Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2013 14:50 - Като няма хляб, яжте…
Автор: photonik Категория: История   
Прочетен: 3555 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Наричаме ги крилати фрази. Често ги цитираме, за да илюстрираме наша теза или да подчертаем характерна черта на автора й. Има обаче един дребен проблем – нерядко тези думи никога те са били произнасяни от съответния човек. Няма нито едно доказателство, че Гай Юлий Цезар е произнесъл фразата „И ти ли, Бруте?!”, както и в нито едно произведение на Николо Макиавели няма да откриете изречението „Целта оправдава средствата”. А понякога се оказва, че популярните фрази са доста по-стари, произнесени от други, а по-късно, по една или друга причина, приписани на познатите ни исторически личности.

Мария-Антоанета
image

Едва ли има някой, който да не е чувал прословутата фраза, приписвана на френската кралица Мария-Антоанета „Като няма хляб, да ядат пасти!”. Само че тя никога не е казвала подобно нещо. Никой от нейните съвременници – и приятели, и врагове - които са били доста повече, не споменава да е произнесла тези думи. За първи път се приписват на нея в публикация на известния писател и публицист Жан-Батист Алфонс Кар в списанието Les Guкpes (Осите) през март 1843 г.

Доколкото хората, живели по нейно време, цитират фразата, те или не споменават име, или имат предвид съвсем друг човек. В книга VI на „Изповеди”, обхващаща годините 1736-1740, Жан-Жак Русо пише: „…Спомних си най-сетне крайното средство, измислено от една принцеса, когато й казали, че селяните нямат къшей хляб — „Нека да ядат кифли (brioche)!“. Проблемът е, че тази част е завършена през 1767 г., когато Мария-Антоанета е била само на… 12 години и дори е нямала идея, че ще отива във Франция. Друг неин съвременник – крал Луи XVIII, споменава в своите спомени за пътуването си до Брюксел и Кобленц испанската съпруга на краля-слънце Луи XIV: “...сетихме се за кралицата Мария-Тереза, която на оплакванията на бедняците, че нямат хляб, отвърнала: „Но, боже мой, защо не ядете пай (croыte de pвtй)?””. В по-късни издания, като Larousse от 1872 г. фразата се приписва на някоя от фаворитките на Луи XV – мадам Дю Бари или мадам Дьо Помпадур. Има и предположения, че „авторството” принадлежи на някоя от дъщерите на крал Луи XV – Софи или Виктория.  Но в крайна сметка се свързва с Мария-Антоанета, която в последните й години е била ненавиждана от французите.

Темата за невежата благородничка – принцеса или знатна дама, и гладните хора има доста вариации, които отвеждат ту към различни места - Франция,  Италия, ту към различни епохи. Нейните корени могат да бъдат проследени до XVI в. и гладните бунтове в Германия. Там фразата се среща в писания на лютерански свещеници. Само дето „оригиналът” е доста по-брутален – „Като няма хляб, яжте лайна!”

 

Махатма Ганди
image

Покрай протестите у нас за оставка на правителството и тяхното видимо неглижиране от управляващите една фраза на Махатма Ганди придоби голяма популярност: „Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш”. Само че той никога не я е произнасял или поне не е записана в този вид. Подобна мисъл изразява Никълъс Клейн през 1918 г. (в някои източници се цитира 1914 г.) на третия конгрес на обединения профсъюз на текстилните работници в САЩ. Той заявява следното: „Първо те ви игнорират. После ви осмиват. Накрая ви атакуват и искат да ви изгорят. А най-накрая ви издигат паметници.”

Самият Ганди по повод движението за несътрудничество, което набира популярност през 20-те години в борбата за независима Индия, държи речи и пише статии в подобен дух. Близък по смисъл е един цитат от „Борба за свобода” (1922 г.): „...Осмиването е като репресията. И двете отстъпват място на респекта, когато се провалят да произведат очаквания ефект... Допускам, че движението на несътрудничеството е преминало етапа на осмиването. Дали сега ще срещне репресия или респект, предстои да се види”.

Напълно възможно е Ганди да е бил запознат с речта на Клейн и да е перифразирал в някаква степен думите му за своята кауза. А може и последователи на Ганди, които са познавали и двата източника в по-късно време да са смесили двете изказвания в едно. Засега обаче как се е случило това, остава загадка.

 

Йосиф Сталин
image

„Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на хиляди хора – статистика” – фраза, която често се цитира, за да илюстрира безсърдечието на съветския диктатор. Не че той не е бил такъв, но в случая това изречение не е негово. Тази мисъл добива популярност след публикувания в 1956 г. роман на Ерих-Мария Ремарк „Черният обелиск”: „…Но, изглежда, това е така, защото смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика.” Това обаче не е оригинална мисъл на Ремарк.  Тя е перифраза на доста по-ранен текст  - от есето „Franzцsischer Witz” (Френско остроумие) на позабравения днес немски сатирик от времето на Ваймарската република Курт Тухолски, публикувано за първи път през 1925 г. в либералния Vossische Zeitung. В него френски дипломат казва: „Войната? Не намирам това за толкова ужасно” Смъртта на едни човек е катастрофа, смъртта на сто хиляди е статистика!”. Любопитно е, че именно в този вестник се появява през 1928 г. романът на Ремарк „На западния фронт нищо ново”.

В по-късни биографии на съветския лидер това изречение се появява като негово – например в „Сталин – портрет на тирана” на Антон Антонов-Овсеенко, според когото на срещата в Техеран Сталин репликира възраженията на Чърчил, че преждевременен десант ще доведе до много жертви именно с тази фраза

Според блогъра Евгений Шулц – за жалост, без да се позовава на източник - Сталин цитира Тухолски, чиито произведения явно е познавал. В началото на войната, когато съветската армия търпи огромни загуби от настъпващите войски на вермахта, се обсъжда съдбата на командващите Западния фронт начело с армейски генерал Дмитрий Павлов. Част от присъстващите членове на правителството смятали, че тези загуби са трагедия за командирите, а не тяхна вина. Тогава Сталин отвърнал въпросително: „Гибелта на един човек е трагедия. А гибелта на хиляди хора – статистика?”. Съдбата на командирите била решена незабавно и на 22 юли са разстреляни.

 

Джон Хауард
image

В последните години едва ли има по-популярен текст, разпространяван сред българските националисти, от „речта” на бившия австралийски министър-председател Джон Хауърд по повод на радикалните ислямисти. В нея той в прав текст заявява, че те са англоговоряща и християнска държава и на когото това не се харесва, може да си върви: „...Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура... Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА...“

Има само един проблем – Джон Хауард никога не е произнасял тази реч, макар че е известен с десните си разбирания и горещ привърженик на политиката  срещу тероризма на бившия американски президент Джордж Буш - младши. В този текст са смесени различни изказвания, както и различни хора, но като цяло си е фалшификат. Подобни внушения, че ислямистите, следващи шариата, трябва да напуснат Австралия, са изказвали някои политици от неговия кабинет. Като министърът на финансите - Питър Костело например. Според Herald Sun той заявява през ноември 2005 г.: „Ислямските екстремисти, които искат да наложат шариата, трябва да бъдат изгонени от Австралия... Има ислямски държави по света, които използват шариата. И ако това е вяшата цел, то ще се чувствате по-добре там, отколкото да се опитвате да направите Австралия такава...”.
    Друг министър - този на образованието по това време - Брендън Нелсън e цитиран от ABC Online: “Мюсюлманите трябва да приемат австралийските ценности или да се махат”.
    Все пак е вярно, че през 2005 г. премиерът Хауърд, цитиран от The Age, разяснява, че разузнаването трябва да знае какво става в джамиите, но допълва и: „Нямаме никакво желание нито аз, нито правителството да се намесваме по какъвто и да е начин в свободата на вероизповеданията”.
    Частта от речта, че емигрантите трябва да научат английски език и да се живеят според австралийските ценности обаче изобщо не е с австралийски произход, а с... американски. Тя е от доста по-голямо изказване на Бари Лаудермилк от  щата Джорджия - пилот ветеран от американските ВВС. Появява се малко след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. като писмо, което Бари изпраща на своите приятели с копие до местния вестник - The Bartow Trader. По-късно писмото е публикувано и в други издания и придобива огромна популярност. Любопитно е, че и неговите думи също в интернет заживяват собствен живот. Появяват се версии, където има добавени абзаци, които уж са дали конкретния повод за написването - отказа на жена да се свали фереджето си за снимка на шофьорската си книжка.

Тази история има и още едно интересно продължение – след като министър-председател на Австралия става Джулия Джилард, речта на австралийския премиер вече е... от нейно име.

 

Снимки

1. В повестта „Антон и Точица” Мария-Антоанета, изумена от похода на жените към Версай, казва на своя офицер: „Не им стига хлябът ли? Ами че да ядат тогава сладкиши!”. В действителност тълпата, благодарение на генерал Лафайет (който целува ръката на кралицата), акламира кралицата.

2. Макар движението за несътрудничество и мирна съпротива да печели много привърженици на Махатма Ганди и сред хиндуистите, и сред мюсюлманите, независима Индия се ражда след много кръв и насилие

3. Няма  сведения Сталин да е изпитвал особени угризения за хората, които е изпращал на смърт. Вероятно и затова прословутата фраза за статистиката „прилепва” упорито към него.

4. Въпреки подкрепата за политиката на американския президент Джордж Буш-младши и изказваните идеи, че властите трябва да знаят какво става в джамиите, Джон Хауард никога не е произнасял ксенофобска и антиислямска реч.

Публикуван във в. "СЕГА"




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: photonik
Категория: Други
Прочетен: 865094
Постинги: 132
Коментари: 355
Гласове: 1018
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031