Постинг
09.09.2014 09:53 -
Поп ли? Че аз съм тепал поп!
Автор: photonik
Категория: История
Прочетен: 6779 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2014 09:54
Прочетен: 6779 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 09.09.2014 09:54
Днешният гост е Стефан Чакъров - откъсът е от биографичната му книга "Децата на класовия враг", С. 2006 г..Като всеки спомен, той носи една или друга субективна преценка на събитията, но помага за слепването на мозайката за онези смутни и кървави дни на септември 1944 г.
Трябваше да съгласувам планове за строителен обект в УАГ на “Сердика” №5. Гледам пред вратата, където трябва да се свърши тази работа двама души чакат за да влязат. Единият е моя приятел Мишо Михайлов, който се готви да влезе. В стаята пускат само по един. Другият след Мишо чака и той реда си, а след него пък съм аз. И докато Мишо беше вътре, ние с моя непознат завързахме разговор на когото аз разказвах как за малко не станах поп, което беше голямата мечта на моята баба, която искаше и в нашия род да има поп. За такъв бях набелязан аз. Но събитията около мен така се развиха, че аз не станах поп и мечтата на баба ми не се сбъдна.
И казвам аз на моя непознат събеседник, че ако бях станал поп, сега нямаше да вися по отегчителни опашки за да съгласувам планове.
Тогава моят събеседник каза:
- Поп ли? Че аз съм тепал поп.
- Как си тепал поп? Той какво ти е направил, че си го утепал?
- Това беше веднага след нашата победа на 9. IX 1944 година. Трябваше да установяваме новата власт в моето село Кондофрей. Арестувахме фашистите от село и една нощ получихме нареждане да ги тепаме. Навързахме ги и ги натоварихме на един малък рейс, собственост на един фашист, който ние бяхме конфискували и ги закарахме извън село. Когато рейсчето спря на определеното място, където трябваше да ги тепаме, аз отварям вратата и виждам най-близо до нея попа. Хващам го за расото за да го сваля на земята, но той се дърпа и не ще да излезе. Аз го дърпам навън, той се дърпа навътре. Тогава го хванах за врата и го изблъсках на земята. Ръцете, краката и устата са вързани. Той няма на къде да мърда. Ах, мамка ви фашистка сега голямо клане ще падне. Имаше нареждане да не се стреля, а да ги тепаме като ги колим с ножове или с тояги. Стъпих му аз на врата и извадих големия нож, който си бях взел за целта. Неговата мамка гадна, той започна да рита, да се дърпа и да надава някакви несвързани звуци, но аз забих ножа в гърлото му. Понеже той беше много як и здрав поп, кръвта започна да брижди, че ме опръска целия. Така ли? Чакай да видиш сега какво става. Взех карабината с натъкнатия нож и го надупчих като решето. Накрая с приклада на карабината му смачках главата на пихтия. Другите другари като видяха, че целият съм опръскан с кръв, използваха друг начин. Разпаряха им коремите и им изваждаха червата навън.
Моят познат “герой” така картинно разказваше тази жестока разправа с фашистите от Кондофрей, че аз изтръпнах целия от ужас.
В това време моят приятел Мишо беше си свършил работата и излезе от стаята. Веднага влезе “героят” от Кондофрей. Когато останахме само двама с Мишо аз го попитах:
- А бе Мишо, кой е този тип бе? Ти познаваш ли го?
- А, това е моят комшия бай Владо Стоилов бащата на бившия кмет на София арх. Георги Стоилов и на художника Иван Стоилов-Бункера. Той и на тебе ли се е хвалил за героизма, който е проявил в неговото село след 9. IX. 1944 година. Преди “девети” той бил партизанин, но няколко дни преди нахлуването на Съветската армия на българска земя, Бай ти Владо взел в гората и жена си и двамата си сина, които тогава са били, единият на 10 години, а другият на 14 години. И те стават партизани. И така след 9. IX. 1944, цялото семейство са признати за герои и за активни борци против фашизма.
Трябваше да съгласувам планове за строителен обект в УАГ на “Сердика” №5. Гледам пред вратата, където трябва да се свърши тази работа двама души чакат за да влязат. Единият е моя приятел Мишо Михайлов, който се готви да влезе. В стаята пускат само по един. Другият след Мишо чака и той реда си, а след него пък съм аз. И докато Мишо беше вътре, ние с моя непознат завързахме разговор на когото аз разказвах как за малко не станах поп, което беше голямата мечта на моята баба, която искаше и в нашия род да има поп. За такъв бях набелязан аз. Но събитията около мен така се развиха, че аз не станах поп и мечтата на баба ми не се сбъдна.
И казвам аз на моя непознат събеседник, че ако бях станал поп, сега нямаше да вися по отегчителни опашки за да съгласувам планове.
Тогава моят събеседник каза:
- Поп ли? Че аз съм тепал поп.
- Как си тепал поп? Той какво ти е направил, че си го утепал?
- Това беше веднага след нашата победа на 9. IX 1944 година. Трябваше да установяваме новата власт в моето село Кондофрей. Арестувахме фашистите от село и една нощ получихме нареждане да ги тепаме. Навързахме ги и ги натоварихме на един малък рейс, собственост на един фашист, който ние бяхме конфискували и ги закарахме извън село. Когато рейсчето спря на определеното място, където трябваше да ги тепаме, аз отварям вратата и виждам най-близо до нея попа. Хващам го за расото за да го сваля на земята, но той се дърпа и не ще да излезе. Аз го дърпам навън, той се дърпа навътре. Тогава го хванах за врата и го изблъсках на земята. Ръцете, краката и устата са вързани. Той няма на къде да мърда. Ах, мамка ви фашистка сега голямо клане ще падне. Имаше нареждане да не се стреля, а да ги тепаме като ги колим с ножове или с тояги. Стъпих му аз на врата и извадих големия нож, който си бях взел за целта. Неговата мамка гадна, той започна да рита, да се дърпа и да надава някакви несвързани звуци, но аз забих ножа в гърлото му. Понеже той беше много як и здрав поп, кръвта започна да брижди, че ме опръска целия. Така ли? Чакай да видиш сега какво става. Взех карабината с натъкнатия нож и го надупчих като решето. Накрая с приклада на карабината му смачках главата на пихтия. Другите другари като видяха, че целият съм опръскан с кръв, използваха друг начин. Разпаряха им коремите и им изваждаха червата навън.
Моят познат “герой” така картинно разказваше тази жестока разправа с фашистите от Кондофрей, че аз изтръпнах целия от ужас.
В това време моят приятел Мишо беше си свършил работата и излезе от стаята. Веднага влезе “героят” от Кондофрей. Когато останахме само двама с Мишо аз го попитах:
- А бе Мишо, кой е този тип бе? Ти познаваш ли го?
- А, това е моят комшия бай Владо Стоилов бащата на бившия кмет на София арх. Георги Стоилов и на художника Иван Стоилов-Бункера. Той и на тебе ли се е хвалил за героизма, който е проявил в неговото село след 9. IX. 1944 година. Преди “девети” той бил партизанин, но няколко дни преди нахлуването на Съветската армия на българска земя, Бай ти Владо взел в гората и жена си и двамата си сина, които тогава са били, единият на 10 години, а другият на 14 години. И те стават партизани. И така след 9. IX. 1944, цялото семейство са признати за герои и за активни борци против фашизма.
Баяния, врачувания и лекувания от Драгом...
Маймуните упорито усвояват постиженията ...
Тирани срещу тирани
Маймуните упорито усвояват постиженията ...
Тирани срещу тирани
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия