършил ли е преходът у нас, или напротив.  За едни може и да е свършил. Но пък за други май не е  и почнал. И изненадата се крие не къде да е, а в Министерството на образованието, младежта и науката. Там в раздела Закони можете да откриете Закон за научните степени и научните звания. Той е променян на няколко пъти - през 1992, 1995, 1996, за последно през 2000 г. (кой ли беше на власт през тези периоди?!).
Та ето какви светли неща могат да бъдат открити там:

Чл. 2, ал. (2) Българската академия на науките и висшите училища могат да дават със съгласието на Висшата атестационна комисия научна степен "почетен доктор" на чужди граждани с висше образование, които имат заслуги за развитие на науката и за укрепване на културните връзки с Народна република България.
Чл. 3, ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1975 г.) На лицата, които преподават специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и на лицата, които преподават на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на населението и народното стопанство, се дава научното звание "преподавател".
Чл. 5. (1) Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване
на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на  социалистическото развитие на страната, да съответствуват на съвременните постижения на науката и практиката и творчески да ги развиват.
Чл. 16. (1) Хабилитационните трудове и другите научни изследвания и
творчески постижения по чл. 10 - 15 трябва да бъдат насочени към решаване на
научни или на научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната, да съответствуват на съвременните постижения на науката и практиката и творчески да ги развиват.
Чл. 35. Президиумът на Висшата атестационна комисия дава разрешение за
защита на дисертационни трудове в чужбина само за онези клонове на науката, които не са застъпени или не са достатъчно развити в Народна република България, както и в случаите, когато това е от интерес за предоставянето на българската наука в чужбина.

С две думи - научните работници още живеят в НРБ и се трудят за просперитета на социалистическото стопанство. Правете си изводите и за учените, и за законотворците.
В интерес на истината тази тема не е нова - с този закон се закачах ощу преди 2-3 години, но тогава не поддържах блог,  но обърнах внимание на колегите от "Експрес", които посветиха редакционна колонка на него. Наскоро и проф. Михаил Константинов също нагриза този закон в Монитор, но... абе кой чете вестници в днешно време.
За финал - за всички учени един музикален поздрав от незабравимия Владимир Висоцки - "Товарищи ученые":