Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2016 09:00 - Третата сватба на цар Фердинанд остана в тайна до наши дни
Автор: photonik Категория: История   
Прочетен: 12442 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 04.04.2016 10:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Личният живот на първия цар на Третото българско царство винаги е бил в сянката на държавническата му дейност. И тъй като за 31 години управление той си е създал – било заради характера, било заради делата си - достатъчно врагове, повечето писания разчитат на слуховете, охотно разпространявани от тях. Така на едно място е фустогонец, задирящ виенски кабаретни актриси или български генералски съпруги, на друго – бисексуален, а на трето – открит хомосексуалист, търсещ млади момчета на о. Капри. Историята на браковете му обаче разкрива нелеката съдба да си владетел на размирните Балкани.
    
     Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакс Сакскобургготски встъпва на българския престол на 2 август 1887 г., когато е едва 26-годишен. С идването си в заспалата и сива по това време столица на бившата османска провинция той загърбва бурния бохемски живот, на който се радва във Виена. Макар и в София да изпитва симпатии към не една и две местни красиви дами като Султана Рачо Петрова или Мара Белчева, младият княз е наясно, че ако ще се жени, то това трябва да бъде династичен брак.
    
     В търсене на съпруга
     Двама човека в княжеството най-силно желаят младия княз Фердинанд да се задоми: майка му – княгиня Клементина Орлеанска, и неговият... министър-председател – Стефан Стамболов. И ако за майката желанието е обяснимо, то премиерът има съвсем друго наум – в нестабилните времена след свалянето и прогонването на княз Александър Батенберг едно успешно покушение срещу новия княз освобождава офицерите от клетвата и може да предизвика хаос в държавата. Затова най-сигурното решение на проблема е княз Фердинанд да се ожени и създаде династия. Но когато в играта е намесена Русия и ирационалната омраза на цар Александър III към младия български княз, задачата се усложнява неимоверно. Никоя кралска династия в Европа не би рискувала да си развали отношенията с Русия и сондажите сред европейските дворове завършват с провал. Така като претендентки отпадат Луиза – дъщерята на Тосканския херцог Фердинанд IV; Мария – внучката на кралица Виктория; Елвира и Клара – дъщерите на баварския принц Адалберт.
    
      Начало на династията
 image    След като става ясно, че водещите кралски фамилии в Европа няма да се сродят с българския княз, търсенето на съпруга продължава сред благородническите родове с по-нисък ранг. Откликът идва от детронирания през 1859 г. Пармски херцог Роберто I. Но радостта е прибързана, защото неочаквана пречка пред брака този път не е руският цар, а Търновската конституция, според чийто член 38  престолонаследникът трябва да бъде от православната вяра. Херцогът, като ревностен католик, отказва да даде съгласието си, докато това условие съществува. Тук отново се намесва енергичният Стамболов, който, въпреки тежките си конфликти с княза, налага промяната в конституцията. Краят на сагата е сложен на 8 април 1893 г. в италианския град Пианоре, където е венчавката на княз Фердинанд и дъщерята на херцог Роберто I - принцеса Мария-Луиза Бурбон Пармска. А на 30 януари 1894 г. се ражда дългоочакваният престолонаследник – Борис, принц Търновски, с което мисията на премиера Стамболов да създаде нова българска династия е завършена успешно.
    image Не толкова успешен обаче е бракът. Мария-Луиза не е от типа пищни и ефектни красавици, с които привличат Фердинанд - тя е слаба, с малки и тънки крайници и предпочита дрехи с тъмни тонове. В същото време е интелигентна, волева и упорита и тези й качества често я конфронтират с княза, който също е с твърд и властен характер. Бракът им продължава само 7 години – до 30 януари 1899 г., когато Мария-Луиза умира скоро след раждането на четвъртото им дете – княгиня Надежда.
    
     Отново брак по сметка
    image На 17 февруари 1907 г. издъхва жената, пред която княз Фрединанд има най-голям респект – майка му Клементина Орлеанска. Печалното събитие го принуждава да се замисли отново за съпруга, която да се грижи за четирите му малки деца, а и да бъде представителна фигура в публичните му изяви и благотворителните дела. Както и при първия брак, така и сега той подхожда прагматично и без голям ентусиазъм към женитбата. При тържествата за откриването на паметника на Цар Освободител в София той споделя проблемите си с великата княгиня Мария Павловна – съпруга на великия княз Владимир Александрович – чичо на руския цар Николай II. Тя му предлага своята приятелка и роднина – принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Мъжете в живота на принцеса Елеонора по житейска ирония винаги преплитат съдбата си с България. Нейният годеник - граф Марк Оспени, ден след годежа им заминава на война и умира от раните си край Телиш през 1878 г. Само година по-късно нейният братовчед Хайнрих ХХV Ройс, който е кандидат за българския престол, й предлага да го последва като българска княгиня – но нито престолът, нито сватбата се осъществяват. Елеонора няма илюзии за бъдещия си брак, между нея и княз Фердинанд няма чувства, но приема предложението. Самата сватба не минава без перипетии – князът е отлъчен от папата католик, а Елеонора – ревностна лютеранка. На сватбената церемония на 1 март 1908 г. в Гера, Тюрингия, са използвани всевъзможни канонични хватки, за да бъде обявен бракът им за законен. Макар дори и да спят в отделни стаи, Фердинанд изпитва голям респект към втората си съпруга. А и децата му я възприемат като истинска майка, а не мащеха. Нейната отдаденост на благотворителността и милосърдната помощ пък й спечелват и любовта на българите. За жалост и този, макар и формален, брак не просъществува дълго – на 12 септември 1917 г. Елеонора, вече царица, умира в двореца Евксиноград.
    
     Пепеляшка от Словакия
   image  Само година след смъртта на царица Елеонора на 3 октомври 1918 г. със специален влак абдикиралият цар Фердинанд отпътува завинаги от България. След перипетиите си в Австро-Унгария, заради която влиза във войната, но която отказва да го приеме, той се установява в Кобург, Бавария, във вила, купена още преди войната. През следващите годиин се отдава на любимите си занимания по ботаника и орнитология. Пътешества из Европа, Африка и Южна Америка. Отбива се често и в замъка „Свети Антон” край Банска Стявница, Словакия. Местен човек открива изгубеното му куче и така Фердинанд се запознава с Юрай Брезак, който по-късно става кастелан на замъка. Брезак придружава бившия монарх в пътуванията му и в Кобург, където през 1920 г. му се ражда дъщеря – Елжбета. Десетилетия по-късно пред словашко издание тя говори за първата им среща в „Свети Антон” през 1933 г.: "Посрещнах го с букет цветя. Ай-ай, колко ме беше страх тогава. Бях още дете. Радвах се, че мога да отида при него, но също и много се страхувах от него. Два пъти той ме повика да му прочета словашки вестник. Когато Фердинанд отиваше в Предна Хора, в замъка си, често ме вземаше със себе си. Ходехме на разходки заедно, събирахме пеперуди. Когато идваха децата му, дъщеря му Евдокия винаги казваше: „Ержи, хайде ела с нас”. През нощта ходехме да слушаме яребиците и после го информирахме къде се намират."
image
     Бившият монарх обикнал Ержика и я взимал навсякъде със себе си. "Бях с него в продължение на 15 години", казва г-жа Елжбета. - "Постепенно вече определях цялата му програма. Толкова ми вярваше, че ми доверяваше всичко. И не се занимавах с нищо друго, освен с неговите неща, неговото здраве, удобство. Когато идваше лекарят, аз бях там, така че знаех какви инструкции дава за това какви лекарства да взема. Имаше слуги, съветници, секретари, но вярваше единствено на мен. Когато трябваше да се обменят пари в Братислава, а той беше на лов, изпращаше шофьора си за мен до „Свети Антон”."
    
     Тайната сватба
    image Елжбета има и годеник – Ян Кучма, но неговата настойчивост я отблъсква и тя отказва да се омъжи за него. В същото време мрачни облаци надвисват над замъка – през октомври 1944 г. партизаните навлизат в Банска Бистрица и бившият цар заедно с прислугата е принуден да го напусне тайно през нощта и да се отправи към Ебентал. Настъплението на съветската армия към Виена скоро ги прогонва и оттам. Накрая се установяват в Кобург.
     imageВече след войната, през септември 1947 г., царят и Елжбета се женят. "Никой не знаеше за това", спомня си тя. - "Бракосъчета ни архиепископ Франц Отт в Бамберг, свидетели ни бяха сестрата на архиепископа и клисарят. Бях на 27, а той – на 86.” Елжбета е убедена, че Фердинанд се е оженил за нея като знак на благодарност за всичко, което е направила за него. "Връзката ми с него беше като с баща", твърдо отхвърля всякакви намеци г-жа Елжбета. - "Нямаше плътски отношения. Аз много го уважавах. Не можеше да ходи, в една ръка с бастун, а с другата се опираше на мен. Както и преди аз имах свои стаи, в които живеех с по-малката си сестра, той имаше свой апартамент. Аз правех същото, както преди. Приготвях му чай, подавах чу лекарствата, някои по-лични неща като маникюр, това правех аз. От самото начало бяха чисти отношения. Той беше уважаван човек, възрастен човек, не се интересуваше от такива нека, дори не сме говорили за нещо подобно."
    image
Месеци по-късно – на 10 септември 1948 г., бившият цар издъхва в Кобург. Елжбета се връща при родителите си в Комарно, година по-късно се жени отново и приема фамилията Перничка. В продължение на 35 години работи като счетоводител в Чехословашките автобусни превози. Нейната история става популярна едва през 2010 г. след интервю с нея за словашкото издание Zivot. Тайната сватба, потънала в забрава за десетилетия, излиза наяве и разкрива, че цар Фердинанд взима за съпруга жена, която е обичал, едва месеци преди смъртта си.
         
      Снимки
      1 – Венчавката на княз Фердинанд и принцеса Мария-Луиза Бурбон Пармска
      2 – Княгиня Клементина Орлеанска и княгиня Мария-Луиза с престолонаследника княз Борис Търновски
      3 – Сватбата на княз Фердинанд с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц
      4 – Замъкът „Свети Антон” край Банска Стявница, Словакия
      5 – Елжбета Перничка в дома си през 2010 г. и на млади години (малката снимка) Източник: списание
Zivot.     
      6 – Портрет на монарха в рамка от Карл Фаберже, подарен на Елжбета.
      7 – Споменът за цар Фердинанд е жив в дома на госпожа Перничка
      8 – Плакат за изложба в замъка „Свети Антон”, посветена на цар Фердинанд.
Публикуван във в. СЕГА, 30 ноември 2015 г.




Гласувай:
7



1. tera - "Нашите отношения бяха чисти" - тогава за какво се омъжила за дъртака?
04.04.2016 21:14
Със сигурност, за да наследи нещо - значи пак не са били "чисти", а користни.
Аман от гадно лицемерие, на кого замазва очите хитрушата? Сигурно се е омъжила ей така - заради "чисти" отношения.
Ако го беше спукала от секс дъртака, щеше да е по-честно, а не такива лицемерни лъжи.
Иван Вазов поне е знаел за какво се занимава с по-млади булки - не заради "чисти" отношения. Мъж на място! :)

цитирай
2. photonik - Знае ли човек?
04.04.2016 23:01
Все пак сватбата е през 1947 г., когато и Германия, и Словакия са окупирани от победителите и много неща не са били ясни как ще приключат. Възможно е и роднините на царя да не са я приели или да са оспорили брака.
цитирай
3. tera - Не, не става даума за това
07.04.2016 22:50
А за гадното лицемерие, че се е омъжила за дъртака, ама не са "консумирали" брака и това било чисто!!!
Хората се женят по принцип, за да си консумират брака, иначе може просто да си приказват, не е ли така?
Все едно това я оневинява по някакъв начин за користните й подбуди.
Никой не се жени за дяда си за едното нищо, айде молим!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401678
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031