На днешния ден преди четвърт век се проведе първият свободен митинг от няколко десетилетия насам. Е, с годините се разбра, че и тогава е имало голям елемент на режисура, едни са били "посъветвани" да не дойдат, други - да не се изказват, но фактът си остава факт. Това беше първият и последен митинг, когато всички като общество бяхме заедно. После се разделихме (по-точно - помогнаха ни) на "сини" и "червени", на уж леви и уж десни и докато бодро веехме знамена и се млатехме с дръжките им, хората замислили прехода, успяха и да го проведат - в тяхна полза, естествено. Но не и без наша помощ - очевидно не бяхме още готови за радикални промени, нямахме идея какво точно и как да се направи, мнозина се уплашиха от свободата да носят отговорност за собствения си живот. В резултат се докарахме дотук - бедни, корумпирани, оскотели, уморени от пътя. А от онова време останаха черно-белите снимки и спомените за радостта и надеждата, които бяха обхванали тогава всички.
Както се казваше в един стар виц: "Първите 10 секунди от бременноста бяха чудесни!"...