По принцип рядко публикувам чужди авторски материали в блога си, но този текст от годишния алманах "Спектър" за 1968 г. е повече от любопитен. Той показва как през 60-те макар и като соцстрана България не е стояла никак зле на автомобилния пазар - тук са се сглобявали 5 модела на западни автомобили - FIAT 850 и FIAT 124 (при това оригиналният вариант с дискови спирачки, а не адаптираният руски, наречен "Жигули"), BulgarRenault 8, 10 и Alpine, като са се водели преговори и за сглобяване на новия Renault 16. После обаче идват чешките събития, другарят Брежнев дърпа ръчната спирачка и следващите десетилетия само имитираме движение. Материалът е малко дълъг, но реших, че е по-добре да го пусна в автентичния му вид. Затова приложих и оригиналните илюстрации, които за жалост поради нивото на тогавашната полиграфия не са с добро качество.
Приятно четене!
ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛИ
    Една шеста част от живота си човек прекарва в пътуване, 80% от световния транспорт на пътници се осъществява с автомобили! С помощта на тези факти е лесно да се обясни желанието на всеки човек да притежава собствен автомобил.
    В отговор на нарасналото търсене на базата на непрекъснато покачващото се жизнено ниво България развива своя родна автомобилна промишленост. Постепенно, в последователни етапи на усвояване — от монтажа към изготвянето на детайли и след това към цялостна конструкция — младата ни автомобилна промишленост ще трупа опит, ще крачи уверено напред.
   
Първите стъпки са вече направени. Въз основа на договор, сключен между „Балканкар" и съветското всесъюзно обединение „Автоекспорт", в завода за леки автомобили „Балкан" в град Ловеч са монтирани първите партиди „Москвич - 408".
    Кои качества насочиха вниманието на нашите специалисти върху автомобила „Москвич-408" с българска марка „РИЛА-1400”?
    Петместен автомобил от средна класа с богата мебелировка и разкошно арматурно табло, „Рила-1400" се отличава с изключително здрава каросерия и ходова част. Тези негови качества го правят търсен дори в Западна Германия и Белгия. „Автомобил, в който всичко изглежда вечно"— такава е оценката на „Москвич-408" от западногерманското списание „Мотор Рундшау". Същото списание съобщава, че западногерманската кантора за търговия с Изтока ще внесе през 1968 година 500 броя „Москвич-408".
    Окачването на предните колела на телескопични амортисьори с концентрични спирални пружини, а на задния мост — на надлъжни ресори гарантира отлично возене и в най-лоши пътища. Усилващата щанга на предните колела прави автомобила сигурен в завоите. Двигателят е четиритактов, четирицилиндров, с работен обем 1.357 см3. Той не блести с особена пъргавина, но за сметка на това е твърде здрав. Максималната му мощност е 55 к.с. (по САЕ) при 4750 об/м ин. Относително ниската степен на сгъстяване — 1:7 — определя неговата некапризност по отношение на горивото. „Москвич-408" има пределна скорост 125 км/час. При скорост 80 км/ч. разходът на гориво е 8 литра на 100 км.
    Удобните и меки седалки, добрата климатична инсталация, която осигурява непрекъснат приток на свеж въздух и поддържа желаната температура, правят пътуването с „Москвич-408" леко и приятно. Благодарение на доброто остъкляване светлината се влива от всички страни и у пътниците се създава чувството, че се намират непосредствен всред природата.
    През 1968 г. в завод „Балкан" в гр. Ловеч ще бъдат произведени 2000 автомобила „Рила-1400", а през 1970 г. те ще бъдат 10 000. Сключеният със СССР договор ни позволява производство 100% от детайлите на „Москвич-408". В тази насока сега работят специалистите от НИПКИДА. В процес на изпитание е монтирането на английския дизелов двигател „Перкинс-4108", развиващ мощност 52 к. с. при 4000 об/мин., върху каросерия „Москвич-408". Гаранция за успеха на този автомобил хибрид е белгийската модификация на „Москвич" с двигател „Перкинс"- „Скалдиа" (катерач).
    На базата на кооперирането и специализирането между България и Съветския съюз се предвижда изготвянето на някои детайли от „Москвич-408" у нас в много големи серии и тяхното изнасяне за Съветския съюз, както и обратното. Така започналото развитие ще продължи прогресивно и към 1975 г. завод „Балкан" ще монтира около 15 000 автомобила „Рила-1400" годишно.
    По силата на сключения договор от обединение „Балканкар" в завод „Балкан" в гр. Ловеч е произведен партньор на известната италианска „Фабрика Италиано аутомобиле Торино" — „Фиат". Създадена в 1898 г., „Фиат" е фирма с огромен производствен опит, едно от водещите предприятия на европейското автомобилостроене. В България тя доставя за монтаж „Фиат-850" и „Фиат-124".
„ФИАТ- 124" — АВТОМОБИЛЪТ НА ГОДИНА 1966    
Въз основа на добрите си технически данни, съчетани с умело и красиво външно оформление, и поради сравнително ниската си цена „Фиат-124" заслужено получи признанието на 50 мотожурналисти от 12 страни, които му присъдиха традиционната висока титла автомобил на годината, и непрекъснато се ползува с признанието и предпочитанието на многобройните любители на автомобилния транспорт.
    „Фиат-124" е модерен компактен автомобил със средна класа. Майсторски направената самоносеща каросерия в спокойни линии придава на „Фиат-124" елегантен външен вид. Външното боядисване е красиво и устойчиво и приятно хармонира с пастелните тонове на комфортната вътрешна мебелировка. Купето е с добро разпределение на пространството и с отлично остъкляване. Широките и удобни седалки са условие за доброто настроение на водача и пътниците дори и след многочасово пътуване. Благодарение на рационално отварящия се преден капак достъпността до двигателя е добра. В разположения отзад багажник освен резервоара за бензин с вместимост 39 литра и резервната гума има място за три-четири големи куфара.
    Двигателят на „Фиат-124" с безспорните си технически достойнства е гаранция за спокойно пътуване на дълги разстояния.
    При един умерен полезен обем от 1197 см3 двигателят е характерен с много темперамент и въпреки това с твърде малък разход на гориво. Четирицилиндров, четиритактов, редови, той развива 60 к.с. (по ДИН) или 65 к.с. (по САЕ) при 5600 об/мин. Максималният въртящ момент от 8,7 кг. м при 3200 об/мин. е показател за пъргавината на автомобила при големи скорости. Диаметърът на цилиндъра е 73 мм, а ходът на буталото — 71,5 мм. Малкият ход на буталото обуславя малки инерционни сили при големи обороти. По този начин се гарантира дълъг живот на коляновия вал и петте основни лагера. Ниското разположение на разпределителния вал в средата на цилиндровия блок не пречи на пъргавината на двигателя, а напротив — благодарение на удачно подбраните фази на газоразпределение двигателят се отзовава мигновено на всяко натискане на педала за газта. Във „Фиат-124" е осигурено повторно изгаряне на изгорелите газове (реаспирация) преди тяхното изхвърляне навън. Тази реаспирация е ценен принос към големия проблем за опазване атмосферата на градовете от замърсяването, причинено от недоизгорелите газове на автомобилните двигатели. Четирите предни и една задна скорост се превключват с лост на пода на колата. Отличната синхронизация позволява превключването на скоростите без натискане педала на еднодисковия сух съединител.
    Пътувайки с „Фиат-124", човек трудно може да се произнесе за качествата на пътната настилка. Самостоятелното окачване на спирални пружини и двойно действуващи хидравлични амортисьори на четирите колела прави каросерията „спокойна" и при най-лоши пътища. Тук е място да отбележим, че както връзките на окачването, така и връзките на кормилната система не се нуждаят от гресиране (система — до живот), т. е. „Фиат-124" е автомобил със значително облекчена експлоатация. Приятно е да се стои зад волана на „Фиат-124", защото дори и при скорости около 140 км/ч. колата е стабилна. Тази стабилност е резултат на доброто окачване и саморегулиращите се дискови спирачки на четирите колела, аеродинамичната форма и широките гуми. Движението вечер е облекчено с помощта на мощните предни фарове с голям диаметър. Ако към горните качества прибавим и голямата маневреност, лекото движение на волана, добрата климатична инсталация, надеждната осветителна и спирачна уредба, издържаното арматурно табло, не е трудно да се уверим, че „Фиат-124" е кола удобна и надеждна както за дълги пътувания, така и за движение в града.
    На базата на „Фиат-124" е създадена модификацията „Фиат- 124" — комби. Моделът е с четири странични врати и една пета, разположена отзад. Благодарение на сполучливото удължение на каросерията е постигнато товарно помещение с вместимост 1 м3. Увеличеното преводно отношение на главното предаване, увеличената ширина на гумите и усиленото окачване позволяват на автомобила освен петимата пътници да вози и 400 кг багаж.
  
  Другият „Фиат", който се монтира в Завода за леки автомобили в гр. Ловеч, е „Фиат-850" в две изпълнения: нормално — „Фиат-850- Берлина" и спортно — „Фиат-850 - купе". В гамата „Фиати" „Фиат-850" стои между „Фиат-600" и „Фиат—1100". Наследил всичко най-хубаво от известния „Фиат-600", той се явява развитие на съвременните тенденции в малолитражните автомобили, една кола, която отговаря на настоящето и бъдещето на автомобилния транспорт. „Фиат-850" е съоръжен с чети-ритактов четирицилиндров двигател с полезен обем 843 см3, развиващ мощност 34 к. с. (по ДИН) или 40 к. с. (по САЕ) при 5200 об. в мин. Степента на сгъст ване е 1:8 и позволяваизпол-зуването на обикновен бензин. Четирите скорости (плюс задна) са синхронизирани със синхронизатор тип „Порше", а удачно подбраните преводни отношения определят оптимален режим на двигателя при най-подходящи обороти. При движение по лоши пътища и в града не се налага често превключване на скоростите, тъй като максималният въртящ момент от 5,8 к. г. м. се постига при твърде ниски обороти — само 3200 об/мин. Челюстните спирачки на четирите колела действуват добре при малки скорости, но при честа употреба при голяма скорост се загряват и губят част от своята ефикасност. Каросерията на „Фиат-850" е самоносеща, направена от висококачествена стомана. Италианските автостилисти са успели да съчетаят използуването на пълния обем с една модерна аеродинамична линия. В разположения отпред багажник има много място за багаж. Благодарение на доброто окачване — отпред на напречни листови ресори и хидравлични двойно действуващи амортисьори, а отзад — на спирални пружини и хидравлични амортисьори със стабилизиращи щанги — автомобилът показва отлична стабилност при движение по асфалтовобетонни пътища. При мокър път и еи-лен страничен вятър „Фиат-850" проявява не чак дотам безопасни „маниери": той е склонен към подхлъзване — недостатък, присъщ на всички автомобили с двигател, разположен отзад. Добрата форма, малкото тегло — 670 кг — и пъргавият двигател са качества, обуславящи завидната динамичност на „Фиат-850". Той изминава 1000 м с максимален товар за 45 сек. и достига пределната си ; скорост —125 км/ч, за около 0,5 сек. По този начин „Фиат- 850" се нарежда между най-динамичните автомобили в своята класа. Разходът на гориво е около 6л на 100 км при скорост 75 км/ ч. Като прибавим и забележителната маневреност — диаметърът на завиване е само 8,9 м, може в заключение да се каже, че „Фиат—850" е един модерен, икономичен и удобен .автомобил, който съчетава динамика и маневреност, необходими за движение в града, с комфорта и лекотата на управлението, необходими за продължително пътуване.
    Другата разновидност на „Фиат-850" е спортната кола „Фиат-850 - купе". Устремният вид и марката на тази кола ни напомня за името „Фиат" през двадесетте години, когато неговите скоростни и състезателни автомобили, водени от известни пилоти, печелиха победа след победа по пистите на Европа и Америка.
    Форсираният двигател „Фиат-850" с полезен обем 843 см3 развива максимална мощност 52 к. с. (по САЕ) или 47 к.с. (по ДИН) при степен на сгъстяване 1 :9,3. Благодарение на подчертаната аеродинамична форма и повишената мощност на двигателя „Фиат-850 - купе" има максимална скорост над 135 км/ч. Повишаването на скоростта и динамиката на колата са довели до промени в спирачната система. При „Фиат-850 - купе" предните спирачки са дискови, саморегулиращи се, а задните — челюстни. Това подобрение създава сигурност по отношение на спирането независимо от скоростта на движението. Както „Фиат-850 - Берлина", „Фиат-850-купе" е четириместен, с две врати, достатъчно широки, за да може с едно леко накланяне на предните облегалки да се седне удобно на задните седалки.По отношение разхода иа гориво,на окачването и всички други системи двете изпълнения на „Фиат—850" се различават твърде малко. 700 автомобила „Фиат" напуснаха през 1967 г. монтажния конвейер на завода в гр. Ловеч. През 1968 г. тяхното число ще бъде 2000, за да достигне през 1970 г. 3000 коли годишно. Едновременно с нарастването на производството ще върви и усвояването на детайли и възли българско производство. Усвояването, започнало от акумулатора, електрическата инсталация, тапицерията, заваряването и боядисването на каросерията, ще продължи до момента, в който 40% от стойността на колата ще се създава у нас. Грижите на обединение „Балканкар" продължават и след като колите напуснат вратите на завода. Специализираните сервизи на „Балканкар" са най-добрите помощници на притежателите при разработката, експлоатацията и ремонта на техните автомобили „Рила"" и „Пирин".
    Говорейки за българските автомобили, не е излишно да припомним, че първият български сериен автомобил излезе от Завода за леки автомобили „Булгаррено" в гр. Пловдив като резултат от договорните отношения между нашата външнотърговска централа „Булет" и голямата френска автомобилна фирма „Рено".
„БУЛГАРРЕНО" — ЕДИН ЖЕЛАН АВТОМОБИЛ
  
  Автомобилът „Булгаррено - 8" вече доказа своята надеждност. С него екипажът братя Чубрикови зае първото място в първото автомобилно рали „Трансбалкания", побеждавайки в своята група 14 екипажа с автомобили от различни фирми.
    На път „Булгаррено-8" съчетава безопасност и удобства, даващи възможност да се правят пътувания на големи разстояния без неприятности. Възможностите на автомобила са определени от двигателя „Сиера—950", дал достатъчно много доказателства за добра работа. „Сиера—950" е четирицилиндров, четиритактов двигател с полезен обем 956 см3 и степен на сгъстяване 1: 8,5. Максималната му мощност е 48 к. с. (по САЕ) или 43,5 к. с. (по ДИН) при 5200 об/мин. Този относително голям въртящ момент, постигнат при ниски обороти на двигателя, определя един много добър коефициент на приспособяемост на автомобила, т. е дава му възможност да се движи на директна предавка независимо от промените на профила на пътя без необходимост от превключване на скоростите. „Булгаррено-8" има четири предни и една задна, напълно синхронизирана скорост с лост за превключване на пода на колата. Предавателните отношения са подбрани така, че да осигуряват във всички случаи използуването на максималната мощност на двигателя. Затворената охладителна система с антифриз с точка на замръзване — 35° и мощният стартер правят „Булгаррено - 8" особено подходящ за зимна експлоатация. Благодарение на рационалното газоразпределение чрез висящи клапани „Булгаррено-8" достига ускорение от 0 до 100 км/час за 22 секунди — отлично постижение за автомобил от този клас. Принос за това голямо ускорение имат също аеродинамичната линия на автомобила и неговото малко собствено тегло — „Булгаррено-8" е един от най-леките автомобили в своя клас.
    Една убедителна представа за достойнствата на „Булгаррено-8", една илюстрация на високото място, което той взема в класа на малолиттражните автомобили, можем да получим, като сравним техническите му данни с тези на световно известната „костенурка" „Фолксваген - 1200".

Технически данни	„БУЛГАРРЕНО- 8"	„ФОЛКСВАГЕН- 1200"
1. Работен обем	856 см3	1200 см3
2. Мощност (к. с. по ДИН)	44 к. с.	34 к. с.
3. Максимална скорост	134 км/ч	118 км/ч
4. Разход на гориво	6,8 л/ 100 км	7,6 л/ 100 км
5. Пътно тегло	720 кг	765 кг
6. Ширина на седалките	131 см	122 см
7. Ширина на седалките отзад	132 см	132 см
8. Спирачки	дискови	челюстни

    Горната таблица не се нуждае от обяснения и коментарии. По отношение на своите технически показатели „Булгаррено-8" е на най-високо ниво.
  
 Удоволствие и почивка е пътуването с „Булгаррено-8". Благодарение на независимото окачване на четирите колела автомобилът „прилепва" към пътното платно независимо от състоянието на неговото покритие. Без претоварване на двигателя „Булгаррено-8" достига скорост 134 км/ч. Едно непредвидено положение при тази скорост ни позволява да се убедим в достойнствата на дисковите спирачки, с които са съоръжени четирите колела. Управлението на автомобила е удобно и не се нуждае от усилия. Остъкляването е повече от изключително за автомобили от този клас. В колата е много уютно — климатическата инсталация действува ефикасно, а шумът на двигателя е сведен до минимум. Водачът може да бъде напълно спокоен — кормилното устройство е отлично, стабилността е чудесна, спирачките сигурни. Многобройни са „хитрите" и практични решения в „Булгаррено-8" — регулиране височината на седалките според ръста на водача, резервна гума, която се вади, без да се разбутва багажът в багажника, и много други. Всичките те дават възможност на водача и пътниците да използуват в най-висока степен последните достижения по отношение на сигурност, удобства и транспорт.
    Другият автомобил, предлаган от завод „Булгаррено", е „Булгаррено - 10-мажор". Съоръжен с двигател „Сиера-1100", с полезен обем 1108 см3, развиващ 50 к.с. (по САЕ) при 4900 об/мин., „Булгаррено - 10-мажор" развива скорост 135 км/час. Както при „Булгаррено-8" спирачките са дискови, окачването — на спиралнк пружини и хидравлични амортисьори. Разликата между „Булгаррено-8" и „Булгаррено-10 - мажор" е преди всичко в повишеното жизнено пространство, в значително по-големия багажник, в новия, по-мощен двигател. Приликата между двата автомобила е голяма и затова с право можем да гледаме на „Булгаррено-10-мажор" като на успешен опит с малко усилия да се съзпаде една голяма кола в малолитражния клас.
    Особен интерес представляват спортните изпълнения на „Рено" със своята устремна аеродинамична линия, с високата си пределна скорост, голяма ускоряемост, стабилност. Това са известните „Алпин" — спортни купета, създадени на базата на „Рено-8", с каросерия от стъклопластмаса и двигатели „Гордини".
Трите модификации на „Алпин"
    РЦА-75 с мощност 66 к. с. и максимална скорост 185 км/час,
    А-100 смощност 95 к. с. и максимална скорост над 200 км/час,
    А-130 с мощност 95 к. с. и максимална скорост от над 210 км/час са типични представители на европейския спортен автомобил — при малки мощности на двигателя благодарение на леката конструкция и добрата обтекаемост са постигнати големи пределни скорости.
 
   През 1967 г. в Пловдив бяха монтирани около 1000 автомобила „Булгаррено". Благодарение на новооткрития монтажен завод край града с годишен капацитет 5000 автомобила при работа на една смяна годишното производство на „Булгаррено" ще нарасне значително, достигайки към 1970 година 6—7000 автомобила. Съгласно договора с режия „Рено" ние имаме право да внедряваме в „Булгаррено" български части и възли на стойност 30% от цялата стойност на колата. Първите стъпки в това направление са усвоените вече крик, манивела, акумулатор, бобина за високо напрежение.
    На притежателите на „Булгаррено" предлагат своите услуги специализираните сервизи на „Булгаррено" в големите градове на нашата страна, а за пътуващите автомобили в чужбина се грижат 10 000 сервизни представители на „ромбоидалния" знак.
  
  Ако към колоната на леките автомобили „Рила", „Пирин", „Булгаррено" присъединим и товарните „Рила-7", производство на Шуменския автомобилен завод, ще получим пътния пейзаж на 1968 година — година на българските автомобили.
    Атанас Велков

Мм да , хулят комунистите ама тогава българия е била по продуктивна в автомобилостроенето отколкото сега.

Всъщност това се случва по времето на т.нар. Хрушчово "размразяване", когато социализмът прави плахи опити за реформиране. Те за жалост приключват с "Пражката пролет" и идва епохата на Брежневския застой, който и катурна в крайна сметка соц блока. И ние приключваме набързо достлука със западняците. А по време на царска България ние сме били сред малкото държави, произвеждащи самолети - в заводите в Казанлък по лиценз на италианските "Капрони", а в Ловеч - самолетите ЛАЗ по немски модел. Всъщност без задушаващата мечешка прегръдка на руснаците България си е стояла добре в икономически план, но...

Макар да има малки неточности в техническото описание на някой модели .

По онова време не са имали много източници за информация - особено що се отнася за западните модели. Но е любопитно, че и до ден днешен все още се срещат Bulgarenault 8 - на повече от 40 години. За жалост, след като се провалят нещата с Рено, те отиват в Румъния, която не е в такава тясна хватка от СССР и започват производството на доста авангардния за времето си Ranault 12 Gordini. А пък ние чакахме по 8-10 години ред за жигули.