Когато говорим за Априлското въстание обикновено почваме с първата пушка, минаваме на хвърковатата чета и финишираме с Батак. Подчертаването на трагизма от кланетата избутва на по-заден план героизма на десетки българи, които непримиримо се бият до последно с превъзхождащия ги в пъти с жива противник. Наред с известните поп Харитон, Кочо Честименски, Цанко Дюстабанов стои и името на един ловчанец – Тодор Кирков. Човек лют, храбър, славен гулайджия, който никога не се колебае да се  сдави  с турците (по негово време те са два пъти повече от българите в града). Ето няколко щрихи от живота му, описани от д-р Параскев Стоянов през далечната 1901 г.:

 „Нерядко Тодор се карал с турците, които се бояха от разпалената му глава и с думата „сарфош” (пиян) му извинявали много работи.  Един път се скарал с един турчин и го хвърлил в бента, дето без малко щял да се удави. Друг един път 5-ма турци решили да направят моабет и поканили и Киркова; но един от тях не щял да прави моабет с гяурин. Кирков обиден им казал, че ще им покаже кой е той. Въоръжен с два пищова и един нож и придружен отъ Цачо, Тодор отиде в лозята в „прохоза“ и свари турците как правели моабет, а едно кадънче им играяло кючек и свирело. Кирков се доближил до 10 крачки и гръмнал в огъня с пищова си чифте. Турците наоколо седнали, се смутиха. Кирков се хвърли по между им с нож в ръка, изплаши ги, че ще ги изколи; хвана и отвлече на страна кадънчето, като им рече: „познахте ли ме, че съм Киркоолу“?, а на турчина, който го бил обидил, взел пищова и.... кръвна обида за турчин.... му плюл в пищова. Турците стояха като вкаменени. Като отвлече до 10 шага кадънчето, пусна го пак да отиде при тях; а той заднишката се отдалечил, като насочил против тях пищова и ги плашил, че щом някой шавне, ще го смаже на местото. На добро вече растояние им извикал „сбогом“ и те му отговорили „варсаалъджалънъ, пест и-мишин бе Киркоолу“ (на добър час, браво, мъж си бил бре, Киркоолу).

Подобни приключения и смели лудешки постъпки на Киркова караха турците да го уважават и даже да се боят от него. Под предлог че е „диваане“ или „сарфош“ турците му прощавали много работи, които другиму би струвало живота.

...На хана си веднъж на одъра стояха и пияха ракия 3-4 турци. Минава една българка покрай хана. Турците си засуквали мустаците и я закачили. Кирков им забелязал, защо закачат жената; да беше кадъна, не щяха това да сторят; те се скараха и единъ вадил кама. Кирков ядосан ги изхвърлил един по един през чардака...

...Кирков заедно с Христо Патрата и Станю Гъдето щом минали Дунава през Рахово, отишли на Шипка, селото на Гъдето и записали 500 момчета в четата, а оттам отишли в Трявна и после в Жълтеш. ... Кирков е вземал участие в смелото сражение в Дряновския манастир, дето шепа бунтовници от 220 души се биха от 28 април до 8 май 1876 г. с цяла сган черкези и башибозуци, а сетне с два батальона редовна войска и два горски крупови топа, под командата на бригандия генерал Фазлъ паша... След разбиването на манастира няколко момчета се крили около Трявна, но Тодор Кирков не се уплашил и не потърсил прибежище. Напротив, въодушевен от желание да поработи още за свободата на отечеството от манастиря той се отправил веднага за Трявна, дето с Георги Генков през една нощ вдигнали тамошните момци на бунт и забили българското знаме в двора на полицията. Разгониха властта из града, събраха чети и додето да пристигне Фазлъ паша, се упътиха към Жълтеш и Нова Махла.

Тодор беше облечен както винаги той обичаше, с чепкен, със съкми шаечни, калпак и китка от пера, далекоглед, опасан през рамото, с явзалийка пушка и сабля габровска, с цървулии черни козини. Стигнаха в селото Боженци. Там поп Георги преброи момчетата и оттук през Сечен камък тръгнаха за Нова Махла. По пътя срещнаха Никола Кавалов от Дюстабановата чета, той им казал, че четата е разбита в Ново село. След като се присъедини към тях, вечерта стигнаха в Нова Махла. Тук към тях се присъединили някои други момчета. Пратиха хора по баирите да шпионират; пратениците скоро им съобщиха, че около хиляда души войска иде откъм с. Констандините и Габрово. Войводите решиха да се оттеглятв Балкана. За да се бият бяха останали само 40-50 души. В горичката на местността Чуката се наредиха всякой по зад едно дърво. Щом се зададоха турците, един тревнелия свирна с тръбата за нападение; турците отговориха и Христо Патрата, след като турците хвърлиха два залпа, даде знак за стрелба. Турците почнаха в колони да се качат изи нивите за върха, дето беше гората; почна се ужасна престрелка, която трая 2-3 часа; от турците паднаха около 20 души убити.

Нашият овйвода, Кирков, след толкова събития не се отчаял: удариха през Сливенския балкан, за да се съединят с друга една чета от Сливен. След като се скитали по балкана, Кирков слязъл в едни колиби за хляб. Жената месела хляб, а Кирков чакал в стоята; мъжът излиза и обажда на 2-3 от комшиите, които един по един под предлог да поискан нещо, навлезли в стаята и предателски натиснали Киркова, вързали му ръцете, обезоръжили го и го предали на един заптия в селото.”

Тодор Кирков е съден от военно-полеви съд в Търново заедно с Цанко Дюстабанов и обесен в Ловеч. Днес, площадът, където е обесен носи неговото име и лавчанлии са издигнали паметник на героя.