Техните снимки обикалят света. Стават толкова популярни, че се превръщат в част от символите на 20. век. В една или друга степен се превръщат в част от пропагандата на дадена система, макар за самите тях в повечето случаи това да носи страдания, а не слава. Техният живот е необикновен, а тяхната съдба е да бъдат лица от снимките - икони. В тази първа част ви представям две от най-популярните снимки от времето на студената война - бягащият траничар през Берлинската стена и държащата реч Анжела Дейвис - един устремен към Запада, а друг - към Изтока.
    
   Бягащият граничар
    На 15 август 1961 г. един млад 19-годишен немски подофицер от Bereitschaftspolizei застъпва на пост на ъгъла на берлинските улици Бернауерщрасе и Рупинерщрасе. Там минава разделителната линия между съветската и френската окупационни зони на града. Два дни по-рано руснаците монтират ограда от бодлива тел - началото на Берлинската стена. Граничарят се взира към събраните хора от другата страна на границата, които го окуражават с подвиквания: "Хайде, давай!”. Преценява бързо височината на оградата, след което се засилва и като хвърля настрани автомата си, прескача заграждението. В този момент фотографът Петер Лайбинг натиска спусъка на своя фотоапарат. Ражда се една от най-известните снимки от времето на Студената война.
     Войникът е Ханс Конрад Шуман. Роден е през 1942 г. в Лойтевиц, Саксония. След обучение в школа за подофицери в Потсдам той е изпратен в Берлин. По-късно си спомня, че щом е видял първата възможност да избяга на Запад, той не се е поколебал и за миг и така става първият източногерманец, избягал през Берлинската стена. Едва години по-късно обаче успява да получи разрешение да излети за ФРГ. Заселва се в Бавария, където се жени. Работи дълги години в завода на Ауди в Инголщат. Дори и след обединението на Германия той рядко се решава да посети своите роднини на Изток - страхът от Щази е останал. А и там и досега го смятат за предател. В последните години Конрад изпада в депресия и на 20 юни 1998 г. той се обесва в къщата си.
     Днес, близо до мястото, където Шуман прескача оградата, се извисява скулптура на  Флориан и Майкъл Браурер, възпроизвеждаща момента от снимката на Петер Лайбинг.



На снимките:
Конрад Шуман прескача бодливата тел. Снимка: Peter Leibing

Шуман 40 години по-късно. Снимка: DPA

Скулптура на на Флориан и Майкъл Брауер, поставена близо до мястото на бягството. Снимка: Berlin Story Museum

Ъгълът на Бернауерщрасе и Рупинерщрасе в наши дни. Снимка: Andreas Thum
    
Черната перла
     През 1970 г. снимката на една чернокожа жена с афро прическа обхожда света. Левите сили по целия свят се вдигат в нейна защита с лозунга "Свобода за Анджела Дейвис!”. Образът на държащата реч Анжела става попкултурна икона - появява се на постери, значки и фланелки. В нейна защита се изявяват Хърби Хенкок, Джон Ленън и Йоко Оно, а "Ролинг Стоунс” написват песента “Sweet Black Angel”.
     Всичко започва с едно убийство, за което полицията разкрива, че е използван пистолет, регистриран на нейно име. При други обстоятелства делото би приключило бързо, още повече че тя има желязно алиби.
     Но младата, 26-годишна по това време, Анжела е трън в петата на властите от доста време. Родена е в Бирмингам, Алабама на 26 януари 1944 г. (от същия град е и политическатата й опонентка Кондолиза Райс). Отрано се сблъсква с проблемите на расовата сегрегация, характерна за това време в южните щати и продължава образованието си в Ню Йорк. Запалва се от идеите на социализма в колежа в Гринидж Вилидж. Става активист на движението за граждански права, член на организацията "Черните пантери” и на американската комунистическа партия.
     Малко преди тези това убийство, под давлението на губернатора на Калифорния Роналд Рейгън, я уволняват от университета, където преподава. Заради непримиримата й позиция в борбата за граждански права срещу нея е хвърлена цялата държавна машина - ФБР я обявява в Топ 10 на най-търсените престъпници.  Арестуват я и изпращат в затвора, докато трае процесът. Всички тези събития отприщват мощна протестна вълна на по света. В крайна сметка съдебните заседатели я намират за невинна и тя е освободена. Върната е и на работа като преподавател.
     В по-късната си политическа кариера Анжела Дейвис на два пъти е кандидат-президент в изборните кампании през 1980 и 1984 г. заедно с Гюс Хол, председател по това време на Американската комунистическа партия. Напуска американските комунисти през 1991 г., заради подкрепата им на августовския пуч в Русия. В наши дни тя е професор в Калифорнийския университет. Продължава да е изявен активист за граждански права, като дейността й е фокусирана основно върху хуманизиране на режима в американските затвори и борбата за отмяна на смъртното наказание.
    
На снимките:


Снимката на държащата реч Анжела Дейвис, станала вдъхновение на редица плакати в нейна защита.

Плакат на Mccrary

Заповед за издирването на Анжела Дейвис от ФБР.

Анжела Дейвис в наши дни - изнася реч в  Eastern Kentucky University през 2006 г. Снимка: Chris Radcliffe























Публикувано във в. "СЕГА"

Защо ли не е прочела Солженицин и не се обявила в защита на Марченко, който умря в съветските лагери? Отговорът е навярно твърде прост: защото така й отървало.
Поздрави!
Йордан Митев, автор на "Ангелът (sic!) Дейвис"