Постинг
30.09.2013 09:28 -
На море в Черна гора? Защо не!
Лятото премина и настана време за спомените за него. Черна гора е сравнително непозната и донякъде екзотична дестинация за нас, българите, но определено си струва усилието!
Нека да е ясно от самото начало – ако представата ви за море включва безкрайни пясъчни дюни и кротко подплискващи вълнички, то Черна гора не е вашата дестинация. За черногорците плаж е всяко сравнително равно място, на което може да се разпъне кърпа. Въпреки това има достатъчно причини, за да я предпочетете.
Малко история
Черногорците бяха последните, които напуснаха бившата федерация на южните славяни – едва през 2006 г. Тяхната държава е най-малката на Балканите – малко повече от 600 000 души обитават територия от 13 800 кв. км (8 пъти по-малка от България!). Любопитно е, че по-голямата част от крайбрежието й – най-вече Которският залив, всъщност почти не е била под османска власт с изключение на два кратки периода. В продължение на близо 4 века този район е под венецианско управление - познат като Венецианска Албания, а след Наполеоновите войни е част от Австро-Унгарската империя. Страната е уникална и с двете си названия – за разлика от Изтока, където е позната като Черна гора, за Запада е Монтенегро.
Пътуване
До Черна гора можете да стигнете по въздух, море и земя. Летища има в столицата Подгорица и в Тиват. За жалост Западните Балкани още не са популярна дестинация у нас, така че забравете за пътуване без прекачване в други държави. Компромисен вариант е чартърен полет до Дубровник и оттам с автобус до Черна гора – разстоянието е от 50 км за Херцег Нови до 180 км за Улцин.
За пътуване по море трябва да се качите на круизен кораб, спиращ в Котор например, но преди това ще трябва да отидете до някое голямо пристанище, откъдето започват тези круизи.
Най-евтиният и популярен начин си остава по суша – с личен автомобил или с организирана автобусна екскурзия. Разстоянието е около 700 км до крайбрежието, но маршуртът е изключително тежък – почти през цялото време ще се движите по невероятно красив, но тесен планински път с много завои и стръмнини. От едната му страна се извисяват скали с често откъртващи се камъни, а от другата се вие река, до която можете да достигнете по-бързо, отколкото би ви се искало, през 40-50 метрова урва. Ако сте с автомобил и искате да се насладите на пътуването, не е лошо да разделите маршрута на две и да предвидите нощувка близо до границата с Черна гора. Така ще сте достатъчно отпочинали, защото ви чака 14-16-часов път. Цените на горивата са близки до нашите, но имайте предвид, че по пътя не се срещат често бензиностанции.
Къде да отдъхваме
Най-популярният курорт безспорно е Будва, но не са за подценяване Тиват, Бар и Улцин. Пясъчни плажове, макар и малки, ще откриете в Будва и Улцин, докато в Тиват и Бар те са каменисти или бетонни. Водата, макар и не много топла, е чиста и пълна с живот. Дъното обаче най-често е каменисто и се срещат морски таралежи, затова е добре да не влизате боси във водата. Хотелската база е микс от нови, добре поддържани хотели и стари комплекси от времето на Югославия, нуждаещи се от сериозно реновиране. В обслужването има още доста да учат, но компенсират с ентусиазъм и сърдечност. Някои места доскоро са били военни зони и затова тепърва ще се откриват от чуждестранните туристи. Още повече че черногорците имат амбициозни планове за развитие на туризма. За жалост Будва все повече прилича на днешния презастроен Слънчев бряг, но за останалите градове има по-добри изгледи. Един от проектите, който трябва да бъде окончателно завършен през 2014, е яхтеното пристанище в Тиват, което ще се превърне в сериозен конкурент на Монте Карло.
Какво да се види
Которският залив (Бока Которска) е задължителен! Изключително красив той често е наричан, макар и неправилно, „най-южният фиорд”. Вклинява се между потъналата в зеленина планина Ловчен и скалистата и гола Ориен. Така имате усещането, че не сте на море, а на езеро в планински курорт. Градовете по крайбрежието имат запазени стари части, където си личи венецианското влияние. Безспорно най-живописен е Котор, който е под егидата на ЮНЕСКО. Там освен по тесните му улички можете да се изкатерите и на крепостта над града, откъдето се разкрива невероятна гледка към залива. От Пераст можете да се разходите с лодка и до островите Госпа од Шкрпьела (Богородица от скалата) и Свети Джордже. Херцег Нови може да ви заинтригува и със запазената крепост, която е и концертна сцена. Освен че са запазили непокътнат облика на градчетата отпреди векове, местните не са ги съсипали с безбройни паравани и сергии с китайски кич. Не че го няма, но трябва специално да влезете в дюкянчетата, където се продават сувенири. Несебърци, водете си бележки!
Можете да се възползвате от множеството морски екскурзии по залива и крайбрежните селища – в зависимост от продължителността на обиколката и типа на корабчето ще ви излезе между 10 до 20 евро на човек, но напълно си струват парите. Ако ви предложат „ол инклузив” пътешествие с лодка до пещерите, където да се гмуркате в нереално тюркоазените води или до пясъчните дюни на остров Свети Марко – не пропускайте. Ако не носите на пиене обаче, имате проблем – местните имат по-особена представа за ол инклузива, където фразата „попиемо по йедно мало пиче” се появява още в има-няма 10 часа сутринта.
Хората
Знаете ли защо до леглото на черногореца има стол? За да може, като стане от сън да поседне и да почине. Славата на местните като най-лежерни и непукисти в бивша Югославия е увековечена и в прословутите „10 Божи заповеди за черногореца”, които се продават като картички на няколко езика и са сред най-популярните сувенири. Ако видите запотен от работа черногорец – снимайте го, това е природна рядкост. Определено няма да припаднат от изтощение, докато ви обслужват. Може да ви донесат не това, което сте поръчали, или да ви объркат сметката. Дори и в луксозни заведения келнерът може да ви тръсне накрая листче с неясни кривулици, с което спокойно ще си купите антибиотик от аптеката. Но, от друга страна, черногорците са изключително сърдечни, приветливи и добронамерени и не ти дава сърце да им се вбесиш като хората. Езикова бариера практически няма. Е, понякога има изненади – ако ви питат дали искате „плазма” за палачинките, това не значи, че работят с ЦЕРН, а ви предлагат натрошени бисквити. По крайбрежието има много руснаци, така че и техният език е популярен сред персонала.
Какво да опитате
Италианското влияние по крайбрежието е силно освен в архитектурата и в кулинарията. Най-голямата гордост на черногорците е прословутата „Ньегушка пршута” (прошуто), която не бива да пропускате. Има голямо разнообразие на риба и морски дарове в менютата. По-екстремните гастрономи могат да пробват „црни ризото” – ризото с мастило от сепия. Пиците също са популярни тук и са много вкусни. И пак като в Италия – еспресото и сладоледът са на ниво. Близостта със сърбите също си казва думата – навсякъде се предлага и „роштиль” – прословутата Лесковацка скара. Любителите на алкохола също няма да останат разочаровани – местните правят хубава и силна ракия, вината са добри и не са скъпи. Бирата – най-често местната „Никшичко”, е пивка и сравнително евтина („Йедно велико точено пиво” е фразата, която на мига ще задейства събития, които накрая ще утолят жаждата ви).
След развода със Сърбия черногорците избраха еврото за местна валута. Дали защото нямат достатъчно пари в оборот, или манталитетът им е като нашенския, но при плащане дори в супермаркетите ще чуете: „Немате ситно?” Така че е добре да имате дребни банкноти и монети. Общо-взето стандартът в Черна гора е близък до българския. Някои от стоките са по-евтини – например месото, а други са по-скъпи – като плодовете и зеленчуците. Основните ястия в заведенията са в рамките на 6-10 евро. Световните вериги за бързо хранене липсват тук, но местните заведения предлагат вкусни и евтини закуски за около 1-1,5 евро. Такситата, които в повечето случаи са нови и хубави коли, возят за около 1 евро на километър.
И няколко последни думи. Да, вероятно ви очаква по-скоро приключение, отколкото безметежно излежаване. Да, вероятно плажът ще е от обли камъчета или бетон. Да, вероятно хотелът ви ще е в стил „късен соц” пред саморазпадане. Но пък тук освен невероятно красивата природа ще откриете и така липсващите на нашето черноморие сърдечност и гостоприемство.
Снимки
01. Будва е най-популярният, но и най-застроеният черногорски курорт
02. Которският залив
03. Въпреки историческите перипетии и разрушителното земетресение от 1979 г. уличките на Котор пазят очарованието от миналите векове
04. Кулата с часовника на Херцег Нови. Старата част е от 1382 г., когато градът е основан от крал Твърдко I под името Свети Стефан.
05. Прословутият местен коминочистач – една от атракциите на Херцег Нови
06. Порто Монтенегро – черногорците правят показно как трябва да се строи по морето.
07. И най-наглата българска мутра няма да посмее да поиска 6 евро за чадър и 2 шезлонга на тези камъни.
08. „Богородица от скалата” е единственият изкуствен остров в Которския залив
09. Прословутите „10 черногорски заповеди”
10. Пераст се гордее с 55-метровата камбанария на черквата „Св. Никола”
11. По улиците на Тиват
12. Останките от тунелите, използвани за укритие на югославския военоморски флот
13. За черногорците турбогъзарията е не да имаш 6 еднакви цифри на номера, а изобщо да липсва номер
Публикувано във в. "СЕГА"
Нека да е ясно от самото начало – ако представата ви за море включва безкрайни пясъчни дюни и кротко подплискващи вълнички, то Черна гора не е вашата дестинация. За черногорците плаж е всяко сравнително равно място, на което може да се разпъне кърпа. Въпреки това има достатъчно причини, за да я предпочетете.
Малко история
Черногорците бяха последните, които напуснаха бившата федерация на южните славяни – едва през 2006 г. Тяхната държава е най-малката на Балканите – малко повече от 600 000 души обитават територия от 13 800 кв. км (8 пъти по-малка от България!). Любопитно е, че по-голямата част от крайбрежието й – най-вече Которският залив, всъщност почти не е била под османска власт с изключение на два кратки периода. В продължение на близо 4 века този район е под венецианско управление - познат като Венецианска Албания, а след Наполеоновите войни е част от Австро-Унгарската империя. Страната е уникална и с двете си названия – за разлика от Изтока, където е позната като Черна гора, за Запада е Монтенегро.
Пътуване
До Черна гора можете да стигнете по въздух, море и земя. Летища има в столицата Подгорица и в Тиват. За жалост Западните Балкани още не са популярна дестинация у нас, така че забравете за пътуване без прекачване в други държави. Компромисен вариант е чартърен полет до Дубровник и оттам с автобус до Черна гора – разстоянието е от 50 км за Херцег Нови до 180 км за Улцин.
За пътуване по море трябва да се качите на круизен кораб, спиращ в Котор например, но преди това ще трябва да отидете до някое голямо пристанище, откъдето започват тези круизи.
Най-евтиният и популярен начин си остава по суша – с личен автомобил или с организирана автобусна екскурзия. Разстоянието е около 700 км до крайбрежието, но маршуртът е изключително тежък – почти през цялото време ще се движите по невероятно красив, но тесен планински път с много завои и стръмнини. От едната му страна се извисяват скали с често откъртващи се камъни, а от другата се вие река, до която можете да достигнете по-бързо, отколкото би ви се искало, през 40-50 метрова урва. Ако сте с автомобил и искате да се насладите на пътуването, не е лошо да разделите маршрута на две и да предвидите нощувка близо до границата с Черна гора. Така ще сте достатъчно отпочинали, защото ви чака 14-16-часов път. Цените на горивата са близки до нашите, но имайте предвид, че по пътя не се срещат често бензиностанции.
Къде да отдъхваме
Най-популярният курорт безспорно е Будва, но не са за подценяване Тиват, Бар и Улцин. Пясъчни плажове, макар и малки, ще откриете в Будва и Улцин, докато в Тиват и Бар те са каменисти или бетонни. Водата, макар и не много топла, е чиста и пълна с живот. Дъното обаче най-често е каменисто и се срещат морски таралежи, затова е добре да не влизате боси във водата. Хотелската база е микс от нови, добре поддържани хотели и стари комплекси от времето на Югославия, нуждаещи се от сериозно реновиране. В обслужването има още доста да учат, но компенсират с ентусиазъм и сърдечност. Някои места доскоро са били военни зони и затова тепърва ще се откриват от чуждестранните туристи. Още повече че черногорците имат амбициозни планове за развитие на туризма. За жалост Будва все повече прилича на днешния презастроен Слънчев бряг, но за останалите градове има по-добри изгледи. Един от проектите, който трябва да бъде окончателно завършен през 2014, е яхтеното пристанище в Тиват, което ще се превърне в сериозен конкурент на Монте Карло.
Какво да се види
Которският залив (Бока Которска) е задължителен! Изключително красив той често е наричан, макар и неправилно, „най-южният фиорд”. Вклинява се между потъналата в зеленина планина Ловчен и скалистата и гола Ориен. Така имате усещането, че не сте на море, а на езеро в планински курорт. Градовете по крайбрежието имат запазени стари части, където си личи венецианското влияние. Безспорно най-живописен е Котор, който е под егидата на ЮНЕСКО. Там освен по тесните му улички можете да се изкатерите и на крепостта над града, откъдето се разкрива невероятна гледка към залива. От Пераст можете да се разходите с лодка и до островите Госпа од Шкрпьела (Богородица от скалата) и Свети Джордже. Херцег Нови може да ви заинтригува и със запазената крепост, която е и концертна сцена. Освен че са запазили непокътнат облика на градчетата отпреди векове, местните не са ги съсипали с безбройни паравани и сергии с китайски кич. Не че го няма, но трябва специално да влезете в дюкянчетата, където се продават сувенири. Несебърци, водете си бележки!
Можете да се възползвате от множеството морски екскурзии по залива и крайбрежните селища – в зависимост от продължителността на обиколката и типа на корабчето ще ви излезе между 10 до 20 евро на човек, но напълно си струват парите. Ако ви предложат „ол инклузив” пътешествие с лодка до пещерите, където да се гмуркате в нереално тюркоазените води или до пясъчните дюни на остров Свети Марко – не пропускайте. Ако не носите на пиене обаче, имате проблем – местните имат по-особена представа за ол инклузива, където фразата „попиемо по йедно мало пиче” се появява още в има-няма 10 часа сутринта.
Хората
Знаете ли защо до леглото на черногореца има стол? За да може, като стане от сън да поседне и да почине. Славата на местните като най-лежерни и непукисти в бивша Югославия е увековечена и в прословутите „10 Божи заповеди за черногореца”, които се продават като картички на няколко езика и са сред най-популярните сувенири. Ако видите запотен от работа черногорец – снимайте го, това е природна рядкост. Определено няма да припаднат от изтощение, докато ви обслужват. Може да ви донесат не това, което сте поръчали, или да ви объркат сметката. Дори и в луксозни заведения келнерът може да ви тръсне накрая листче с неясни кривулици, с което спокойно ще си купите антибиотик от аптеката. Но, от друга страна, черногорците са изключително сърдечни, приветливи и добронамерени и не ти дава сърце да им се вбесиш като хората. Езикова бариера практически няма. Е, понякога има изненади – ако ви питат дали искате „плазма” за палачинките, това не значи, че работят с ЦЕРН, а ви предлагат натрошени бисквити. По крайбрежието има много руснаци, така че и техният език е популярен сред персонала.
Какво да опитате
Италианското влияние по крайбрежието е силно освен в архитектурата и в кулинарията. Най-голямата гордост на черногорците е прословутата „Ньегушка пршута” (прошуто), която не бива да пропускате. Има голямо разнообразие на риба и морски дарове в менютата. По-екстремните гастрономи могат да пробват „црни ризото” – ризото с мастило от сепия. Пиците също са популярни тук и са много вкусни. И пак като в Италия – еспресото и сладоледът са на ниво. Близостта със сърбите също си казва думата – навсякъде се предлага и „роштиль” – прословутата Лесковацка скара. Любителите на алкохола също няма да останат разочаровани – местните правят хубава и силна ракия, вината са добри и не са скъпи. Бирата – най-често местната „Никшичко”, е пивка и сравнително евтина („Йедно велико точено пиво” е фразата, която на мига ще задейства събития, които накрая ще утолят жаждата ви).
След развода със Сърбия черногорците избраха еврото за местна валута. Дали защото нямат достатъчно пари в оборот, или манталитетът им е като нашенския, но при плащане дори в супермаркетите ще чуете: „Немате ситно?” Така че е добре да имате дребни банкноти и монети. Общо-взето стандартът в Черна гора е близък до българския. Някои от стоките са по-евтини – например месото, а други са по-скъпи – като плодовете и зеленчуците. Основните ястия в заведенията са в рамките на 6-10 евро. Световните вериги за бързо хранене липсват тук, но местните заведения предлагат вкусни и евтини закуски за около 1-1,5 евро. Такситата, които в повечето случаи са нови и хубави коли, возят за около 1 евро на километър.
И няколко последни думи. Да, вероятно ви очаква по-скоро приключение, отколкото безметежно излежаване. Да, вероятно плажът ще е от обли камъчета или бетон. Да, вероятно хотелът ви ще е в стил „късен соц” пред саморазпадане. Но пък тук освен невероятно красивата природа ще откриете и така липсващите на нашето черноморие сърдечност и гостоприемство.
Снимки
01. Будва е най-популярният, но и най-застроеният черногорски курорт
02. Которският залив
03. Въпреки историческите перипетии и разрушителното земетресение от 1979 г. уличките на Котор пазят очарованието от миналите векове
04. Кулата с часовника на Херцег Нови. Старата част е от 1382 г., когато градът е основан от крал Твърдко I под името Свети Стефан.
05. Прословутият местен коминочистач – една от атракциите на Херцег Нови
06. Порто Монтенегро – черногорците правят показно как трябва да се строи по морето.
07. И най-наглата българска мутра няма да посмее да поиска 6 евро за чадър и 2 шезлонга на тези камъни.
08. „Богородица от скалата” е единственият изкуствен остров в Которския залив
09. Прословутите „10 черногорски заповеди”
10. Пераст се гордее с 55-метровата камбанария на черквата „Св. Никола”
11. По улиците на Тиват
12. Останките от тунелите, използвани за укритие на югославския военоморски флот
13. За черногорците турбогъзарията е не да имаш 6 еднакви цифри на номера, а изобщо да липсва номер
Публикувано във в. "СЕГА"
Къде и с какво сбъркахме?
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Подкупи и небрежност са убили повече хор...
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Подкупи и небрежност са убили повече хор...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия