Откакто хората са напуснали пещерите и са започнали да колонизират света, се е появило и разделението на труда. Едни са започнали да се занимават със земеделие, други - със скотовъдство, а трети са... управлявали. Някои от най-старите професии вероятно ще се изгубят заедно с човешката цивилизация – като пастирите например. Но други имат доста по-кратък живот. Има професии, които са потънали в историята отдавна – като организатор на оргии например, но други доскоро са били цветущи и са изчезнали едва преди няколко десетилетия. Нека си спомним за някои от тях.
    
     Събуждач
    
Трябва да ставате рано, но нямате будилник? Във Викторианска Англия решението на този проблем е било лесно – трябвало е да си поръчате професионален събуждач, при това само за 2 пенса седмично. Въоръжени с палка – за тропане по вратите на първия етаж, или с дълъг бамбуков прът – за чукане по прозорците на втория етаж, те обикаляли из работническите квартали да будят сънливците.  Някои от тях използвали и по-оригинални средства в работата си – като прословутата лондончанка Мери Смит, която будела клиентите си в Ийст Енд, като обстрелвала прозорците им с грахови зърна. През 1931 г. тя е увековечена на снимка от полицая Джон Топам, който обичал да носи фотоапарат по време на дежурствата си. Впрочем нерядко именно полицаите от нощните смени често допълвали доходите си в ролята на събуждачи. Вероятно Мери е била сред последните „мохикани” на тази професия, която е пратена в небитието от евтините и надеждни будилници.

    
     Лектор
   
  Професията „лектор” извиква асоциацията за отнесен очилат учен с раздърпан пуловер, приспиващ редовно своите студенти. Но преди десетилетия лекторите в Северна Америка са чели пред съвсем друга аудитория. Предполага се, че професията се е зародила в цигарените фабрики в Куба, но е била много популярна и в САЩ, Мексико и Доминиканската република. Работниците са избирали за лектор грамотен и артистичен човек, който да им чете на глас, докато те работят. Обикновено лекторите са четели вестници, но нерядко и класическа литература. Парите за техните заплати работниците са събирали помежду си. Нерядко са им плащали и профсъюзите – при трудови конфликти лекторите са имали силно влияние над работниците, като са четели материали от леви или синдикални издания. С масовата поява на телевизията и намаляването на неграмотността тази професия също се е отправила в праха на историята.
    
     Фенерджия
    
В наши дни щом се стъмни и уличните лампи автоматично светват. Но само до преди няколко десетилетия това не е било така. Общините са прибягвали до услугите на професионалисти за поддръжка на осветлението по улиците – прословутите фенерджии. Екипирани със стълба или дълъг прът за запалване, те имали задължението нощем да палят един по един фенерите на улицата, а сутрин да ги гасят. Освен това са следели за изправността и редовното им напълване със светилен газ. У нас фенерджиите се появяват към средата на 19. век още по времето на османското владичество. След Освобождението към градските общини е имало и щатна длъжност на фенерджия, който често е съвместявал и други професии – пъдар, глашатай, че дори и нощен пазач. Масовата електрификация слага край на тяхната служба и по света, и у нас. В наши дни само в някои градове, верни на традициите, има останали хора от тази професия - като Лондон например, където последните четирима фенерджии се грижат за фенерите на Бъкингамския дворец и на кралските паркове. Като историческа екзотика и някои източноевропейски градове като Вроцлав и Брест имат още фенери, запалвани от специално нает човек.

    
     Словослагател

Преди двадесетина години репортерка на популярното телевизионно предаване „Ку-ку" задаваше на минувачите въпроса „Правите ли метранпаж" и получаваше абсурдни отговори. А тогава тази длъжност все още беше жива. Днес компютърните системи и програмите за предпечат сложиха край на една професия, съществувала повече от 500 години - тази на словослагателя. Изобретеното в средата на XV век печатане с подвижни (отделни) букви от Йоханес Гутенберг прави революция в производството на книги. За нея обаче са били нужни хора, които да редят на ръка буквите. Именно това е работата на словослагателите, които от печатарската наборна каса вадели необходимите знаци и ги редели на редове, които после обединявали в голяма рамка, наречена шпалта. Макар патентованият в края на XIX век линотип да автоматизира до голяма степен някои видове набор, словослагателската професия оцелява почти до края на XX век, когато новите технологии я правят ненужна. А какво е в крайна сметка метранпаж, ли? Част от екипа за метален набор -свързващ и коригиращ набраните вестникарски текстове.
    
     Глашатай
   
  В наши дни, за да разберете какво ново са измислили управляващите, достатъчно е да включите телевизора или да проверите в интернет. Някога обаче властта е разчитала на помощта на специален човек, който да довежда до знанието на населението важните укази и известия – вестник, или както е по-известен днес -  глашатай. Професията е една от най-древните и се споменава още в митовете и свещените книги – като бог Хермес например, който е вестителят на древногръцките богове. В Европа тази професия значително се е усложнила през вековете. Херолдите (от лат. heraldus - вестител) били използвани при обявяване на война, сключване на мир, предложения за предаване на отбранявани крепост или град, като церемониалмайстори в двора на благородниците. По време на рицарските турнири херолдите описвали гербовете на излизащите за битка рицари – оттам идва и хералдика – наука за гербовете. В кралските дворове и сега има запазена такава длъжност. У нас обаче вестоносците  се преобразяват в общински служители – глашатаи. Използвани почти до средата на 20- век, те обикаляли с барабанче из градовете и селата и разнасяли важните новини от държавата или общината.
    
     Телефонистка
    
Във времето на смартфоните и мобилните комуникации е трудно да си представим, че до скоро, за да говорим по телефона, е бил необходим посредник – телефонният оператор. Сега фразата „Ало, централа, свържете ме с...” можем да срещнем само във филмите и книгите. А в продължение на близо век това е била доста популярна професия. Началото й е поставено на 1 януари 1878 г., когато Джордж Уилърд Крой е назначен за първия телефонен оператор. За жалост момчетата - бивши телеграфисти, се оказали доста неподходящи за тази работа – нетърпеливи, шегобийци и с доста непристоен език. Затова няколко месеца по-късно - на 1 септември, изобретателят на телефона Александър Бел назначил Ема Нът на същата позиция и с това се слага началото на дамската хегемония в тази професия. Изискванията към телефонистките не са били никак малки – освен приятен глас и добри обноски трябвало е да имат и добра памет, да бъдат дискретни и не на последно място – да бъдат по възможност по-високи и с дълги ръце, за да поставят щекерите и до най-отдалечените букси на комутаторите. Цифровизацията в телекомуникациите сложи край и тази професия.

    
     Текстове за снимки:
Събуждач по лондонските улици
 Мери Смит, будела лондончани с грахови зърна
Лектор чете вестници на тютюноработници
Фенерджия в Кенсигтън през 1930 г.
Виктор Кирисюк пали фенер в Брест
Словослагатели в печатницата на Христо Г. Данов през 1905 г.
Селски глашатай – акварел от Чудомир
Телефонистка от средата на 20. век
Ема Хът – първата телефонистка в света
Публикуван във в. СЕГА, бр. 3, 2014 г.

http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BF%D0%B0%D0%B6

За метранпажа изрично попитах корифеите в печатарския бизнес. Оказа се, че дори определението в Речник на чуждите думи е некоректно. Метранпажът е част от екипа за метален набор (отдел, цех) и в онова време е свързан най-вече с вестникарския печат.

няма неточност, грешката е вярна - просто уикито е твърде модерно-описателно...

работих с метранпаж в стария пловдивски "глас" - статиите се набираха на линотип (от линотипери, или набористи), но се "връзваха" в страници и им се "добавяха" заглавия именно от метранпажа, човека, работещ по макет, създаден от секретар (който определя кое къде ще стои във вестника); метранпаж май се нарича и самият процес...

Метранпажът можеше да "пипа" по вързаните вече вестникарски страници. Като цяло вече е архаика. Сега у нас се говори за "страньори" или "страниращи редактори", които обединяват елементи от няколко предишни професии.

Що се отнася до МЕТР-АН-ПАЖ...Буквално, да поставяш в страници...