Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2014 09:32 - 80 години от преврата на 19 май
Автор: photonik Категория: История   
Прочетен: 6526 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Деветнадесетомайският преврат е едно от най-противоречивите събития в новата ни история. Годините след него показаха, че при държави, които нямат достатъчно дълга и устойчива традиция в демократичните институции парламентарната демокрация и икономическата стабилност често са две успоредни линии. Един любопитен поглед от първа ръка дава Петър Тодоров - участник и в трите успешни преврата на 20. век у нас. Днешният откъс (със значителни съкращения) е от главата 19 май 1934 г. от книгата му със спомени "Лични свидетелства" (можете да я откриете единствено в книжарница "Български книжици").

image
На снимката: Процесът срещу Дамян Велчев след подготовката за преврат през 1935 г. Сред подсъдимите (втори ред отляво надясно): ген. Дамян Велчев, Петър Тодоров, Кирил Станчев, ген. Владимир Заимов и др.


“Елегантният” преврат

 Най-късото заключение, което можеше да се направи от моята реч в театър “Роял” (Речта е произнесена през септември 1933 г. и е отпечатана в отделна брошура.) бе следното:

1. Носителят на короната-баща е донесъл само злини на Родината.
2. Носителят-син не се отличава много от бащата. Следователно ­ - внимание!
3. Македонската група, еднакво съдбовна, да се разгони!
4. Едно споразумение с нашите съседи се налага.
5. Подозрителна е политиката на Германия, която при втората война може да ни увлече, ще ни погуби.

След тази реч, която се видя много крайна, социалистическата група в “Звено” реши да излезе от него. Под предлог, че главните разбирания на “Звено” са вече възприети и понесени от по-големи обществени сили, които ще ги осъществят, че възможностите за въздействие на “Звено” няма да пораснат и формацията може да се обърне в малък затворен кръг, тя трябва да се разтопи и въздействува в голямото движение на професор Цанков. Иначе “Звено” щяло да има съдбата на безплодна смоковница...

Едни се прибраха под националсоциалистическото покровителство, други ­ останаха на мястото си с желание да се потърсят силите на някои среди от Земеделския съюз. Социалистическата група в “Звено” не одобряваше също и отношението на някои звенари към Царя. Конституционно били отговорни само управниците. Това могло да се каже даже за Фердинанд.

Понеже чрез секретаря си Дамян Велчев Военният съюз настоявал да се изработи програмата за управлението, наложи се, без да се спомене откъде идва това желание, да се пристъпи към работа. Социалистическата група в “Звено” било, че имаше вече пред очи програмата на професор Цанков, на която скоро щеше да стане най-енергичен знаменосец, било, че подозираше опасностите, които носи един нов военен опит за вземане на властта, изтъкна, че не е важна толкова програмата, колкото силата на осъществяването и групирането ни около един вече създаден център или разливането ни към работници и земеделци.

Разискванията предизвикаха по-голямо разчленение, понеже Велчев ­ Кимон Георгиев и приятелите им не можеха да се съгласят, че неустановената линия на Цанков от 9 юни досега, която спира вече пред жилището на Иван Михайлов ­ - може да се покрие с нашите разбирания за устройството на България.

Икономическата система на професор Цанков е гъста лондонска мъгла. При това нему едва ли ще се предостави възможността да опита осъществяването на програмата си.

Тия, които сe бяха упътили вече към него, се спогледаха отначало малко плашливо, а след това ­ - с изкуствен кураж, се засмяха подигравателно.

Един от техните високомерни водачи изказа съжалението си, че е бил ­ - макар и много малко време, с нас ­ - безнадеждни умове, неспособни да схванат силите, които движат днешното общество.

Редакторът на “Звено” Димо Казасов остана още известно време в нашата среда, но прояви изумителни усилия да откъсне възможно повече лица от нея, с които да се яви пред своя нов водач. Заедно с тях и според известните у нас начини на борба присвои си нотариално думите “Звено” и “Изгрев” (издавания от нас вестник), за да не бъдат използвани от останалата звенарска група. Те самите не се нуждаеха от тях. Спряха веднага списанието и вестника, защото това бе първото искане на този, пред когото капитулираха, но вярваха, че силата на техните бивши другари се състои в кресливата дума и позьорско държане.

С подслоняването си някога при деветоюнската управа, социалистите използваха, т.е. бяха усвоили нещо от конспирацията, но не и от благородството на истинското бунтарство. Когато отиваха при Цанков, те не подозираха, че скоро ще ги тресне нещо по главата и ще се върнат обратно, било като искат служби, било като защитници на интересите на чужди търговски къщи...

...От няколко дни “сергията” за разпродаване на министерства бе наново открита. Търговецът не беше същият, но стоката остана непроменена. Две седмици печатът разправя: как бил подхлъзнат водача радикалски, как се самокатурнали “джентълмените” ­ - либерали; ще има ли в новото меню Мушанов тлъсти дробчета и какъв градус блажина ще съдържат; знаеше се, разбира се, какво е отношението на министър-председателя към държавническите заявления на Юртов или на Иван Ангелов от Т. Пазарджик.

Това бе първата страница. Втората се отделяше обикновено за Вергил Димов, който против обичая си да говори ­ - бе принуден да разяснява на обществото различията между него и министър-председателя; Министерство на вътрешните работи да се даде на Земеделския съюз. Димитър Гичев се виждаше и като министър-председател, особено след срещата му с Иван Михайлов. Да бъде глава на управата му се налагаше и от неговата органическа омраза към работата. Той трябва само да нарежда.

Радикалското племе беше също в движение. Един от неговите водачи излиза усмихнат от Двореца и проявява добрината да съобщи: “Разговорите с Н. Величество са, разбира се, тайни. Обсъждахме продължително и сериозно всички големи държавни въпроси.”

В тази минута богинята на мъдростта витае над Двореца и го напътствува към най-разумни решения...

...Министър-председателят продължаваше да се съвещава със своите приближени и с партийните водачи, които канеше да подкрепят управлението му. Преговорите бяха много тежки, понеже всички се смятаха достойни само да застанат начело.

Независимо от своите големи искания, бившият министър-председател Александър Цанков направи на министър-председателя едно сериозно предупреждение. Като погледна своя разгневен и разтревожен събеседник, министър-председателят не можа да прикрие усмивката, която постоянно цъфтеше на неговите самодоволни устни.

­ - Слушайте сега Вие! Ако е за тупурдиите на така наречените звенари, знаем ги много отдавна. Нашият Петко Денчев и преди две седмици ме съветва да съм почнел някакво голямо народностно творчество, иначе щял да ме събори. Трябва ли да се вземат за нещо сериозно такива детинщини?
­ - Не говоря за тия предупреждения.
­ - Е?
­ - Дамян Велчев прави преврат.
­ - Че този човек да не е превърнал превратите в занаят?
­ - Този път е също начело

Министър-председателят се замисли.

­ - Тия сведения имаме от един ваш приятел и от военния министър. Проверих ги ­ нищо ново. При все това наредено е наблюдението на всички заподозрени офицери.
­ - Кой наблюдава? ­ - запитва възбуденият политик. - ­ Този, когото бихте имали пълно основание да считате още по-подозрителен?
­ - Но ако всички са заразени, какво би могло да се направи? - ­ запитва министър Мушанов, като че иска с това да обори побледнелия водач. Двамата въздъхват.
- Всичко това е излишна тревога ­ - почва наново министър-председателят. ­ - Положението налага едно бързо групиране на силите за управление. По това именно искам и сега да говоря с Вас. Не трябва да се оставяме на изнудването на “селяните”.
- Тази ваша групировка не ще бъде допусната, вярвайте! Мои приятели са вече канени да участват в управлението след предстоящия преврат.
- Фантазии ­ - отсича възбудено министър Мушанов, който никога не стигаше до открито раздразнение.

След кратък разговор между двамата събеседници, единият поема пътя си, за да предупреди останалите властимащи, другият ­ - сложи палците на жилетката си и почна да свирука нещо от операта, която бе слушал предната вечер.

10 май 1934

След неуспеха на Девети юни, който се дължеше на много причини: изневяра на приятели-офицери; безчестията, които последваха от извадените от затвора общественици, усложненията, които настъпиха в нашия политически живот, много пъти съм се запитвал, дали трябва да се занимавам с политика. Не се сътвори нещо особено нито по парламентарен начин, нито чрез преврата. Изглежда, че условията в нашата страна и хората, които застават начело, са особени, за да завършваме безуспешно. Странно е, че това настроение ­ - да оставя политиката ­ - ме обхваща именно когато сме пред нова развръзка и когато правим всичко възможно, за да не се повтори разочарованието от Девети юни.

11 май

В главите на нашите военни отново засяда мисълта да правят кабинет с представители на повече политически среди. Това ще бъде нова грешка. И може би съдбоносна. Предупредих за това Велчев.

12 май

Програмата за управление е напълно готова, позивът към българският народ написан. Сложих в него и възстановяването на отношенията със Съветска Русия. Какъв обществен строй има последната ­ - не е важно. Може да е идеален, или лош. Това е вътрешна работа на голямата държава. Ние сме малка страна, имаме нужда от защита на народа, който ни е освободил и не може да си позволим аристократизмът да воюваме с цял един свят, какъвто представлява Русия. Мисля, че възстановяването на тия политически отношения ще бъде само от полза на нашата държава.

13 май, следобед

При организирането на преврата на Девети юни аз повече се интересувах от техническата страна. Стамболийски беше силен. Сега този интерес у мене съвсем е изчезнал. Интересува ме какво ще вършим. Трябва да се изгради предварително всичко за една творческа система: премахване на самоуправството от раз, слагане ред в общини и държавни финанси, съкратяване на разходите и излишните служители, въвеждане монополите и пр.

На самото извършване на преврата, на офицерството аз даже не се спирам, защото знам, че е в сигурни ръце. През ден-два узнавам докъде е стигнато; оттук моята пълна самоувереност и шегите, които смущаваха понякога при разговорите. Кой може да ми повярва?...

14 май

Ясно е, че министър-председателят Мушанов, колкото и да е самоуверен в многото си изявления, не ще може да състави правителство. Земеделците увеличават непрестанно своите искания. Либералите са разпокъсани и ще се избият помежду си. Радикалите ­ озлобени, обединистите ръмжат недоволно като незачетени, а Цанков иска цялата власт. Той създаде сравнително голямо движение, но от горе не гледат много благосклонно на него.

Срещите между Цанков и Мушанов продължават. Какво се уверяват помежду си, не се знае, обаче имаме сведения, че Цанков е предупредил министър-председателя за опасността, която му готви войската. Бил уж казал:

­- Вие готвите широка коалиция, молите ме да взема участие в нея. Знаете ли, какво готви Дамян Велчев? Преврат, ще разпилее всички наши намерения.

Министър-председателят се усмихнал и го уверил, че всичко това са слухове без всякакво значение.

Да бъде благословено лекомислието на Никола Мушанов!...

15 май

Генерал Златев, който като най-старшия на служба, ще бъде изтъкнат начело, не иска да поведе войската, ако в управата не влезе и един представител на Земеделския съюз. Гичев отказва понеже не сме удържали обещанието си към него ­ - правителството да се състави главно от представители на селото и войската. Една нова грижа: трябва да се търси някой, който да се е отчаял от Гичев, че ще го направи министър, за да приеме да влезе в един заговор и създаде впечатление в селата, че новата власт не е насочена срещу работния селски народ.

Аз вярвам, че такъв човек ще се намери. Но дали той ще е с достатъчно влияние в селска България, за да може да създаде убеждението в селото, което се очаква от него.

Говори се, че Царят бил отчаян от разложението на политическите сили, но вярвал в едно управление, което може да създаде чрез хора от Народното събрание. След разговорите, които води с представителите на нашата общественост, той дошъл до убеждението, че само по пътя на диктатурата могло да се създаде власт, на която да се опре страната.

Твърди се също, че той бил вече пристъпил към образуването на правителство, което няма да се крепи нито на сегашната политическа система, нито ще зависи от Народното събрание. Царят обаче ще бъде изпреварен.Той не подозира, че други преди него ще съставят подобно правителство.

16 май

Кимон Георгиев също ме е търсил, под предлог, че Царят е искал да се срещне с него, а преди това Георгиев е искал да говори с приятелите си. Разбира се, че това е само шега, за да не съобщи истинската причина, за която искал да ме види. Когато дъщеря ми му е казала, че Дворецът не обръща внимание на нашата малка група и не кани никого от нас на съвещание, Кимон й отговорил смеешком по телефона:

­ - Тогава ние сами ще се поканим.
- Мога ли да знам кога?
 - Някоя ранна сутрин. Баща ти да не се разхожда из околностите на София, ако иска да пие кафе скоро в Двореца.

16 май, следобед

Днес Велчев, Кимон и аз дообсъждахме окончателно някои въпроси, които има да се разрешават още първия ден. Господата поискаха да им посоча лице за кмет на София, понеже не желаят да назначат запасен военен.

Когато привършихме работата си и пиехме кафе на балкона, случайно мина край градинката инженер Иванов.

­ - Защо не направим кмет този господин?
- Кой е този? ­ запитаха двамата.
 - Завеждащ водопровода в строеж Рила ­ - София.
 - Не го познаваме.
- Дадох му през първото министерство около 1 милиард лева и не чух досега за някаква злоупотреба. Човек на работата.

­ Нека стане кмет ­ се съгласиха господата.

17 май

Питаме се, откъде е могъл да научи Цанков за това, което се готви. Има само едно вероятно предположение: казал му е Иван Русев, който бе канен за министър, при все че даде войнишката си дума да не съобщава никому. Този човек поиска да бъде министър на вътрешните работи или министър-председател. Необяснимо самомнение!

Ще се дойде, разбира се, и до издайничеството ­ волно или неволно, щом се тръгна по тази нещастна линия за търсене на министри и създаване на правителство. Защо бяха представители на толкова групи ­ нима да се внесе разноезичие в бъдещата управа? Не помни ли се нещастният опит от 9 юни?

Новината за готвения преврат е дошла и по друга линия:

Димо Казасов вижда онази нощ много офицери в дома на Кимон Георгиев и понеже е вече участвувал в един преврат, знае, че те не са събрани там да слушат някоя симфония от Бетховен. Той именно съобщава за готвеното или предполагаемото на военния министър. Той вика при себе си висши офицери от гарнизона и ги запитва под честна войнишка дума: готвят ли някоя правителствена промяна чрез войската. Генерал Пенчо Златев и полковник Данчев, които са в съзаклятието, успяват да го убедят, че това са несериозни слухове. Но дали е повярвал?

18 май, следобед

­ - Тази вечер към 22,30 часа, у Васьови.

Тия думи на Владо Начев прозвучаха, като думите на Никола Рачев преди десет години.

Отново политика с войски, картечници, оръдия. Когато всички ще се приберат по домовете си, малкото неукротими духове в тази страна, които не ще се успокоят, докато някой вихър не ги отвее някога в небесното селение ­ - повторно ще бдят в тъмнината над съдбата на държавата. Ще може ли поне сега да се отпочне едно творчество. То да успокои народа и да сложи завинаги край на подобен начин за създаване на власт ­ - опасен за тия, които го използуват и за силата, с която ще си служат? Нека вярваме, че този преврат ще бъде окончателният погром на системата, която трябваше да изчезне още преди десет години!

18 май, 21 часа и 45 минути

Напущам дома си с едно спокойствие, като че ли отивам на музикална вечер, за която бях канен след 9 часа. Може би нравственият кураж на хубавата възраст растеше заедно с искрените проповеди ­ - страната да излезе от безизходност. Противно на вечерта срещу 9 юни, напущам семейството без тревога. Децата са достатъчно израснали, могат вече и без мене.

Срещам познати, които ме занимават с последните минути от бабуването на министерската листа Мушанов. Споразумението за министерските места за отделните групи било вече постигнато, говорело се даже за лицата.

­ - Може би не ще влезнат или не ще бъдат допуснати радикалите. Как мислите?

Не мислех, освен че приятелите са събрани вече у Васил Каракулаков и ме чакат. Свикнали сме да бъдем заедно в такива дни, и точни.

­ - Военният министър е назначен само преди една седмица ­ - това улеснява съставянето на управата Мушанов ­ - нали?

Мълчание. Мисълта ми е съвсем другаде.

­ - Е, разбира се, той и земеделците. Може и без другите, но какво е Вашето мнение? Защо мълчите?
 - Почти нямам мнение...
- Как? Образован човек, при това управлявал...
- Нека има в София поне един човек без мнение.

Тръгвам си.

Ето ме пред самата къща, осветени са всичките й стаи, като че дава голям прием в края на зимата... Бях изненадан от известни лица. Изглежда, че някои от поканените за министри са се отказали в последния час. Разбирам това и по погледа на приятеля с голямата пелерина. Големите му черни очи сякаш казваха: страхливци! Някои искали много, други не знаели какво да искат, а трети ­ - просто изчезнали. По тази причина управата е претърпяла сериозни промени. Конспирацията е в ход ­ няма време за дирене на министри.

В съзаклятническия дом много хора - ­ главно военни. Те са самоуверени, спокойни. Повечето са познати и пожелават новата управа да бъде творческа и дълготрайна, да не се пренесат раздорите на 9 юни. Дамян Велчев прави своята последна обиколка из гарнизона. Кимон Георгиев е тук и дава някои нареждания. Аз трябваше да прегледам още веднъж манифеста ­ - програмата към българския народ.

19 май, 0 часа и 30 минути

Съобщиха, че военният министър и началникът на гарнизона са били арестувани във Военното министерство, когато са искали да дадат нареждания на частите в София да излязат в града и да го запазят от всякакви опити да се наруши редът. Слава Богу, иначе гражданската война бе незабавна.

1 часа и 30 минути

Често пристигат офицери и съобщават, че не се забелязват раздвижвания в правителствените среди. Министър Мушанов обсъжда навярно листата на новия си кабинет.

­ - Защо Дамян Велчев не е военнен министър? ­ питам аз изненадан Георгиев.
- Иди го убеди! Аз не можах ­ отговаря ми той някак сопнато, недоволно.
- Това не е добре.
- И аз знам, но какво да сторя?

Когато приближих Дамян, той почиваше, завит с черната си мушама. Няколко дена даже не е дремвал. Сега времето изглежда най-спокойно.

2 часа и 45 минути

На улицата блесват щиковете на първите войнишки редици, които заобикалят двореца.

3 часа

Глухи команди и шум от автомобили. От разни места съобщават за по-важните учреждения ­ - железници, гари, телеграфи, участъци. Никаква съпротива! Всичко било узряло за такава промяна. Елегантен преврат!

3часа и 30 минути

Предполагаше се, че някои от висшите офицери, които са заявявали, че са против този начин на намеса в прерогативите на Короната, ще изявят своето недоволство по някакъв начин. При все, че им е отнета възможността да го сторят, нищо досега не е сторено от никоя страна. Това показва, че само този е пътят да се създаде една стегната творческа власт.

Прокламацията и програмата за управление се изпратиха в Държавната печатница. Не се съмняваме, че Царят ще подпише указите. Той също няма друг изход.

3 часа и 45 минути

От вътрешността на страната пристигат известия, че промяната се провежда спокойно. Незначителни случаи. На малко места известни лица, поставени начело, са сменени с други, които поели ръководството.

Мушанов не е Стамболийски, който повярва, че може да води борба с нас и което коствува живота на този безпокоен човек. Навярно досегашният министър-председател не се е още събудил.

От Двореца пристигна първият пратеник да разузнае. Помирение.

4 часа и 15 минути

София също почива ­ - подобно на всички министри. Крайно изморена, дала е нареждане да не бъде смущавана. Много дни вече от ранни зори тя забива нос в самоуверените откровения на Мушанов, във възторжените звуци на Вергил, в държавническите внушения на Качаков.

Не я будете!

Малко ли сили разходва тя да разстройва това, което други съграждат? Само за една година тя провали 9 юни.

­ - Войската създава нов свят в България ­ - казва Дамян.
- Да бъде! ­ извикват всички.
- Господа министри ­ - чува се дълбок, тежък глас. ­ - Моля в комендантското управление.

Слизаме долу, обкръжени от гъста маса офицери. Бавният отмерен ход отеква в тъмнината. Като по заповед никой не говори, бои се да не смути величието на часа. Само блясъкът на еполетите, някоя светлинна игра по оръжието внася малко разнообразие в тази сериозна сцена. Струва ми се, че съм част от “Нощната стража” на Рембранд.

 

...Като се знаеше, че оста на новото управление ще бъде войската и понеже познавах много добре дейността на военния министър генерал Вълков в деветоюнската управа, за мене бе извънредно важна личността на новия министър. Ако в обикновено време министрите се разкисват лесно от влиянието на странични сили, военните министри, които са в непрекъснато съприкосновение с тях, трябва да бъдат направени от най-твърд материал, неподатлив на тяхното разлагащо въздействие. Имахме опит вече с полковник Вълков, станал веднага маршал, само за подвизи на полето на подлостта.

Нарушили войнишката клетва, като са използвали войската за вътрешни политически цели без съгласието на върховния й началник, военни министри, с неустойчив характер, са принудени да печелят наново доверието на Короната, с която ще работят. Не познавах новия военен министър като войник и човек. Един съвсем неочакван разговор с него на 19 май сутринта ме хвърли в голяма тревога. Преди да поднесе указите за промените в Двореца ­ - новият министър-председател е трябвало да чака и съставянето на указа за уволнението на офицери. (По известни съображения Кимон Георгиев, а не генерал Златев, трябвало да прокара пред Короната тия промени). Уморен от преживяното през нощта, аз се бях отделил в един ъгъл на голямата стая, пълна с движение. Съвсем неочаквано, при мене идва генералът, потънал в дима на цигарата ­ - очевидно крайно възбуден.

­ - Той няма да подпише всичките уволнения ­ ще видите!

Понеже не разбрах за какво говореше, поисках да узная какви лица засяга. Оказа се, че е воден спор за няколко висши офицери, които генерал Златев е заличил.

­-  Генерале, ­ - отговорих му аз. ­ - Не знам качествата на офицерите, за които се застъпвате. Може би имате право. Но той ще подпише.
 - Ще видите.
- Той не може и няма да се противопостави.

Мълчание.

­- Господин генерал ­ - продължих аз - ­ не зная споровете Ви, но едно ще Ви кажа: първите кавги между някои от най-важните дейци на 9 юни почнаха тук ­ - уволнени и неуволнени офицери. Разберете се още сега. Или се наложете в този час като военен министър, или другарски отстъпете - ­ без огорчение и затаена мисъл. Колкото до Царя ­ не се безпокойте, той ще подпише!
- Но поставете се на негово място.
 - Не бих желал да бъда на неговото място, даже и когато няма преврат!

Генералът ме напусна и аз счетох за полезно да съобщя на Велчев безпокойствието на военния министър.

С едно движение, което стигаше до презрение, той каза:

­ - Не можеш да разбереш какво собствено иска. Затова го наричат Пенчо Мъглата.
­- Господин полковник, ­ - обърна се неочаквано към Велчев един висш офицер, който бил чул разговора ни ­ - наричат го още Пенчо Йезуитина.

Когато се обърнах, офицерът се беше вече смесил с множеството, но станалото бе едно злокобно предзнаменование. Дамян Велчев гледаше земята неподвижен.




Гласувай:
5



1. skotadix - Прекрасно, Иво...
19.05.2014 13:48
Но колко тъжно, още една стъпка към про-немска ориентация, още една крачка към трагедията на Втората Световна...
цитирай
2. photonik - Изборът
19.05.2014 14:34
За жалост, не сме имали особено пространство за маневри - съседите са сключили взаимни съюзи, насочени срещу нас, Германия е единственият сериозен търговски партньор, и т.н., и т.н. Факт е, че малко вероятно е било да бъдем в орбитата на Великобритания или Франция.
цитирай
3. s59400 - Справка
09.05.2015 00:13
Здравейте ! Интересува ме какъв е източник на поставената от вас снимка на съдените в процесът срещу Дамян Велчев ? Интересува ме къде мога да открия още ?! Питам защото предполагам че на снимката е и мой роднина - капитан Константин Йорданов Чичев (1899-1955), родом от Кюстендил, подсъдим в същия процес.
цитирай
4. photonik - Здравейте!
09.05.2015 16:29
Снимката е от архива на автора. Неговите материали бяха предадени от дъщеря му, а подготвени за печат от проф. Филип Панайотов. Вероятно този процес е отразен доста обилно в тогавашната преса, така повече информация може би има в архивите на вестниците "Зора" и "Утро" от 1935 г. За жалост тези годишнини още не са дигитализирани от Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" и ще трябва на място да ги търсите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 1401691
Постинги: 140
Коментари: 378
Гласове: 1034
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031