Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2009 10:51 - 9 юни, 1923 г.
Автор: photonik Категория: Политика   
Прочетен: 3057 Коментари: 0 Гласове:
0



Какво точно се случва в нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г.? В личния си дневник един от водещите заговорници - бъдещият финансов министър Петър Тодоров е описал тази нощ час по час. Предлагам ви без коментар - за или против, част от тези мемоари.

16 часа
Страшната машина вече бавно се пуска в движение. В страната вече действуват стотиците посветени.
В столицата е спокойно всичко. Като любопитно момче напразно искам да забележа на челото на някой срещнат военен загриженост или да разгадая чувствата, които ще го обземат, когато след няколко часа ще поеме пътя към частта.

18 часа
Цанков искал да ме види. На път за Университета срещам Димо Казасов. Спираме в дома на вестникарите и пием по една бира за щастливия изход. Малко суеверие не е никога излишно. Обсъждаме набърже разни въпроси. На социалисти и на радикали никога не липсват големи планове. Слушам речта на Казасов, стройна и звучна като че ли е следвал школа за артисти. Увлича ме неговият искрящ стил, а мисълта му е винаги интересна. Ние считаме, че новата управа трябва да прокара веднага два основни принципа: свръхпартийност в управлението и законност в цялата страна.
Срещу нас седи един от главните редактори на правителствената преса. Той ни гледа със снизходително пренебрежение, навярно мисли, че готвим събарянето на правителството чрез вестниците на двете партии - социалисти и радикали, чийто общ тираж едва достига шест хиляди броя.

19 часа и 30 минути

Александър Цанков довършва лекцията си. Говори спокойно, протяжно, като проповедник. Неговият баритон увлича, широтата на поставения въпрос, подплатен със социалистическа романтика за настъпването на един по-щастлив свят, кара младите студенти да следват дума по дума неговата мисъл.
Откъде идва това увлечение на професора по политическа икономия? От вярата, че у нас настъпва щастливо спокойствие, че лъчите на големи надежди вече багрят далечините? Или от тъжното предчувствие, свързано с всяка лебедова песен?
Цанков ми каза да си взема топла дреха, защото може би ще пътуваме рано сутринта. Ще отидем двама да поднесем на Царя указите за подпис. Казах му, че с бъдещия министър-председател ще трябва да отидат двете крайности, представени в управлението: представители на Либералната и на Социалистическата партия.
- Мисълта ми допада - отвърна той, - нека Царят види, че за първи път цяла България е събрана.

20 часа
Зарадвани, че ме видяха толкова рано, на вечерята се говори доста много. Децата подражаваха на разкиснатото движение на оранжевата войска, която днес гледаха от прозореца. Жена ми предаваше нови слухове за претърсвания из къщите и задържани лица. Тя искаше да знае какво може да се очаква от това небивало напрежение, на което трябваше само една заповед, за да се разрази в гръмотевици.
Вместо отговор, аз отклоних разговора за училищните свидетелства, за хубавите роклички и за черешите на масата, от които сложих по няколко в устата на децата - ей така - като ласка или като последен подарък.
Какво повече мога да желая? Жена, отдадена изцяло на своето семейство, деца, които пръскат смях, здраве, надежда; партийно политическо бъдеще с добри изгледи? Нали сам Стамболийски ме кани неотдавна да участвувам в управлението заедно с няколко други млади хора от напредничави партии?
Къде в този мрак, който все повече се сгъстява, блуждаещ като сянка край огради, градини - направо в тъмната зинала уста на опасността?
Красотата на скромната трапеза, където децата бяха започнали своите обичайни закачки, се разпиля веднага щом станах. Под предлог, че ще подреждаме с Тодор Влайков материала за новата книжка на списанието “Демократически преглед”, поисках веднага да изляза. Трябваше да избегна тревожния поглед на жена си, която може би долавяше, че моето посещение е определено за съвсем друга къща. Чия съдба бих изменил, ако посветя още един човек в драмата, която се развива вече от четири часа? Все едно, аз няма да остана вкъщи. Ако тревогата и страданието дойдат в този дом, то нека настъпят няколко часа по-късно...

21 часа и 30 минути
Пристигат един, двама, трима, четирима...
- Защо на групи, господа?
- Не сме си давали, разбира се, среща. Искаме само да бъдем точни.
- Идват заедно, може би, за да мога по-лесно да посрещна господата - казва домакинята, бледа, изправена до вратата.
Тя знаеше последиците от разкриване съзаклятието: огънят щеше да грабне и дома, и майката, и децата.
Домакинът Иван Русев, приветлив, с отмерени движения, петербургски възпитаник, без ни най-малката сянка на смущение, подканваше гостите да седнат. Само неговата къща можеше да даде подслон тази нощ на нашата опасна група. Аз си спомних веднага нашето запознанство. В двореца на капитала “Балкан”, в един ъгъл на голямата операционна зала, Русев стоеше надвесен над своята масичка. Той преписваше някакви таблици.
- В тази капиталистическа голяма машина - ми каза той, като му се представих - аз съм последната бурмичка. Не ще загубя нищо, ако червените дойдат и я вземат. Но ние сме граждани и не можем да бъдем спокойни, когато редът, държавата и войската са в опасност!
Идват един след друг куриери, донасят разни сведения. Получават нареждания. Министърът на вътрешните работи бил на театър, по лицето му личала голяма умора. Много от министрите били напуснали столицата.
Всеки звън разклаща нервите.

22 часа
Свикваме с новото положение. Подготвят се телеграми, пишат се укази, посочват се лицата за отговорните места. Препрочита се манифестът.
Александър Цанков казва, че министерската листа не ще бъде съставена нито според партийните управи, нито според коалиционните системи, още по-малко по известната практика на блока 2:2:1.
При разпределението на министерските постове се спори за министерството на правосъдието. Него искаха да вземат представителите на Народнолибералната партия. Възбуденото подозрение от това желание ни застави да се изкажем подробно върху положението на затворниците в Шумен.
Заключение: с осъдените чрез съд ще се занимае бъдещото Народно събрание, с другите - правителството.
Аз казвам: Затворените не са в едно и също положение, но виновни ли са те? В народното съзнание те са осъдени отдавна.
Преценени делата им с нравствените мерила - и едните, и другите погубиха надеждите на племето, вярата на народа в нашата държава. Във Втората война*, купената от чужденците наша намеса е едно престъпление. Това съзнателно престъпление се чувствува и от народа. Балканската и Втората война завършиха с нещастия не само заради пустословието на Фердинанд, но и поради престъпната подлост на тия, които водеха страната.
Промяната, която настъпва в тази нощ, не идва в името на една разплата, защото ако новата власт си поставяше тази задача, още много трябваше да отидат при затворниците в Шумен и Сливен.
Може би Стамболийски при настаняването на водачите в двата тихи града е изхождал и от партийни съображения. Искал е да разчисти политическото поле за себе си. Безпорно е обаче, че затварянето им се одобри от народните маси. Войниците, които се върнаха от войните като сенки, наистина се убедиха, че отговорността не е само тяхна, че са изстреляли по един патрон, без да улучат. Затворниците трябва да благодарят, че някой по-суров вихър не престрига и главите им. Осъждането им действуваше възпитателно и върху останалите граждани, които считаха или бяха свикнали да считат, че и за поражението при Чаталджа, и за отстъплението при Лахна, и за нещастиято при Добро поле, са виновни само тези, които не се върнаха по домовете си.

22 часа и 30 минути
Телефонните разговори са преустановени преди определения час.
- Работата напредна, нали? - пита госпожа Русева, като поднася кафе.
- Разбира се - отговаря спокойно Кимон Георгиев, - тя не е свързана с телефона.
И да е узнало нещо правителството, то вече не е в състояние да отвърне на удара, който вече е наполовина нанесен.
Военният министър вече не разполага с войската си.
 23 часа
Телефонните разговори са вече възстановени. Един куриер донася.
- Господ ни помага. Царските автомобили заминават за Казичене.
- Отлично - чува се един глас, - като че ли успехът вече е напълно осигурен.
Едно безпокойство изчезва. Държавният глава е тук, а не около чифлика на Стамболийски. Само след няколко часа много от войсковите части и чуждите представители ще запитат за отношението на Държавния глава към новата власт. Бързата среща между министър-председателя и Царя е необходима.
Избягват се и други усложнения. При пътуването си в Южна България, Стамболийски можеше да задържи Царя и узаконяването на новата власт щеше да бъде невъзможно. По този начин се избягва едно опасно раздвоение.
На една масичка се нарежда пасианс.
- Гадая - казва професор Моллов, - дали ще дойдем на власт, издигнати от широките народни маси?

23 часа и 30 минути
Идването и напускането на дома не престава. Трябва да бъдем много внимателни, защото в другото крило на къщата живее висш правителствен функционер. Някои са с часовници в ръка.
Мисля си: защо е това нетърпение, господа? Толкова ли сме сигурни, че се движим към благоприятна развръзка?

Полунощ
Пълна тишина.
Само стъпките на засилените патрули оттекват в нощта, светлата юнска нощ. Разговорите гаснат постепенно. Всичко, което е могло да бъде казано, е вече казано. Всички чувствуват нужда от малко съсредоточаване в себе си, може би да пообщуват малко с близките си, които са напуснали, без да са се простили.

9 юни, около 1 часа
Вратата е само притворена. Двама куриери влизат почти безшумно.
- Противникът не подозира нищо. Стражарите във всички участъци спят на бойна нога, но това те правят от няколко седмици вече.
В оранжевия лагер също спокойствие. Само някои дребни началства поддържат настроението си с чашка и мандолини.
Из града се забелязват само наши офицери. Важните министерства са потънали в тъмнина. Домовете на министрите Стоянов, Атанасов и Муравиев са още осветени.
- Отлично - чува се същият глас.
Двамата господа излязоха отново.

1 часа
Мълчанието и загасеното осветление умъртвява душите. Не мога да се нарека храбър, но не си спомням особен страх през войните. Други нерви ли имах тогава? Или когато водиш борбата на открито, когато гледаш смъртта в лицето, тя престава да те тревожи.

1 часа и 15 минути
- Господа - чува се спокойният глас, - можем да се поздравим с половин успех. Ако властта имаше и най-малкото подозрение, тя не би останала спокойна досега.
Всеки обяснява по своему как в тази столица, с най-различни полицаи, никой не е открил поне една малка тайна. На пет крачки от Вътрешното министерство, в тази къща, от девет часа досега са влезли най-малко стотина души и още толкова са излезли. Само след един час най-видните представители на властта ще бъдат вдигнати от леглата им.
- Негоден човешки материал - казва някой.
- Хората са годни - отвръща друг, - но заразата от партизанска проказа е страшна!

2 часа без 15 минути
Начев съобщава: ръководните другари донасят, че са заели местата си.
Ново донесение: предстои завземането на пощата. Групите се събират в сенките.
Очаква се минутата, когато всичко ще литне да смете властта, която всъщност осъди сама себе си.
В този час избегнати ли са вече всички изненади? Ще послуша ли подофицерът-селянин, който може би наистина вярва, че днес селото управлява?

2 часа и 30 минути
Моите мисли са пресечени от спокоен гръден глас:
- Господа, частите излизат от казармите и тръгват към местоназначенията си. Бог да помага!
- Бог на помощ! - всички стават прави.
Някои запасни офицери обличат военни шинели и излизат. Недалеч от нас - два револверни изстрела.
- Заемат пощата! Задачата е след пет минути, но са избързали малко!
Отново зловеща тишина. Долавя се ясно шум на кола по направление на пощата. Отново изстрел и автомобилен шум. Фронтът е вече напълно разгърнат. Не само в столицата, но и в цялата страна. Съзаклятието е в открито движение.
Рязък телефонен звън. Първото известие за успех или тревожен сигнал?
- Добро утро! - прозвуча тенорът на самия Михаил Савов. - Всичко е разчистено. Опитът за контраатака пропадна. Бяхме готови да се барикадираме зад колоните. Започвам предаването на заповеди до гарнизоните.
- Да живее България!
- Да живее! - прозвуча мощно в къщата и в двора

3 часа
Министерството на железниците е завзето. Дават се нареждания да се използват войски в Южна България, за да се предотвратят евентуални смутове. Това разумно решение, което би изменило хода на събитията около Пазарджик, било впоследствие отменено.

3 часа и 30 минути
Честа картечна стрелба в западните квартали.
- Там се очаква съпротива. До полка са лагерите на големи оранжеви части. Заповедта е да бъде изпитан първо с халосни патрони куражът на тези неопитни зайци.
Голяма конна част прекосява града близо до нашата квартира. Гарата е в наши ръце, влаковете на разположение. Започва товаренето на оранжевистите, които набързо облечени се отпращат към родните им места.

4 часа и 10 минути
Стражата на всички участъци е капитулирала.

4 часа и 40 минути
Целият гарнизон приветствува новата власт. Военното ръководство приема поздравите на войските.

4 часа и 50 минути
Влиза военната група - генерал Лазаров, Дамян Велчев и много други действащи офицери.
- Господа, работата успя без жертви! Това показва колко човешка беше тя!
Господа министри, заемете местата си във Военното министерство.
Пазете България от лична и партизанска мъст и корист!
Дано даде Господ войската ни втори път да не спасява по този начин нашата държава!

5 часа
Първото нареждане на новото правителство: никакво отмъщение. Новата власт осъжда по-раншните борби между партиите и няма да допусне разплати от тия, които са се чувствали засегнати.

5 часа и 15 минути
При Михаил Савов. Пристига царският човек Скотунов и запитва надменно:
- Кой извърши това?
- Извършихме го ние - отговаря със същия тон Савов. - Но Вие кой сте?
- Аз съм... - и следват всички титли.
- Голяма работа! - засмива се Савов и продължава да дава нарежданията си. След излизането на Скотунов, в стаята влизат Кимон Георгиев и Никола Рачев и се прегръщат сърдечно.

5 часа и 30 минути
Министър-председателят с министрите Смилов и Казасов, придружени от една гвардейска част, водена от полковник Цанев, заминават за Врана.
Облегнат на един прозорец на Военното министерство, гледам градината. Кошмарна нощ. Божествена сутрин. Спокойствието е разляно над целия град. Столицата спи. Спи спокойно, разглезена разсипнице, с грехове до очите! Когато се събудиш, очаква те изненада. Може би ти ще пламнеш от бурно въодушевление. Ще ни приветствуваш нас, знайни и незнайни. Ще бъдат безкрайни твоите славословия. Но недей разточителствува с чувствата си, мила моя! Запази поне малко от своята почит и възторзи, за да не се изненадаме, когато чуем след малко старата благодарност:
- Разпни ги!


Тагове:   БЗНС,   преврат,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401907
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031