Втората световна война е събитието белязало съдбата на стотици милиони в средата на 20. век. В бойните действия, водени на няколко континента в продължение на 6 години са въвлечени стотици милиони, а общият брой на жертвите достига 80 милиона. В кървавата месомелачка дейно участие вземат и хора, които по-късно се превръщат в едни от най-известните актьори на своето време.

Командосът

– Когато Грима се приближи към теб и те намушка, имаш ли представа какъв звук трябва да издадеш! – режисьорът Питър Джаксън дебатира сцената  с достолепния Кристофър Лий, играещ злия магьосник Саруман във „Властелинът на пръстените”.

– Да, няма да крещя. Когато намушкаш някого с нож в гърба, той не вика – чува се само звукът на излизащия от дробовете му въздух – безстрастно му обяснява Лий.

А на него може да се вярва – по време на Втората световна война британецът служи, не къде да е, а в специалните сили. Когато войната започва, той се записва доброволец в RAF – Кралските военновъздушни сили, с желанието да стане пилот на изтребител, но проблеми със зрението разбиват мечтата му. Той  не се отказва лесно и се присъединява към разузнаването на RAF. Прехвърлен е в Африка и участва в няколко опасни мисии. През 1941 г. вече е част от екипа на мобилните пустинни патрули – Long Range Desert Patrol, които са изпратени дълбоко в германския тил, за да унищожават  противниковите самолети и инфраструктура. След разгрома на германците в Северна Африка го прехвърлят като офицер към отрядите на легендарните гурки – безстрашните непалски бойци, с които участва в боевете при Монте Касино в Италия. Храбростта му и перфектното владеене на езици са добра препоръка и за преминаването му към Управлението за специални операции (SOE), което извършва диверсионни операции дълбоко в тила на противника в Европа.
За своите години от времето на войната Кристофър Лий обаче никак не е словоохотлив. Когато един особено настойчив интервюиращ настоява да му каже какво точно е вършил, той се навежда към него и шепнешком го пита:

– Можеш ли да пазиш тайна?

– Да, разбира се! –  с радостно нетърпение отвръща журналистът.

Лий се обляга на стола си и с усмивка му отвръща:

– Аз също!

Разузнавачът

Володя – капитан от милицията, подава пистолет на Семьон Семьонич Горбунков:

– Вземете. За всеки случай.

– От войната не съм държал бойно оръжие – отвръща героят на Юри Никулин от комедията „Диамантената ръка“.

Това си е самата истина – прочутият комик влиза като наборник в съветската армия през 1939 г.  и се завръща се вкъщи едва през 1946 г. С оръжие в ръка изкарва Зимната война с Финландия (1939-40 г.) и точно когато се готви за уволнение, започва войната с Третия райх. Като артилерийски разузнавач Юри преживява цялата блокада на Ленинград. Краят на войната го застига край литовското селце Джуксте.
В спомените си той разказва интересни случки за войната, но една остава ненаписана. Много по-късно той я разказва пред публика. През зимата на 1942 г. сержант Никулин с отделението си е изпратен на разузнаване към едно село. Неочаквано иззад ъгъла  на една къща изниква пред тях германско разузнавателно отделение. Двете групи мигновено скачат в канавките край пътя – едните от едната страна, другите – от другата. Лежат, стиснали оръжията, и мълчат. В същото време руснаците чуват как отсреща някой тихо, но настойчиво вика: „Ханс, Ханс!“. Те се оглеждат  и с изумление виждат един дебеличък немец, който в паниката е залегнал сред тях. Без много да мислят, те го сграбчват за ръцете и краката и го изхвърлят към другата канавка. Докато прелита над пътя, немецът от страх гръмко се изпърдява, преди да се стовари върху главите на другарите си. Те пък се разкикотват здраво от абсурдната ситуация. Руснаците не остават по-назад и също започват да се смеят неудържимо. Когато утихват, всички лека-полека, заднешком се изтеглят – всеки към своите. Смехът, който по-късно става житейска съдба за Никулин, тогава спасява  него и другарите му от сигурна смърт. Както самият той пояснява – хора, които са се смели заедно, не могат да стрелят един в друг.

Фотографът

„В края на краищата изглежда полезен. Значи сме вече седем?“

Само седем години, след като се е уволнил от армията, един млад актьор обира овециите и придобива световна слава като Кикучио в кино сагата „Седемте самураи“ на режисьора Акира Куросава. Преди да достигне до успеха обаче, той също преминава през касапницата на световната овйна.

Роденият в Манджурия Тоширо Мифуне стъпва за първи път на японска земя през 1940 г. – едва на 20 години, когато е призован в армията, за да се бие за императора срещу американците. Работата във фотостудиото на баща му се оказва от полза – обучен е за аерофотограф. Със своя самолет Ки-36 той прави хиляди въздушни снимки, оцелявайки от противниковия обстрел. На земята обаче няма толкова голям късмет – непокорният му и буен нрав не се нрави на началството и той често е налаган с ботуши.
Времето в армията му донася и запознанство, което предопределя бъдещия му живот. Негов другар е филмов оператор в  студиото „Тохо“ и след войната му помага да постъпи като асистент-оператор там. Когато студиото организира конкурс за нови лица, приятелите на Мифуне подават от негово име заявление и той  е въвлечен в това без особено желание. Макар да минава първите отсявки, журито не е особено впечатлено от него.   По време на почивка една от актрисите споменава на Акира Куросава за един интересен тип, който може да му свърши работа, и той отива да надзърне кой може пък да е този. В това време от журито искат от Мифуне да изобрази ярост. „Припомни си службата в армията“ – съветват го те. Това дава такъв тласък на изпълнението, че Куросава е наясно – това е неговият човек.

Сапьорът

– Били ли сте в Германия?

– Само за да убивам немци!

Думите са казани през 1975 г. от ефрейтор Мелвин Камински в интервю за списание „Плейбой“. Камински, когото целият свят  познава като режисьора, композитора и актьора Мел Брукс. През 1944 г. едва седемнадесетгодишен той е призован в армията. Заради доброто представяне на предварителните тестове той е в ключен в американската програма за военно обучение и след приключването є е изпратен в 1104 инженерен батальон. „Бях в сапьорните войски. Не е ли нелепо? Две неща най-много мразех на света – военните и сапьорството!“ Батальонът е прехвърлен в края на 1944 г. в Европа и попада във водовъртежа на последната голяма германска офанзива в Ардените. Както самият той го описва: „Слязохме от кораба, пътувахме  с камиони, после пеш и изведнъж – Баааам!  – сирени, танкове „Тигър”, обкръжени от германци, „Ръцете горе!”. И си викам: „Ама чакайте! Ние току-що напуснахме Оклахома! Ние сме американци! Трябва да сме победителите!“ Беше много страшно, но някакси успяхме да се отървем.“
Освен с обезвреждането на мините той започва и своята собствена война с нацистите. В отговор на антиеврейската пропаганда, гърмяща от германските високоговорители, Мел създава своя аудиосистема, с която започва да тероризира противника, пускайки му записи на популярния еврейски певец Ал Джолсън. И именно тук – пред отдъхващите войници, той започва първите си стъпки в шоу бизнеса.

И на фронта, и пред камерата

Не един и двама актьори, изиграли военни роли, са използвали реалния си боен опит. Пресъздалият пленения британски подполковник в „Мостът на река Куай“ сър Алек Гинес през войната е командвал десантен кораб в Средиземно море, а Лий Ван Клийф, изиграл Злия от „Добрият, лошият и злият“, служи на миночистач, с който през пролетта на 1945 г. помага в разчистването на акваторията на Севастопол. Моряк на противоподводен кораб е и Исур Даниелович Демски, който става известен по-късно като Кърк Дъглас – изиграл незабравимия Спартак от едноименния филм от 1960 г. Германският актьор Харди Крюгер, изиграл генерал-майор от СС в „Мостът е твърде далеч“, е воювал, макар и за кратко, на Западния фронт като гренадир в 38-а СС дивизия „Нибелунген“. Срещу германците пък са воювали Анатолий Папанов, като командир на зенитен взвод, изиграл по-късно генерал Серпилин от „Живи и мъртви“, Алексей Смирнов, като командир на артилерийски взвод, изиграл механика Макарич в „На бой отиват само старците“. Инокентий Смоктуновски учи в пехотно училище, но без да му е присвоено офицерско звание, е изпратен да се бие на Курската дъга. По-късно попада в плен, бяга и става партизанин. По ирония на съдбата последната му роля е на полковник, но и нея не успява да завърши.

Снимки:

1. Грима Змийският език (Брад Дуриф) убива Саруман (Кристофър Лий). Сцената липсва в оригиналния вариант и се появява едва в  разширената  версия.

2. Екип на пустинните патрули, в които е участвал и Кристофър Лий

3. Кадър от кинокомедията „Диамантената ръка” с лейтенанта от милицията Володя (Владимир Гуляев) и счетоводителя „контрабандист” Горбунков (Юри Никулин)

4. Старши сержант Юри Никулин с майка си при завръщането му от армията през май 1946 г.

5. Тоширо Мифуне като Кикучио и Акира Куросава на снимачната площадка на „Седемте самураи”

6. Тоширо Мифуне до своя самолет Ки-36 като аерофотограф

7. Мел Брукс като Фредерик Бронски в комедията „Да бъдеш или да не бъдеш”

8. Ефрейтор Камински със своя джип някъде в Европа – 1945 г.

Публикувано във в. "СЕГА"