Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2017 09:12 - Как Остап Бендер отиде да воюва
Автор: photonik Категория: История   
Прочетен: 1198 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.10.2017 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
През май 1952 г. от Генералната военна прокуратура на СССР се заемат с молбата на някой си инж. Иван Ефременко, който обвинява  Управление военно строителство 1, че са го измамили с 200 рубли, дадени за държавни облигации. Разследващите се обръщат към Министерството на отбраната и с изумление разбират, че там такова поделение няма. Отправят запитване и до Министерство на държавнаат безопасност, но и там не са чували за УВС 1. Шокираните прокурори разбират, че имат работа с огромна престъпна мрежа, умело замаскирана като военно строително поделение.


Тази история започва 24 години по-рано, когато младият Николай Павленко – син на украински мелничар, решава да напусне селото и да търси късмета си в големия град.   Премества се в Белоруската ССР, където започва като строителен работник в пътностроителното  предприятие „Главдортранс”. По-късно се записва студент в Пътностроителния факултет на Минския политехнически институт. За жалост там остава само 2 години – в университета е получено писмо, че е син на разкулачен, а за такива място там няма.

imageПървата среща с НКВД
Павленко започва през 1930 г. като прораб в Главното управление на военното строителство. Оправният младеж бързо завоюва добри позиции. Преминава по стълбицата на служебното израстване. Работи с много пари и строителни материали. Бързо навлиза в схемите за присвояване, но и службите не спят – през 1935 г. той е арестуван от НКВД. Николай е заплашен от разстрел или, в най-добрия случай, дълги години затвор. И той се решава на сделка – става секретен сътрудник на НКВД. По негови доноси са арестувани и по-късно разстреляни като „троцкисти” двама негови колеги. Но сделката за Павленко си струва – отървава кожата, получава покровителство и продължава да израства в службата – достига до началник на строителен участък.

imageНачалото
На 22 юни 1941 г. за СССР започва Великата отечествена война. На 27 юни Павленко е назначен за помощник инженер във 2-ри стрелкови корпус като военен техник 1 ранг, съответстващ на старши лейтенант. Войната за СССР се развива катастрофално през първите месеци – заедно със своята част Николай отстъпва до Вязма. Инженерните части, обезпечаващи пътното строителство, изпитват крещящ недостиг както от квалифицирани хора, така и от техника, дори и от обикновени лопати – складовете им, разположени по полската граница са загубени още в първите дни на войната. Хаосът и на първа бойна линия, и в тила е посевместен. На Павленко решава да приключи бойния си път. С командировъчно, което впоследствие се оказва, че е фалшиво, и заедно с личния си шофьор Шчегольов и служебния автомобил през септември се отправя към град Калинин (днес Твер).  С този град той е свързан още преди войната – идва често в командировки, тук се запознава и с бъдещата си жена Зинаида. През септември, когато той се появява там, фронтът неудържимо се приближава към града, а Зинаида заболява от тиф и той дълго време полага грижи за нея. Къде с щедри запои, къде с подкупи, а къде с недомлъвки за секретна мисия той успява да притъпи любопитството какво прави офицер като него в район на бойни действия. Градът в началото на 1942 г. е вече освободен от германската окупация. Логично би било дезертиралият от фронта Павленко да се опита да легализира чрез връзките си престоя в Калинин и да се покрие като чиновник в някоя служба, но съдбата други планове. На един от поредните запои с другарите си той среща дребния мошеник Людвиг Рудниченко, който му показва как може от обикновена гумена подметка да изреже гербов печат. На комбинативния Павленко му хрумва невероятна и дръзка идея – да създаде своя военна част.

imageПърво частно поделение
Случаят помага на Павленко – по това време организацията ГУШАДОР, която отговаря за военното пътно строителство и е под шапката на НКВД, е разформирована. Но армията все още не съумява да поеме сама тази дейност. В това междуцарствие се настанява именно новосъздаденото от Павленко УВСР-5 (Участок военно-строительных работ №5 Калининского фронта). Опитният Рудниченко създава фалшиви печати, официални бланки се отпечатват в местната типография – срещу порядъчно запиване и обмен на дефицитни продукти. По същия начин са поръчани и униформи за „офицерите” - приятелите на бъдещия „командир”. Войнишки униформи и обмундироване са доставени от черния пазар. Строителна техника има достатъчно – изоставена от германците при отстъплението им. Павленко нанася първия си изключително дързък удар, когато се появява във военното коменданство на града и представя документи, изискващи да му бъдат предоставени бойци, изостанали от частите или изписани от болници за окомплектовка на частта. Обаянието и увереността на новоизпечения инженер 3-ти ранг (вече капитан), щедростта му в запоите, както и дадените „на когото трябва” рушвети притъпяват подозрителността на военните и той получава исканите хора. Срещу порядъчен подкуп е открита и банкова сметка на частта. Сега остава да легализира и самото подразделение. За целта той се обръща към  началника на 165 евакуационен пункт от Калининския фронт – военния лекар 1-ви ранг Биденко. Срещу обещанието за бързо построяване на землянки за пункта частта на Павленко – вече наброяваща 40 човека и преименувана на УВСР-2, е зачислена на доволствие към пункта и сключва официални договори и с други части. Началото на първо частно подразделение вече е поставено.

imageБойният път
През есента на 1942 г. Калининският фронт вече е ликвидиран, районът вече е дълбок тил и съответните служби се заинтересуват от малкото подразделение. Павленко успява по своя си начин да тушира проблемите, но е наясно, че ако иска да работи необезпокояван, трябва да е едновременно близо до фронта, но и да не се застоява дълго на едно място. Идеалното прикритие се оказват военните летища – по тях има много работа за него, те са дълбоко зад бойната линия, но се местят заедно с нея. Срещу поредните щедри подкупи частта на Павленко се озовава в 12-и район на авиационно базиране на 4-а въздушна армия – отново като УВСР-5. Хората му работят здраво и качествено, в банковата сметка постъпват пари, голяма част от които „офицерите” поделят помежду си.
Така Павленко и неговата част, която вече се е разраснала до 200 човека, преминават по бойния път на Червената армия и капитулацията на Третия райх ги заварва в Щутгарт. Успоредно с ремонта на пътища и мостове павленковците се заемат и със здраво грабене от териториите, през които минават. Мародерствата са извършвани с такъв размах, че накрая самият Павленко е принуден публично да разстреля трима от своите подчинени за назидание. За извозване на придобитото от коменданта на Щутгарт отново срещу рушвет е осигурен ешелон от 30 вагона.
През 1946 г. Павленко демобилизира частта си. Раздадени са общо 230 ордени и медали, както и добри парични суми – между 7 и 12 хиляди рубли за войниците и между 15 и 25 хиляди рубли за офицерите. Самият Павленко се „задоволява” само с 90 000 рубли. С тях си построява къща в Калинин и още една в Харковска област, купува си кола „Победа”. Заедно с верните си другари създава в Калинин гражданско строително дружество „Пландорстрой”, чрез което да изпере по-голямата част от придобитите пари. И тук историята би трябвало да приключи тихо, а Павленко да се наслаждава на кротък семеен живот с жена си и двете си деца. Но не би.

imageОтново в униформа
Разточителният начин на живот, множеството подкупи и запои за отговорни лица, както и появата на млада любовница водят до неминуемото връщане към старите навици. Този път действието се пренася в Западна Украйна, където властите още имат сериозни проблеми с нелегалните националистически отряди на „бандеровците”. Освен че там се водят реални бойни действия, бойците разрушават инфраструктурата и наличието на строително-възстановителна част е напълно нормално. Така през 1948 г. там се появява Управление Военно строителство 1 (УВС 1). Отново в действие влизат уменията на Людвиг Рудниченко да създава фалшиви държавни печати, подкупите и запоите с длъжностни лица. УВС 1 по нищо не се отличава от всяко друго съветско подразделение – спазват се уставите, водят се занятия, носи се караулна служба – редовите военни изобщо не подозират, че служат в „частно” поделение. Нещо повече – за да предотврати слухтене около самото подразделение, Павленко сам изисква от органите да проверява постъпващите дали нямат „тъмни петна” в биографиите си. Само за 4 години УВС 1 успява да сключи и реализира договори за ремонт и възстановяване за 38 милиона рубли. Подразделението има клонове в балтийските републики, Беларуската, Украинската и Молдовската ССР. Павленко, вече с пагони на полковник, е канен в президиумите на всички официални тържества и чествания. В Молдова, където е и щабът на УВС 1, той често се появява на трибуната, близо до тогавашния първи секретар на партията – бъдещият ръководител на СССР Леонид Брежнев.

imageКраят на приказката
Алчността и усещането за недосегаемост накрая изиграват номер на Павленко. Хората му стават все по-нагли и започват самостоятелни игри на измами. Един от ръководителите лъже работниците си, като им взема пари за държавни облигации, но им дава за много по-малка стойност. И един от тях пише жалба лично до маршал Ворошилов, оттам жалбата се озовава в Главната прокоратура и кълбото започва да се разплита. На 14 ноември 1952 г. милицията с внезапна акция атакува всички поделения на УВД 1. Следствието се води две години и набъбва до 164 тома. Въпреки шумните публични процеси по това време, на делото на Павленко не се дава никаква гласност – властта не може да си позволи да признае, че в продължение на 11 години в свръхцентрализираната социалистическа държава е съществувала огромна, при това добре въоръжена с държавно оръжие, престъпна група. Въпреки смъртта на Сталин и очакванията за амнистия, на 4 април 1955 г. всички подсъдими получават присъди с дълги години затвор. Самият  Николай Павленко е осъден на смърт и разстрелян.

Къде е истината?
Не всички обаче са съгласни с официалната версия.  В държава, където цари страх, всеобщо подозрение и многобройните тайни служби са практически  навсякъде, създаването на такава голяма група извън обсега на държавата е малко вероятно. Възможно е самият Павленко да е бил изкупителна жертва за огромни разхищения и злоупотреби от страна на хора, намиращи се на изключително високи позиции. Заповедта за акцията е подписана от тогавашния зам.-министър на Молдавското КГБ Семьон Цвигун, който по времето на Брежнев прави шеметна. Като се има предвид как са водени следствените дела и съдебните процеси в сталинската епоха не е невероятно голяма част от обвиненията и доказателствата да са изфабрикувани, а самият Павленко да е ликвидиран, за да бъдат прикрити хората над него. Каква е истината обаче, едва ли скоро ще стане известно – и до ден днешен материалите по огромното дело са засекретени.

Снимки:
1. „Полковник” Николай Павленко на върха на славата...
2. ...и след ареста му.
3. Фалшивите печати, изработени от Людвиг Рудниченко
4. Награден лист на Павленко.
5. Конфискуваното оръжие от поделенията на УВС 1
6. Зам.-председателят на КГБ и член на ЦК на КПСС Семьон Цвигун получава маршалски звезди от генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, 1978 г.
                                                                     Публикуван във в. "СЕГА", август 2017 г.














Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1083544
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1033
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031