НАЧАЛОТО
     На 1 (13) март 1881 г. бомба убива руския цар Александър II, наричан и от руси, и от българи Освободител. На трона се възкачва неговият син Александър III. За разлика от баща си – реформатора, новият цар поема коренно различен курс и във вътрешната, и, за жалост, във външната политика. Една от целите е свалянето на омразния му братовчед и български княз Александър I Батенберг, поставянето на протеже, което да потърси защитата на Русия и тя да има достатъчно убедителен повод за присъединяването на балканската държава подобно на финландския протекторат. И вече под руска егида да се извърши и съединението. Тези планове са провалени с трясък от Съединението на 6 септември 1885 г. и успешната война срещу Сърбия. В личната си омраза към Батенберг и подкрепилите го цар Александър III започва продължителен конфликт с младото княжество, който приключва едва с неговата смърт през 1895 г.
    
     КРИЗАТА
     Макар цар Алексадър III да е наречен Миротворец, защото не е водил нито една война, спрямо България в продължение на 9 години разпалва остър конфликт, който по чудо не се превръща и във въоръжен сблъсък. По-долу са изредени само някои от по-главните събития от тази криза, превърнала България в арена на кипящи страсти (датите са по стар стил).

     1886 г.
     9 август – преврат, осъществен от офицерите русофили Петър Груев, Атанас Бендерев, Георги Вазов и Радко Дмитриев.  Князът е принуден да абдикира и с кораб е отведен до руското пристанище Рени. Плановете обаче са осуетени от председателя на Народното събрание – Стефан Стамболов, който организира на следващия ден контрапреврат, въвежда извънредно положение и овладява ситуацията.
     26 август – княз Александър I под руски натиск отново е принуден да абдикира. Вместо него управлява регентство, начело със Стефан Стамболов, което в съответствие с Търновската конституция свиква избори за Велико народно събрание, за да избере нов княз. Според очакванията новият княз трябва да бъде предложен от Русия.
     29 август – в. „Московски ведомости” на М. Катков пише: „Най-доброто разрешение за настоящия източен въпрос се представлява под форма на руска окупация в България”.
     13 септември – в България пристига специалният пратеник на руския цар – ген. Николай Калубарс, който трябва да убеди  управляващите да отложат изборите. Изборът на неуравновесения и избухлив генерал е направен лично от царя през главата на външния министър Гирс, който е твърдо против неговата мисия. Генералът връчва нота на българските власти, с която настоява за освобождаване на арестуваните офицери, отмяна на извънредното положение и отлагане на изборите за Велико народно събрание. Регенството изпълнява първото условие, но отказва да отложи изборите, позовавайки се на конституцията.
     22 септември – ген. Каулбарс започва обиколка в Северна България, като една от целите е организирането на офицерите русофили от Видин, Русе, Шумен и Варна и гарнизоните за нов преврат – този път срещу регентството.
     28 септември – провеждат се избори за Велико народно събрание. Русофили предизвикват безредици в Дупница, при които са линчувани и убити 4 човека.
     13 октомври – под предлог защита на руските поданници два руски военни клипера се отправят към Варна. Стефан Стамболов обмисля план, при който цялата армия да се укрепи около Видин и крепостта и да даде въоръжен отпор на евентуална окупация.
     19 октомври – започва работа III Велико народно събрание и започват дебатите за избора на нов княз. Русия категорично отхвърля новоизбраното Велико народно събрание като незаконно и отказва да посочи кандидат за трона.
     20 октомври – въстание, организирано от агенти на Найден Геров, започнато в Перущица и имащо за цел завземане на Пловдив и обявяване на Каулбарс  за диктатор. Бързо потушено от властта.
     22 октомври – бунтове в Бургас и Сливен, организирани от руския консул в Пловдив Игелстром и о.р. капитан Набоков. На помощ на бунтовниците трябва да се притекат екипажите от двата бойни кораба, които вече са до Бургас. Бунтът бързо е потушен, кап. Набоков осъден, но като руски поданик е освободен.
     29 октомври – Великото народно събрание избира принц Валдемар Датски за княз. Баща му по внушение на цар Александър III не му дава разрешение да заеме престола и принцът се отказва. Руското предложение изненадващо (вместо граф Игнатиев или ген. Гурко) е грузинският княз Мингрели. Българската страна е възмутена от натрапването на княз, продал независимостта на княжеството си на руския цар и се опасява, че би могъл да стори същото и с България.
     6 ноември – използвайки като повод инцидент с консулски служител, Каулбарс отпътува от България заедно с всички руски дипломати и отношенията между двете държави са прекъснати.
     20 ноември – тричленна българска депутация тръгва на обиколка в Европа, за да търси кандидат за княжеския трон. От Русия не само отказват да ги приемат, но и заявяват, че няма по никакъв начин да признаят който и да е княз, избран от депутацията.
     4 декември – избягалите в Цариград русофили, които посланик Нелидов е зачислил на заплата, начело с Драган Цанков изпращат до султана мазхар с молба да окупира България.
     18 декември – освободените след преврата и емигрирали в Русия офицери са снабдени с руски паспорти и от Букурещ организират нов офицерски бунт.

     1887 г.
     18 февруари – бунт на офицерите русофили в Силистра и Русе. Бунтът е потушен бързо, а част от организаторите, сред които майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, разстреляни.
     18 юни – Русия сключва договор с Германия, която признава руското право на господство в България.
     25 юни – Великото народно събрание обявява принц Фердинанд Сакскобургготски за български княз. Руският цар категорично отказва да признае избора. За да не развалят отношенията си с Русия останалите Велики сили също не подкрепят избора, но и отхвърлят руското предложение за ген. Ернрот. Чрез посланика на Русия в Букурещ – Михаил Хитрово, се поставя началото от серия опити за свалянето или ликвидирането на новия княз.

     1888 г.
     януари – чета, водена от о.р. капитан Набоков навлиза в България към Бургас, за да вдигне въстание. Четата бързо е разбита, а Набоков – застрелян. По същото време се провалят и два опита да бъде убит княза (с бомба и с патрони с динамит), организирани от Хитрово.
     февруари – под натиска на Русия султан Абдул Хамид II обявява избора на Фердинанд за княз на България незаконен.

     1889 г.
     януари – трима митрополити русофили (начело с митрополит Климент), идват в София с намерението да анатемосат княза. По заповед на премиера Стамболов  и с цената на последващ огромен скандал посред нощ са изпратени обратно в епархиите си.
     есента  – за първи път след скъсването на отношенията с Русия пристигат високопоставени гости от Русия – княз Долгоруков със съпругата си. Намерението на княза е да отслужи панихида в катедралата в памет на цар Александър II „за изкупление на оскърблението, нанесено от България и паметта на покойния цар” – политическа провокация, за която се предполага, че е самоинициатива на Долгоруков, а не по поръчка от Русия.  По нареждане на Стамболов кназът е принуден да напусне страната.

     1890
     20 януари – заговор, оглавяван от майор Коста Паница, който се е съгласил да свали княза в замяна на доставяне от Русия на оръжие за революция в Македония. Заговорът е разкрит и майор Паница е разстрелян.

     1891 г.
     15 март – атентат срещу премиера Стамболов, организиран от Наум Тюфекчиев и Димитър Ризов. Вместо него е убит финансовият министър Димитър Белчев. Двама от атентаторите успяват да се доберат до Одеса, където получават финансово обезпечение. По време на процеса са публикувани множество секретни телеграмии писма между Петербург и посолството в Букурещ от последните 10 години, показващи ролята на Русия в събитията. Документите са продадени на българската страна от Якобсон - чиновник от посолството.

     1892 г.
     12 февруари – в Цариград е убит българският дипломат Георги Вълкович, обечпечаващ отличните отношения межда България, Османската империя и дипломацията на Великите сили. Убийците са организирани от Наум Тюфекчиев, като в укриването им взема участие и руският посланик в Цариград Нелидов, който им дава паспорти и ги провожда с руски кораб до Одеса.
    
     РАЗВРЪЗКАТА
     Желаещ на всяка цена признаване на княжеската му титла от Русия и съответно от Великите сили, княз Фердинанд жертва премиера си Стефан Стамболов, който е непримирим противник на руската имперска политика. След скроен скандал, в който е намесена съпругата на полк. Савов, премиерът Стамболов си подава оставката, приета на 19 май 1894 г. Няколко месеца по-късно – на 20 октомври същата година умира и цар Александър III. На руския трон се възкачва синът му Николай II, който води далеч по-умерена политика от баща си и пред двете страни се откриват отново възможността от възстановяване на нормалните отношения. На 3 юли 1895 г. Стамболов е посечен от македонстващи атентатори, организирани от Наум Тюфекчиев, и три дни по-късно умира от раните си.
     На 2 февруари 1896 престолонаследникът Борис е покръстен в православната вяра – цената е отлъчването на княз Фердинанд от римския папа. В отговор Русия признава княз Фердинанд за законен български владетел, последвана през следващите 5 дни от останалите Велики сили и Османската империя. С това приключва и един изключително бурен и продължителен период от новата българска история.
    
     Илюстрации:
     01. Цар Александър III
     02. Княз Александър I Батенберг
     03. Стефан Стамболов
     04. Генерал Николай Каулбарс
     05. Михаил Хитрово
     06. Княз Фрединанд
     07. Майор Коста Паница
    08. Георги Вълкович

Александър ІІІ е бил долен човек за разлика от баща си,и никакви подлости не са му били чужди.

Цал Александър III връща назад много неща и в Русия. Ако баща му беше останал жив повееч време, вероятно българската история щеше да се развие по съвсем друг начин. Още повече, че покрай бъбгарската криза започва отдалечаването на Русия от Германия и Австро-Унгария и сближаването й с Франция. Което води и до Антантата.