На големия държавник Ото фон Бисмарк принадлежи фразата: „Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.” И понеже идат избори, торбата с лъжите е отворена здраво. Преди всичко ни лъжат за миналото. А след като си повярвал на тези лъжи – лесно е да те излъжат и за бъдещето. Хвърчат числа, проценти и програми – в повечето случаи изсмукани от пръстите на хора, които трудно могат да разделят сламата на две магарета. В общата врява все по-рядко се чува гласът на хората, боравещи с точната информация и способни да дадат относително вярна картина на случващото се около нас. Затова днес мисля, вместо да умувам много за неща, в които не съм спец, да дам думата именно на такъв.
     В случая става дума за книгата на проф. Александър Тасев „Външнотърговският стокообмен и външните пазари на България  - история, политика и икономика, 1986–2008 г.”. Това е мащабен научен труд, но ако се престрашите да прочетете тази „тухла”, ще видите, че аналитичната част всъщност е кратка, стегната и ясна, а обемистата част е доказателствен материал със стотици таблици и диаграми, статистически данни и множество препратки към други академични писания. Проф. Тасев не е типичен кабинетен учен. Той е и пряк участник в събитията след 90-а година – участвал в преговорите с МВФ, зам.-министър след 1997 г. Затова за много от събитията и фактите може да говори от първо лице.
     В книгата са изведени „...шестнадесет политико-икономически фактора (ПИФ), които основно са допринесли както за положителните, така и за отрицателните тенденции в отрасловата икономика и респективно в динамиката на ВТС през периода 1986–2008 г. Тяхното обосноваване е извършено в процеса на анализа в глава втора.
     В хронологичен ред политико-икономическите фактори имат следните формулировки:
     ПИФ – 1. Индустриализацията на България след 1949 г., несъобразена с националния ресурсен потенциал.
     ПИФ – 2. Неконкурентността на производствата, заложена в индустриализацията.
     ПИФ – 3. Политиката за развитие на селското стопанство през 50-те и началото на 70-те години на миналия век и нейните негативи.
     ПИФ – 4. Политиката на внедряване и развитие на високотехнологични и с висока добавена стойност производства в българската промишленост през периода 1965–1989 г.
     ПИФ – 5. Съпротивата след 1985 г. срещу влизането на чужди (западни) капитали в България.
     ПИФ – 6. Прилагането на Указ 56 (1989 г.)
     ПИФ – 7. Изпълнението на Петилетния план, 1986–1990 г.
     ПИФ – 8. Създаването на условия за безконтролност в икономиката – ПМС № 110/ 14.12.1990 г.
     ПИФ – 9. Политическите процеси в Източна Европа през  периода 1990–1991 г.
     ПИФ – 10. Преориентирането на износа в зависимост от външната политика на правителствата на България след 1991 г.
     ПИФ – 11. Външнотърговският режим на България, 1991–1998 г.
     ПИФ – 12. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Ликвидационните съвети (1991–1992 г.).
     ПИФ – 13. Управлението на държавния сектор на отрасловата икономика в периода 1991–1997 г.
     ПИФ – 14. Валутният борд. Приватизационният процес (1997–1999 г.)
     ПИФ – 15. Споразуменията за свободна търговия (1993–2006 г.)
     ПИФ – 16. Липсата на национална политика за създаване на привлекателна (конкурентна) инвестиционна среда през периода 1986–2008 г.
     Един от важните изводи в изследването е, че така дефинираните ПИФ са водещи причини за тенденциите и конкретните резултати във ВТС на България, защото, както ще се види по-нататък, те са водещи причини за състоянието на отраслите промишленост и селско стопанство, а стокообменът е пряко следствие от тях.”
     След като прочетете обосновката на всеки един от тези фактори, ще имате далеч по-ясна представа как и защо държавата първо беше индустриалицирана (доста погрешно при гова), а после пък беше деиндустриализирана (също толкова погрешно) и кой всъщност е отговорен за това – макар че в един научен труд не се правят политически изводи и посочват имена – това е работа на политическите партии и прокуратурата.
     Прочее  - ако ви се свидят паричките за тази книга, можете да я откриете от библиотеката – определено ще помогне за изчистване на зловонните пари, стелещи наоколо се от политическите блата.
     А като почнахме с Бисмарк – поне и да завършим с него. В периода 1881-1889 г. той полага основите на социалната държава в Европа. Започва със внасянето в Райхстага на проект за осигуряване на здравето на работещите (1883 г.), който предполага изплащане на средства за болест, започвайки от третия й ден и за срок максимум от 13 седмици. През 1884 г.въвежда осигуряване при нещастен случай, като компенсацията съставлява 2/3 от средната заплата и започва от 14-та седмица; отговорността за изплащането на тази компенсация се възлага на асоциацията на предприемачите. А през 1889 г., Райхстагът приема закон за пенсионното осигуряване във връзка с навършване на определена възраст или загуба на работоспособност.
Споменавам тези неща - само така, за сведение. Защото, за да направиш каквато и да е реформа, освен всичко друго, се изисква и огромна политическа воля, и държавнически поглед към близките 20-30 години, и - най-важното - обединяваща хората авторитетна фигура или политическа сила, която да проведе тези често нелеки реформи. А за момента хора с такива качесва у нас няма.