Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2018 18:16 - Милионите ли изядоха главата на Стамболийски?
Автор: photonik Категория: История   
Прочетен: 8263 Коментари: 2 Гласове:
-7

Последна промяна: 02.03.2018 08:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

9 юни 1923 г., 2:30 часа през нощта. Частите на софийския гарнизон, водени от офицери, членове на Военния съюз,  излизат от казармите и поемат по улиците към пощата, гарата и силовите министерства. Това е началото на първия военен преврат в Царство България. Само час по-късно всички набелязани цели са овладени почти без съпротива. Остава само една голяма въпросителна – каква ще е реакцията на законно избрания министър-председател Александър Стамболийски, който по това време се намира във вилата си край с. Славовица.

 imageПревратът е извършен бързо и рано сутринта делегация от новите министри пътува към двореца „Врана” за аудиенция при цар Борис III. След дълги колебания той подписва указите за смяна на властта и назначаване на новото правителство, с които то придобива легитимност. В същото време основен проблем за превратаджиите остава бившият вече премиер Александър Стамболийски, за когото се знае, че разчита основно на вярната си Оранжева гвардия и вероятно с нея ще опита да възвърне властта си.

 Завръзката в София

imageОще на 9 юни новите министри имат заседание в Министерство на войната. В своите спомени политикът Стойчо Мошанов, който тогава е като телефонист в кабинета на военния министър, твърди, че на 9 юни вечерта се получава обаждане от Пазарджик, че Стамболийски не е заловен, оказва съпротива и е необходима помощ за неутрализирането му. На другия ден, според ген. Вълков пред съда през 1954 г., се провежда заседание на Централното управление на Военния съюз, проведено в Гарнизонното управление. Взето е решение да се изпрати подсилена рота към Пазарджик в помощ на местния гарнизон и със задачата да залови Стамболийски и предаде на правителството. За командир на отряда е назначен капитан Иван Харлаков, командир на 1-ва рота към 6-а Търновска дружина. Майор Никола Рачев, който е секретар на Военния съюз, предава на кап. Харлаков решението на ЦУ – „да се ликвидира Стамболийски, като се използва съпротивата му, ако такава има.”

imageВ по-късни години има обвинения, че идеята да бъде ликвидиран бившият премиер, е поддържана и от Дамян Велчев и Кимон Георгиев. В спомените си Методи Янчулев цитира бившия военен министър ген. Бакърджиев, който споделил с него през 1929 г., че решението за убийството е взето от офицерите Дамян Велчев, Кимон Георгиев, Никола Рачев. Полковник Вълков не е участвал в това заседание, но като председател на Съюза, той няма право на вето и независимо дали е съгласен с решението, или не, той е длъжен да се солидаризира с него – както и прави.

На 11 юни сутринта отрядът на кап. Харлаков, състоящ се от 243 души – редовна войски и доброволци се качва на гара Подуяне и на обед пристига в Саранбей, днес Септември, където (вероятно) го чака и войводата от ВМРО Величко Велянов с чета от тридесетина човека.

 

Събитията в Пазарджик

imageОсвен в София на още едно място се случва редица от събития, довели до трагичната развръзка – Пазарджик. Там властта е взета в ранните часове на 9 юни от запасния полковник Славейко Василев и негови съмишленици. Сутринта, като командващ гарнизона, полк. Василев   изпраща до Славовица с кола и камион поручик Лазаров с 26 войници да заловят бившия вече премиер Стамболийски. Охраната на вилата се състои от 35 човека, под началството на фелдфебел Стоянов. Опитът на Лазаров да убеди фелдфебела да ги пусне до вилата и да арестуват Стамболийски се проваля – Стоянов иска да получи заповед от прекия си началник. За лоялността си фелдфебелът заплаща с живота си – седмици по-късно е пребит до смърт в казармата. Охраната на вилата забелязва заемащите позиция пришълци и, вземайки ги за македонски четници, открива огън, като ги принуждава да се оттеглят. Към обед във вилата пристига и Васил Стамболийски, който е изпратен от брат си към Карамусал (Виноградец) да събира още хора. Часове по-късно от Белово пристига кап. Йоновски, който се присъединява със взвода си към Стамболийски. Вечерта полк. Василев прави втори опит да залови Стамболийски, като изпраща майор Герасим Попов с 40 кавалеристи, доброволци и 2 оръдия. Частта пристига в Карамусал по тъмно и майор Попов изпраща писмо на Стамболийски да се предаде,  но той му отвръща с послание, съдържащо категоричен отказ и заплахи.

На 10 юни сутринта Стамболийски, събрал около 1500-2000 привърженици, настъпва в 3 колони към Пазарджик в опит да си върне властта. Достигат на 3-4 км от града привечер, но Стамболийски неочаквано прекратява настъплението. В същото време от Пловдив идва исканата от Василев помощ – 2 ескадрона с 2 оръдия, водени от подп. Христов. На 11 юни, призори войската предприема контраатака и до обяд разбива бунтовниците. Следобед същия ден, научил за слезлите в Саранбей подкрепления от София, Стамболийски взема решение да разпусне хората и щаба си. Той заедно с брат си Васил и няколко човека  на коне отиват в с. Хаджилии (с. Юнаците), където е оставена колата му. Кап. Йоновски обаче я взема под предлог да я зареди с бензин и изчезва. Двамата братя потеглят към Славовица, която вече е завзета от отряда на кап. Харлаков. През нощта на 13 юни войници се натъкват на братята, но не успяват да ги заловят. Вследствие на престрелката братята се разделят. Васил е заловен сутринта, спящ до копа сено край Славовица.

 

Последният ден на Стамболийски

image14 юни е последният и най-драматичен ден в живота на Александър Стамболийски. В 8 часа сутринта той пристига сам в с. Голак. Среща се с кмета Васил Геров, пред когото се представя за търговец и пита за пътя към селата Горна и Долна Василица. Кметът го разпознава, но не го издава и го упътва. Час по-късно обаче по пътя е разпознат от воловаря Стоян Биков и няколко дървари – всички от Ветрен. Те отиват в Голак и заедно с бирника и брата на кмета се връщат на пътя и задържат Стамболийски. Той е върнат в с. Голак, откъдето под охраната на трима въоръжени селяни е отведен във Ветрен. В ранния следобед новият комендант на Ветрен - Петър Германов, разбира от изпратен от Голак куриер, че водят Стамболйски. Той телеграфира за това и на полк. Василев, и на кап. Харлаков и тръгва да пресрещне ескорта. Вече във Ветрен Стамболийски праща телеграма до Славейко Василев „Сега разбрах, че правителството е било свалено и бързам да ти се предам. Елате с автомобил във Ветрен. С поздрав: А. Стамболийски”. В късния следобед Стамболийски е отведен в къщата на бившия си учител Тодор Петкин, за да се изсуши и нахрани. В същото време от Пазарджик пристига и колата с полк. Славейко Василев с още трима офицери. Към 18 часа, вечерта колата със Стамболийски и придружаващите го офицери тръгва към Пазарджик. Преди да излезе от Ветрен, Славейко Василев се отбива при брат си Иван, а през това време се появява камион с поручик Асен Дипчев и македонски четници, които искат да отведат Стамболийски. Славейко Василев им дава разписка и продължава пътя си към Пазарджик. В София по това време вече е известно, че Стамболийски е арестуван и полк. Вълков дава заповед да бъде докаран в София със специален влак, а в Пети софийски участък е подготвена килия за арестанта. В 19 часа вечерта колата влиза в Пазарджишкия гарнизон, намиращ се в казармите на 27-а пехотна чепинска дружина. Стамболийски е настанен в стаята на дружинния командир. Малко по-късно с две коли в казармата се появяват кап. Харлаков и войводата Величко Велянов (според други източници – с кола и камион). Харлаков настоява да му бъде предаден Стамболийски, за когото има заповед да отведе в столицата. Полк. Василев звъни два пъти в София за указания какво да прави с арестанта и накрая го предава на Харлаков. След няколко минути конвоят на Харлаков напуска казармата и се отправя към Славовица. Излизането на колите от казармата е последният момент от живота на Стамболийски, който е документиран от очевидци.

 

Милионите

imageЕдно от постоянните обвинения на опозицията срещу земеделците е за огромните финансови злоупотреби. Според в. „Пряпорец” за 3 години земеделско управление от държавата са ограбени 800 милиона лева. При ареста на земеделските водачи са открити огромни суми: от дома на бившия кмет Крум Попов – 16 милиона лева, в дома на бившия директор на БНБ д-р Караджов – 11 милиона, Спас Дупаринов – 350 000, началника на камарата Ангел Грозков – 500 000, градоначалника Илия Стоянов – 300 000. Финансовият министър Петър Тодоров твърди, че са изтеглени 4 милиона швейцарски франка (120 млн. лева), чиито следи се губят към вилата на Стамболийски в Славовица. Години по-късно в спомените си той пише как скулпторът Андрей Николов идвал при него да си търси хонорара от 1 милион лева за мраморни бюстове, които си поръчали земеделските министри. Особен интерес будят и т.нар. безотчетни пари за външното министерство в размер на 6 милиона лева годишно, които Стамболийски е раздавал „за защита на националните интереси”. Част от тези пари също би трябвало да са в специално направеното скривалище на вилата му. В пресата са изнесени и данни за големите имотни покупки, правени от земеделската партия. Д-р Геновски през 1946 г. в документалните си очерци за Стамболийски влага в устата му думи към брат му Васил: „...Но в скривалището има и малко съюзни пари. Ние купихме малко съюзни имоти. имаме да плащаме за някои от имотите, а имаме да купуваме и нови имоти. Аз исках да осигуря Съюза материално... Едни [имоти] са на името на Муравиев, други на името ан Стоян Калъчев, на Стоил Стефанов...”.

 

В търсене на парите

imageМайор Попов успява да овладява вилата на Стамболийски в следобеда на 10 юни. Ден по-късно там пристига и софийският отряд на кап. Харлаков. Вилата вече е оплячкосана, вероятно още от оранжевогвардейците, преди да я напуснат. Въпреки това в нея са открити огромни суми пари. В показанията си по-късно кап. Харлаков говори за 18 млн. лева. Ген. Русев в телеграма съобщава, че 4 млн. лева са намерени в чифлика и 20 млн. в наша, швейцарска и английска валута в къщата. В показания Антон Кръстев през 1946 г. споменава, че е получил заповед да претърси долината на реката за укрити пари и намерил под камък 22 000 франка и още 5 пакета по 100 000 в роднинска къща на Стамболийски, които занесъл при кап. Харлаков. Племенникът на Стамболийски – Цветан, пред съда твърди как е получил куфара с парите от чичо си  и ги е скрил, а после кап. Харлаков ги е намерил, като се е наложило дори да се строят войниците и да бъдат обискирани, за да няма укрити от тях пачки. На 13 юни кап. Харлаков праща телеграма до полк. Василев, че е открил изоставена от Стамболийски каса, която е била с него до разделянето на двамата братя.

Едни от първите въпроси на пор. Дипчев, след като идва да вземе заловения Стамболийски във Ветрен, са за парите:

„Поручикът зададе на Стамболийски и следния въпрос: Кажи в касата ти във вилата колко пари имаше?

– А... пари... не зная – отговори студено Стамболийски.

– Кажи – настояваше поручика – защото касата се намери изнесена и скрита в един баир, там е била разбита и част от парите ограбени от (поручика каза името на лицето) и  не знае колко е задигнал. Вътре в касата са намерени 7 милиона лева, но колко са ограбени не не се знаели!

– Не зная... пари!.. – изумително отговаряше Стамболийски. – А, да, там имаше пари, но те бяха... съюзни пари. Но колко са били, не си спомням. Там имаше бележка, да, да бележка; вижте по нея...

– Ако бележката беше там, безделно би било да ви питам – отговори поручикът. – Затуй кажете – припомнете  си!

– Не зная, аз... Попитайте Калъчев, той трябва да знае колко са били.” (в. „Народ”)

imageКолко са били намерените пари е трудно да се установи – източниците си противоречат, а и не е ясно дали хората на кап. Харлаков не са открили още, след като той е разпитвал Стамболийски. Част от парите са раздадени на участниците в залавянето и убийството, а останалите са предадени в София с протокол  в БНБ. Членът на ЦК на ВМРО Георги Баждаров си спомня, че Величко Велянов му донесъл 1 млн. лева, дадени му от кап. Харлаков за организацията заради участието й в събитията. Поручик Кръстев получава 98 хил. франка, пари получават поручик Савов и ротмистър Попов, а поручик Дипчев отказал да вземе. 

„Според Харлаков обискът във вилата на Стамболийски се извършва от поручик С-в [Савов?]. Парите, намерени във вилата на Стамболийски, се взимат от капитан С [Събев?]. По-голямата част от тия пари била поделена между офицерите и други лица, които правили обиска. Останалите пари и предмети били предадени на ген[ерал] Здравко Георгиев и ген[ерал] Лазаров, срещу протокол. Харлаков твърди, че тия пари е вземал генерал Вълков.” („Убиецът на Александър Стамболийски говори”)

Няколко източници твърдят, че след завръщането си в София кап. Харлаков започнал да се проявява като гуляйджия и пръскал пари. Дали действително е присвоил пари от намерените в Славовица, обаче не може да бъде доказано.

 

Краят на Стамболийски

imageИзследователите и до днес не са единодушни кой точно и каква заповед е дал за съдбата на Стамболийски. Оцелелите, замесени в събитията, си противоречат и прехвърлят един другиму вината. От една страна, е нареждането Стамболийски да бъде докаран със специален влак в София, за което пишат и вестниците по това време. От друга страна, е решението на ЦУ на Военния съюз „...Стамболийски да бъде ликвидиран, като се използва съпротивата му...” Допълнително ситуацията се усложнява от ВМРО, които имат сметки за разчистване с дейците на БЗНС и най-вече с техния лидер. А откриването на нови и нови суми валута в Славовица очевидно амбицират командира на отряда да намери всичко укрито, като лично разпита Стамболийски.

imageКакво точно се е случило във вилата през нощта на 14 срещу 15 юни 1923 г. едва ли някога ще излезе наяве. Потвърдено е, че кап. Харлаков и войводата Велянов са разпитвали Стамболийски, а пор. Дипчев е бил изпратен до Славовица, за да докара и брат му Васил. Какво са искали да узнаят от бившия премиер, остава загадка. Въпреки широкоразпространените описания за зверствата там, те не почиват на свидетелства от първа ръка. Единствено безспорно е, че двамата братя са убити от хората на Величко Велянов, които са ги намушкали с ножове. Ген. Васил Бойдев си спомня, че в Скопие се е срещал през 1941 г. с Величко, който се е хвалил как лично е заклал като яре Александър Стамболийски. Според независимите едно от друго показания на офицерите Дипчев и Кръстев, които са непосредствени свидетели на убийството, братята са изведени към лозето и убити там, а не в пристройката, където се е намирал и прословутият надпис „Ст. 1923”

Антон Кръстев на процеса през 1946 г. заявява следното:

„Една вечер получих съобщение от Харлаков да отида в дома. Часът бе 10.30. Веднага отидох. Домът има два входа, охранявани от войници. Влязох при Харлаков. Той бе с Дипчев и още две цивилни лица. Харлаков ми каза да чакам в коридора. След малко четници изведоха Стамболийски до верандата и скоро пак го въведоха в стаята при Харлаков и двете цивилни лица. След половин час Стамболийски бе отново изведен от дома му. Капитан Харлаков ми каза да следвам групата. От изхода групата, охраняваща Стамболийски, зави надясно. На 3-4 крачки след нея вървяхме с Харлаков. Нощта бе тъмна и ние останахме назад. Дипчев ми каза, че имал кокоша слепота и не можел така бърже да се движи. По този начин останахме още назад. По едно време чух шепот, идващ от групата и тракане на ножове. Разбрах, че ще извършват убийство. Тогава аз избягах и се върнах при ротата си.”

Погребани са набързо в лозето, но след два дни, заради идването във вилата на чуждестранни журналисти, по нареждане на пристигналия на място полк. Василев, труповете са преместени край Марица, като вероятно там са и обезглавени, за да се затрудни разпознаването им.

 

Липсващите свидетели

Случилото се в Славовица неприятно изненадва ръководството на Военния съюз. Секретарят на Съюза – майор Никола Рачев, прави собствено разследване и установява какво точно се е случило. Според ген. Вълков за него Харлаков е извършил убийството „заради дадените му нареждания, създалото се у войската настроение поради съпротивата и поради намерените пари.” Но, за да не се хвърля петно върху армията, е взето решение нещата да се потулят, а главното действащо лице – Харлаков, да бъде изпратен за известно време в чужбина. Кимон Георгиев твърди в спомените си, че от Военния съюз са наредили на кап. Димитър Порков да ликвидира Харлаков, но той не се е справил със задачата. До 9 септември 1944 г. съдебно дирене за убийството на Стамболийски така и не е провеждано, въпреки че негови съратници като Константин Муравиев, успяват да се върнат отново на власт в  началото на 30-те. Гробът му също не издирван до 1946 г., когато (вероятно) е открит от дейци на БЗНС.

Човекът, запознат детайлно със събитията – майор Рачев, загива при атентата в черквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г. Полковник Славейко Василев, който дава нареждане за заличаване на следите след 14 юни и също е наясно с детайлите, се самоубива на 9 септември 1944 г. Войводата Величко Велянов умира в Скопие през 1943 г. от естествена смърт, без да е разпитван от никого за събитията. Анонимни за изследователи и съд остават и 30-ината негови четници, както и войниците, охранявали вилата във фаталната нощ. След 1944 г. са провеждани процеси, при които някои от участниците са разпитвани в ролята на свидетели и обвиняеми и за събитията от 14 юни, но методите на провеждане на разпитите и съдебното дирене от това време компрометират в немалка степен автентичността на показанията и обясненията. Кап. Харлаков е съден набързо през 1945 г., но основно за ролята му при потушаването на Септемврийското въстание, и разстрелян. Поручик Кръстев, вече подполковник, е съден по делото „Цар Крум” през 1946 г. и също е екзекутиран. Единственият пряк участник, който доживява до 1964 г., е поручик Асен Дипчев. Свидетелства по дело за потушаването на Септемврийското въстание през 1954 г., като бивш адютант на кап. Харлаков. Но няма сведения да е разпитван специално по участието му в убийството на Стамболийски, а приживе не оставя и никакви спомени. Мъченическата смърт на братята Стамболийски поставя началото на създаване на устойчива митология около името на земеделския водач. Този мит дава своето отражение върху установяването на истината за онези бурни дни.

 

 

Текстове на снимки:

1. Войници от 6-а дружина, охраняват заловени каси и куфари с пари.
2. Кап. Харлаков с хората си при завръщането в София, 18 юни 1923 г.
3. Дядо Стоимен със синовете си Александър и Васил.
4. О.з. полковник Славейко Василев като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, 1930 г.
5. Скопският войвода Величко Велянов – Чичето, един от физическите убийци на братята Стамболийски.
6. Подполковник Антон Кръстев, свидетел на убийството, по време на съдебния процес срещу него през 1946 г.
7. Райна Княгиня със синовете си. Вторият отдясно – Асен Дипчев, свидетел на убийството.
8.  Пренасяне на откритите кости на братята Стамболийски върху знамето на Сараньовската организация на БЗНС.
9. Разкопаване на предполагаемия гроб на Стамболийски
10. Снимка от книгата "Смъртта на Стамболийски" на Петър Думанов "Галерия убити държавни мъже" издание от 1933 г. (Книгата има 3 доста различаващи се едно от друго издания - 1928, 1929 и 1933 г. )

 Публикувано във в. СЕГА, 2017 г.

 

 

 

 




Гласувай:
2
9



1. apostapostoloff - От край време все едно и също-
01.03.2018 18:48
взимай парите и бягай!
цитирай
2. photonik - Точно!
01.03.2018 18:58
Нещо такова се е случило в крайна сметка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1083557
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1033
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031